Експерти „за“ и „против“ Зелената сделка на ЕС
Зелената договорка е най-амбициозната промяна в международен мащаб, която цели понижаване на замърсяването на околната среда и на промените на климата. И то по метод, който да направи Европейския съюз климатично безпристрастен до 2050 година.
По този път Европа пое още през 2015 година с Парижкото съглашение, а тематиката беше на върха в дневния ред на Брюксел през последните няколко години.
Европейският съюз си сложи високи цели и одобри десетки основни законодателни промени, които да прокарат пътя на плануваните зелени политики. Дали обаче задачите не се оказаха твърди високиза европейските стопански системи? И то в обстановка, в която държавите-членки се изправиха пред Ковид рецесията и войната в Украйна.
Гласовете в поддръжка на Зелената договорка започнаха да се разколебават под въздействието на идните избори, а и на митинги на разнообразни наранени от измененията браншове, като фермерите.
Земеделските производители у нас, също, както тези в други страни, се оповестиха срещу фрапантните промени в бранш Земеделие, които ще се окажат съществено предизвикателство. Според председателяна Българската земеделска камара Костадин Костадинов политиките би трябвало да бъдат преосмислени
Зелената договорка е една голяма неточност, която би трябвало да бъде преосмислена и ще води Европа към крах. Като цяло и в западните остарели страни-членки ентусиазмъти еуфорията от зеленото мина. Все отново ще има условия, ще се работи в тази посока, само че по-добре да има една продоволствена сигурност в самата Европа и да бъдем хранително обезпечени, в сравнение с екологично загиващи
В България Зелената договорка най-често се свързва със затварянето на въглищните централи и увеличението на екологичните източници на електрическа енергия. И макар че съгласно проектите преходът към неутрална стопанска система би трябвало да бъде обективен, а България да получи милиарди за вложения в планове, които да понижат замърсяването на околната среда и въглеродните излъчвания, тематиката провокира вълна от митинги на миньори против затварянето на централите
Посоката към декарбонизация на енергийния бранш към този момент е ясно обрисувана, само че дружно с това стартират да се виждат и проблемите в цяла Европа, разяснява енергийният специалист Калоян Стайков
През последните 2 години това доста ясно се вижда. Видяхме доста засилено вложение във ВЕИ, главно фотоволтаици, само че в Европа има и във вятърни централи, защото тези производства с изменчив темперамент, това основава проблеми както при ръководството на системата, по този начин и при пазарните цени. Видяхме, че преди 2 години се говореше за пазарна промяна, тъй като цените бяха доста високи, тази годинабяха прекомерно ниски, което обезкуражава новите вложители, тъй като инвеститорътне може да си покрие разноските. Трябваше да се постъпи по-прагматично и рационално с някаква предвидимост. Но поради желанието всичко да става внезапно, стигнахме до тази обстановка. Гледайки напред би трябвало да се следва по-балансиран метод, несъмнено нови вложения във ВЕИ е неизбежно, само че имаме потребност и от базови и от маневрени мощности, които да покриват неналичията на произвеждане и продължителни интервали на по-слаб вятър и по-ниско слънцегреене
Друг детайл на зеления преход касае колите и горивата. Евродепутатите взеха решение да забранят продажбата на коли с мотори с вътрешно горене от 2035 година, в този момент обаче се оказва, че това е решение, което може да бъде преразгледано. Реформите в бранш " Горива " също може да останат под въпрос, сподели ръководителят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев.
Така както си го представяме сега без проект и както си го показва Комисията - доста бързо, има сериозен риск зеленият преход въобще да не се случи или да бъде доста по-различен или безценен от това, което си показва Европейска комисия. Не споделям, че преходът не би трябвало да се случи, само че сигурно не по този метод и с тези периоди, тъй като виждаме само оскъпяване на крайния артикул за потребителя и неконкурентна промишленост на Европейски Съюз в границите на международната стопанска система. Предвидено е 2050г. превозът да бъде въглероднонеутрален - по какъв начин ще се случи не виждам, тъй като няма технологии, които да заменят горивата. Не приказвам за персоналните коли, а за тежкотоварния превоз, корабоплаването, въздухоплаването. Връщане обратно би било по-скъпо. Трябва този преход да се случи в рационални периоди и на обществено допустима цена.
Дали работата по зелената договорка ще продължи и в какъв мащаб в новия Европейски парламент ще зависи главно от разпределението на силите и политическата поддръжка за неутрална стопанска система. Единомислието по зелените тематики е основно за осъществяване на промените, то обаче става все по-трудно постижимо.
По този път Европа пое още през 2015 година с Парижкото съглашение, а тематиката беше на върха в дневния ред на Брюксел през последните няколко години.
Европейският съюз си сложи високи цели и одобри десетки основни законодателни промени, които да прокарат пътя на плануваните зелени политики. Дали обаче задачите не се оказаха твърди високиза европейските стопански системи? И то в обстановка, в която държавите-членки се изправиха пред Ковид рецесията и войната в Украйна.
Гласовете в поддръжка на Зелената договорка започнаха да се разколебават под въздействието на идните избори, а и на митинги на разнообразни наранени от измененията браншове, като фермерите.
Земеделските производители у нас, също, както тези в други страни, се оповестиха срещу фрапантните промени в бранш Земеделие, които ще се окажат съществено предизвикателство. Според председателяна Българската земеделска камара Костадин Костадинов политиките би трябвало да бъдат преосмислени
Зелената договорка е една голяма неточност, която би трябвало да бъде преосмислена и ще води Европа към крах. Като цяло и в западните остарели страни-членки ентусиазмъти еуфорията от зеленото мина. Все отново ще има условия, ще се работи в тази посока, само че по-добре да има една продоволствена сигурност в самата Европа и да бъдем хранително обезпечени, в сравнение с екологично загиващи
В България Зелената договорка най-често се свързва със затварянето на въглищните централи и увеличението на екологичните източници на електрическа енергия. И макар че съгласно проектите преходът към неутрална стопанска система би трябвало да бъде обективен, а България да получи милиарди за вложения в планове, които да понижат замърсяването на околната среда и въглеродните излъчвания, тематиката провокира вълна от митинги на миньори против затварянето на централите
Посоката към декарбонизация на енергийния бранш към този момент е ясно обрисувана, само че дружно с това стартират да се виждат и проблемите в цяла Европа, разяснява енергийният специалист Калоян Стайков
През последните 2 години това доста ясно се вижда. Видяхме доста засилено вложение във ВЕИ, главно фотоволтаици, само че в Европа има и във вятърни централи, защото тези производства с изменчив темперамент, това основава проблеми както при ръководството на системата, по този начин и при пазарните цени. Видяхме, че преди 2 години се говореше за пазарна промяна, тъй като цените бяха доста високи, тази годинабяха прекомерно ниски, което обезкуражава новите вложители, тъй като инвеститорътне може да си покрие разноските. Трябваше да се постъпи по-прагматично и рационално с някаква предвидимост. Но поради желанието всичко да става внезапно, стигнахме до тази обстановка. Гледайки напред би трябвало да се следва по-балансиран метод, несъмнено нови вложения във ВЕИ е неизбежно, само че имаме потребност и от базови и от маневрени мощности, които да покриват неналичията на произвеждане и продължителни интервали на по-слаб вятър и по-ниско слънцегреене
Друг детайл на зеления преход касае колите и горивата. Евродепутатите взеха решение да забранят продажбата на коли с мотори с вътрешно горене от 2035 година, в този момент обаче се оказва, че това е решение, което може да бъде преразгледано. Реформите в бранш " Горива " също може да останат под въпрос, сподели ръководителят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев.
Така както си го представяме сега без проект и както си го показва Комисията - доста бързо, има сериозен риск зеленият преход въобще да не се случи или да бъде доста по-различен или безценен от това, което си показва Европейска комисия. Не споделям, че преходът не би трябвало да се случи, само че сигурно не по този метод и с тези периоди, тъй като виждаме само оскъпяване на крайния артикул за потребителя и неконкурентна промишленост на Европейски Съюз в границите на международната стопанска система. Предвидено е 2050г. превозът да бъде въглероднонеутрален - по какъв начин ще се случи не виждам, тъй като няма технологии, които да заменят горивата. Не приказвам за персоналните коли, а за тежкотоварния превоз, корабоплаването, въздухоплаването. Връщане обратно би било по-скъпо. Трябва този преход да се случи в рационални периоди и на обществено допустима цена.
Дали работата по зелената договорка ще продължи и в какъв мащаб в новия Европейски парламент ще зависи главно от разпределението на силите и политическата поддръжка за неутрална стопанска система. Единомислието по зелените тематики е основно за осъществяване на промените, то обаче става все по-трудно постижимо.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ