Чужденците често се чудят защо българите не се усмихваме. Истината е, че е защото не сме лицемерни
Мнозина чужденци са на мнение, че не сме измежду най-усмихнатите нации. Факт е, че се усмихваме по-рядко спрямо други националности, само че за това си има своите аргументи:
Усмивката за нас не се явява сигнал за учтивост. На запад усмивката по време на привет си е чиста проба учтивост. Колкото по-усмихнат е човек, толкоз по-голяма любезност показва той.
Постоянната вежлива усмивка измежду нас се смята за „ дежурна усмивка “ и се счита за симптом, че индивидът е неоткровен, загадъчен, нежелаещ да покаже същинските си усеща. За нас усмивката е знак за персонална благосклонност, а не за учтивост.
Българите не се усмихваме на непознати. Усмихваме се най-много на своите познати. Ето за какво продавачите не се усмихват на клиентите – не ги познават. Ако клиентът е прочут на продавачката, наложително ще получи усмивка…
За нас е нетипично да се усмихваме в отговор. Ако някой българин види чужд да му се усмихва, ще се чуди каква е повода за неговото забавление. Ще реши, че нещо в облеклата или прическата му е предиздвикало непознатият вид да се развесели.
За да се усмихне, българинът би трябвало да има почтена причина, явна и за другите. Това му дава мотив да се усмихне – от позиция на другите. Неслучайно имаме неповторима сентенция, съгласно която „ Само лудият се смее без причина “.
Но неусмихнатостта не трябва да се бърка с мрачност, тъй като ние сме си радостен и проницателен народ.
Сред българите не е признато да се усмихват и при осъществяване на служебните отговорности, както и при осъществяване на каквито и да е съществени каузи. Например, митническите чиновници на летището в никакъв случай не се усмихват, тъй като се занимават със сериозна работа.
Нашата усмивка е толкоз откровена, че се преглежда като откровено изложение на положително въодушевление или разположение към събеседника.
Така че в случай че ви се усмихне чужденец, това не значи нищо – той е теоретичен да се усмихва на всеки. Ако ти се усмихне българин, то това е тъй като в действителност го желае.
