От този свят си отиде Мариела Николова – дългогодишен директор

От този свят си отиде Мариела Николова – дълготраен шеф на Френската езикова гимназия „ Антоан дьо Сент-Екзюпери “ в Пловдив, почитан възпитател, началник и човек с изключителна духовна мощ. Образователната общественост губи извънреден началник и подстрекател, а обществото човек с огромно сърце и светла душа.

Тя е приключила Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност френска лингвистика. Магистър по обучение, тя е преподавател по френски език и литература, както и по български език и литература. Целият ѝ професионален път е отдаден на учебното заведение, учениците и идеята на образованието.

През годините тя получава редица влиятелни оценки за своята всеотдайна работа и принос, измежду които Орден „ Кавалер на университетски палми “ – за заслуги в популяризирането на френския език и просвета в България, почетно отличие „ Неофит Рилски “ – за високи професионални достижения в системата на националната култура, грамота „ Посланик на просветителския дух “, грамота за висок професионализъм, грамота за дългогодишна високопрофесионална активност в региона на междинното обучение и за персонален принос в издигането престижа на ръководената от нея просветителна институция като средище за интелектуален напредък и притежател на Лейбъл за качество, годишна премия на РУО – плакет и почетна грамота, както и почетна значка на Пловдив от Общинския съвет.

По мотив кончината ѝ началникът на РУО – Пловдив Иванка Киркова написа трогателни думи:

„ За живота, за болката и за светлината, която остава…

След тежка персонална загуба – загубата на единственото си дете – и след дълга, изтощителна борба с подла болест, от този свят си отиде директорката на Френската гимназия Мариела Николова.

Животът ѝ сервира тествания, които малко на брой биха могли да понесат… И все пак това, тя остана изправена. Остана човек! Остана светлина!

…С голямо предпочитание, с задача и със пристрастеност тя пое управлението на Френската гимназия. И не просто го пое, а го носеше достойно…

Тя стоеше високо.
И ще стои ВИСОКО – в паметта, в делата си, в хората, които докосна и промени.
Прегръщам те!
И доста те обичам!
Светъл и пъстър път, скъпа моя! “

Паметта ѝ ще живее в делата ѝ, в триумфите на Френската гимназия и в благодарността на генерации възпитаници и учители. Светла ѝ памет.