Пътят на България към единната европейска валута
Последните решения за приемането на България в еврозоната от 1 януари 2025 година бяха гласувани на 8 юли от Европейския парламент в Страсбург и Съвета на Европейски Съюз в Брюксел след над 20-годишен развой на доближаване на страната ни към валутния съюз .
Това напомни " Нова телевизия ".
Началото на пътя към въвеждане на еврото и влизането на България като пълновръстен член в еврозоната е сложено с подписаното на 25 ноември 2004 година съглашение за взаимни дейности за ускореното присъединение на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и сполучливото въвеждане на еврото в България от министъра на финансите Милен Велчев и шефа на Българската национална банка (БНБ) Иван Искров.
Споразумението напълно отразява договаряното от октомври 2000 до 2004 година от две държавни управления на България във връзка с ИВС и уговорките на страната, че ставайки член на Европейски Съюз от 1 януари 2007 година се задължава да вкара и еврото. Споразумението се подписва в сходство с публично декларираната преговорна позиция по Глава 11 " Икономически и валутен съюз ", както и в сходство с Предприсъединителната икономическа стратегия на Република България 2004-2007 година.
Това би трябвало да стане при съблюдаване на процедурите, планувани в Договора за основаване на Европейската общественост, както и в сходство с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка от 18 декември 2003 година.
Съгласно съглашението се планува българското държавно управление и Българска народна банка да насочат молба за присъединение към междинния стадий Валутен механизъм II допустимо най-скоро след датата на присъединение на България към Европейския съюз. Целта е ускорено присъединение към ИВС и сполучливото въвеждане на единната европейска валута в България, като упованията са при осъществяване на уговорките, заложени в съглашението, през 2009 година България да се причисли към еврозоната и еврото да стане национална парична единица.
Със съглашението Министерският съвет се ангажира да приготвя и внася навреме за разискване и приемане от Народното събрание всички нужни актове, свързани с присъединяване на страната в ИВС.
На 25 април 2005 година България и Румъния подписват в Люксембург договорите си за присъединение към Европейски Съюз. На 21 юни 2005 година Договорът за присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз е обнародван в " Официалния вестник " на Европейски Съюз. На 1 януари 2007 година България и Румъния публично стават надлежно 26-ата и 27-ата страна членка на Европейския съюз. Това е петото разширение на организацията от нейното основаване.
В Глава 6 " Финанси " в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017- 2021 година, утвърдена на 17 август 2017 година, е изведено присъединението на България към Валутния механизъм ІІ и еврозоната.
Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е сложено със основаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година. Координационният съвет се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българската национална банка и главната му задача е да провежда и координира практическата подготовка на страната за участие в еврозоната.
На 7 март 2018 година Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да организира договаряния по бъдещото присъединение на България към Валутен механизъм ІІ.
На 29 юни 2018 година от страна на министъра на финансите на България и шефа на Българска народна банка е изпратено взаимно писмо до страните от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за желанията на българските управляващи за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II. В писмото са посочени ограниченията, които българските управляващи ще изпълнят и които са от голяма важност за гладкото присъединение и присъединяване във Валутния механизъм II. Тези ограничения са в следните шест области на политики: банков контрол, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов бранш, рамката за попречване на пране на пари, рамката за неплатежоспособност и ръководството на държавните предприятия.
На 12 юли 2018 година на съвещание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната афишират подготвеност за приемането на България в така наречен чакалня на общата валута след към година разискване, в наличието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и шефа на Българска народна банка Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 година взаимно писмо за желанията на българските управляващи за присъединение към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единомислещо поддържа изразените планове на България в региона на банковия контрол, финансовия бранш и качеството на институциите и ръководството.
На 22 август 2018 година Министерският съвет утвърждава План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. В Плана за деяние са включени ограничения, които следва да се изпълнят до края на юни 2019 година.
През декември 2019 година Министерството на финансите на България разгласява отчет " България по пътя на валутно-банковия механизъм II и към Банковия съюз ", в който е посочено, че България е изпълнила критериите от Маастрихт съгласно последните три отчета за доближаване.
Валутният механизъм ERM II
Валутният механизъм ERM II е основан на 1 януари 1999 година като правоприемник на първичния валутен механизъм (ERM), с цел да може съмненията във валутния курс сред еврото и други валути на страни от Европейски Съюз да не нарушават икономическата непоклатимост на единния пазар, както и с цел да се помогне на страните отвън еврозоната да се приготвят за присъединение към общата валута. В ERM II централният курс за валутата на страна от Европейски Съюз отвън еврозоната се фиксира по отношение на еврото и съмненията на валутата по отношение на този курс могат да бъдат единствено в избрани граници.
На 10 юли 2020 година България и Хърватия са признати във Валутния механизъм II (ERM II) - " чакалнята " за влизане в еврозоната. Решението на Европейската централна банка проправя пътя към първото присъединение на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него. Най-краткият период за престой в така наречен чакалня за еврозоната е две години, преди страните да стартират практическата подготовка за присъединение към еврозоната, като този развой лишава почти още една година. Централният обменен курс на българския лев по отношение на еврото е избран на 1,95583 лв., а на хърватската куна - на 7,53450 куни. От 13 юли 2020 година се откриват курсове на наложителна намеса за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм II, като курсовете на наложителна намеса са контрактувани сред ЕЦБ и националните централни банки на България и Хърватия в сходство с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 година сред ЕЦБ и националните централни банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от икономическия и паричен съюз. В същото време, след деликатна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния ръб в България, е признато, че България се причислява към валутния механизъм II със съществуващия си режим на валутен ръб като едностранен ангажимент и без спомагателни условия към ЕЦБ. На 12 юли 2022 година Съветът на Европейския съюз утвърждава присъединението на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 година и дефинира обменния курс на хърватската куна. На 1 януари 2023 година Хърватия приема еврото и става двадесетата членка на еврозоната.
На 27 октомври 2022 година Народното събрание приема решение, с което се задължава Министерският съвет, в съгласуваност с Българската национална банка, да форсира консултациите и договарянията с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, с цел да се съблюдава целевата дата за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.
През ноември 2022 година е призната Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната от Координационния съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната. Стратегията се основава на признатия от Министерския съвет на 22 май 2022 година Национален проект за въвеждане на еврото в Република България и разказва правилата и дилемите на цялостна осведомителна и информационна кампания; виновните институции, които ще извършват обособените действия в границите на цялостната кампания; стадиите за осъществяване на дейностите; целевите групи; каналите за разпространяване на информацията и други
На 6 декември 2022 година в Брюксел, Белгия, е подписан Меморандум за съгласие за производството на евромонети сред България, Европейската комисия и ръководителя на Еврогрупата. Документът е подписан от заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, еврокомисаря за стопанската система Паоло Джентилони, ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю и от българска страна - от служебния министър на финансите Росица Велкова и шефа на Българска народна банка Димитър Радев. Меморандумът обрисува практическите стъпки, които ще разрешат на България да стартира да създава монети евро, когато получи утвърждение за присъединение към еврозоната. Тези стъпки засягат сеченето на избрани количества пробни монети с изображенията на общите страни на евромонетите и избора на националните дизайни на българските евромонети.
На 12 април 2024 година заместител министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейският комисар по стопанска система Паоло Джентилони подписват в Люксембург Споразумение за партньорство сред Европейската комисия и Република България за образуване на осведомителни и информационни акции по отношение на въвеждането на еврото в страната. Споразумението се основава на обновената през февруари 2024 година Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на страната към еврозоната, която цели да запознае жителите и бизнеса с всички на практика аспекти на въвеждането на единната европейска валута като публично разплащателно средство у нас посредством даването на точна, налична и навременна информация.
На 26 юли 2024 година със 118 гласа " за ", 44 срещу и 13 " въздържал се " Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България.
На 7 август 2024 година Народното събрание приема дефинитивно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, дефинират се основни за прекосяването към единната европейска валута правила, вкарват се преходни интервали, които ще разрешат на жителите да се приспособяват към новата валута. Приетият законопроект регламентира и разпоредбите по отношение на адаптирането на осведомителните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. Законът за въвеждане на еврото в България е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 година
На 25 февруари 2025 година министърът на финансите Теменужка Петкова и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват взаимно писмо, съдържащо искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията, и го изпращат до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. " Отчитайки решителността на България да се причисли към еврото от 1 януари 2026 година и в сходство с член 140, параграф първи от Договора за действие на Европейския съюз, бихме желали Европейската комисия и Европейската централна банка да приготвят изключителни конвергентни отчети за България ", се показва в общото писмо, чието клише е оповестено на уеб страниците на Българска народна банка и Министерство на финансите. Писмото е направено и изпратено в осъществяване на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 година за ускорение и довеждане докрай на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в сходство с член 140 от Договора за действие на Европейския съюз, както и в сходство с Решение на Министерския съвет на Република България № 92 от 24 февруари 2025 година за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на изключителни отчети за конвергенцията за Република България. Решението е в резултат на оповестените на 24 февруари 2025 година данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, съгласно които референтната стойност на критерия за ценова непоклатимост с данни за януари 2025 година се пресмята на 2,6 на 100. Инфлацията в България за същия интервал също е 2,6 на 100, което значи, че с данните към януари 2025 година България покрива и последния аршин за участие в еврозоната. Изпращането на искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията идва, откакто на 18 февруари 2025 година Министерството на финансите разгласява план за бюджет за 2025 година със заложен недостиг в рамките до 3 % от брутния вътрешен артикул на страната, както и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година.
На 13 май 2025 година министър-председателят Росен Желязков и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват позиция в поддръжка на въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 година Позицията удостоверява всички подхванати дейности както от изпълнителната власт, по този начин и от Българска народна банка въз основа на решенията на Народното събрание през миналите години в поддръжка на ограниченията за реализиране на изискванията за конвергенция, както и за ефикасното въвеждане на еврото с всички защитни механизми за българското общество, считано от 1 януари 2026 година
Докладите за конвергенцията
Най-малко на всеки две години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия преглеждат дали страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната дават отговор на критериите за конвергенция и затова са подготвени да вкарат еврото. Всяка от двете институции изготвя отчет за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се показват на Съвета на Европейски Съюз за разглеждане и за основа на възможни последващи решения. ЕЦБ и Комисията могат също така да изготвят сходен отчет когато и да е по искане на страна отвън еврозоната, която желае да се причисли към еврозоната.
В отчета за конвергенцията се показва оценка на напредъка на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната като се изключи Дания, която има уговорка за право на отвод, в осъществяването на критериите за въвеждане на еврото. В момента страните членки отвън еврозоната са България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция.
Държавите би трябвало да дават отговор на Маастрихтските критерии от 1992 година
За да одобряват еврото, страните би трябвало да дават отговор на критериите, открити в Договора от Маастрихт от 1992 година, наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни условия са открити, с цел да се подсигурява, че страните членки са подготвени да одобряват еврото и да действат безпроблемно в еврозоната. В Договора от Маастрихт не е избран график за влизане на страните в еврозоната, а е дадена опция на страните членки да създават свои тактики за осъществяване на изискванията за въвеждане на еврото.
Страните би трябвало да покриват следните съществени критерии :
- Ценова непоклатимост - страната би трябвало да има постоянни цени, като междинният ритъм на инфлация (наблюдавана за интервал от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния % на трите страни членки с най-хубави резултати.
- Стабилни и устойчиви обществени финанси - плануваният или действителният бюджетен недостиг не би трябвало да надвишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт не би трябвало да е по-голямо от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
- Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.
- Стабилен обменен курс, който да демонстрира, че стопанската система може да устоява на съмненията на валутните курсове - страната би трябвало да взе участие във валутния механизъм (ERM II) най-малко две години: без обилни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс по отношение на еврото.
Последващи стъпки след изключителните конвергентни отчети за България
На 4 юни 2025 година са оповестени изключителните конвергентни отчети на Европейската централна банка и Европейската комисия с оценките на двете институции за готовността на България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година В тях е дадена позитивна оценка и е посочено, че България извършва условията за присъединение към еврозоната. Докладите се създават без значение един от различен. Решаващ е отчетът на Европейската комисия, която предлага България да одобри еврото от 1 януари 2026 година и единствена може да даде рекомендация на Съвета на Европейски Съюз да утвърди приемането на страната в еврозоната.
На 19 юни 2025 година Еврогрупата, сплотяваща министрите на финансите от еврозоната, утвърждава рекомендация до Съвета на Европейски Съюз да гласоподава решение за приемането на България в еврозоната. Министрите се съгласяват с позитивните оценки, предоставени от Европейската комисия и Европейската централна банка в конвергентните отчети.
На 20 юни 2025 година на съвещание в Люксембург Съветът на Европейски Съюз по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН), в който влизат финансовите министри на всички страни от Европейски Съюз, приема рекомендацията на страните от еврозоната и утвърждава писмо до Европейския съвет за довеждане докрай на правните актове за присъединение на България към валутния съюз до януари 2026 година
На 24 юни 2025 година Комисията на Европейския парламент по стопански и валутни въпроси и подкомисията по данъчни въпроси одобряват на съвещание в Брюксел, Белгия, проектодоклада на Европейския парламент (ЕП) за готовността на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година, в който се показва, че Екологичен потенциал утвърждава рекомендацията на Европейската комисия за приемането на България в еврозоната.
На 27 юни 2025 година Европейският съвет приветства осъществяването от страна на България на всички условия за присъединението на нашата страна към еврозоната от 1 януари следващата година. Това е записано в признатите изводи от срещата на държавните и държавните ръководители на страните от Европейски Съюз в Брюксел (26-27 юни 2025).
Очаква се през днешния ден, 8 юли 2025 година, по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург да бъде гласуван отчетът на евродепутата Ева Майдел, който поддържа приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, след което в Брюксел ЕКОФИН ще гласоподава три решения - за прибавяне на България в листата на страните от еврозоната, за установяване на курса лев-евро, за въвеждане на еврото от нашата страна. Единствено решението за валутния курс изисква единогласие. Това са последните правни текстове, нужни, с цел да се причисли България към еврозоната.
Общата европейска валута
Еврото е формалната валута на 20 от 27-те страни членки на Европейския съюз, които дружно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души употребяват еврото всекидневно, което го слага на второ място измежду най-използваните валути в света. Еврото е въведено на 1 януари 1999 година Тогава то става паричната единица на над 300 милиона души в Европа. През първите три години еврото е " невидима валута " - употребява се единствено за счетоводни цели, да вземем за пример при електронните заплащания. Като пари в брой е въведено от 1 януари 2002 година, когато заменя при закрепени обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и немската марка. Очаква се всички страни от Европейски Съюз като се изключи Дания, която има уговорка за право на отвод, да се причислят към паричния съюз и да вкарат еврото незабавно щом изпълнят критериите за конвергенция. За да вкара еврото, страната би трябвало да е постигнала висока степен на стабилно икономическо доближаване, което се преглежда при сравнение с условията за конвергенция (ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, дълготрайни лихвени проценти и непоклатимост на валутния курс).
Това напомни " Нова телевизия ".
Началото на пътя към въвеждане на еврото и влизането на България като пълновръстен член в еврозоната е сложено с подписаното на 25 ноември 2004 година съглашение за взаимни дейности за ускореното присъединение на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и сполучливото въвеждане на еврото в България от министъра на финансите Милен Велчев и шефа на Българската национална банка (БНБ) Иван Искров.
Споразумението напълно отразява договаряното от октомври 2000 до 2004 година от две държавни управления на България във връзка с ИВС и уговорките на страната, че ставайки член на Европейски Съюз от 1 януари 2007 година се задължава да вкара и еврото. Споразумението се подписва в сходство с публично декларираната преговорна позиция по Глава 11 " Икономически и валутен съюз ", както и в сходство с Предприсъединителната икономическа стратегия на Република България 2004-2007 година.
Това би трябвало да стане при съблюдаване на процедурите, планувани в Договора за основаване на Европейската общественост, както и в сходство с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка от 18 декември 2003 година.
Съгласно съглашението се планува българското държавно управление и Българска народна банка да насочат молба за присъединение към междинния стадий Валутен механизъм II допустимо най-скоро след датата на присъединение на България към Европейския съюз. Целта е ускорено присъединение към ИВС и сполучливото въвеждане на единната европейска валута в България, като упованията са при осъществяване на уговорките, заложени в съглашението, през 2009 година България да се причисли към еврозоната и еврото да стане национална парична единица.
Със съглашението Министерският съвет се ангажира да приготвя и внася навреме за разискване и приемане от Народното събрание всички нужни актове, свързани с присъединяване на страната в ИВС.
На 25 април 2005 година България и Румъния подписват в Люксембург договорите си за присъединение към Европейски Съюз. На 21 юни 2005 година Договорът за присъединението на България и Румъния към Европейски Съюз е обнародван в " Официалния вестник " на Европейски Съюз. На 1 януари 2007 година България и Румъния публично стават надлежно 26-ата и 27-ата страна членка на Европейския съюз. Това е петото разширение на организацията от нейното основаване.
В Глава 6 " Финанси " в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017- 2021 година, утвърдена на 17 август 2017 година, е изведено присъединението на България към Валутния механизъм ІІ и еврозоната.
Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е сложено със основаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година. Координационният съвет се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българската национална банка и главната му задача е да провежда и координира практическата подготовка на страната за участие в еврозоната.
На 7 март 2018 година Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да организира договаряния по бъдещото присъединение на България към Валутен механизъм ІІ.
На 29 юни 2018 година от страна на министъра на финансите на България и шефа на Българска народна банка е изпратено взаимно писмо до страните от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за желанията на българските управляващи за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II. В писмото са посочени ограниченията, които българските управляващи ще изпълнят и които са от голяма важност за гладкото присъединение и присъединяване във Валутния механизъм II. Тези ограничения са в следните шест области на политики: банков контрол, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов бранш, рамката за попречване на пране на пари, рамката за неплатежоспособност и ръководството на държавните предприятия.
На 12 юли 2018 година на съвещание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната афишират подготвеност за приемането на България в така наречен чакалня на общата валута след към година разискване, в наличието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и шефа на Българска народна банка Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 година взаимно писмо за желанията на българските управляващи за присъединение към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единомислещо поддържа изразените планове на България в региона на банковия контрол, финансовия бранш и качеството на институциите и ръководството.
На 22 август 2018 година Министерският съвет утвърждава План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. В Плана за деяние са включени ограничения, които следва да се изпълнят до края на юни 2019 година.
През декември 2019 година Министерството на финансите на България разгласява отчет " България по пътя на валутно-банковия механизъм II и към Банковия съюз ", в който е посочено, че България е изпълнила критериите от Маастрихт съгласно последните три отчета за доближаване.
Валутният механизъм ERM II
Валутният механизъм ERM II е основан на 1 януари 1999 година като правоприемник на първичния валутен механизъм (ERM), с цел да може съмненията във валутния курс сред еврото и други валути на страни от Европейски Съюз да не нарушават икономическата непоклатимост на единния пазар, както и с цел да се помогне на страните отвън еврозоната да се приготвят за присъединение към общата валута. В ERM II централният курс за валутата на страна от Европейски Съюз отвън еврозоната се фиксира по отношение на еврото и съмненията на валутата по отношение на този курс могат да бъдат единствено в избрани граници.
На 10 юли 2020 година България и Хърватия са признати във Валутния механизъм II (ERM II) - " чакалнята " за влизане в еврозоната. Решението на Европейската централна банка проправя пътя към първото присъединение на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него. Най-краткият период за престой в така наречен чакалня за еврозоната е две години, преди страните да стартират практическата подготовка за присъединение към еврозоната, като този развой лишава почти още една година. Централният обменен курс на българския лев по отношение на еврото е избран на 1,95583 лв., а на хърватската куна - на 7,53450 куни. От 13 юли 2020 година се откриват курсове на наложителна намеса за българския лев и хърватската куна след включването им във валутен механизъм II, като курсовете на наложителна намеса са контрактувани сред ЕЦБ и националните централни банки на България и Хърватия в сходство с член 1.2 от Споразумението от 16 март 2006 година сред ЕЦБ и националните централни банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от икономическия и паричен съюз. В същото време, след деликатна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния ръб в България, е признато, че България се причислява към валутния механизъм II със съществуващия си режим на валутен ръб като едностранен ангажимент и без спомагателни условия към ЕЦБ. На 12 юли 2022 година Съветът на Европейския съюз утвърждава присъединението на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 година и дефинира обменния курс на хърватската куна. На 1 януари 2023 година Хърватия приема еврото и става двадесетата членка на еврозоната.
На 27 октомври 2022 година Народното събрание приема решение, с което се задължава Министерският съвет, в съгласуваност с Българската национална банка, да форсира консултациите и договарянията с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, с цел да се съблюдава целевата дата за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.
През ноември 2022 година е призната Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната от Координационния съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната. Стратегията се основава на признатия от Министерския съвет на 22 май 2022 година Национален проект за въвеждане на еврото в Република България и разказва правилата и дилемите на цялостна осведомителна и информационна кампания; виновните институции, които ще извършват обособените действия в границите на цялостната кампания; стадиите за осъществяване на дейностите; целевите групи; каналите за разпространяване на информацията и други
На 6 декември 2022 година в Брюксел, Белгия, е подписан Меморандум за съгласие за производството на евромонети сред България, Европейската комисия и ръководителя на Еврогрупата. Документът е подписан от заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, еврокомисаря за стопанската система Паоло Джентилони, ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю и от българска страна - от служебния министър на финансите Росица Велкова и шефа на Българска народна банка Димитър Радев. Меморандумът обрисува практическите стъпки, които ще разрешат на България да стартира да създава монети евро, когато получи утвърждение за присъединение към еврозоната. Тези стъпки засягат сеченето на избрани количества пробни монети с изображенията на общите страни на евромонетите и избора на националните дизайни на българските евромонети.
На 12 април 2024 година заместител министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейският комисар по стопанска система Паоло Джентилони подписват в Люксембург Споразумение за партньорство сред Европейската комисия и Република България за образуване на осведомителни и информационни акции по отношение на въвеждането на еврото в страната. Споразумението се основава на обновената през февруари 2024 година Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на страната към еврозоната, която цели да запознае жителите и бизнеса с всички на практика аспекти на въвеждането на единната европейска валута като публично разплащателно средство у нас посредством даването на точна, налична и навременна информация.
На 26 юли 2024 година със 118 гласа " за ", 44 срещу и 13 " въздържал се " Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България.
На 7 август 2024 година Народното събрание приема дефинитивно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, дефинират се основни за прекосяването към единната европейска валута правила, вкарват се преходни интервали, които ще разрешат на жителите да се приспособяват към новата валута. Приетият законопроект регламентира и разпоредбите по отношение на адаптирането на осведомителните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. Законът за въвеждане на еврото в България е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 година
На 25 февруари 2025 година министърът на финансите Теменужка Петкова и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват взаимно писмо, съдържащо искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията, и го изпращат до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. " Отчитайки решителността на България да се причисли към еврото от 1 януари 2026 година и в сходство с член 140, параграф първи от Договора за действие на Европейския съюз, бихме желали Европейската комисия и Европейската централна банка да приготвят изключителни конвергентни отчети за България ", се показва в общото писмо, чието клише е оповестено на уеб страниците на Българска народна банка и Министерство на финансите. Писмото е направено и изпратено в осъществяване на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 година за ускорение и довеждане докрай на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в сходство с член 140 от Договора за действие на Европейския съюз, както и в сходство с Решение на Министерския съвет на Република България № 92 от 24 февруари 2025 година за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на изключителни отчети за конвергенцията за Република България. Решението е в резултат на оповестените на 24 февруари 2025 година данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, съгласно които референтната стойност на критерия за ценова непоклатимост с данни за януари 2025 година се пресмята на 2,6 на 100. Инфлацията в България за същия интервал също е 2,6 на 100, което значи, че с данните към януари 2025 година България покрива и последния аршин за участие в еврозоната. Изпращането на искане за правене на изключителни отчети за конвергенцията идва, откакто на 18 февруари 2025 година Министерството на финансите разгласява план за бюджет за 2025 година със заложен недостиг в рамките до 3 % от брутния вътрешен артикул на страната, както и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година.
На 13 май 2025 година министър-председателят Росен Желязков и шефът на Българската национална банка Димитър Радев подписват позиция в поддръжка на въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 година Позицията удостоверява всички подхванати дейности както от изпълнителната власт, по този начин и от Българска народна банка въз основа на решенията на Народното събрание през миналите години в поддръжка на ограниченията за реализиране на изискванията за конвергенция, както и за ефикасното въвеждане на еврото с всички защитни механизми за българското общество, считано от 1 януари 2026 година
Докладите за конвергенцията
Най-малко на всеки две години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия преглеждат дали страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната дават отговор на критериите за конвергенция и затова са подготвени да вкарат еврото. Всяка от двете институции изготвя отчет за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се показват на Съвета на Европейски Съюз за разглеждане и за основа на възможни последващи решения. ЕЦБ и Комисията могат също така да изготвят сходен отчет когато и да е по искане на страна отвън еврозоната, която желае да се причисли към еврозоната.
В отчета за конвергенцията се показва оценка на напредъка на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната като се изключи Дания, която има уговорка за право на отвод, в осъществяването на критериите за въвеждане на еврото. В момента страните членки отвън еврозоната са България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция.
Държавите би трябвало да дават отговор на Маастрихтските критерии от 1992 година
За да одобряват еврото, страните би трябвало да дават отговор на критериите, открити в Договора от Маастрихт от 1992 година, наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни условия са открити, с цел да се подсигурява, че страните членки са подготвени да одобряват еврото и да действат безпроблемно в еврозоната. В Договора от Маастрихт не е избран график за влизане на страните в еврозоната, а е дадена опция на страните членки да създават свои тактики за осъществяване на изискванията за въвеждане на еврото.
Страните би трябвало да покриват следните съществени критерии :
- Ценова непоклатимост - страната би трябвало да има постоянни цени, като междинният ритъм на инфлация (наблюдавана за интервал от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния % на трите страни членки с най-хубави резултати.
- Стабилни и устойчиви обществени финанси - плануваният или действителният бюджетен недостиг не би трябвало да надвишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт не би трябвало да е по-голямо от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
- Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.
- Стабилен обменен курс, който да демонстрира, че стопанската система може да устоява на съмненията на валутните курсове - страната би трябвало да взе участие във валутния механизъм (ERM II) най-малко две години: без обилни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс по отношение на еврото.
Последващи стъпки след изключителните конвергентни отчети за България
На 4 юни 2025 година са оповестени изключителните конвергентни отчети на Европейската централна банка и Европейската комисия с оценките на двете институции за готовността на България да се причисли към еврозоната от 1 януари 2026 година В тях е дадена позитивна оценка и е посочено, че България извършва условията за присъединение към еврозоната. Докладите се създават без значение един от различен. Решаващ е отчетът на Европейската комисия, която предлага България да одобри еврото от 1 януари 2026 година и единствена може да даде рекомендация на Съвета на Европейски Съюз да утвърди приемането на страната в еврозоната.
На 19 юни 2025 година Еврогрупата, сплотяваща министрите на финансите от еврозоната, утвърждава рекомендация до Съвета на Европейски Съюз да гласоподава решение за приемането на България в еврозоната. Министрите се съгласяват с позитивните оценки, предоставени от Европейската комисия и Европейската централна банка в конвергентните отчети.
На 20 юни 2025 година на съвещание в Люксембург Съветът на Европейски Съюз по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН), в който влизат финансовите министри на всички страни от Европейски Съюз, приема рекомендацията на страните от еврозоната и утвърждава писмо до Европейския съвет за довеждане докрай на правните актове за присъединение на България към валутния съюз до януари 2026 година
На 24 юни 2025 година Комисията на Европейския парламент по стопански и валутни въпроси и подкомисията по данъчни въпроси одобряват на съвещание в Брюксел, Белгия, проектодоклада на Европейския парламент (ЕП) за готовността на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година, в който се показва, че Екологичен потенциал утвърждава рекомендацията на Европейската комисия за приемането на България в еврозоната.
На 27 юни 2025 година Европейският съвет приветства осъществяването от страна на България на всички условия за присъединението на нашата страна към еврозоната от 1 януари следващата година. Това е записано в признатите изводи от срещата на държавните и държавните ръководители на страните от Европейски Съюз в Брюксел (26-27 юни 2025).
Очаква се през днешния ден, 8 юли 2025 година, по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург да бъде гласуван отчетът на евродепутата Ева Майдел, който поддържа приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, след което в Брюксел ЕКОФИН ще гласоподава три решения - за прибавяне на България в листата на страните от еврозоната, за установяване на курса лев-евро, за въвеждане на еврото от нашата страна. Единствено решението за валутния курс изисква единогласие. Това са последните правни текстове, нужни, с цел да се причисли България към еврозоната.
Общата европейска валута
Еврото е формалната валута на 20 от 27-те страни членки на Европейския съюз, които дружно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души употребяват еврото всекидневно, което го слага на второ място измежду най-използваните валути в света. Еврото е въведено на 1 януари 1999 година Тогава то става паричната единица на над 300 милиона души в Европа. През първите три години еврото е " невидима валута " - употребява се единствено за счетоводни цели, да вземем за пример при електронните заплащания. Като пари в брой е въведено от 1 януари 2002 година, когато заменя при закрепени обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и немската марка. Очаква се всички страни от Европейски Съюз като се изключи Дания, която има уговорка за право на отвод, да се причислят към паричния съюз и да вкарат еврото незабавно щом изпълнят критериите за конвергенция. За да вкара еврото, страната би трябвало да е постигнала висока степен на стабилно икономическо доближаване, което се преглежда при сравнение с условията за конвергенция (ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, дълготрайни лихвени проценти и непоклатимост на валутния курс).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ