Колко пъти сте чували фразата: Човек използва само 10% от

Колко пъти сте чували фразата: „ Човек употребява единствено 10% от мозъка си “? Вероятно най-малко няколко пъти.

С това изказване се има поради, че в случай че можем да се научим да използваме целия си мозък, ще имаме невероятни качества, може би граничещи с божествените.

„ 10% “

Произходът на това поверие наподобява произлиза от проучванията на психолозите Уилям Джеймс и Борис Сидис от Харвардския университет. Тази концепция е дефинирана в хода на наблюденията на сина на Сидис – Уилям (той е кръстен на сътрудника му Джеймс).

Уилям Сидис е роден през 1898 година и бил същинско дете-чудо, на което се приписвал коефициент на просветеност над 250. Именно неговите изключителни качества предиздвикали Джеймс да каже следната фраза през 1908 година:

– Гледайки го, стигам до извода, че използваме единствено дребна част от вероятните си умствени и психически запаси.

По-късно, както постоянно се случва, котировката била изменена и тази  „ дребна част “ се трансформирала в 10%.

Разкриване на потенциала 

Оттогава всички почнали да се интересуват от въпроса: по какъв начин да „ включим “ останалата част от мозъка?

Една от най-любопитните теории, обсъждани в научните среди, се свежда до обстоятелството, че за това е належащо да се „ забавят “ 5-те човешки сетива, защото те са резултат от акомодацията към околната среда и затова пречат на развиването на мозъка в други направления.

Ако би трябвало да се изясни това с образец, от дълго време е видяно, че слепите хора имат по-остър слух, глухите са по-наблюдателни и така нататък Оказва се, че тялото ни е способно да компенсира изчезналото чувство посредством насърчаване на заместващи качества. На доктрина може да работи и с мозъка.

Тази концепция в продължение на доста години е била (и наподобява към момента е) основа за цяла поредност от плашещи опити, ориентирани към насърчаване на човешкия разум посредством занемаряване на еволюционните „ улеснения “, които ни вършат хора.

Експериментът

През 1983 година група американски учени, ръководени от доктор Франк Сойдърс, излагат хипотезата, че човешкото тяло, лишено от своите 5 сетива, „ ще стартира да се приспособява и по този метод излизайки оттатък действителността, ще може да схване най-висшата същина – Бога “…

Затова учените решили да проведат опит, който трябвало да отговори на екзистенциалните въпроси, които всички си задаваме от незапомнени времена: Кой ни е основал? Случайно ли сме тук или по нечия заповед? И в случай че е имало „ някой “, който ни е основал, допустимо ли е да се свържем с него?

За тези цели учените намерили доброволец – 59-годишен мъж на име Стивън Лоудж, който се съгласил да бъде хирургически лишен от всичките си сетива.

Доброволецът 

Мъжът евентуално се е съгласил поради повода, че жена му е умряла от дълго време, а той нямал деца и родственици. В същото време нямал срещу да служи на науката.

Операцията предходна добре, в случай че може по този начин да се изразим. Стивън, макар че можел да се движи обикновено, не можел да вижда, чува или усеща нещо. След това го настанили в стая и го следили 24 часа в денонощието.

Според авансово реализирано съглашение мъжът трябвало да приказва за всичко, което му се случвало: за възприятията, мислите и така нататък

Начало на опита

През първите три дни Стивън говорел единствено за предишните си мемоари и желанието си да върне всичко обратно, с цел да види още веднъж дърветата, да чуе гласа си или да помирише храна.

Но по-късно гласът му почнал да отслабва и речта му станала несвързана. През множеството време мъжът просто лежал неподвижно и все по-рядко говорел за положението си.

Поведението му разтревожило учените, които се опитвали да схванат какво се случва със Стивън. Те обаче предпочели да не се намесват и да видят какво ще се случи по-нататък.

Гласът на мъртвите

На осмия ден държанието на мъжа се трансформирало фрапантно. Той почнал да плаче, потвърждавайки, че чува гласа на мъртвата си брачна половинка в главата си. Интересното е, че съгласно Стивън той можел да поддържа връзка с нея.

Няколко дни по-късно мъжът почнал да споделя още по-страшни неща. При него почнали да идват и други покойници, които желали да кажат нещо на околните си. Нещо повече, някои гласове му разкрили такива детайлности, които Стивън не можел да знае тъкмо.

Някои учени поискали да спрат опита на този стадий, защото положението на доброволеца бързо се влошило, само че Франк Сойдърс настоял да продължи.

12-те дни

Няколко дни по-късно Стивън внезапно почнал да блъска главата си в стената, казвайки, че болката е единственото лекарство, което го избавя от гласовете на мъртвите.

По това време те идвали при него, както когато бил безсънен, по този начин и когато спял. Очевидно това почнало да го подлудява. 12 дни след началото на опита Стивън споделил, че „ не желае да живее повече “.

И същата вечер се случило най-неочакваното, индивидът изпаднал в някакъв транс. Той треперел и говорел думи на неясен език, след което сърцето на Стивън спряло. Завинаги…

„ Аз приказвах с Бог… “

Учените прекарали няколко дни в дешифриране на последните думи на Стефан, до момента в който стигнали до заключението, че това е арамейският език, на който е говорел Исус Христос.

Стивън не можел да го знае по никакъв метод, тъй че за учените било мистерия къде е могъл да чуе изчезналия език. Но това било малко спрямо шока, който изпитали, когато превели думите му:

– Няма парадайс, няма амнистия! Говорих с Бог. Той ни е напуснал.