Краят на динозаврите бил началото на рибите (ВИДЕО)
Лъчеперките, най-многобройните и разнородни гръбначни, са почнали своето доминиране в Световния океан преди към 66 млн. години, във времената на всеобщото измиране на динозаврите, настояват палеобиолози от Океанографския институт „ Скрипс “ в Сан Диего.
Аспирантката Елизабет Сиберт (Elizabeth Sibert) и проф. Ричард Норис (Richard Norris) са анализирали микроскопичните зъби на риби, открити в седиментни ядра по целия свят, и са изяснили, че в интервала, последвал креда-палеогенското измиране, провокирано от рухването на метеорит на полуостров Юкатан (съвременно Мексико), е почнал същински гърмеж от биоразнообразие на лъчеперките.
95% от всички риби по света, от златните рибки до рибата звук и сьомгата, се класифицират като лъчеперки. За тях са присъщи костни структури на скелета и зъбите, които доста добре са се съхранили на дъното на океаните във тип на ихтиолити.
„ Смятаме, че измирането е станало екологична превратна точка за пелагичните морски гръбначни – пишат създателите на проучването. – Измирането на динозаврите, наподобява, е било главен фактор в разцвета на лъчеперките, довело до това те в този момент да преобладават в Световния океан. “
Изследователите създали изводите си, като сравнили вкаменели зъби на риби и минерализирани остатъци на акули от ядра в многочислените океански басейни. Те разкрили, че до момента в който числеността на акулите остава постоянна преди и след всеобщото измиране на динозаврите, съотношението сред лъчеперките и акулите ненадейно почнало да пораства.
Първоначално те били два пъти повече, а 24 милиона години след измирането на динозаврите нарастнали осем пъти. Сега в океаните живеят към 30 000 разнообразни типове лъчеперки, което прави този клас най-разнообразен по бройка и господстващ измежду всички гръбначни както в океана, по този начин и на сушата.
Да прибавим, че преди учените знаели, че главният растеж на биоразнообразието на лъчеперките е бил главно преди 50–100 млн. години. При това диверсификацията на рибите в никакъв случай не е свързвана към съответно историческо събитие. „ Но ние открихме, че точно след всеобщото измиране рибите фактически са достигнали своята многобройност и многообразие – споделя Сиберт. – Падането на метеорита напълно е трансформирало живота в океаните, защото измирането е изтрило от лицето на Земята предходните „ водачи “.
Сиберт и Норис считат, че някои от тези основни промени в живота на океаните са съдействали за развиването на лъчеперките – изчезнали са огромните морски влечуги и амонити, антични главоноги. Именно те са били съществени хищници или съперници за лъчеперките, тъй че даже сравнителното обилие на акули не е могло да спре този развой.
Изследването е оповестено в изданието PNAS.
