Разходки в миналото - Констанцалиевата къща в Арбанаси
Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните монументи на жилищната архитектура в село Арбанаси, Велико Търново. Първоначалното и създаване се отнася към края на XVII в. В идващите епохи жилищната постройка претърпява няколко преустройства, довели до типа в който я виждаме в този момент. Къщата е била владеене на огромният арбанашки жанр Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името с която е позната през днешния ден.
Констанцалиевата къща се намира в централната част на Арбанаси, наоколо до известната Коконска чешма. Тя е двуетажна, издигната на линията на улицата накъдето е обърната напълно каменната и фасада, без еркерни наддавания. Солидни каменни зидове ограждат дворното и пространство. Към него водят две входни връзки. От югозапад се намира висока, солидно построена каменна врата, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със артикули, закупени от притежателя на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предопределена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището. Той е засводен, рамкиран с фриз от растителни орнаменти. Затваря се от еднокрила, солидна дървена врата обкована с огромни стоманени гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала чрез специфичен отвор, ситуиран по-високо от него. Оформен е по метод допускащ ефикасен обстрел против нападатели.
В солидно построения низък етаж на къщата са ситуирани: жилище предопределено за обитаване от пазачите на жилището. То се състои от стая и кухня; стая за прислугата; хранилища за стоките, конюшня. От него към горния етаж водят две стълбища: представително и спомагателно. Между пространствата на приземния етаж ловко е обособено укритие, обвързвано с горния етаж посредством независима стълба. В него при заплаха са се укривали жителите на къщата. Вторият етаж на жилището е нестабилен, като се изключи стената обърната към улицата. Тя е солидно построена. Официалните пространства – салон, дневна и трапезария са свързани едно с друго и имат директна връзка с основния вход. Столовата е ситуирана в средата на къщата и има връзка със сервизните пространства – кухня, килер, фурна, мивник, клозети. Спалните и всекидневната стая са обособени към изолационен кулоар. В най-закътаната част от къщата е ситуирана специфична стая за родилката. Тя е относително дребна, само че решението и е доста функционално. Леглото е с балдахин, поставящ се върху особено направени рамки, люлката е над леглото в което почива родилката, обособено е особено място за сушене на пелени. Отоплението на къщата е реализирано посредством комплицирана система от зидани печки.
Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и приложения. Дървените елементи в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е превъзходно удостоверение за креативните качества на хората които са я построили, високата просвета и финансови благоприятни условия на стопаните й. Днес тя се посещава от доста туристи и буди екстаз и възприятие на горделивост от гения на българските незнайни майстори, строили и украсявали в най-тежките години на османското иго. В решението и се долавя комплицираното преплитане на балканските строителни обичаи, характерната просвета и метод на живот в селището, както и разнородните естетически въздействия. Понастоящем в нея е ситуирана експозиция представяща бита на арбанашките поданици от XIX век.
Инфо: www.museumvt.com
