Просвещението
Кой е Любомир Лулчев? Полиглот, военен водач, офицер, воин от войните, почитател на Дънов, извънредно непосредствен първо на Стамболийски, след това и на цар Борис Трети.
Твърди се, че по негови препоръки е въведена трудовата тегоба. Той е бил съперник на насилието. Искал е българите да бъдат единни.
След гибелта на брачната половинка си, която е била извънредно богата и е убита от прислужницата си по нечовечен метод, той се отхвърля от всичко, което има. Практически живее в една колиба, спартански и непретенциозно облечен.
Смята се, че е употребен от германците, с цел да бъде намерено местоположението на Мусолини след рухването му от власт в Италия. За задачата е отведен в “светая светих ” на Третия райх, замъкa на SS, дружно с други хора, за които се е считало, че имат ясновидски качества.
КОЙ Е НАИСТИНА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ?
Той е неповторима, комплицирана, неподлежаща на къса характерност фигура в историята ни. Роден е през 1886 година в Кнежа. Учи медицина в Букурещ, военно учебно заведение в София и авиация в Англия. Един от първите ни водачи. Летец, който взе участие в бомбардировките над Одрин. Неговият дядо също е имал ясновидски качества. Петър Дънов, наименуван още Учителя или Бейнса Дуно, му разпорежда задача: да разкрие окултните феномени в нетрадиционни форми. Това той извършва посредством притчи и разкази за посвещения, приказки за възрастни и други, събрани в над 20 книги. Отначало Лулчев служи за връзка сред Учителя и цар Борис III. Предава послания до непознати корони. Той спомага за: избавяне на българските евреи от Холокоста; неутралитет във външната политика; да не се изпращат войски на фронта; пробутване на хуманни закони… Герой от Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.
Първата среща на Лулчев с Борис III е през 1925 година Този факт трансформира напълно неговия живот. От затворен откривател, който се стреми да открие редица секрети на битието, той става по избор на царя негов консултант. Печели си доста недоброжелатели, които по една или друга причина не съумяват да станат близки до короната. През 1930 година ясновидецът е обвинен за убийството на своята брачна половинка Ангелина или Гела. Този факт го кара да се отдръпне от контактите си с Дънов и с външния свят. Скоро обаче е оправдан след разкриването на същинските причинители – прислужницата в дома му и нейната майка. Напълно погнусен от всичко, Лулчев напуща дома си и отива да живее в една барака, цялостна с книги. Тя се е намирала на мястото на постройката на сегашната жп гара в София.
По това време през бараката на Лулчев минава целия политически хайлайф на България. При тайния консултант ходели на крайници министрите Иван Багрянов, Петър Габровски, проф. Борис Йоцов, шефът на Народното събрание Христо Калфов и куп други. В начал ото на август 1943 година в дома на Лулчев идва майор от специфичната работа на Главното немско имперско ръководство за сигурност “Аненербе ”. Той предава заповед от гестаповеца Химлер да бъде открит отвлеченият Мусолини, след преврата против него на 25 юли. До него миг тайните служби на Райха не са могли да открият следите му. Малко преди този момент Химлер изпраща във всички концентрационни лагери телеграми. В тях се споделя, че райхсфюрерът на Секретен сътрудник и висш шеф на полицията се нуждае за осъществяване на доста значима задача от експерти по окултизъм, хиромантия, радиестезия. Всички лица, които имат способности и познания в тая облает, би трябвало незабавно да се явят при началниците си. Със сходна задача из окупираните и съюзническите земи са изпратени и сътрудници на “Аненербе ”.
В това време самият Химлер се прави на маг и се пробва да влезе по отношение на Мусолини. Внезапно той си спомня за ликвидирания персонален астролог на фюрера Ернст Крафт. И за изявлението му, че най-големият ясновидец на XX век живее в България и се споделя Любомир Лулчев.
Така в София идва майор от Секретен сътрудник, който отвлича съветника на царя до летище Божурище, където ги чака специфичният аероплан за Берлин.
В замъка “Вевелсбург ” нашият ясновидец влиза в контакт с Мусолини и показва, че той се намира някъде в планинския масив Гран Сасо, прочут още като Абруци. Лулчев е срещу немските секрети служби, само че в тази ситуация не му е оставен избор. Учил медицина, той е и срещу всевъзможен тип принуждение. Когато войната наближава България, ясновидецът влиза в несъгласие с отвлеченото от военната конюнктура в България обучение на Бениса Дуно. Учителя отхвърля както християнската догматика, по този начин и християнската нравственос. Той проповядва самообожествяване посредством духовна еволюция. Учениците му би трябвало да скъсат с любовта и дълга към отечеството. Патриотизмът съгласно него е отживялост, която ще унищожи света.
Дънов се показва за делегат на Бога и Негов заместител на Земята, който направлява целия Космос и всичко съществуващо. Същевременно той не прави и никакви чудеса. Така, в един миг, ученикът става в доста връзки по-добър от Учителя. Самият Дънов също скъсва за прочут интервал с Лулчев. Той даже споделя на едната от своите три стенографки – Елена Андреева, която е влюбена в ясновидеца, да престане да мисли за него. Младата жена храни вярата, че в миналото възприятията сред нея и Лулчев ще бъдат изцяло взаимни. Един ден Бениса Дуно й гледа на ръка. След това й споделя: “Ти си доста сензитивна, пази се… Няма какво по-вече да учиш за брака. Сега ще развиваш обич към всички ”.
Разбира се, това мнение на Дънов не подхожда на влюбената Елена. В своите мемоари тя написа, че постоянно Лулчев я е употребявал като буфер сред него и Учителя. Самият консултант на царя усеща, че натоварва духовно Андреева и й признава: “Когато застана пред Бога, твоята лавица е най-голяма – нея ще заплащам най-вече ”.
Години по-късно Елена Андреева минава през заплахите на любовта през доста премеждия, с цел да продължи нататък – към Божията обич. Любомир, който тя е обикнала така мощно, че един път даже Учителя й споделя: “Та ти си подготвена да умреш за него! ”, внася в душата й подозрението. “Аз се усещах като отровена, като болна от някаква заразна болест, написа в спомените си стенографката. Не можах да кажа на Учителя това, което Любомир ми говореше за него. Тия негативни работи не можех да ги изговоря, тъй като аз не имах вяра, че е по този начин, както той ми говори. Не можех да ги кажа и поради това, че не желаех да изложа Любомир пред Учителя. Той ми споделяше: “Аз желая да бъда свободен дух, не желая да се впрягам в колата на Учителя ”. Като ми говореше по този начин, аз се надявах, че това е нещо краткотрайно, че Любомир ще преживее подозренията си в Учителя. Аз обаче носех товара ”.
Под въздействие на Лулчев през 1931 година Елена напуща стенографското Място при Дънов и отива учителка в с. Макоцево. Там остава 4 години, само че през 1935 година още веднъж се връща при своя Бейнса Дуно. След загубата на брачната половинка си Лулчев не може да даде обич на Елена. Тя обаче не схваща това. Той несъмнено вижда ориста на България, а също по този начин и гибелта на царя, само че не тъй като има ясновидска заложба. Тайният консултант е космос от здрав разсъдък и метафизичен прозрения, който познава доста добре политиката в Европа и желанията на българските съюзници.
Отчаян от всичко, което чака България, Любомир се трансформира в аскет и пред доста малко хора разкрива душата си. Лулчев води дневник, който попада в ръцете на Народния съд. В първите години на така наречен “демократични промени ” у нас този ръкопис беше публикуван. Истината е, че текстът в него е чист фалшификат. Така твърдяха и роднините на Любомир, измежду който имаше прочут прокурор и юрист. Същото удостоверява и Стефан Груев в книгата си “Корона от тръни ”.
Някои влюбени в романтиката историци писаха, че Лулчев не е екзекутиран на 1 февруари 1945 година, а сходно на Кръстьо Раковски е откаран от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в сибирско село. Там специфичните служби са употребили услугите му. Днес, несъмнено, никой не може да ни каже сигурно дали е било по този начин.
Източник: barko4.com; ;
България




