Златен нагръдник на тракийски принц показват в НИМ
Когато през 2004 година викът на доктор Георги Китов "Газим в злато " раздира въздуха край Голямата Косматка, възвестявайки откриването на гробницата на именития тракийски цар Севт ІІІ, мнозина със злоба си споделят: Ама, че шанс...
Но това не е по този начин. Най-големият български археолог не изследва региона на могилите от групата на Косматките инцидентно.
Той доста добре знае, че те пазят златото на траките. Попада на него още през далечната 1995 година, когато дружно с Гаврил Лазаров изследват "Цвяткова могила ". Намира се в сърцето на Долината на тракийските царе - сред казанлъшките села Шипка и Шейново. И пази част от огромните секрети на най-влиятелното и могъщо тракийско царство - Одриското.
Макар и не по този начин известна като Голямата Косматка, "Цвяткова могила " е не по-малко красива. Учените откриват в нея гроб, в който са положени войник и неговият кон. Последният дом на аристократа бил от дълго време ограбен. Но въпреки всичко в него Китов и Лазаров намират, с изключение на 5 примитивни съда, и голям брой парчета от сребърна позлатена яка за ризница.
Тя е мощно начупена и пръсната на разнообразни места в гроба. Но частите демонстрират, че притежателят им е бил извънредно състоятелен и авторитетен мъж, споделя вестник Стандарт.
Днес, 27 години по-късно, всеки който желае да види чудния златен нагръдник на тракийския войник, може да посети НИМ. Случайно или не, в съдбовния ден на шестте двойки - 22.02.2022 година, ювелирната защитна яка, която са можели да си разрешат единствено хора от най-близкото царско обграждане, беше показана за първи път след реставрацията си.
View this post on Instagram A post shared by Leo (@_motzarella)
“Този монумент в действителност заслужава огромния интерес, който виждаме, тъй като е неповторимо произведение на ювелирното изкуство преди 25 века”, изясни археологът и куратор на експозицията Павлина Девлова.Според нея нагръдникът е част от защитното въоръжение на боец конник.
“Такъв нагръдник са можели да си разрешат малко на брой. Бил е ръчна направа за избран човек – нещо доста изтънчено, само че и крехко”, сподели Девлова. Именно под нейно управление през 2020 година екип от Националния исторически музей реализира графичната възстановка и идейна реорганизация на паметника. И той отива в ръцете на един вълшебник.
Реставраторът Георги Илиев работи повече от 7 месеца по другите елементи на находката. Благодарение на дългогодишните си знания и изключителния си гений Илиев съумя да възвърне напълно скъпия експонат и да му върне истинския искра, като че ли през вчерашния ден е излязъл от ателието на античния торевт.
Нагръдникът е датиран от IV в. прочие н. е. Времето, в което царуват и Котис І (384 – 359 пр.н.е.) и синът му Севт ІІІ (331 – 300 пр.н.е.). Котис І е последният огромен държател на могъщите одриси. След него именитото царство се разделя на три елементи, водени от тримата му синове. Точно от тази опция се възползва Филип ІІ Македонски, който ги превзема едно по едно.
Властта си над тях утвърждава по-късно синът му Александър Велики. Когато след гибелта му неговата дясна ръка Лизимах получава власт над Тракия, ориста го среща със Севт ІІІ на бойното поле. Това е единственото стълкновение, в което Лизимах не получава победа. Войните на тракийския държател са несломими. Така или другояче след това Севт ІІІ е заставен да признае политическата власт на Лизимах.
Дали нагръдникът е бил на Севт ІІІ? Едва ли. Златните доспехи на царя са открити от Китов в Голямата Косматка. По-скоро скъпата яка е принадлежала на принц боец. Начинът на направа демонстрира, че несъмнено, с изключение на парадна, нагръдникът е имал и ефикасна защитна функционалност – да защищава горната част на гърдите и шията на притежателя си.
Основата му съставлява солидна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба. В региона на шията основата е извита в „ Г-образна форма “ за предотвратяване на врата начело и откъм гърба. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна декорация покрива изцяло желязната поставка.
Чрез изковаване са завършени дванадесет надлъжни пояса с друга широчина, изпълнени от шията към периферията.
По нашите земи са открити и други сходни нагръдници, само че нито един от тях не е реставриран. Това е първият. Изработен е от солидно желязо и сребро, затрупан с богато орнаментирана позлата. Принадлежи към групата на така наречен нагръдници вид „ Мезек “ публикувани в Тракия през втората половина на IV в. прочие Хр. И към този момент е част от скъпата експозиция на националната ни съкровищница.
Магьосникът, който връща блясъка на старините
Основна заслуга за опцията нагръдникът от "Цвяткова могила " да бъде показан в целия си искра е на реставратора от РИМ Ямбол - Георги Илиев. Той е един от малцината експерти в България, с помощта на чиито професионализъм, голям брой археологически монументи биват реставрирани в първичния си тип.
В работата си с Националния исторически музей той е приключил голям брой изключително комплицирани реставрационни планове. Сред тях блестят ризницата от могилно заравяне от Златиница, бронзови нагръдници от Благоевградско, първокласна чернофирнисова и алено фигурна керамика от Аполония Понтика, молидовули, украшения и монети от средновековния манастир „ Христос Спасител “.
Георги Илиев е експерт с дълготраен опит, който има забележителни знания, свързани със спецификата на обработваните материали желязо, бронз, злато и така нататък, както и с техниките за консервация и реституция на сплави и метали комбинирани в единични неповторими археологически монументи.
Благодарение на работата му за музейната експозиция на РИМ Ямбол са възобновени повече от 2000 керамични съда от археологическите разкопки в Драма и многочислените изследвания на археолозите в Ямболския район. Георги Илиев работи по консервацията и реставрацията на експонати и на археологическите музеи в Стара Загора, Сливен, Нова Загора, Созопол и други
Реставрацията на нагръдника е финансирана от Министерство на културата. Той е превъзходен пример на тракийското парадно въоръжение, и е направен от разнообразни детайли и материали.
Основата е солидна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба, а в региона на шията основата е извита в „ Г-образна форма “ за предотвратяване на врата начело и откъм гърба. В „ Цвяткова могила “ с изключение на нагръдника, са открити още голям брой предмети, част от които занапред следва да бъдат реставрирани.
Но това не е по този начин. Най-големият български археолог не изследва региона на могилите от групата на Косматките инцидентно.
Той доста добре знае, че те пазят златото на траките. Попада на него още през далечната 1995 година, когато дружно с Гаврил Лазаров изследват "Цвяткова могила ". Намира се в сърцето на Долината на тракийските царе - сред казанлъшките села Шипка и Шейново. И пази част от огромните секрети на най-влиятелното и могъщо тракийско царство - Одриското.
Макар и не по този начин известна като Голямата Косматка, "Цвяткова могила " е не по-малко красива. Учените откриват в нея гроб, в който са положени войник и неговият кон. Последният дом на аристократа бил от дълго време ограбен. Но въпреки всичко в него Китов и Лазаров намират, с изключение на 5 примитивни съда, и голям брой парчета от сребърна позлатена яка за ризница.
Тя е мощно начупена и пръсната на разнообразни места в гроба. Но частите демонстрират, че притежателят им е бил извънредно състоятелен и авторитетен мъж, споделя вестник Стандарт.
Днес, 27 години по-късно, всеки който желае да види чудния златен нагръдник на тракийския войник, може да посети НИМ. Случайно или не, в съдбовния ден на шестте двойки - 22.02.2022 година, ювелирната защитна яка, която са можели да си разрешат единствено хора от най-близкото царско обграждане, беше показана за първи път след реставрацията си.
View this post on Instagram A post shared by Leo (@_motzarella)
“Този монумент в действителност заслужава огромния интерес, който виждаме, тъй като е неповторимо произведение на ювелирното изкуство преди 25 века”, изясни археологът и куратор на експозицията Павлина Девлова.Според нея нагръдникът е част от защитното въоръжение на боец конник.
“Такъв нагръдник са можели да си разрешат малко на брой. Бил е ръчна направа за избран човек – нещо доста изтънчено, само че и крехко”, сподели Девлова. Именно под нейно управление през 2020 година екип от Националния исторически музей реализира графичната възстановка и идейна реорганизация на паметника. И той отива в ръцете на един вълшебник.
Реставраторът Георги Илиев работи повече от 7 месеца по другите елементи на находката. Благодарение на дългогодишните си знания и изключителния си гений Илиев съумя да възвърне напълно скъпия експонат и да му върне истинския искра, като че ли през вчерашния ден е излязъл от ателието на античния торевт.
Нагръдникът е датиран от IV в. прочие н. е. Времето, в което царуват и Котис І (384 – 359 пр.н.е.) и синът му Севт ІІІ (331 – 300 пр.н.е.). Котис І е последният огромен държател на могъщите одриси. След него именитото царство се разделя на три елементи, водени от тримата му синове. Точно от тази опция се възползва Филип ІІ Македонски, който ги превзема едно по едно.
Властта си над тях утвърждава по-късно синът му Александър Велики. Когато след гибелта му неговата дясна ръка Лизимах получава власт над Тракия, ориста го среща със Севт ІІІ на бойното поле. Това е единственото стълкновение, в което Лизимах не получава победа. Войните на тракийския държател са несломими. Така или другояче след това Севт ІІІ е заставен да признае политическата власт на Лизимах.
Дали нагръдникът е бил на Севт ІІІ? Едва ли. Златните доспехи на царя са открити от Китов в Голямата Косматка. По-скоро скъпата яка е принадлежала на принц боец. Начинът на направа демонстрира, че несъмнено, с изключение на парадна, нагръдникът е имал и ефикасна защитна функционалност – да защищава горната част на гърдите и шията на притежателя си.
Основата му съставлява солидна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба. В региона на шията основата е извита в „ Г-образна форма “ за предотвратяване на врата начело и откъм гърба. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна декорация покрива изцяло желязната поставка.
Чрез изковаване са завършени дванадесет надлъжни пояса с друга широчина, изпълнени от шията към периферията.
По нашите земи са открити и други сходни нагръдници, само че нито един от тях не е реставриран. Това е първият. Изработен е от солидно желязо и сребро, затрупан с богато орнаментирана позлата. Принадлежи към групата на така наречен нагръдници вид „ Мезек “ публикувани в Тракия през втората половина на IV в. прочие Хр. И към този момент е част от скъпата експозиция на националната ни съкровищница.
Магьосникът, който връща блясъка на старините
Основна заслуга за опцията нагръдникът от "Цвяткова могила " да бъде показан в целия си искра е на реставратора от РИМ Ямбол - Георги Илиев. Той е един от малцината експерти в България, с помощта на чиито професионализъм, голям брой археологически монументи биват реставрирани в първичния си тип.
В работата си с Националния исторически музей той е приключил голям брой изключително комплицирани реставрационни планове. Сред тях блестят ризницата от могилно заравяне от Златиница, бронзови нагръдници от Благоевградско, първокласна чернофирнисова и алено фигурна керамика от Аполония Понтика, молидовули, украшения и монети от средновековния манастир „ Христос Спасител “.
Георги Илиев е експерт с дълготраен опит, който има забележителни знания, свързани със спецификата на обработваните материали желязо, бронз, злато и така нататък, както и с техниките за консервация и реституция на сплави и метали комбинирани в единични неповторими археологически монументи.
Благодарение на работата му за музейната експозиция на РИМ Ямбол са възобновени повече от 2000 керамични съда от археологическите разкопки в Драма и многочислените изследвания на археолозите в Ямболския район. Георги Илиев работи по консервацията и реставрацията на експонати и на археологическите музеи в Стара Загора, Сливен, Нова Загора, Созопол и други
Реставрацията на нагръдника е финансирана от Министерство на културата. Той е превъзходен пример на тракийското парадно въоръжение, и е направен от разнообразни детайли и материали.
Основата е солидна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба, а в региона на шията основата е извита в „ Г-образна форма “ за предотвратяване на врата начело и откъм гърба. В „ Цвяткова могила “ с изключение на нагръдника, са открити още голям брой предмети, част от които занапред следва да бъдат реставрирани.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ