Защо е време да спрем да казваме най-добри практики
Колко постоянно употребявате термина " най-хубави практики "? Това е един от тези термини, които постоянно чуваме в офиса, наред с други като " синергия ". Но той се популяризира надалеч отвън корпоративния свят, появявайки се на всички места - от проектите за уроци в гимназията до кабинетите на терапевтите. Подобно на множеството сходни изрази, фразата е много безобидна на пръв взор - това е къс метод да се каже " методът на правене на нещата, който има потвърдени резултати ". Но тя не отразява хибридния, непрекъснато изменящ се темперамент на днешния свят и доста специалисти считат, че е време тя да бъде пенсионирана вечно. Езикът е от решаващо значение за водачеството. Една-единствена дума или фраза може да промени тона на цялото изявление, а оттова и посланието, което чиновниците одобряват от него. Тези заключения се трансформират в настройки, които въздействат върху фирмената просвета и продуктивността.
В това се състои и казусът с термина " най-хубави практики ". " Най-добри " не оставя място за еластичност и диалог. " Най-добрите " допускат, че има единствено едно решение или набор от решения на даден проблем и че тези решения са неоспорими. А когато не сте подготвени да оспорите статуквото, няма да постигнете никакъв прогрес.
Вместо това, споделят анализаторите, би трябвало да се вкара изразът " обещаващи практики ". Думата " обещаващи " е покана. Тя не споделя: " Ще измислим това, което считаме за вярно решение, след което в никакъв случай няма да го променим ", а: " Нека да работим дружно, с цел да намерим най-обещаващото решение за момента ", написа в собствен разбор Fast Company. Според Salesforce 86% от чиновниците и ръководителите считат, че неналичието на съдействие или неефективната връзка са причина за неуспехите на работното място. Чрез разбиране на етоса на обещаващите практики - поощряване на водачите да построяват решенията дружно със чиновниците си, вместо просто да ги инструктират какво считат за най-хубаво - ръководителите могат да основат културата на съдействие и отчетност, нужна за поощряване на триумфа. Работи тук, само че не и там Идеята за набор от най-хубави практики постоянно се простира оттатък вътрешните правила и политики, употребявани от дадена организация. Компаниите, които желаят да бъдат водачи в сектора, би трябвало в някаква степен да споделят своите способи и прозрения с необятния свят, без значение дали това става посредством проблеми или рекомендации от клиенти.
Въпреки това нито една организация не може да дефинира най-хубавите практики за цялостен бранш, ниша или бизнес функционалност. Това е още една причина, заради която концепцията за най-хубавите практики се проваля при осъществяването си, изключително във функционалности, ориентирани към хората, като човешките запаси. Просто най-хубавото за една компания може да бъде най-лошото за друга.
В същото време обещаващите практики дават опция на фирмите да придобият настройка за примирение и напредък. Лидерите могат да кажат: " Тази процедура е обещаваща. Тя донесе положителни резултати за нас и считаме, че може да донесе положителни резултати и за вас. " След това други организации могат да вземат този базов способ и да го накарат да работи за тях, а за какво не и да го подобрят. Това се случва и на вътрешно равнище. Това, което работи за един отдел, може да не работи за различен. Определени групи, като да вземем за пример нови чиновници или чиновници на друга възраст и с друго равнище на опит, могат да имат доста различаващи се резултати при една и съща политика или процедура. Например софтуерна стратегия, употребена от дългогодишни чиновници, може да съставлява съществено предизвикателство за новите попълнения - в този случай ръководителите би трябвало да се съветват със чиновниците в организацията, с цел да дефинират какво предизвиква тези компликации, по какъв начин те могат да бъдат понижени и дали е време да се търси нова стратегия. Възприемането на повсеместен метод и включването на гласа на чиновниците е това, което води до по-ефективно решение на проблемите, а затова и до създаването на обещаващи практики, които работят по-добре за всички, написа в умозаключение Fast Company.
В това се състои и казусът с термина " най-хубави практики ". " Най-добри " не оставя място за еластичност и диалог. " Най-добрите " допускат, че има единствено едно решение или набор от решения на даден проблем и че тези решения са неоспорими. А когато не сте подготвени да оспорите статуквото, няма да постигнете никакъв прогрес.
Вместо това, споделят анализаторите, би трябвало да се вкара изразът " обещаващи практики ". Думата " обещаващи " е покана. Тя не споделя: " Ще измислим това, което считаме за вярно решение, след което в никакъв случай няма да го променим ", а: " Нека да работим дружно, с цел да намерим най-обещаващото решение за момента ", написа в собствен разбор Fast Company. Според Salesforce 86% от чиновниците и ръководителите считат, че неналичието на съдействие или неефективната връзка са причина за неуспехите на работното място. Чрез разбиране на етоса на обещаващите практики - поощряване на водачите да построяват решенията дружно със чиновниците си, вместо просто да ги инструктират какво считат за най-хубаво - ръководителите могат да основат културата на съдействие и отчетност, нужна за поощряване на триумфа. Работи тук, само че не и там Идеята за набор от най-хубави практики постоянно се простира оттатък вътрешните правила и политики, употребявани от дадена организация. Компаниите, които желаят да бъдат водачи в сектора, би трябвало в някаква степен да споделят своите способи и прозрения с необятния свят, без значение дали това става посредством проблеми или рекомендации от клиенти.
Въпреки това нито една организация не може да дефинира най-хубавите практики за цялостен бранш, ниша или бизнес функционалност. Това е още една причина, заради която концепцията за най-хубавите практики се проваля при осъществяването си, изключително във функционалности, ориентирани към хората, като човешките запаси. Просто най-хубавото за една компания може да бъде най-лошото за друга.
В същото време обещаващите практики дават опция на фирмите да придобият настройка за примирение и напредък. Лидерите могат да кажат: " Тази процедура е обещаваща. Тя донесе положителни резултати за нас и считаме, че може да донесе положителни резултати и за вас. " След това други организации могат да вземат този базов способ и да го накарат да работи за тях, а за какво не и да го подобрят. Това се случва и на вътрешно равнище. Това, което работи за един отдел, може да не работи за различен. Определени групи, като да вземем за пример нови чиновници или чиновници на друга възраст и с друго равнище на опит, могат да имат доста различаващи се резултати при една и съща политика или процедура. Например софтуерна стратегия, употребена от дългогодишни чиновници, може да съставлява съществено предизвикателство за новите попълнения - в този случай ръководителите би трябвало да се съветват със чиновниците в организацията, с цел да дефинират какво предизвиква тези компликации, по какъв начин те могат да бъдат понижени и дали е време да се търси нова стратегия. Възприемането на повсеместен метод и включването на гласа на чиновниците е това, което води до по-ефективно решение на проблемите, а затова и до създаването на обещаващи практики, които работят по-добре за всички, написа в умозаключение Fast Company.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ