Мнозинство на бюджетния разум или пропадане в пропастта на с...
Лъчезар Богданов, ИПИ
Съвсем скоро народните представители ще бъдат принудени да образуват болшинство по напълно явен и обозрим въпрос - а точно, по какъв начин ще наподобяват финансите на страната през идната година. С гласуването на бюджета депутатите провокират напълно ясни, съответни и недвусмислени последствия - дефинират какъв брой милиарда ще се похарчат, защо и от кого, какъв брой недостиг ще е позволен и какъв брой с дълг ще разрешат на държавното управление да обремени бъдещите генерации данъкоплатци.
Това е практикуване на власт в действителния живот, а не в света на символиките, лозунгите и желанията. Министърът на финансите Росица Велкова ясно съобщи, че служебното държавно управление ще внесе план на бюджет.
На процедура президентът Радев, който сега е и глава на изпълнителната власт, желае от народните представители да поемат политическа отговорност за нарастване на обществените разноски с 11,3 милиарда лв. през идната година, за недостиг от 11,5 милиарда лв. и за издаване на нов държавен дълг от 16 милиарда лв.. Още повече - това ще допуска и безкритична глоба на политика, която резервира този недостиг най-малко до 2025 година, което значи дълготраен отвод от съблюдаване на рестриктивните мерки пред недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт и увеличение на държавния дълг с още (поне) 38 милиарда лв. -
де факто капитулация и отвод от упоритостите за присъединение към еврозоната
дори преди да сме пробвали. И доколкото слушаме от месеци (за новите политически субекти) и от години (за по-старите) кой какви „ червени линии “ няма да престъпва и с кого няма да влиза в коалиция, скоро ще би трябвало да вземат решение дали влизат в коалиция с президента, одобрявайки рекордни дефицити и заеми на назначената от него изпълнителна власт с всички посочени последствия и опасности.
Има ли най-малък политически късмет за „ болшинство на бюджетния разсъдък “, което да поеме неоспорим и категоричен ангажимент за смяна в траекторията на политиката и опазване на една от котвите след 1997 година и предпазване на постепенно и мъчително граденото доверие - на вложители, бизнесмени, интернационалните институции, само че най-много измежду българските жители - във фискалното здравомислие на всяко ръководство, без значение от изкушенията на момента? За да схванат по-добре предизвикването, пред което ще се изправят евентуално напълно скоро, ето няколко изходни бележки:
Да се върнем към основите: благоразумната логичност допуска да следваме уравновесен бюджет в дълготраен проект, като в неприятни времена е позволен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, а в положителни времена би трябвало да се вършат остатъци. Оттук самото разискване на дефицити от над 6% от Брутният вътрешен продукт (или над 11 милиарда в номинално изражение за всяка от идващите три години) би трябвало да бъде пресечено като политически и публично недопустимо в актуалната стопанска действителност.
Тази седмица Национален статистически институт - напълно в точния момент, ревизира данните за Брутният вътрешен продукт и сподели, че през 2021 г.
стопанската система в действителност се е възстановила много по-силно, в сравнение с до неотдавна мислехме.
Какво ни споделят ревизираните данни на Национален статистически институт? През 2021 година действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е бил 7,6% - а не 4,2%, както преди беше оповестено. В номинално изражение Брутният вътрешен продукт е бил 139 милиарда лв. - а не 133 милиарда лв..; износът на артикули и услуги е бил 85,2 милиарда лв.. През втората половина на 2021 година растежът е извънредно висок - регистриран е действителен растеж на Брутният вътрешен продукт т 8.6% през третото и 10.2% през четвъртото тримесечие; през четвъртото тримесечие на 2021 година за пръв път Брутният вътрешен продукт по настоящи цени е надхвърлил 40 милиарда лв.. С две думи - стопанската система не просто е преодоляла шока от рецесията при започване на пандемията, само че и към този момент е доста над предкризисното си равнище от 2019 година
Положителните трендове се резервират и през 2022 година - даже след възобновяване през 2021 година, първото и второто тримесечие на 2022 година бележат сериозен действителен растеж от 4.4% и 3.9%. Номиналният напредък - а той точно е значим за приходите в бюджета, защото данъчната система полза облаги, обороти и приходи по настоящи цени - през първото тримесечие на 2022 година е 18,9%, а през второто - 21.4%. Многократно към този момент сме коментирали положителното развиване на индустрията - България в няколко месеца даже беше с най-голям действителен растеж на индустриалното произвеждане в целия Европейски Съюз - рекордния растеж на износа, исторически невижданите ниски равнища на безработица и по този начин нататък.
Благоприятните данни дават вяра, че прогнозите на Министерството на финансите са, както се споделя, с една концепция по-консервативни. Просто казано, евентуално има запас в прогнозата за приходите - разумно е при по-добро положение на стопанската система да има и по-високи данъчни и осигурителни приходи. И тук стигаме до упованията за 2023 година и прогнозата за приходната страна на бюджета. Министерството наподобява залага консервативна прогноза, която допуска внезапно закъснение на икономическата интензивност и съществено стесняване на инфлацията, освен това на база скептицизъм за динамичността още през втората половина на 2022 година Но ние към този момент знаем какво се случва до август-септември, а даже и в действително време все още. При задържащата се висока инфлация и към момента положителните настоящи индикатори за произвеждане, експорт, пазар на труда и потребление
няма да е изненада, в случай че Брутният вътрешен продукт през 2022 година надвиши 165 милиарда лева
- а в показаната тези дни макрорамка министерството чака под 162 милиарда лева; оттова и номиналните стойности за 2023 година ще са по-високи и дават лек оптимизъм, че растежът в приходите може да е по-голям от показаното тази седмица.
Това обаче не е задоволително да измести политическата отговорност от партиите в Народното събрание. Да, при малко по-висок Брутният вътрешен продукт през 2023 година ще имаме малко повече бюджетни доходи, а дефицитът като дял от Брутният вътрешен продукт ще е по-нисък с няколко десети от процентния пункт от оферти - утешение ли ще е обаче при промяна на прогнозата да се одобри недостиг от, да речем 5,5% вместо 6,6% от Брутният вътрешен продукт?
Анонсираната бюджетна рамка е, в случай че употребяваме спортната или пеналистичната терминология, „ втори страйк “ на министър Велкова. Тя още в края на август съобщи (виж повече тук), че прави калкулации при опазване политиките, а в случай че на някой не му харесва резултатът от сметките - да поеме отговорността да промени нещо. Тази седмица поръчката се удостоверява. Ако партиите са очаквали, че министърът на финансите ще е в обичайна си роля на „ неприятния “, който внася въздържаност на разноските и разсъдък в данъчната политика, отнасяйки на гърба си цялото публично неодобрение и концентрирайки офанзивите от лобисти и зависещи от страната бизнеси, то те ще останат разочаровани. Сега тежестта се трансферира точно в Народното събрание - базовият вид е стряскащ и вместо да „ дават “ и „ оказват помощ “, народните представители ще би трябвало или да потвърдят очевидно и напълно разпада на финансовата дисциплинираност, или да търсят единодушие по благоразумни стъпки, стабилизиращи бюджета.
Как се прави бюджетна консолидация? Хем е доста комплицирано, хем е просто. По-фундаментално видяно, в случай че икономическата интензивност се резервира, или най-малко избегнем огромен спад, казусът значително ще се преодолее. Затова всевъзможни ограничения и принадлежности, които усилват вложенията - частни и обществени, и предизвикват предприемачество и труд, би трябвало да са високо в дневния ред на идващите дни и месеци. Разбира се, има напълно съответни дейности с забележим резултат върху бюджетното салдо. Като начало - да се отстранен безобразно популистките данъчни преференции, които още в разгара на пандемията и през още три Народното събрание бяха гласувани. Да, ще би трябвало да има самопризнание за неточности, и да, ще има „ крачка обратно “ - от брашното през питейните заведения и кръчмите, които употребяват понижена ставка по Данък добавена стойност от 9%, само че не престават да обезпечават служащите си на една трета от действителните приходи, най-малко в София. Втората стъпка е фокус върху държанието на огромните данъкоплатци - само че това значи храброст да се изправиш против " Лукойл ", които не престават да претендират, че годишната им облага е колкото на средноголям аутсорсинг на околовръстното.
По отношение на разноските за пенсии, заплати и обществено подкрепяне има доста явен метод, който е съчетаем с бюджетното здравомислие. Ако инфлацията продължава, приходите в бюджета ще порастват и това ще покрие известно нарастване на приходите. Ако пък имаме по-ниски доходи поради внезапно изгубване на инфлацията, то тогава замразяваш (или даваш минимално нарастване на) пенсии, заплати и помощи.
Друг буфер са финансовите разноски. За следващ път се залагат големи суми - до август държавното управление е похарчило ¼ от заложените над 8 милиарда лв. за 2022 година, само че за 2023 година залага 11,5 милиарда. Ясно е, че хроничната уязвимост в капиталовото планиране и бюджетиране води до това, че залагайки високи суми, изпълнителната власт си оставя „ касичка разполагаем “, която да разпределя без надзор на Народното събрание. Съмнително е до каква степен следващата година ще има толкоз внезапно активизиране и сполучливо „ асимилиране “. Но пък в случай че вземе да стане, подобен голям подтик на обществените вложения ще докара до по-висок общ напредък в стопанската система и оттова - повече претовареност, ползване и доходи в бюджета.
Накрая, само че надалеч не по значение, отново
дано да погледнем към „ слона в стаята “ - основания мастодонт на енергийни обезщетения.
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Месечните разноски към този момент са по над 1 милиард, или над 12-13 милиарда лв. дотации на година, или 8% от Брутният вътрешен продукт. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за предприятия, които даже усилват облагите си в енергийната рецесия? Къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за ориентиране на милиарди облаги от продажбите на ток, до момента в който страната потегля към пропастта на свръхдефицит?
Ако няма болшинство на разсъдъка, което да даде ясни гаранции, че бюджетните разноски няма да порастват оттатък динамичността в стопанската система, че дефицитът ще е до 3% от Брутният вътрешен продукт, а данъчният популизъм ще бъде предотвратен, то за пръв път от доста години ще се наложи дисциплината да идва от пазара и кредиторите (виж повече тук). Как тъкмо си показват политиците, че ще изискат 16 милиарда лв. назаем, освен това с вероятност това да е нормата за идващите години, откакто даже при 200 милиона емисия кредиторите чакат над 5,5% рента? Впрочем лихвите занапред ще порастват - както в Съединени американски щати, по този начин и в еврозоната. Тази седмица министър председателят на Обединеното кралство подаде оставка точно поради звучния пестник на финансовите пазари, провокиран от лековерни планове за утежняване на фискалната позиция. Ако това се случва на 6-ата стопанска система в света, сигурно ще се случи и на България. Искаме ли да стигаме до такава степен?
Съвсем скоро народните представители ще бъдат принудени да образуват болшинство по напълно явен и обозрим въпрос - а точно, по какъв начин ще наподобяват финансите на страната през идната година. С гласуването на бюджета депутатите провокират напълно ясни, съответни и недвусмислени последствия - дефинират какъв брой милиарда ще се похарчат, защо и от кого, какъв брой недостиг ще е позволен и какъв брой с дълг ще разрешат на държавното управление да обремени бъдещите генерации данъкоплатци.
Това е практикуване на власт в действителния живот, а не в света на символиките, лозунгите и желанията. Министърът на финансите Росица Велкова ясно съобщи, че служебното държавно управление ще внесе план на бюджет.
На процедура президентът Радев, който сега е и глава на изпълнителната власт, желае от народните представители да поемат политическа отговорност за нарастване на обществените разноски с 11,3 милиарда лв. през идната година, за недостиг от 11,5 милиарда лв. и за издаване на нов държавен дълг от 16 милиарда лв.. Още повече - това ще допуска и безкритична глоба на политика, която резервира този недостиг най-малко до 2025 година, което значи дълготраен отвод от съблюдаване на рестриктивните мерки пред недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт и увеличение на държавния дълг с още (поне) 38 милиарда лв. -
де факто капитулация и отвод от упоритостите за присъединение към еврозоната
дори преди да сме пробвали. И доколкото слушаме от месеци (за новите политически субекти) и от години (за по-старите) кой какви „ червени линии “ няма да престъпва и с кого няма да влиза в коалиция, скоро ще би трябвало да вземат решение дали влизат в коалиция с президента, одобрявайки рекордни дефицити и заеми на назначената от него изпълнителна власт с всички посочени последствия и опасности.
Има ли най-малък политически късмет за „ болшинство на бюджетния разсъдък “, което да поеме неоспорим и категоричен ангажимент за смяна в траекторията на политиката и опазване на една от котвите след 1997 година и предпазване на постепенно и мъчително граденото доверие - на вложители, бизнесмени, интернационалните институции, само че най-много измежду българските жители - във фискалното здравомислие на всяко ръководство, без значение от изкушенията на момента? За да схванат по-добре предизвикването, пред което ще се изправят евентуално напълно скоро, ето няколко изходни бележки:
Да се върнем към основите: благоразумната логичност допуска да следваме уравновесен бюджет в дълготраен проект, като в неприятни времена е позволен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, а в положителни времена би трябвало да се вършат остатъци. Оттук самото разискване на дефицити от над 6% от Брутният вътрешен продукт (или над 11 милиарда в номинално изражение за всяка от идващите три години) би трябвало да бъде пресечено като политически и публично недопустимо в актуалната стопанска действителност.
Тази седмица Национален статистически институт - напълно в точния момент, ревизира данните за Брутният вътрешен продукт и сподели, че през 2021 г.
стопанската система в действителност се е възстановила много по-силно, в сравнение с до неотдавна мислехме.
Какво ни споделят ревизираните данни на Национален статистически институт? През 2021 година действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е бил 7,6% - а не 4,2%, както преди беше оповестено. В номинално изражение Брутният вътрешен продукт е бил 139 милиарда лв. - а не 133 милиарда лв..; износът на артикули и услуги е бил 85,2 милиарда лв.. През втората половина на 2021 година растежът е извънредно висок - регистриран е действителен растеж на Брутният вътрешен продукт т 8.6% през третото и 10.2% през четвъртото тримесечие; през четвъртото тримесечие на 2021 година за пръв път Брутният вътрешен продукт по настоящи цени е надхвърлил 40 милиарда лв.. С две думи - стопанската система не просто е преодоляла шока от рецесията при започване на пандемията, само че и към този момент е доста над предкризисното си равнище от 2019 година
Положителните трендове се резервират и през 2022 година - даже след възобновяване през 2021 година, първото и второто тримесечие на 2022 година бележат сериозен действителен растеж от 4.4% и 3.9%. Номиналният напредък - а той точно е значим за приходите в бюджета, защото данъчната система полза облаги, обороти и приходи по настоящи цени - през първото тримесечие на 2022 година е 18,9%, а през второто - 21.4%. Многократно към този момент сме коментирали положителното развиване на индустрията - България в няколко месеца даже беше с най-голям действителен растеж на индустриалното произвеждане в целия Европейски Съюз - рекордния растеж на износа, исторически невижданите ниски равнища на безработица и по този начин нататък.
Благоприятните данни дават вяра, че прогнозите на Министерството на финансите са, както се споделя, с една концепция по-консервативни. Просто казано, евентуално има запас в прогнозата за приходите - разумно е при по-добро положение на стопанската система да има и по-високи данъчни и осигурителни приходи. И тук стигаме до упованията за 2023 година и прогнозата за приходната страна на бюджета. Министерството наподобява залага консервативна прогноза, която допуска внезапно закъснение на икономическата интензивност и съществено стесняване на инфлацията, освен това на база скептицизъм за динамичността още през втората половина на 2022 година Но ние към този момент знаем какво се случва до август-септември, а даже и в действително време все още. При задържащата се висока инфлация и към момента положителните настоящи индикатори за произвеждане, експорт, пазар на труда и потребление
няма да е изненада, в случай че Брутният вътрешен продукт през 2022 година надвиши 165 милиарда лева
- а в показаната тези дни макрорамка министерството чака под 162 милиарда лева; оттова и номиналните стойности за 2023 година ще са по-високи и дават лек оптимизъм, че растежът в приходите може да е по-голям от показаното тази седмица.
Това обаче не е задоволително да измести политическата отговорност от партиите в Народното събрание. Да, при малко по-висок Брутният вътрешен продукт през 2023 година ще имаме малко повече бюджетни доходи, а дефицитът като дял от Брутният вътрешен продукт ще е по-нисък с няколко десети от процентния пункт от оферти - утешение ли ще е обаче при промяна на прогнозата да се одобри недостиг от, да речем 5,5% вместо 6,6% от Брутният вътрешен продукт?
Анонсираната бюджетна рамка е, в случай че употребяваме спортната или пеналистичната терминология, „ втори страйк “ на министър Велкова. Тя още в края на август съобщи (виж повече тук), че прави калкулации при опазване политиките, а в случай че на някой не му харесва резултатът от сметките - да поеме отговорността да промени нещо. Тази седмица поръчката се удостоверява. Ако партиите са очаквали, че министърът на финансите ще е в обичайна си роля на „ неприятния “, който внася въздържаност на разноските и разсъдък в данъчната политика, отнасяйки на гърба си цялото публично неодобрение и концентрирайки офанзивите от лобисти и зависещи от страната бизнеси, то те ще останат разочаровани. Сега тежестта се трансферира точно в Народното събрание - базовият вид е стряскащ и вместо да „ дават “ и „ оказват помощ “, народните представители ще би трябвало или да потвърдят очевидно и напълно разпада на финансовата дисциплинираност, или да търсят единодушие по благоразумни стъпки, стабилизиращи бюджета.
Как се прави бюджетна консолидация? Хем е доста комплицирано, хем е просто. По-фундаментално видяно, в случай че икономическата интензивност се резервира, или най-малко избегнем огромен спад, казусът значително ще се преодолее. Затова всевъзможни ограничения и принадлежности, които усилват вложенията - частни и обществени, и предизвикват предприемачество и труд, би трябвало да са високо в дневния ред на идващите дни и месеци. Разбира се, има напълно съответни дейности с забележим резултат върху бюджетното салдо. Като начало - да се отстранен безобразно популистките данъчни преференции, които още в разгара на пандемията и през още три Народното събрание бяха гласувани. Да, ще би трябвало да има самопризнание за неточности, и да, ще има „ крачка обратно “ - от брашното през питейните заведения и кръчмите, които употребяват понижена ставка по Данък добавена стойност от 9%, само че не престават да обезпечават служащите си на една трета от действителните приходи, най-малко в София. Втората стъпка е фокус върху държанието на огромните данъкоплатци - само че това значи храброст да се изправиш против " Лукойл ", които не престават да претендират, че годишната им облага е колкото на средноголям аутсорсинг на околовръстното.
По отношение на разноските за пенсии, заплати и обществено подкрепяне има доста явен метод, който е съчетаем с бюджетното здравомислие. Ако инфлацията продължава, приходите в бюджета ще порастват и това ще покрие известно нарастване на приходите. Ако пък имаме по-ниски доходи поради внезапно изгубване на инфлацията, то тогава замразяваш (или даваш минимално нарастване на) пенсии, заплати и помощи.
Друг буфер са финансовите разноски. За следващ път се залагат големи суми - до август държавното управление е похарчило ¼ от заложените над 8 милиарда лв. за 2022 година, само че за 2023 година залага 11,5 милиарда. Ясно е, че хроничната уязвимост в капиталовото планиране и бюджетиране води до това, че залагайки високи суми, изпълнителната власт си оставя „ касичка разполагаем “, която да разпределя без надзор на Народното събрание. Съмнително е до каква степен следващата година ще има толкоз внезапно активизиране и сполучливо „ асимилиране “. Но пък в случай че вземе да стане, подобен голям подтик на обществените вложения ще докара до по-висок общ напредък в стопанската система и оттова - повече претовареност, ползване и доходи в бюджета.
Накрая, само че надалеч не по значение, отново
дано да погледнем към „ слона в стаята “ - основания мастодонт на енергийни обезщетения.
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Месечните разноски към този момент са по над 1 милиард, или над 12-13 милиарда лв. дотации на година, или 8% от Брутният вътрешен продукт. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за предприятия, които даже усилват облагите си в енергийната рецесия? Къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за ориентиране на милиарди облаги от продажбите на ток, до момента в който страната потегля към пропастта на свръхдефицит?
Ако няма болшинство на разсъдъка, което да даде ясни гаранции, че бюджетните разноски няма да порастват оттатък динамичността в стопанската система, че дефицитът ще е до 3% от Брутният вътрешен продукт, а данъчният популизъм ще бъде предотвратен, то за пръв път от доста години ще се наложи дисциплината да идва от пазара и кредиторите (виж повече тук). Как тъкмо си показват политиците, че ще изискат 16 милиарда лв. назаем, освен това с вероятност това да е нормата за идващите години, откакто даже при 200 милиона емисия кредиторите чакат над 5,5% рента? Впрочем лихвите занапред ще порастват - както в Съединени американски щати, по този начин и в еврозоната. Тази седмица министър председателят на Обединеното кралство подаде оставка точно поради звучния пестник на финансовите пазари, провокиран от лековерни планове за утежняване на фискалната позиция. Ако това се случва на 6-ата стопанска система в света, сигурно ще се случи и на България. Искаме ли да стигаме до такава степен?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ