За връзката между властта и секса при жените
Казват, че сексът бил най-голямата наслада в живота. Най-могъщата мощ, която кара доста хора да губят мозъка и дума, когато ги " удари хормона ". Според някои психолози положението на влюбване изцяло покрива критериите за остро психотично разстройство - несъответстващо разбиране на света и хората, липса на сдържаност и /за положително или лошо/ бързопреходност на епизодите.
Естествено е всяко нещо, от което имаме такава голяма потребност, да ни прави и изключително подвластни от него. Затова в случай че интимната непосредственост е най-висшето богатство, то явно самотата и половата незадоволеност ще са пъкълът. В духа на актуалната книжовност - това са " морковът и тоягата ", с които природата ни принуждава да следваме извечните ѝ закони.
Не е необходим необикновен разсъдък, с цел да се научи човек по какъв начин да манипулира някого с юздите на половото наслаждение и половия бойкот. Но каква е мярката? Навярно, това е спонтанният ни нюх да възнаграждаваме колегата за " точните му попадения " или с тактичност да му подсказваме, че това което същински ще ни зарадва е нещо друго. Често този нежен баланс сред премиите и наказванията мощно се измества в посока на последните.
Като да вземем за пример да прелъстите някого, с цел да му докажете какъв брой е зле в леглото. Най-често този сюжет се разиграва от дами, на които психоаналитиците прикачват етикета " кастриращи ". Тази игра обаче не би могла да стане без присъединяване и на особена порода мъже, пристрастени към непрекъснатото кастриране. За външния наблюдаващ това взаимоотношение наподобява изцяло неуместно, само че в случай че се вгледаме деликатно в дълбоките и нормално скрити претекстове на участниците, то има напълно разбираема логичност.
Каква е " кастриращата " жена и що за облага извлича тя от половото си държание?
Отговори на този въпрос може да намерим, в случай че изследваме нейното детството и бащиното ѝ семейство. Представете си момиче, което от началото на съзнателния си живот се е чувствало безпомощно пред деспотичната власт на тираничния си татко. Момиче, което непрекъснато е съчувствало на нещастната си майка и по едно и също време с това непрестанно се е заричало да го върне тъпкано на мъжете един ден като порасне. Психотерапевтите назовават това справяне с претърпяното принуждение - идентификация с агресора. В съответния случай то се показва в следната режисура - " с цел да не съм слаба като майка си, би трябвало да бъда властна и безпощадна като татко си ". Нещо повече, волята за надвиване над бащата се проектира върху мъжете изобщо и е скритата мощ, която тласка такава жена да си намира сътрудници, подобаващи за обработка. Обикновено това са чувствителни и деликатни люде, които заради не напълно стабилната си самокритика, са подготвени да вършат по-големи отстъпки и взаимни отстъпки със себе си.
В пролога на драмата дъщерята-жертва прихваща мъжа, като му внушава концепцията, че точно той е определеният да бъде неин избавител. За да я измъкне от лапите на жестокия и татко той би трябвало да се ожени за нея. Именно тук е моментът, когато тя нанася пагубен удар с цялата си полова мощност. Поразеният мъж е изгубил всевъзможни съпротивителни сили. Той е захласнат от рицарски мечти и дава абсолютно персоналното си пространство за взаимно прилагане под неин надзор.
Драматичната развръзка настава, когато дамата с травматично детство открие, че не е способна да се оправя със съпружеските си задължения. Това настава съвсем неизбежно, тъй като разграничаването от майката-робиня е обвързвано с отменяне на женската роля изобщо. В визиите на такава жена майчинството и семейството са синоними на женското подчиняване. Поемането даже и на най-справедливо разпределените фамилни функции поражда тягостни усеща и натурален блян да се избяга от тях. Идеалният вид за това е основаването на извънбрачна връзка. В нея дамата може да доразвива идентичността си на прелъстителка и по този начин да компенсира комплексите си, че не се оправя с прозата на фамилното всекидневие.
Освен това неприкритото основаване на любовен триъгълник дава късмет и за друга забавна игра - " хайде вие двамата в този момент да се биете за мен ". Поставен в конкурентни условия, злополучният брачен партньор е заставен да наддава от ден на ден и повече, като занижава претенциите си към брачната половинка. Той е подготвен да даде всичко от себе си, единствено да я задържи и да резервира фамилията си. От другата страна мизата също се повишава. Точно в този миг брачното ложе може да се трансформира в тепих, на който се разиграват най-ожесточените битки от шампионата " кой кого ". Пасивната експанзия на дамата е декларирана с непрекъснати главоболия и " неразположения ". Така тя афишира безсрочна полова стачка, крайната цел на която е постигането на цялостно полово превъзходство над брачна половинка. Паралелно се подхваща и психична атака по остатъците от мъжкото самочувствие с цел да му се внуши в последна сметка, че надали някоя друга би го понасяла подобен.
Ужасното в тази на пръв взор победоносна тактика е, че тя не може да докара до същинско задоволство. Колкото и да ненавижда мощните мъже, такава жена изпитва неудържимо привличане към тях. Противоречивото и отношение към тяхната мощ и пречи да взе участие в градивно партньорство. Травматично повредената жена търси мощния мъж, с цел да потвърди личната си мощ като го унищожи. Тази игра изисква непрекъсната промяна на жертвите тъй като победеният мъж към този момент не е атрактивен. Той бива предизвикан да се държи нападателно, с цел да се даде мотив различен рицар да влезе в ролята на спасителя и кръговрата да продължи.
Представеният сюжет може да има най-различни разновидности и разновидности. Същественото е, той не е орис, която сме принудени да понасяме покорно. Когато човек осъзнае какъв брой неуместно е сходно държание, какъв брой доста то отдалечава от същинската, трайна и съзидателна непосредственост, тогава той е направил първата стъпка към смяната. За да се извърви обаче целия път, човек нормално има потребност от сигурна поддръжка и подпомагане. Най-добра опция за това дава взаимната работа с умел психотерапевт. С негова помощ е допустимо освен да се разделим с разрушителните стандарти и настройки, само че последователно да съградим в съответния си живот предпоставките за едно по-смислено и удовлетворяващо партньорство.
Много хора се тормозят, че контакта с психотерапевт би ги легитимирал като " луди " или извънредно изпаднали. В развитите страни обаче сходна опция от дълго време се възприема като разкош, който не всеки може да си разреши. Наистина да живееш пълноценно може би е най-важният разкош, който всички заслужаваме, написа med.primasoft.bg.
Естествено е всяко нещо, от което имаме такава голяма потребност, да ни прави и изключително подвластни от него. Затова в случай че интимната непосредственост е най-висшето богатство, то явно самотата и половата незадоволеност ще са пъкълът. В духа на актуалната книжовност - това са " морковът и тоягата ", с които природата ни принуждава да следваме извечните ѝ закони.
Не е необходим необикновен разсъдък, с цел да се научи човек по какъв начин да манипулира някого с юздите на половото наслаждение и половия бойкот. Но каква е мярката? Навярно, това е спонтанният ни нюх да възнаграждаваме колегата за " точните му попадения " или с тактичност да му подсказваме, че това което същински ще ни зарадва е нещо друго. Често този нежен баланс сред премиите и наказванията мощно се измества в посока на последните.
Като да вземем за пример да прелъстите някого, с цел да му докажете какъв брой е зле в леглото. Най-често този сюжет се разиграва от дами, на които психоаналитиците прикачват етикета " кастриращи ". Тази игра обаче не би могла да стане без присъединяване и на особена порода мъже, пристрастени към непрекъснатото кастриране. За външния наблюдаващ това взаимоотношение наподобява изцяло неуместно, само че в случай че се вгледаме деликатно в дълбоките и нормално скрити претекстове на участниците, то има напълно разбираема логичност.
Каква е " кастриращата " жена и що за облага извлича тя от половото си държание?
Отговори на този въпрос може да намерим, в случай че изследваме нейното детството и бащиното ѝ семейство. Представете си момиче, което от началото на съзнателния си живот се е чувствало безпомощно пред деспотичната власт на тираничния си татко. Момиче, което непрекъснато е съчувствало на нещастната си майка и по едно и също време с това непрестанно се е заричало да го върне тъпкано на мъжете един ден като порасне. Психотерапевтите назовават това справяне с претърпяното принуждение - идентификация с агресора. В съответния случай то се показва в следната режисура - " с цел да не съм слаба като майка си, би трябвало да бъда властна и безпощадна като татко си ". Нещо повече, волята за надвиване над бащата се проектира върху мъжете изобщо и е скритата мощ, която тласка такава жена да си намира сътрудници, подобаващи за обработка. Обикновено това са чувствителни и деликатни люде, които заради не напълно стабилната си самокритика, са подготвени да вършат по-големи отстъпки и взаимни отстъпки със себе си.
В пролога на драмата дъщерята-жертва прихваща мъжа, като му внушава концепцията, че точно той е определеният да бъде неин избавител. За да я измъкне от лапите на жестокия и татко той би трябвало да се ожени за нея. Именно тук е моментът, когато тя нанася пагубен удар с цялата си полова мощност. Поразеният мъж е изгубил всевъзможни съпротивителни сили. Той е захласнат от рицарски мечти и дава абсолютно персоналното си пространство за взаимно прилагане под неин надзор.
Драматичната развръзка настава, когато дамата с травматично детство открие, че не е способна да се оправя със съпружеските си задължения. Това настава съвсем неизбежно, тъй като разграничаването от майката-робиня е обвързвано с отменяне на женската роля изобщо. В визиите на такава жена майчинството и семейството са синоними на женското подчиняване. Поемането даже и на най-справедливо разпределените фамилни функции поражда тягостни усеща и натурален блян да се избяга от тях. Идеалният вид за това е основаването на извънбрачна връзка. В нея дамата може да доразвива идентичността си на прелъстителка и по този начин да компенсира комплексите си, че не се оправя с прозата на фамилното всекидневие.
Освен това неприкритото основаване на любовен триъгълник дава късмет и за друга забавна игра - " хайде вие двамата в този момент да се биете за мен ". Поставен в конкурентни условия, злополучният брачен партньор е заставен да наддава от ден на ден и повече, като занижава претенциите си към брачната половинка. Той е подготвен да даде всичко от себе си, единствено да я задържи и да резервира фамилията си. От другата страна мизата също се повишава. Точно в този миг брачното ложе може да се трансформира в тепих, на който се разиграват най-ожесточените битки от шампионата " кой кого ". Пасивната експанзия на дамата е декларирана с непрекъснати главоболия и " неразположения ". Така тя афишира безсрочна полова стачка, крайната цел на която е постигането на цялостно полово превъзходство над брачна половинка. Паралелно се подхваща и психична атака по остатъците от мъжкото самочувствие с цел да му се внуши в последна сметка, че надали някоя друга би го понасяла подобен.
Ужасното в тази на пръв взор победоносна тактика е, че тя не може да докара до същинско задоволство. Колкото и да ненавижда мощните мъже, такава жена изпитва неудържимо привличане към тях. Противоречивото и отношение към тяхната мощ и пречи да взе участие в градивно партньорство. Травматично повредената жена търси мощния мъж, с цел да потвърди личната си мощ като го унищожи. Тази игра изисква непрекъсната промяна на жертвите тъй като победеният мъж към този момент не е атрактивен. Той бива предизвикан да се държи нападателно, с цел да се даде мотив различен рицар да влезе в ролята на спасителя и кръговрата да продължи.
Представеният сюжет може да има най-различни разновидности и разновидности. Същественото е, той не е орис, която сме принудени да понасяме покорно. Когато човек осъзнае какъв брой неуместно е сходно държание, какъв брой доста то отдалечава от същинската, трайна и съзидателна непосредственост, тогава той е направил първата стъпка към смяната. За да се извърви обаче целия път, човек нормално има потребност от сигурна поддръжка и подпомагане. Най-добра опция за това дава взаимната работа с умел психотерапевт. С негова помощ е допустимо освен да се разделим с разрушителните стандарти и настройки, само че последователно да съградим в съответния си живот предпоставките за едно по-смислено и удовлетворяващо партньорство.
Много хора се тормозят, че контакта с психотерапевт би ги легитимирал като " луди " или извънредно изпаднали. В развитите страни обаче сходна опция от дълго време се възприема като разкош, който не всеки може да си разреши. Наистина да живееш пълноценно може би е най-важният разкош, който всички заслужаваме, написа med.primasoft.bg.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ