Коя е д-р Сребра Родопска, дала ни БЦЖ-ваксината
Коя е българката, създала родната ваксина против туберкулоза? Д-р Сребра Родопска е родена преди 107 години. Нейната история през погледа на внука й Георги Бобев, който също приключва медицина, описа бТВ. 
Близо четвърт век е нужен на учени от института „ Луи Пастьор “ във френския град Лил от са да стигнат от първите изследвания до доказването, че БЦЖ имунизацията може да бъде прилагана върху човек сполучливо против туберкулозата. Като за всяка друга ваксина и за нея се водят разногласия. 23 страни в никакъв случай не са препоръчвали тази ваксина всеобщо или към този момент са спрели. Само четири страни в света я създават - измежду тях и България.
В първите дни на април учени от Съединени американски щати оповестиха, че имунизацията против туберкулоза може да се окаже оръжие против новия зложелател – смъртоносния ковид. Ваксинираните по-трудно се заразяват. Засега не можем да кажем, че БЦЖ-то изрично защищава, само че прекарваш по-леко болестта, съобщи на 3 април проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания. И разгласи, че ние сме най-бецежираната нация в света, което в тази ситуация е доста добре. За да се случи това обаче първата заслуга е точно на дамата, създала българската туберкулозна ваксина - доктор Сребра Родопска.
„ Тя беше доста забавен човек, извънредно ерудиран, при все, че имаше проблеми със слуха от рано. Четеше извънредно доста и беше доста любознателна “, разказа на бТВ нейният внук. Георги Бобев помни баба си от по-късните й години като образован, любящ и добър човек.
„ Темата БЦЖ постоянно е участвала в нашето семейство и тези три букви постоянно са имали необикновен смисъл в нашето семейство “, споделя той. Веднага след дипломирането си доктор Сребра Родопска стартира работата в Института по заразни и паразитни заболявания в София. След края на Втората международна война тя отпътува със брачна половинка си на специализация във френския институт „ Луи Пастьор “, където към този момент се създава перорална ваксина. Връщайки се у нас, тя стартира емпирична работа в лаборатория към НЦЗПБ за основаването на българска БЦЖ ваксина. За производството ѝ се употребява московски ваксинален субщам 374А. {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Близо четвърт век е нужен на учени от института „ Луи Пастьор “ във френския град Лил от са да стигнат от първите изследвания до доказването, че БЦЖ имунизацията може да бъде прилагана върху човек сполучливо против туберкулозата. Като за всяка друга ваксина и за нея се водят разногласия. 23 страни в никакъв случай не са препоръчвали тази ваксина всеобщо или към този момент са спрели. Само четири страни в света я създават - измежду тях и България.
В първите дни на април учени от Съединени американски щати оповестиха, че имунизацията против туберкулоза може да се окаже оръжие против новия зложелател – смъртоносния ковид. Ваксинираните по-трудно се заразяват. Засега не можем да кажем, че БЦЖ-то изрично защищава, само че прекарваш по-леко болестта, съобщи на 3 април проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания. И разгласи, че ние сме най-бецежираната нация в света, което в тази ситуация е доста добре. За да се случи това обаче първата заслуга е точно на дамата, създала българската туберкулозна ваксина - доктор Сребра Родопска.
„ Тя беше доста забавен човек, извънредно ерудиран, при все, че имаше проблеми със слуха от рано. Четеше извънредно доста и беше доста любознателна “, разказа на бТВ нейният внук. Георги Бобев помни баба си от по-късните й години като образован, любящ и добър човек.
„ Темата БЦЖ постоянно е участвала в нашето семейство и тези три букви постоянно са имали необикновен смисъл в нашето семейство “, споделя той. Веднага след дипломирането си доктор Сребра Родопска стартира работата в Института по заразни и паразитни заболявания в София. След края на Втората международна война тя отпътува със брачна половинка си на специализация във френския институт „ Луи Пастьор “, където към този момент се създава перорална ваксина. Връщайки се у нас, тя стартира емпирична работа в лаборатория към НЦЗПБ за основаването на българска БЦЖ ваксина. За производството ѝ се употребява московски ваксинален субщам 374А.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ