Китай е най-непредвидимият играч в Северна Корея. Външното министерство в

Китай е най-непредвидимият състезател в Северна Корея. Външното министерство в Пекин непрестанно приканва за спокойно решение. Това обаче не разкрива същинските ползи и цели на Китай по въпроса. Така професор Джейкъб Шапиро от Университета в Принстън стартира своя разбор на тематика " КНДР " в изданието Geopolitical Futures.
Китай е директно обиден от салдото на силите на Корейския полуостров. Страната не желае режимът на Ким Чен Ун да има нуклеарно оръжие, само че има интерес от поддържане на напрежението сред Сеул и Пхенян.
Войната на думи сред Северна Корея и Съединени американски щати обаче визира и връзките на Пекин с Вашингтон, които, макар развитите стопански връзки, се характеризират основно с съмнение и боязън.
Малко откакто е определен за американски президент, Доналд Тръмп направи нещо нечувано за държавен глава на Съединени американски щати , най-малко през последните 37 години - той приказва с президента на Тайван, островът, към който Китай има териториални искания. Това може да наподобява нищожно за мнозина, само че за Пекин е основно.
От позиция на китайската защита, Тайван е остров на 160 километра от континеталната част, който може да бъде завзет и употребен за морска обсада и даже военни дейности против Пекин. Ако Тайван бъде приет от Съединени американски щати, е допустимо там даже да бъдат дислоцирани американски военни сили, което е опасност за съществуването на режима в Пекин.
Друга евентуална опасност за Китай от администрацията на Тръмп е опцията Съединени американски щати да блокират вноса на китайски артикули на американския пазар, към което американският президент неведнъж приканва. Търговска война би била пагубна и за двете страни, само че Китай ще бъде по-тежко обиден. Президентът Си Цзинпин не може да си разреши икономическа рецесия в навечерието на конгреса на Комунистическата партия, който би трябвало да го преизбере за държавен глава.
Китай се нуждае от разменна монета, от метод да трансформира слабостта си в действие, написа Шапиро. Северна Корея е идеална опция. Пекин би трябвало да работи деликатно - от една страна би трябвало да наподобява като че ли има задоволително надзор над Ким Чен Ун, с цел да може да предотврати ескалация на напрежението. От друга страна, в случай че нуклеарното разоръжаване на Корейския полуостров се провали, Китай не би трябвало да бъде държан виновен.
Всъщност Си Цзинпин няма съвсем никакъв надзор върху дейностите на Ким Чен Ун. Той обаче не се нуждае от цялостен надзор, с цел да употребява режима в Пхенян като инструмент в връзките си в Съединени американски щати, се споделя в публикацията в Geopolitical Futures. Необходимо е единствено ограничението на въздействието на Съединени американски щати в Източна Азия да продължава да е обща цел за Китай и Северна Корея. А наклонност към противоположното не се обрисува.
Северна Корея развива нуклеарната си стратегия като щит против вероятно американско нахлуване. На Пекин обаче не му се постанова. Той към този момент има нуклеарен боеприпас, и то надалеч по-мощен от този, който Пхенян може в миналото да има. Това разрешава на Китай да работи прагматично в връзките си със Съединени американски щати. Но готовността на страната да си сътрудничи със Съединени американски щати не трансформира обстоятелството, че, също като КНДР, Китай е недоверчив към американската политика.
Китай има контракт за взаимна защита със Северна Корея. И макар че би предпочел статуквото на Корейския полуостров да се резервира, няма безусловно да е в губеща позиция, в случай че Съединени американски щати решат да разрешат проблемите си със Северна Корея като употребяват мощ. Китай не може да победи Съединени американски щати по море и не може да си върне Тайван. Но може да победи в Северна Корея - задоволително е да забележим какво се случи в двата пъти, в които Съединени американски щати поведе война на азиатска територия.