Книгата – най-добър приятел - II
Личният образец
Както към този момент казахме, няма нищо по-заразително от персоналния образец. Ако детето ни вижда непрекъснато с книга в ръка, напълно естествено ще реши да ни последва. Глупаво е да се опитваме да разпалим детския интерес към четенето, в случай че единствената „ литература ”, към която посягаме са инструкциите на миялната машина или микровълновата.
Ново и добре познато
Децата са същински консерватори. Докато за нас е скучно да гледаме поовторно даден филм или предаване, те са способни всеки ден да четат (или да желаят да им четем) една и съща брошура или приказка. Това е техния път към познанието. И въпреки всичко би трябвало да разнообразяваме репертоара им, като им предлагаме нови книжки.
Губене на време
От всичко обаче, най-важна е мотивацията или въпросът: „ Защо би трябвало да чета? ”, който рано или късно детето ще си зададе, изключително при съществуването на други забавни занимания. Ние сме тези, които би трябвало да му разбираем, че четенето ще го приготви пълноценно за живота. Историите ще го научат на нови и забавни неща, героите – по какъв начин да схваща другите хора, компликациите - по какъв начин да реагира в разнообразни обстановки. А това познание на собствен ред ще му помогне да реализира по-големи триумфи в живота, да открие и да осъществя личните си гении.
На усет и на цвет товарищей нет
Когото детето е напълно малко, демонстрира интерес към всяка брошура. Постепенно обаче неговата индивудуалност стартира да се оформя и дребния човек към този момент декларира своите желания. Необходимо е да се съобразяваме с усета му, даже на нас да не ни е по сърце. Например доста момченца избират научно-популярната литература пред художествената. Ако в този миг се опитаме да моделираме усета му, единственото, което можем да реализираме е, детето ненадейно да изгуби интерес към книжките.
Без непотребни упоритости
Всички сме чували за деца, които са почнали да четат още на 3 годишна възраст и това ни изпълва с упоритостта да потвърдим, че и вашето гардже не пада по-долу. Но на тази възраст децата четат чисто механично, без да могат да вникват в смисъла на описа и това за тях е уморително и досадно занятие. Когато книгата им се чете от възрастен, нещата стоят напълно другояче – те са съсредоточени не над това, по какъв начин вярно да подредят буквите в думи, а се потапят в сюжета. Затова не трябва да бързаме с уроците по четене – всяко нещо с времето си.
Продължава:
Книгата – най-хубав приятел
Както към този момент казахме, няма нищо по-заразително от персоналния образец. Ако детето ни вижда непрекъснато с книга в ръка, напълно естествено ще реши да ни последва. Глупаво е да се опитваме да разпалим детския интерес към четенето, в случай че единствената „ литература ”, към която посягаме са инструкциите на миялната машина или микровълновата.
Ново и добре познато
Децата са същински консерватори. Докато за нас е скучно да гледаме поовторно даден филм или предаване, те са способни всеки ден да четат (или да желаят да им четем) една и съща брошура или приказка. Това е техния път към познанието. И въпреки всичко би трябвало да разнообразяваме репертоара им, като им предлагаме нови книжки.
Губене на време
От всичко обаче, най-важна е мотивацията или въпросът: „ Защо би трябвало да чета? ”, който рано или късно детето ще си зададе, изключително при съществуването на други забавни занимания. Ние сме тези, които би трябвало да му разбираем, че четенето ще го приготви пълноценно за живота. Историите ще го научат на нови и забавни неща, героите – по какъв начин да схваща другите хора, компликациите - по какъв начин да реагира в разнообразни обстановки. А това познание на собствен ред ще му помогне да реализира по-големи триумфи в живота, да открие и да осъществя личните си гении.
На усет и на цвет товарищей нет
Когото детето е напълно малко, демонстрира интерес към всяка брошура. Постепенно обаче неговата индивудуалност стартира да се оформя и дребния човек към този момент декларира своите желания. Необходимо е да се съобразяваме с усета му, даже на нас да не ни е по сърце. Например доста момченца избират научно-популярната литература пред художествената. Ако в този миг се опитаме да моделираме усета му, единственото, което можем да реализираме е, детето ненадейно да изгуби интерес към книжките.
Без непотребни упоритости
Всички сме чували за деца, които са почнали да четат още на 3 годишна възраст и това ни изпълва с упоритостта да потвърдим, че и вашето гардже не пада по-долу. Но на тази възраст децата четат чисто механично, без да могат да вникват в смисъла на описа и това за тях е уморително и досадно занятие. Когато книгата им се чете от възрастен, нещата стоят напълно другояче – те са съсредоточени не над това, по какъв начин вярно да подредят буквите в думи, а се потапят в сюжета. Затова не трябва да бързаме с уроците по четене – всяко нещо с времето си.
Продължава:
Книгата – най-хубав приятел Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ