Три истории на журналиста Драгомир Симеонов
Казвам се Драгомир, останалото са персонални данни, предпазени от закона и налични единствено за висши държавни чиновници и момичето в кварталната видеотека. Роден съм на 15 септември 1976 година Ако на този ден видите пременени дечица с букети и горди гиздави майки - да знаете, идват на рожден ден.
Роден съм в София, само че ваканциите карах в Пловдив, а на море ходех във Варна, тъй че притежавам всички нюанси в изговарянето на звука " Л ". Неслучайно загатвам тази основна писмен знак, тъй като съм от " Левски " още преди да съществува Шампионска лига и неприятни тимове, които да ни мачкат там.
Така журналистът от Дарик радио показва себе си.
1. Международен скандал
Преди години, в самата зора на кариерата ми в радиото, толкоз от дълго време, че даже имах думата " кариера " в речника, съумях да предизвикам първия ми и единствен към този момент интернационален скандал. Започвам по този начин бомбастично историята, с цел да привлека внимание, само че истината е, че тематиката " Евровизия " тогава си носеше скандална известност даже при самото ѝ споменаване.
За незапознатите обяснявам. Става дума за песенен конкурс, в който нито една от песните не заслужава да завоюва, само че въпреки всичко някоя го прави. А у нас остава илюзията, че е можело да бъде нашата, тъй като и тя е на същото никакво равнище като останалите. Като водещ на българската стратегия два пъти към този момент бях следил от близко драмите и знаех, че сърцевината на " Евровизия " е в зрелището на шоуто, не в музикалните тоналности. Онази година, за която ви разправям, преди всичко излезе песента на Лена " Сателайт ", която несъмнено самата Лена не помни, в случай че вие въобще се сещате за такава изпълнителка.
" Сателайт " започваше с малко интро, което незадълбочено, но доста незадълбочено и съвсем само в моята глава подсещаше на музиката от " Сънчо ". Та при започване на следобедния ми блок по радиото дръпнах един монолог, в който заявих, че в случай че диря скандал, ще го намеря и ето – Лена е окрала " Сънчо ". Много занимателно ми се стори тогава, чак звукова параленост направих, по този начин беше съвременно. Толкова неуместно беше сравнението, че няма накъде повече! По това време и аз, и обществените мрежи бяхме млади, тъй че не ме разнесоха по стените, само че пък ми обърнаха внимание вестниците в любопитните си колонки на последна страница. В множеството случаи бяха схванали шегата и допълваха цялата дандания към състезанието с този мой безразсъден пискюл.
Дотук нищо необичайно. Чуждестранната преса обаче имаше табиет (може би още го има) да обменя някои вести с родната и ето че, няколко немски вестника препечатаха тази пикантерия. Още можете да намерите интернет разновидностите им, зад името ми седи възрастта в скобки.
И от следобедната задявка излезе напълно злободневна съвестност, в която български радиожурналист (!) упреква немците в кражба. А те, както знаем, са изключително чувствителни, когато ги обвинят в нещо. Засегнати дамен унд херен се надпреварваха да изясняват какъв брой сме обратно и даже получих публично писмо, на което доста се смях. Да ви кажа почтено, такива нервни реакции в коментарните полета провокира шегата, че към този момент си мисля изцяло съществено – Лена май в действителност е откраднала интрото на " Сънчо " и за нищо на света няма да си го признае. За протокола: аз пръв я разобличих.
2. Адреналин в Пловдив
Вторият ми сезон в Explore Bulgaria по National Geographic трябваше да е отдаден на Пловдив. Предишното издание за софийските потайности към този момент ме бе показало в ролята на рисков откривател на градската среда. Пораснало, само че неостаряло момче над 40 с къси панталони и енциклопедични знания по сюжет. Това съм аз. За да не доскучае на фена разчитането на вехти карти, се постановяваше да хвърча с парапланер, да карам сегуей, да лазя в подземна пещера и да упражнявам паркур – все любопитни от кинематографично становище занимания, надалеч от относително мързеливата ми природа. Приех ги естествено и в последна сметка прекосих през тях без забележими вреди, нека сте гледали резултата.
Пловдив обаче е град, прочут със спокойствието си, а разказът там държеше на собствен ред да има адреналинови нюанси. Затова в един от епизодите трябваше да изкача отвесна двадесетметрова канара, различен вход към Стария град, който, несъмнено, никой не употребява. Опитът ми в алпийското катерене клонеше към нула, по тази причина от екипа ме пратиха да взема няколко урока на специфична стена под надзора на експерт. Специалистът, уви, се оказа прекомерно ангажиран, с цел да ме надзирава, и ме остави да се самообучавам, което приключи със зрелищно рухване от ниско и впечатляващо навехнат гален три дни преди началото на фотосите. И през разум не ми мина да подложа на риск сгъстения снимачен график, тъй че се явих за началото, стегнат с бинт и дисциплинираност. Ако ви се коства, че вървя малко необичайно, да знаете, че това е максимумът на напъните ми.
Елементът с катеренето на скалата обаче беше основен. Гребане в кану и седене върху покрива на Часовниковата кула на Сахат тепе може да се случат и с травма, само че положението на крайници ми провокира състрадание даже в най-опитните скални катерачи, които ми асистираха в сцената.
Вероятно щеше да е още по-забавно, в случай че бяхме посочили и самото отичане. Но правилото в документалистиката е да осезаем момента на случване, а това към този момент беше отминало. Така че ето ви най-добре защитаваната загадка на епизодите. Тайна, от която и до през днешния ден мога да позная по кое време ще вали.
3. Ако не си комичен, изгубен си
Страхът от сцена и сериозна аудитория е едно от най-сериозните провокации, познати на човечеството. Затова не е необичайно, че всичките ми ползи във връзка с екстремността са ориентирани точно натам. Жанрът се назовава стенд-ъп. Ако не си комичен, си изгубен, колкото и благосклонности да си предизвиквал преди този момент. Удоволствието е сравнимо единствено с заплахата от непрекъснат неуспех. Така или другояче, се пробвах в тази сфера, обиколих много питейни заведения и клубчета, придружен с неизменимата изненада за какво го върша, откакто е рисково, а и не носи финансова облага. Човек все по някакъв метод избира да се самоизпитва, нали? Забавното е, че мълвата, че го върша, беше повече от действителната ми аудитория. Това ми донесе и едно в действителност особено присъединяване с много висок залог.
В рамките на " Синелибри " Жаки Вагенщайн предложения популярния израелски създател Давид Гросман в София. Книгата му " Един кон влезнал в бар " беше спечелила " Ман Букър " и разказваше горчивата история на един стенд-ъп комедиант, който сред действителната болежка вкарва и по някоя друга смешка, с цел да е по-приемливо за публиката. Горещо ви я предлагам. На някого му беше хрумнало, че като част от представянето могат да поканят роден стенд-ъп комедиант, който да опише два-три вица. Коварна клопка, тъй като книгата е извънредно интелигентна и значително тъжна. Повикаха мен, без даже да знаят, че съм почитател. В последна сметка се наложи да разсмея уредниците, еврейския дипломат, многочислената му защита, самата Жаки, режисьора Фолкер Шльондорф, доведен преди формалната вечеря, и няколко дежурни възрастни дами, които нормално участват на такива събития с положителното предпочитание един ден да прочетат книгата. Денят беше този, в който научих за гибелта на Рони от " Сентиментъл суингърс ".
Възрастните дами не одобриха добре шегите, защитата на посланика гледаше във всевъзможни направления, единствено не и към мен, самият дипломат одобри дипломатично закачките с него, а Жаки превеждаше на Фолкер, тъй че и двамата нищо да не вдървен. Давид Гросман обаче разбра, че съм го схванал на собствен ред. Посвещението му върху моя образец беше второто най-ценно нещо след насълзените му очи. Не питайте какво съм приказвал оная вечер, стенд-ъпът не е род, който може да се преразказва.
Роден съм в София, само че ваканциите карах в Пловдив, а на море ходех във Варна, тъй че притежавам всички нюанси в изговарянето на звука " Л ". Неслучайно загатвам тази основна писмен знак, тъй като съм от " Левски " още преди да съществува Шампионска лига и неприятни тимове, които да ни мачкат там.
Така журналистът от Дарик радио показва себе си.
1. Международен скандал
Преди години, в самата зора на кариерата ми в радиото, толкоз от дълго време, че даже имах думата " кариера " в речника, съумях да предизвикам първия ми и единствен към този момент интернационален скандал. Започвам по този начин бомбастично историята, с цел да привлека внимание, само че истината е, че тематиката " Евровизия " тогава си носеше скандална известност даже при самото ѝ споменаване.
За незапознатите обяснявам. Става дума за песенен конкурс, в който нито една от песните не заслужава да завоюва, само че въпреки всичко някоя го прави. А у нас остава илюзията, че е можело да бъде нашата, тъй като и тя е на същото никакво равнище като останалите. Като водещ на българската стратегия два пъти към този момент бях следил от близко драмите и знаех, че сърцевината на " Евровизия " е в зрелището на шоуто, не в музикалните тоналности. Онази година, за която ви разправям, преди всичко излезе песента на Лена " Сателайт ", която несъмнено самата Лена не помни, в случай че вие въобще се сещате за такава изпълнителка.
" Сателайт " започваше с малко интро, което незадълбочено, но доста незадълбочено и съвсем само в моята глава подсещаше на музиката от " Сънчо ". Та при започване на следобедния ми блок по радиото дръпнах един монолог, в който заявих, че в случай че диря скандал, ще го намеря и ето – Лена е окрала " Сънчо ". Много занимателно ми се стори тогава, чак звукова параленост направих, по този начин беше съвременно. Толкова неуместно беше сравнението, че няма накъде повече! По това време и аз, и обществените мрежи бяхме млади, тъй че не ме разнесоха по стените, само че пък ми обърнаха внимание вестниците в любопитните си колонки на последна страница. В множеството случаи бяха схванали шегата и допълваха цялата дандания към състезанието с този мой безразсъден пискюл.
Дотук нищо необичайно. Чуждестранната преса обаче имаше табиет (може би още го има) да обменя някои вести с родната и ето че, няколко немски вестника препечатаха тази пикантерия. Още можете да намерите интернет разновидностите им, зад името ми седи възрастта в скобки.
И от следобедната задявка излезе напълно злободневна съвестност, в която български радиожурналист (!) упреква немците в кражба. А те, както знаем, са изключително чувствителни, когато ги обвинят в нещо. Засегнати дамен унд херен се надпреварваха да изясняват какъв брой сме обратно и даже получих публично писмо, на което доста се смях. Да ви кажа почтено, такива нервни реакции в коментарните полета провокира шегата, че към този момент си мисля изцяло съществено – Лена май в действителност е откраднала интрото на " Сънчо " и за нищо на света няма да си го признае. За протокола: аз пръв я разобличих.
2. Адреналин в Пловдив
Вторият ми сезон в Explore Bulgaria по National Geographic трябваше да е отдаден на Пловдив. Предишното издание за софийските потайности към този момент ме бе показало в ролята на рисков откривател на градската среда. Пораснало, само че неостаряло момче над 40 с къси панталони и енциклопедични знания по сюжет. Това съм аз. За да не доскучае на фена разчитането на вехти карти, се постановяваше да хвърча с парапланер, да карам сегуей, да лазя в подземна пещера и да упражнявам паркур – все любопитни от кинематографично становище занимания, надалеч от относително мързеливата ми природа. Приех ги естествено и в последна сметка прекосих през тях без забележими вреди, нека сте гледали резултата.
Пловдив обаче е град, прочут със спокойствието си, а разказът там държеше на собствен ред да има адреналинови нюанси. Затова в един от епизодите трябваше да изкача отвесна двадесетметрова канара, различен вход към Стария град, който, несъмнено, никой не употребява. Опитът ми в алпийското катерене клонеше към нула, по тази причина от екипа ме пратиха да взема няколко урока на специфична стена под надзора на експерт. Специалистът, уви, се оказа прекомерно ангажиран, с цел да ме надзирава, и ме остави да се самообучавам, което приключи със зрелищно рухване от ниско и впечатляващо навехнат гален три дни преди началото на фотосите. И през разум не ми мина да подложа на риск сгъстения снимачен график, тъй че се явих за началото, стегнат с бинт и дисциплинираност. Ако ви се коства, че вървя малко необичайно, да знаете, че това е максимумът на напъните ми.
Елементът с катеренето на скалата обаче беше основен. Гребане в кану и седене върху покрива на Часовниковата кула на Сахат тепе може да се случат и с травма, само че положението на крайници ми провокира състрадание даже в най-опитните скални катерачи, които ми асистираха в сцената.
Вероятно щеше да е още по-забавно, в случай че бяхме посочили и самото отичане. Но правилото в документалистиката е да осезаем момента на случване, а това към този момент беше отминало. Така че ето ви най-добре защитаваната загадка на епизодите. Тайна, от която и до през днешния ден мога да позная по кое време ще вали.
3. Ако не си комичен, изгубен си
Страхът от сцена и сериозна аудитория е едно от най-сериозните провокации, познати на човечеството. Затова не е необичайно, че всичките ми ползи във връзка с екстремността са ориентирани точно натам. Жанрът се назовава стенд-ъп. Ако не си комичен, си изгубен, колкото и благосклонности да си предизвиквал преди този момент. Удоволствието е сравнимо единствено с заплахата от непрекъснат неуспех. Така или другояче, се пробвах в тази сфера, обиколих много питейни заведения и клубчета, придружен с неизменимата изненада за какво го върша, откакто е рисково, а и не носи финансова облага. Човек все по някакъв метод избира да се самоизпитва, нали? Забавното е, че мълвата, че го върша, беше повече от действителната ми аудитория. Това ми донесе и едно в действителност особено присъединяване с много висок залог.
В рамките на " Синелибри " Жаки Вагенщайн предложения популярния израелски създател Давид Гросман в София. Книгата му " Един кон влезнал в бар " беше спечелила " Ман Букър " и разказваше горчивата история на един стенд-ъп комедиант, който сред действителната болежка вкарва и по някоя друга смешка, с цел да е по-приемливо за публиката. Горещо ви я предлагам. На някого му беше хрумнало, че като част от представянето могат да поканят роден стенд-ъп комедиант, който да опише два-три вица. Коварна клопка, тъй като книгата е извънредно интелигентна и значително тъжна. Повикаха мен, без даже да знаят, че съм почитател. В последна сметка се наложи да разсмея уредниците, еврейския дипломат, многочислената му защита, самата Жаки, режисьора Фолкер Шльондорф, доведен преди формалната вечеря, и няколко дежурни възрастни дами, които нормално участват на такива събития с положителното предпочитание един ден да прочетат книгата. Денят беше този, в който научих за гибелта на Рони от " Сентиментъл суингърс ".
Възрастните дами не одобриха добре шегите, защитата на посланика гледаше във всевъзможни направления, единствено не и към мен, самият дипломат одобри дипломатично закачките с него, а Жаки превеждаше на Фолкер, тъй че и двамата нищо да не вдървен. Давид Гросман обаче разбра, че съм го схванал на собствен ред. Посвещението му върху моя образец беше второто най-ценно нещо след насълзените му очи. Не питайте какво съм приказвал оная вечер, стенд-ъпът не е род, който може да се преразказва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ