Когато хората, които са държани като роби, са били обвинявани

Когато хората, които са държани като плебеи, са били упреквани от своите господари в непокорство или за ястие на повече от разпределената им храна, те били наказвани като насилсвтено им слагали “желязна зурла ”.

В своята автобиография Олауда Еквано разказва първата си среща с такова устройство в средата на 1700-те., “Бях видял робиня, черна жена, която готвеше вечерята на своите притежатели, а бедното създание беше грубо натоварено с разнообразни типове стоманени машини. Тя имаше такава “желязна маска ”, която по този начин бързо заключи устата си, че едвам можеше да приказва, само че не и да яде и да пие. Бях доста изумен и шокиран от това трогване, което по-късно научих, че се назовава “желязна зурла. ” Носенето на маски било наложително за робите, които били продавани в плантациите, на белите притежатели. По надолу ще разкажем една история за такава робиня.

Може би сте виждали емблематичния облик на тази маскирана жена, само че евентуално не сте съумели да намерите историята зад нея.

Тя се назовава Ескрава Анастасия, поробена африканска жена, живяла в Бразилия през 18 век.

Известна с това, че има огромна хубост, съпроводена с пронизващите си сини очи, Анастасия е била почитана в Бразилия като светица и героиня, съгласно фолклора и културата на Рио де Жанейро.

Оттогава тя придобива фетиш по-специално измежду средите на робите и бедните в Бразилия.

Но по какъв начин тази маскирана жена стана толкоз авторитетна фигура в черната история в границите на културата на Рио де Жанейро?

Историята на живота й варира, само че известната е обвързвана с Делминда, чернокожа жена от племето Банту (племето произлиза от към 2000 година пр.н.е. в Южна Нигерия и Камерун), която е щерка на кралското семейство Галанга, донесено в Бразилия през 1740 година с товар от 112 плебеи.

Делминда беше изнасилена от своя бял притежател и беше продадена на Хоакина Помпеу, до момента в който беше бременна с Анастасия.

Делминда роди Анастасия на 5 март, към първата половина на 18 век. Тя беше една от първите черни плебеи, родени със сини очи.

Анастасия израства извънредно красива, като мнозина постоянно и се възхищават на плантацията. Синът на притежателя й, Хоакин Антонио, даже се бил обсебил от нея.

Белите дами в последна сметка и завиждат и убеждават Хоакин да я накара да носи робската маска. Тъй като Анастасия отхвърляше намеците на Хоакин, той я изнасилва и я кара да носи желязната маска до края на живота си като форма на наказване.

Тя беше принудена да живее с маската, като я сваляше единствено един път дневно, с цел да яде.

Тя живя още няколко години, в които е била подложена на няколко други безчовечен мъчения. Металът от маската, която тя е носила става токсичен и тя умира от тетанус.

Легендата споделя, че преди да почине, тя дала прошка на притежателите си за изтезанията, които получила от тях. Казвали са й, че има някакви вълшебен лечебни сили и даже излекува сина на притежателя си от съществено заболяване.

Собственикът й се отказал от статута на плебей, откакто тя умряла. Погребана е в гробище на плебеи в Рио, а останките й се съхраняват в църквата на Росарио. Останките и изчеват в един пожар.

За мнозина тя се трансформирала, в които я разпознават като знак на любовта и прошката. Във Вас Лобо, Рио, има скулптура и място за поклонение, където хората се стичат, с цел да я почитат.

Източник: (всички права са запазени);