Човекът, който донесе свастиката в Германия и как нацистите я откраднаха
Когато археологът Хайнрих Шлиман пътува до Итака, Гърция през 1868 година, в главата му е една цел: да открие античния град Троя благодарение на „ Илиада “ на Омир. Широко се счита, че епичната поема е мит, само че Шлиман е уверен в противното. За него това е карта на скритото местонахождение на античните градове.
През идващите няколко години немският предприемач, изкарал благосъстоянието си с търговията със първични материали за произвеждане на муниции, се разхожда из Средиземно море. Шлиман извършва препоръките на Омир за всичко – от локалните традиции до лекуването на физически болести. Възпитаник на Сорбоната, той употребява стиховете на гръцкия стихотворец, с цел да разпознава това, което съгласно него са местата от епоса в действителния свят. „ Една от най-силните му страни е, че той има същински интерес към историята. Това, което искаше, беше да открие омировия свят, да разбере дали той съществува, дали се е случила в действителност Троянската война “, написа ученият Д. Ф. Истън. „ Но той имаше една уязвимост – не беше доста добър в отделянето на обстоятелството от интерпретацията. “
Шлиман намира своя героичен град (и свастиката) на егейското крайбрежие на Турция. Там той продължава разкопките, стартирани от английския археолог Франк Калверт на място, известно като Хисарлъка. Методите на Шлиман са брутални – той употребявал лостове и тарани, с цел да копае – само че в последна сметка сполучливи. Той бързо разбра, че мястото има седем разнообразни пласта от обществата, които се живели там преди хиляди години. Шлиман е намерил Троя – и останките на цивилизациите, идващи преди и след нея. И на части керамика и статуи в пластовете той открива минимум 1800 вариации на еднакъв знак: свастиката.
Той я вижда на всички места, от Тибет до Парагвай до Златното крайбрежие на Африка. И защото подвизите на Шлиман стават все по-известни и археологическите му открития се трансформират в метод за основаване на роман за една непозната нация, свастиката става все по-популярна. Тя е знак на шанса и се появява на продуктите на Coca-Cola и даже на американските военни униформи. Но до момента в който славата й нараства, свастиката е обвързана и с едно доста неспокойно придвижване: вълна от шовинизъм, разпространяваща се из Германия.
„ Антиките, открити от доктор Шлиман в Троя, съставляват за нас двоен интерес “, написа английският езиковед Арчибалд Сайс през 1896 година „ Те ни придвижват назад в по-късните каменни столетия на арийската раса. “
Първоначално „ арийски “ е термин, употребен за наименуване на индоевропейската езикова група, а не расова подредба. Учените в региона на лингвистиката виждат прилики сред немския, романския и санскритския език. Нарастващият интерес към евгениката и расовата хигиена обаче карат някои хора да употребяват неверно думата за антична расова еднаквост, която е ориентирана към модерна Германия. Както Washington Post оповестява в роман за възхода на нацизма няколко години преди началото на Втората международна война, „ [арийството]… е интелектуален спор сред омагьосаните учени по отношение на съществуването на чиста и непорочна арийска раса на един стадий от историята. “ През 19 век френският благородник Артур дьо Гобино и други реализират връзката сред митичните арийци и германците, които са хора, превъзхождащи останалите и предопределени да водят света като превземат своите съседи.
При това състояние откритията на Шлиман в Турция внезапно имат по-дълбок идеологически смисъл. За националистите „ чистият арийски знак “, който Шлиман открива, към този момент не е археологическа мистерия – това е знак на тяхното предимство. Германски националистически групи като Райхсхаммербунд (антисемитска група от 1912 г.) и баварски Фрайкорпс (парамилитаристи, които желаят да смъкват Ваймарската република) влагат в свастиката своята „ новооткрита “ еднаквост като основна раса. Няма значение, че тя обичайно значи шанс или че я има на всички места, от монументи на гръцката богиня Артемида до представленията на Брахма и Буда и в земите на индианците, или че никой не е в действителност сигурен за нейния генезис.
Докато свастиката от ден на ден се преплита с немския шовинизъм, въздействието на Адолф Хитлер от ден на ден нараства – и през 1920 година той я приема като знак на нацистката партия. „ Той беше притеглен от нея, тъй като към този момент се използваше в други националистически, расистки групи “, споделя Стивън Хелър, създател на „ The Swastika: Symbol Beyond Redemption? “ „ Мисля, че той също инстинктивно схваща, че би трябвало да има знак, мощен като сърпа и чука, който е най-близкият им зложелател. “
