Захарова като Гешев, но не съвсем
Какво се случва в последните месеци, откогато номинацията на Галина Захарова е реалност? Нищо.
Важно за правосъдната власт и обществото събитие ще се състои този петък. Става дума за избора от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) на нов ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) на мястото на „ безследно изчезналия “ след фиаското на президентските избори Лозан Панов. Понеже неговият мандат надали ще се запомни с особени постижения на правната мисъл и процедура, актуалният избор е повече от значим, защото упованията към новия ръководител са мощно повишени. Поне що се отнася до връщането на престижа на Върховен касационен съд и стабилизирането на публичното мнение във връзка с съда като цяло, написа Труд.
И, в случай че при сходни условия, разумно, се чака да има нараснало публично и медийно внимание, засилена интензивност на съсловните и неправителствени организации по оценка на кандидатурите и изключително на номинираните, тъй че изборът да бъде конкурентен и обективен, то се оказва, че действителността е напълно друга. В процедурата в действителност взе участие един единствен претендент, повдигнат от самите съдии от висшия съд. Това е досегашният заместител на Панов - Галина Захарова, която и все още официално управлява съда.
Какъв обаче е казусът с този избор, при цялата конвенционалност на това, че дотук никой не е подложил на подозрение моралните или професионални качества на арбитър Захарова?
Преди повече от 2 години, един претендент за основен прокурор бе повдигнат от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Единодушно и без никакви подозрения в това, че той – Иван Гешев – ще съставлява почтено сътрудниците си - прокурори и следователи, повеждайки държавното обвиняване към едни по-съвременни и по-активни времена на нейното битуване. Най-малкото, тъй като това бе първият претендент, който излиза непосредствено от прокурорски среди и не е представител на друга, непозната за институцията, колегия. Това поверие на Прокурорската гилдия несъмнено се удостовери и от огромната вълна на поддръжка към претендента. Гешев получи поддръжка от прокурори, следователи, правосъдни чиновници от цялата страна, от съсловните организации на прокурори и следователи. Цялата професионална биография на Гешев бе подложена на щателна инспекция.
Кандидатурата на тогавашния заместник-главен прокурор, предстоящо, срещна и мощен политико-икономически отпор, придружен от огромна медийна акция, ориентирана към дискредитирането на самия Гешев. Зависими от политически и стопански кръгове НПО-та, като „ Правосъдие за всеки “, БХК, БОЕЦ, Български институт за правни начинания, даже съсловната организация на съдиите - ССБ, направиха и невъзможното да се опълчват на кандидатурата на Гешев, ползвайки способи на черния ПР, в това число и подправени вести.
„ Да, България “ пък се хвърли да стачкува, нищо, че номинацията на Гешев бе направена по разпоредбите, въведени при „ правосъдната промяна “, прокарана от водача на същата тази партия – Христо Иванов. Участието единствено на един претендент в процедурата беше наречено „ съревнование с един кон “. Тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов бе упрекван, че не желае да номинира съперник на Гешев, каквото право има по закон. Право, което в действителност нито един правосъден министър не е ползвал, нито във връзка с номинирането на основен прокурор, нито при издигането на претенденти за ръководители на Върховен касационен съд и Върховния административен съд.
Какво се случва в последните месеци, откогато номинацията на Галина Захарова е реалност? Нищо. Това единствено идва да покаже безусловно двойните стандарти и дебелашко двуличие на всички изброени дотук. Нима в този момент няма „ съревнование с един кон “ или този избор не е превдварително решен? Защо при същите условия, същият състав на Висш съдебен съвет бе упрекван, че „ обслужва ползите на мафията “, а през днешния ден се чака същите правосъдни кадровици да създадат „ верен избор “. Ако има избор, то той ще е прецизен, а претендентът ще е верният. Галина Захарова с изключение на, че е единствен претендент в процедурата, е подкрепена и единствено от личните си сътрудници от Върховен касационен съд.
Не чухме нито един арбитър от различен съд, нито един магистрат отвън кръга на номиниралите я, да е посочил поддръжката си за нея, нито да е заявил пред Висш съдебен съвет желанието на съдийското съсловие точно тя да застане отпред на Върховен касационен съд, както бе в тази ситуация с поддръжката, която Гешев получи от сътрудниците си в страната. За сметка на това, арбитър Захарова получи поддръжката на известната в магистратските среди като „ сектантска “ организация ССБ. От години върхушката на Съюза на съдиите в България жигосва инакомислещите магистрати, които си разрешат да изразят позиция, друга от тази на Политбюро на съдийското Неправителствени организации.
Медиите, които другояче наблюдават изкъсо събитията в правосъдната система и демонстрират с мотив и без мотив сдържаност към избрани магистрати, стига да са отвън кръга на ССБ, пък дотам са замлъкнали и отхвърлят да покажат облика на арбитър Захарова, че наподобява по този начин, като че ли подобен претендент в никакъв случай не е имало, а чуването й в петък пред Висш съдебен съвет въобще не е планувано. Не видяхме в общественото пространство и апели от страна на другояче включващите се във всеки значим акт на Висш съдебен съвет организации - „ Правосъдие за всеки “, БИПИ, БХК, и така нататък, разбори за професионалните качества на претендента. Коя от тези организации направи разбор на тези „ публично значими “ каузи, по които Захарова е била член на правосъдния състав. Не знаем даже и ролята на досегашния заместник-председател на Върховен касационен съд в тълкувателната процедура на съда. Не бе поискано доказването на нито един, даже евентуално вероятен негативен факт, във връзка с единствения претендент в процедурата за ръководител на Върховен касационен съд. Това, което бе сторено по-рано с избора на основен прокурор.
Рупорите на „ справедливостта “ не попитаха и нито един от правосъдните министри, които се смениха в промеждутъка от време сред номинацията на Захарова и насрочването на чуването й, за какво не са издигнали различен претендент, тъй че в процедурата да има най-малко официална състезателност. Нито на проф. Янаки Стоилов, нито на наследника му Иван Демерджиев бяха заложени въпроси по отношение на снишаването им и неналичието на всякаква интензивност по отношение на този толкоз значим избор. И актуалният правосъден министър Надежда Йорданова, която другояче е развявана като знаме на борбеността за право и правдивост от „ кликата на богоизбраните “, също мълчи и не вижда проблем в това, че Висш съдебен съвет би трябвало да избира всред един единствен претендент. При това излъчен от съдии, които и все още са сложени в известна взаимозависимост от претендента, който е заместник-председател и началник на Наказателната гилдия. Мълчанието на служебните министри се оцени, Стоилов бе пратен предпенсионно за девет години в Конституционния съд, Демерджиев се сниши и се надява, че скоро може да бъде пратен да оглави остатъците от КПКОНПИ, след възможната „ промяна “, която се готви да прави Четворната коалиция. Отпразнувалата месец на поста, като правосъден министър, Надежда Йорданова е сбита по въпроса, заета да обикаля малките екрани, с цел да твърди шепата гласоподаватели на „ Демократична България “, че до ден-два ще благодари на Иван Гешев за цветята, като персонално го уволни.
Не стига, че за следващ път сме очевидци на двоен критерий и дебелашкото двуличие на олигархичните кръгове в правораздаването и медиите им, само че в последните дни сме очевидци на несъразмерната им изнервеност, която се показва даже в ултиматуми, закани и опити за шантаж. Под претекст, че медийна изява на представляващия кадровия орган Боян Магдалинчев не се е понравила на върхушката от ССБ и неколцина висши съдии, последните обществено заплашиха Висш съдебен съвет, че, в случай че не гласоподават по „ верния метод “, ще бъдат подхванати „ следващи дейности “. Това, което Магдалинчев сподели, бе буквално следното: „ За поста има единствено един претендент. Надявахме се да има най-малко още един, това би било добре за вътрешната конкуренция. Ако беше препоръчан подобен от Висш съдебен съвет, щеше да има съществени рецензии. Министърът на правораздаването също се въздържа да предложи човек. Не е наложително обаче да бъде утвърден този един претендент. Важно е да бъдат оценени неговите професионални качества. Ако един административен началник не може да взема решения във значимите моменти, не виждам смисъл от подобен началник. Той би трябвало да умее да отстоява независимостта на правосъдната власт и на съда”.
Едно Неправителствени организации даже реши, че може да шантажира кадровиците на Темида с индиректни послания, присъщи за мафията. Зависимото от олигархичния кръг „ Капитал “ Неправителствени организации изиска от вътрешния министър Бойко Рашков да извърши закононарушение като разкрие имената на магистрати и политици, фигуриращи в митичен лист на ДАНС за недекларирано имущество и средства в чужбина. От доста време се постанова изказванието, че членове на Висш съдебен съвет са в този лист, чиято стойност обаче е нулева, тъй като, както прокуратурата още предишното лято заяви, осъществена инспекция не е открила каквито и да е нарушавания. Да не приказваме, че, като вътрешен министър, Рашков няма никакво право да се разпорежда с отчети на ДАНС, още по-малко да развява каквато и да е оперативна и изключително непотвърдена информация в общественото пространство. Не, че не го прави, къде персонално, къде през пощенски кутии, наричащи себе си медии.
В последна сметка, в случай че Висш съдебен съвет одобри, че е „ задължен “ да избере кандидатурата за ръководител на Върховен касационен съд, издигната и подкрепена от една дребна, само че шумна и арогантна група в правосъдната система, то забавно е да проследим и какво ще предприеме президентът Румен Радев, който може да удостовери или да върне избора на правосъдния съвет. В първия си мандат, Радев два пъти се възползва от това свое пълномощие, като първи неодобрява избора на ръководител на Върховен административен съд, а след това и на основен прокурор. Кадровият орган по-късно повтори двете процедури и удостовери изборите на Георги Чолаков и Иван Гешев. Всички помним, по какъв начин преди две години Радев обясняваше, че не е склонен с избора на Гешев, който бил единствен претендент. Дали в този момент не е същото или просто Радев ще избра да остане в топли връзки със скритите кадровици в правосъдната система от олигархичния кръг „ Капитал “.
Така последната дума в превърнатия в „ наложителен “ за Висш съдебен съвет избор от една дребна, само че доста шумна клика в и към правосъдната власт, ще има президентът Румен Радев. Всички помним неговите претекстове, с които върна избора на Иван Гешев за основен прокурор на Висш съдебен съвет и дълбокото му отвращение, че той е бил единствен претендент в процедурата, което отнемало спортния й темперамент и я предрешавало. Дали Радев и в този момент ще прояви същата праволинейност и сдържаност и ще върне избора на Галина Захарова на Висш съдебен съвет поради „ неналичието на състезателност “ следва да разберем, въпреки и това да е малко евентуално. Обратното единствено би допълнило и без друго цветната картина на лицемерието и двойните стандарти, в която към този момент няколко години живеем и би удостоверило очевидното – държавността е в рецесия, институциите не работят, а оценките и реакциите се дават изборно и съгласно интереса.
Вероятността арбитър Галина Захарова да застане отпред на Върховен касационен съд е много огромна. Негативът от натиска върху кадровия орган в последните дни от двойния критерий на политико-икономическите лобита обаче ще е за нейна сметка. Още повече, че, в случай че следваме публицистичната политика на „ верните “ медии, Захарова ще управлява в идващите седем години, с помощта на лобито на Иван Гешев в правосъдния съвет. Все още е свеж загатна от януари 2015 година, когато същите тези олигархични издания твърдяха, че Движение за права и свободи и лобито на Цацаров избрали Лозан Панов за арбитър №1. Съдия Захарова в действителност няма виновност за това насаждано извън напрежение в правосъдната система. Да се надяваме обаче, че, като неотдавнашен ръководител на Върховния касационен съд, тя освен ще съумее да възвърне престижа, да устои на политическия, икономическия и изключително лобисткия адвокатски напън, само че и ще способства за гарантиране на независимостта на съдии, прокурори и следователи.
Важно за правосъдната власт и обществото събитие ще се състои този петък. Става дума за избора от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) на нов ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) на мястото на „ безследно изчезналия “ след фиаското на президентските избори Лозан Панов. Понеже неговият мандат надали ще се запомни с особени постижения на правната мисъл и процедура, актуалният избор е повече от значим, защото упованията към новия ръководител са мощно повишени. Поне що се отнася до връщането на престижа на Върховен касационен съд и стабилизирането на публичното мнение във връзка с съда като цяло, написа Труд.
И, в случай че при сходни условия, разумно, се чака да има нараснало публично и медийно внимание, засилена интензивност на съсловните и неправителствени организации по оценка на кандидатурите и изключително на номинираните, тъй че изборът да бъде конкурентен и обективен, то се оказва, че действителността е напълно друга. В процедурата в действителност взе участие един единствен претендент, повдигнат от самите съдии от висшия съд. Това е досегашният заместител на Панов - Галина Захарова, която и все още официално управлява съда.
Какъв обаче е казусът с този избор, при цялата конвенционалност на това, че дотук никой не е подложил на подозрение моралните или професионални качества на арбитър Захарова?
Преди повече от 2 години, един претендент за основен прокурор бе повдигнат от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Единодушно и без никакви подозрения в това, че той – Иван Гешев – ще съставлява почтено сътрудниците си - прокурори и следователи, повеждайки държавното обвиняване към едни по-съвременни и по-активни времена на нейното битуване. Най-малкото, тъй като това бе първият претендент, който излиза непосредствено от прокурорски среди и не е представител на друга, непозната за институцията, колегия. Това поверие на Прокурорската гилдия несъмнено се удостовери и от огромната вълна на поддръжка към претендента. Гешев получи поддръжка от прокурори, следователи, правосъдни чиновници от цялата страна, от съсловните организации на прокурори и следователи. Цялата професионална биография на Гешев бе подложена на щателна инспекция.
Кандидатурата на тогавашния заместник-главен прокурор, предстоящо, срещна и мощен политико-икономически отпор, придружен от огромна медийна акция, ориентирана към дискредитирането на самия Гешев. Зависими от политически и стопански кръгове НПО-та, като „ Правосъдие за всеки “, БХК, БОЕЦ, Български институт за правни начинания, даже съсловната организация на съдиите - ССБ, направиха и невъзможното да се опълчват на кандидатурата на Гешев, ползвайки способи на черния ПР, в това число и подправени вести.
„ Да, България “ пък се хвърли да стачкува, нищо, че номинацията на Гешев бе направена по разпоредбите, въведени при „ правосъдната промяна “, прокарана от водача на същата тази партия – Христо Иванов. Участието единствено на един претендент в процедурата беше наречено „ съревнование с един кон “. Тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов бе упрекван, че не желае да номинира съперник на Гешев, каквото право има по закон. Право, което в действителност нито един правосъден министър не е ползвал, нито във връзка с номинирането на основен прокурор, нито при издигането на претенденти за ръководители на Върховен касационен съд и Върховния административен съд.
Какво се случва в последните месеци, откогато номинацията на Галина Захарова е реалност? Нищо. Това единствено идва да покаже безусловно двойните стандарти и дебелашко двуличие на всички изброени дотук. Нима в този момент няма „ съревнование с един кон “ или този избор не е превдварително решен? Защо при същите условия, същият състав на Висш съдебен съвет бе упрекван, че „ обслужва ползите на мафията “, а през днешния ден се чака същите правосъдни кадровици да създадат „ верен избор “. Ако има избор, то той ще е прецизен, а претендентът ще е верният. Галина Захарова с изключение на, че е единствен претендент в процедурата, е подкрепена и единствено от личните си сътрудници от Върховен касационен съд.
Не чухме нито един арбитър от различен съд, нито един магистрат отвън кръга на номиниралите я, да е посочил поддръжката си за нея, нито да е заявил пред Висш съдебен съвет желанието на съдийското съсловие точно тя да застане отпред на Върховен касационен съд, както бе в тази ситуация с поддръжката, която Гешев получи от сътрудниците си в страната. За сметка на това, арбитър Захарова получи поддръжката на известната в магистратските среди като „ сектантска “ организация ССБ. От години върхушката на Съюза на съдиите в България жигосва инакомислещите магистрати, които си разрешат да изразят позиция, друга от тази на Политбюро на съдийското Неправителствени организации.
Медиите, които другояче наблюдават изкъсо събитията в правосъдната система и демонстрират с мотив и без мотив сдържаност към избрани магистрати, стига да са отвън кръга на ССБ, пък дотам са замлъкнали и отхвърлят да покажат облика на арбитър Захарова, че наподобява по този начин, като че ли подобен претендент в никакъв случай не е имало, а чуването й в петък пред Висш съдебен съвет въобще не е планувано. Не видяхме в общественото пространство и апели от страна на другояче включващите се във всеки значим акт на Висш съдебен съвет организации - „ Правосъдие за всеки “, БИПИ, БХК, и така нататък, разбори за професионалните качества на претендента. Коя от тези организации направи разбор на тези „ публично значими “ каузи, по които Захарова е била член на правосъдния състав. Не знаем даже и ролята на досегашния заместник-председател на Върховен касационен съд в тълкувателната процедура на съда. Не бе поискано доказването на нито един, даже евентуално вероятен негативен факт, във връзка с единствения претендент в процедурата за ръководител на Върховен касационен съд. Това, което бе сторено по-рано с избора на основен прокурор.
Рупорите на „ справедливостта “ не попитаха и нито един от правосъдните министри, които се смениха в промеждутъка от време сред номинацията на Захарова и насрочването на чуването й, за какво не са издигнали различен претендент, тъй че в процедурата да има най-малко официална състезателност. Нито на проф. Янаки Стоилов, нито на наследника му Иван Демерджиев бяха заложени въпроси по отношение на снишаването им и неналичието на всякаква интензивност по отношение на този толкоз значим избор. И актуалният правосъден министър Надежда Йорданова, която другояче е развявана като знаме на борбеността за право и правдивост от „ кликата на богоизбраните “, също мълчи и не вижда проблем в това, че Висш съдебен съвет би трябвало да избира всред един единствен претендент. При това излъчен от съдии, които и все още са сложени в известна взаимозависимост от претендента, който е заместник-председател и началник на Наказателната гилдия. Мълчанието на служебните министри се оцени, Стоилов бе пратен предпенсионно за девет години в Конституционния съд, Демерджиев се сниши и се надява, че скоро може да бъде пратен да оглави остатъците от КПКОНПИ, след възможната „ промяна “, която се готви да прави Четворната коалиция. Отпразнувалата месец на поста, като правосъден министър, Надежда Йорданова е сбита по въпроса, заета да обикаля малките екрани, с цел да твърди шепата гласоподаватели на „ Демократична България “, че до ден-два ще благодари на Иван Гешев за цветята, като персонално го уволни.
Не стига, че за следващ път сме очевидци на двоен критерий и дебелашкото двуличие на олигархичните кръгове в правораздаването и медиите им, само че в последните дни сме очевидци на несъразмерната им изнервеност, която се показва даже в ултиматуми, закани и опити за шантаж. Под претекст, че медийна изява на представляващия кадровия орган Боян Магдалинчев не се е понравила на върхушката от ССБ и неколцина висши съдии, последните обществено заплашиха Висш съдебен съвет, че, в случай че не гласоподават по „ верния метод “, ще бъдат подхванати „ следващи дейности “. Това, което Магдалинчев сподели, бе буквално следното: „ За поста има единствено един претендент. Надявахме се да има най-малко още един, това би било добре за вътрешната конкуренция. Ако беше препоръчан подобен от Висш съдебен съвет, щеше да има съществени рецензии. Министърът на правораздаването също се въздържа да предложи човек. Не е наложително обаче да бъде утвърден този един претендент. Важно е да бъдат оценени неговите професионални качества. Ако един административен началник не може да взема решения във значимите моменти, не виждам смисъл от подобен началник. Той би трябвало да умее да отстоява независимостта на правосъдната власт и на съда”.
Едно Неправителствени организации даже реши, че може да шантажира кадровиците на Темида с индиректни послания, присъщи за мафията. Зависимото от олигархичния кръг „ Капитал “ Неправителствени организации изиска от вътрешния министър Бойко Рашков да извърши закононарушение като разкрие имената на магистрати и политици, фигуриращи в митичен лист на ДАНС за недекларирано имущество и средства в чужбина. От доста време се постанова изказванието, че членове на Висш съдебен съвет са в този лист, чиято стойност обаче е нулева, тъй като, както прокуратурата още предишното лято заяви, осъществена инспекция не е открила каквито и да е нарушавания. Да не приказваме, че, като вътрешен министър, Рашков няма никакво право да се разпорежда с отчети на ДАНС, още по-малко да развява каквато и да е оперативна и изключително непотвърдена информация в общественото пространство. Не, че не го прави, къде персонално, къде през пощенски кутии, наричащи себе си медии.
В последна сметка, в случай че Висш съдебен съвет одобри, че е „ задължен “ да избере кандидатурата за ръководител на Върховен касационен съд, издигната и подкрепена от една дребна, само че шумна и арогантна група в правосъдната система, то забавно е да проследим и какво ще предприеме президентът Румен Радев, който може да удостовери или да върне избора на правосъдния съвет. В първия си мандат, Радев два пъти се възползва от това свое пълномощие, като първи неодобрява избора на ръководител на Върховен административен съд, а след това и на основен прокурор. Кадровият орган по-късно повтори двете процедури и удостовери изборите на Георги Чолаков и Иван Гешев. Всички помним, по какъв начин преди две години Радев обясняваше, че не е склонен с избора на Гешев, който бил единствен претендент. Дали в този момент не е същото или просто Радев ще избра да остане в топли връзки със скритите кадровици в правосъдната система от олигархичния кръг „ Капитал “.
Така последната дума в превърнатия в „ наложителен “ за Висш съдебен съвет избор от една дребна, само че доста шумна клика в и към правосъдната власт, ще има президентът Румен Радев. Всички помним неговите претекстове, с които върна избора на Иван Гешев за основен прокурор на Висш съдебен съвет и дълбокото му отвращение, че той е бил единствен претендент в процедурата, което отнемало спортния й темперамент и я предрешавало. Дали Радев и в този момент ще прояви същата праволинейност и сдържаност и ще върне избора на Галина Захарова на Висш съдебен съвет поради „ неналичието на състезателност “ следва да разберем, въпреки и това да е малко евентуално. Обратното единствено би допълнило и без друго цветната картина на лицемерието и двойните стандарти, в която към този момент няколко години живеем и би удостоверило очевидното – държавността е в рецесия, институциите не работят, а оценките и реакциите се дават изборно и съгласно интереса.
Вероятността арбитър Галина Захарова да застане отпред на Върховен касационен съд е много огромна. Негативът от натиска върху кадровия орган в последните дни от двойния критерий на политико-икономическите лобита обаче ще е за нейна сметка. Още повече, че, в случай че следваме публицистичната политика на „ верните “ медии, Захарова ще управлява в идващите седем години, с помощта на лобито на Иван Гешев в правосъдния съвет. Все още е свеж загатна от януари 2015 година, когато същите тези олигархични издания твърдяха, че Движение за права и свободи и лобито на Цацаров избрали Лозан Панов за арбитър №1. Съдия Захарова в действителност няма виновност за това насаждано извън напрежение в правосъдната система. Да се надяваме обаче, че, като неотдавнашен ръководител на Върховния касационен съд, тя освен ще съумее да възвърне престижа, да устои на политическия, икономическия и изключително лобисткия адвокатски напън, само че и ще способства за гарантиране на независимостта на съдии, прокурори и следователи.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ