Между общините в България има големи разлики в икономическата активност

Между общините в България има огромни разлики в икономическата интензивност и предприемачеството. Въпреки че не споделя цялата история, разпределението и броят на компаниите в общините са подобаващи знаци за тази интензивност, написа в собствен разбор Адриан Николов, икономист от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Този път в " 265 истории за стопанска система “ представяме както общия брой на нефинансовите предприятия в общините в пред спешната 2019 година, по този начин и относителния им брой по отношение на популацията, написа в собствен материал " ".

Предвид размера на локалната стопанска система и огромния дял на търговията и цифровите бизнеси, не е изненада, че столицата е водач по сбор регистрирани компании. През 2019 година броят им доближава 123 хиляди, като болшинството от тях са дребни и микропредприятия. На второ място се подрежда Варна с съвсем 29 хиляди компании, на трето - Пловдив с 27 хиляди. На дъното на класацията са най-малките общински стопански системи в страната – Трекляно с едвам 11 нефинансови предприятия и Бойница с 12.

В динамичност още веднъж най-големите районни стопански системи водят, като през 2019 година в столицата броят на компаниите е повишен с 2777, в Пловдив – с 608, във Варна – с 497. Притеснително е обаче събитието, че даже и на върха на икономическия цикъл в цели 127 общини броят на нефинансовите предприятия понижава или остава неизменен, което насочва към по-слаба предприемаческа активност. Възможно е част от обяснението да е в протичащия развой на консолидация на стопанските субекти. Прави усещане и релативно бързият растеж в броя на предприятията в общините в периферията на София – знак за преливането на икономическа интензивност от столицата в близките общини.

По-интересно е обаче разпределението на компаниите по отношение на броя на популацията. Водещите общини по брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от популацията са струпани в Южното Черноморие – Несебър е с цели 216 фирми/1000 души, Приморско със 163, варненска Бяла – със 124. Тази централизация значително се изяснява с огромната плътност както на дребни места за настаняване, по този начин и на други бизнеси, свързани с туристическата активност – заведения за хранене, питейни заведения. Сходно скупчване има и край Благоевград, с помощта на планинския туризъм. Във водещите стопански центрове относителният брой на компаниите варира в диапазона 90-100 на 1000 души, като в столицата той е 109. На дъното още веднъж са дребни общини с изостанало икономическо развиване, с по 10-20 нефинансови предприятия на 1000 души.

Кризисната 2020 година беше белязана от забележителен спад в новорегистрираните компании, изключително в интервалите на локдаун. Тази слаба предприемаческа интензивност, съчетана със зачестили банкрути неизбежно ще се отрази на спад в броя на компаниите, изключително в районите, най-сериозно наранени от рецесията. На този декор обаче данните за първите няколко месеца на 2021 година дават по-сериозни мотиви за оптимизъм, защото на този стадий не наподобява рецесията да се е отразила дълготрайно на основаването на нови бизнеси; таман противоположното – значително бизнесмени са изчакали да пристигна краят на рестриктивните мерки, с цел да стартират нова активност.