Ловешкият индустриален парк Балкан“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви,

Ловешкият промишлен парк „ Балкан “ на братята Кирил и Георги Домусчиеви, ситуиран на площадката на тогавашния авто цех в града, е получил на 7 юли лиценз от КЕВР за опериране на затворена електроразпределителна мрежа и действително ще бъде изваден от обсега на „ Електроразпределителни мрежи Запад “ (преди „ ЧЕЗ Разпределение “).

Това е първият сходен случай в България, откакто концепцията за „ затворена електроразпределителна мрежа “ беше стартирана през 2020 година в тогавашния проектозакон за индустриалните паркове, признат по-късно през 2021 година Главните му съперници тогава бяха електроразпределителните предприятия (ЕРП), като главното им несъгласие беше, че приемането на закона ще лиши бизнеса от опцията за избор на снабдител на ток. Но много по-реалистична причина беше терзанието им, че множеството от най-големите им потребители може да ги изоставен, като си обособят лични мрежи, написа „ Капитал “.

В случая най-малко към този момент не става въпрос за огромни потребители, а на първо място за произвеждане на електрическа енергия от новоизграден огромен слънчев парк на територията на индустриалната зона, който също е утвърден от Комисията за енергийно и водно контролиране. Инвестицията в него е малко над 102 млн. лева, вложени в две писмено отделени централи в непосредствена непосредственост една до друга и обща мощ 106.2 мВт. Соларите заемат 716 дка, което е повече от половината територия на индустриалния парк (1315 дка).

Реалните притежатели на индустриалния парк са братята Кирил и Георги Домусчиеви посредством „ Напредък холдинг “, който закупи „ Балкан “ при всеобщата приватизация през 90-те. Инвеститор в слънчевия план пък е „ Бул инвест груп 2009 “, която се ръководи от Иван Бучков, Даниела Славчева и Даниела Минкова и до 2018 година беше директен акционер в ПФК „ Лудогорец “.

Финансирането е обезпечено посредством подписан контракт за заем с „ Адванс пропъртис “ на Домусчиеви в размер на съвсем 168 млн. лева, които „ Бул инвест груп 2009 “ употребява за капитализацията на „ Фотоволтаична централа – Ловеч “ – учреденото през февруари сдружение за създаване и ръководство на слънчевите централи. Управител на последното е Костадин Алексиев, който има присъединяване като упълномощено лице за „ Биовет “ при съвещанието на КЕВР за издаване на лицензия на компанията за активността „ произвеждане на електрическа сила “ през октомври 2022 година

Очакванията съгласно първичните документи е заемът към „ Адванс пропъртис “ да може да се погаси посредством погашение на дивиденти от парка в Ловеч до 29 юли 2025 година, след което да е на облага. Но по отношение на сегашните цени на електричеството това надали ще е допустимо.

Парк без фабрики

Проектът за фотоволтаичната централа стартира при започване на предходната година. Според подадените в КЕВР документи тя е планувана за зареждане на сдружението „ Балкан “, както и на самото „ Фотоволтаична централа – Ловеч “, а след това и производството на електрически автомобили на немската Next.e.Go, както и евентуални бъдещи вложители.

Голямото „ само че “ в тази ситуация обаче е, че на площадката сега съвсем няма произвеждане. „ Балкан “ регистрира оборот по 2-3 млн. лева годишно от карни възли и колела, а огромният скок до 17.6 млн. лева доходи през предходната година се дължи главно на графата „ Други “ и е резултат от продажбата на 174 дка земя на Next.e.Go и 716 дка на обвързвана „ Бул инвест груп 2009 “.

От своя страна немската компания трябваше да влага 140 млн. евро в построяването на своята база в града, като за задачата записва локално сдружение – „ Некст.е.Го България “, в което малко под 50% държи „ Адванс пропъртис “. Макар няколко пъти да беше съобщавано за идна първа копка на автомобилния цех, до построяването му в Ловеч още не се е стигнало.

Същевременно предходната година от Next.e.Go оповестиха своя инвестиция в индустриална база в Тетово, Северна Македония, което е сигнал, че българският план не е на дневен ред. Според Любомир Станиславов, който е изпълнителен шеф на „ Аутомотив клъстер България “ и взе участие в ръководството на „ Некст.е.Го България “, планът за електрическите автомобили към момента жив и се чака неговото реализиране. „ Капитал “ изпрати питане и до Next.e.Go за проектите им за Ловеч, само че до публикуването на този текст отговор не бе получен.

Слънце под Балкана

И до момента в който концепцията Ловеч да създава коли към момента е единствено фантазия, един от най-големите слънчеви паркове в страната към този момент е реалност точно там.

Първата стъпка по построяването на промишлената зона в северната част на Ловеч идва с гласуването на 22 март 2022 година от съвета на шефовете на „ Балкан “ за основаването на промишлен парк с обща повърхност 1 305 475 кв.м. Три седмици по-късно – на 12 април, „ Бул инвест груп 2009 “ купува 716 дка от „ Балкан “ против 7 млн. лева без Данък добавена стойност, се вижда от документи в Търговския указател.

Върху купената земя стартира работа по двата обособени парка, които се ръководят от сдружението „ Фотоволтаична централа – Ловеч “. По-големият от тях е с мощ 70.45 мВт и покрива повърхност 472 дка. Другият се разполага върху 243 дка и е с мощ 35.76 мВт.

Реклама

Енергията в двете централи ще се генерира от към 195 хиляди монокристални силициеви модула, които ще бъдат статично ситуирани в една посока. Очакваната продукция на електричество от юли до края на годината е към 59 хиляди мВтч, което би означавало и целогодишно произвеждане на към 110 – 120 хиляди мВтч, съгласно поръчката в КЕВР. Важно конкретизиране е, че връзката на централата с преносната мрежа на ЕСО е единствено за 86.2 мВт, което значи, че в случай че желае да продава сила отвън личната си мрежа, „ Балкан “ може да употребява най-много тази мощ.

Първоначалните сметки са за предстояща цена за тази година 365.5 лева на мВтч, което би означавало към 40 млн. лева доходи годишно. Но в актуалната обстановка в страната силата се търгува на равнища към 200 лева./мВтч, което значи към 25 млн. лева годишен доход.

В същото време предстоят включвания към мрежата и на голям брой нови огромни ВЕИ планове като плануваните централи на Enery към Хасково с мощ към 400 мВт и тази към Русе със 113 мВт, както и неотдавна заработилия максимален парк в страната с мощ 123 мВт, където вложител в плана е сдружението „ Белозем солар парк 3 “, чиито акционери са представители на „ Енергохолд “. Това основава спомагателен напън върху цените тъкмо в часовете на произвеждане на слънчевите ВЕИ.

Не е ясно дали на този стадий „ Фотоволтаична централа – Ловеч “ е сключила контракти от вида PPA, които сега наподобяват като най-хубавата алтернатива за новопостроени ВЕИ централи, защото те дават дълготрайна предвидимост на разноските за електрическа сила на купувачите, а на производителите – предвидимост в паричния поток, от който зависи рентабилността на плана.

„ Капитал “ потърси за коментар „ Бул инвест груп 2009 “ и Кирил Домусчиев, само че до публикуването на текста отговор не беше получен.

Затворен кръг

От 2004 година енергопреносната система в индустриалната зона на Ловеч, както и в цяла Западна България, се стопанисва от „ Електроразпределителни мрежи Запад “ (преди „ ЧЕЗ Разпределение “). С решението на КЕВР от 7 юли да издаде лиценз на промишлен парк „ Балкан “ за реализиране на активността „ систематизиране на електрическа сила в затворена разпределителна мрежа “ с включени права и отговорности на „ координатор на балансираща група “ на територията на Северната индустриална зона в Ловеч обаче това се трансформира. Реално зоната е изключена от огромното ЕРП и е обособена като затворено малко ЕРП.

За да може да получи подобен лиценз, съответното сдружение или промишлен парк по закон би трябвало да употребява над 30% от общото количество разпределена електрическа сила в мрежата. Факт, оспорван от „ Електроразпределителни мрежи Запад “ в съвещанието на КЕВР, само че отритнат от регулатора с цитираните доказателства от страна на „ Балкан “, че основен потребител на силата ще са те, както и самото сдружение „ Фотоволтаична централа – Ловеч “.

Така „ Балкан “ се трансформира в първия промишлен парк, който ще проработи със затворена електроразпределителна мрежа и първия, отделил се от ЕРП. По този метод на фирмите в парка (които и да бъдат те) може да се обезпечи по-бърз и елементарен достъп до електрическа енергия, само че също по този начин да се ограничи изборът им на снабдител.

Собствената разпределителна мрежа обаче би разрешила по-бързото включването на лични мощности за произвеждане на ток и разпределянето посред им, без да има потребност да се чака утвърждение от страната или ЕРП. Тази алтернатива на доктрина би трябвало да притегли и повече вложители в даден район.

От документите в КЕВР излиза наяве още: „ С оглед опазване на интегрираността на дейностите „ Балкан “ е показало, че има намерение да предлага на всички клиенти на затворената електроразпределителна мрежа да получават благосъстоятелност под формата на дружествени дялове/акции от тях. “

От „ Балкан “ към този момент са сключили контракт на 20 юни за включване на двете фотоволтаични централи към затворената разпределителна електрическа мрежа на индустриалния парк, както и за присъединението му към мрежата на ЕСО. Предстои и създаване на системи за предпазване на силата и прилежащите уреди към тях, за което е постъпил капиталов план от „ Балкан “. Конкретни параметри за това обаче още не са оповестени.

И още от „ Биовет “

Наред с този план Домусчиеви имат най-малко още два за фотоволтаични централи – ФЕЦ „ Биовет – Разград “ и ФЕЦ „ Биовет – Пещера “.

Първият от тях, „ Биовет – Разград “ е с мощ от 40 мВт върху повърхност към 450 дка до Разград. Няма публични данни за вложената сума в плана, само че по пазарни данни и други скорошни вложения това би следвало да е към 50 млн. лева

Вторият, ФЕЦ „ Биовет – Пещера “, е върху пет обособени парцела на територията на Пещера към складовата и индустриалните бази на „ Биовет “ в града. Петте парка са с обща повърхност 285 дка и мощ 14 мВт. Инвестицията тук също не е ясна, само че се прави оценка на 25 млн. лева