Устойчив мир или нова желязна завеса?
Как би изглеждал мирът след края на войната в Украйна и в какво положение ще бъде интернационалната система тогава?
Какви са действителните връзки сред Европейски Съюз, НАТО и Русия и какво стои зад концепцията за еманципиране на Европейския съюз от Съединени американски щати в областта на сигурността?
Aнализът е на Александър Нуцов за платформата Тоест. Войната в Украйна концентрира вниманието на специалисти и анализатори върху настоящата конюнктура на фронта, политическите решения за даване на военна помощ и съответните реакции на страните по спора. Така дебатът за открития ред в интернационалните връзки и структурните аргументи за експлоадирането на войната остава маргинализиран в политическото и медийното пространство. Той обаче е извънредно нужен за установяването на по-справедлив и дълготраен мир, който лимитира опцията за ново разпалване на спора. Мирът като разбиране В науката понятията за мир и принуждение са неразривно свързани. Йохан Галтунг, един от основателите на дисциплината за проучване на мира и военните дейности, разграничава две понятия – отрицателен и положителен мир. Под отрицателен мир разбираме отсъствието на директно принуждение (например война) сред страни или нации. Позитивният мир пък е положение, което се характеризира с отсъствието както на директно, по този начин и на структурно и културно принуждение. А със структурно принуждение Галтунг значи репресивни положения, като беднотия, обществено неравноправие, дискриминация, неравномерен достъп до обучение и опазване на здравето, цензура и други Културното принуждение пък обгръща залегналите публични настройки и идеологии, които оправдават и възпроизвеждат другите форми на принуждение. Понятийното разграничение е значимо поради нуждата от верен асортимент на метода и средствата. Когато даден спор придобие принудителен темперамент, присъщите за битката със структурното и културното принуждение меки ограничения, като ходатайство, дипломация, създаване на информационни канали, ангажиране на цивилен организации и неправителствения бранш, не играят толкоз основна роля. Те обаче имат основно значение по време на възстановителния интервал след преустановяване на огъня. Формулата за мир с мирни средства въпреки всичко е най-ефикасна в предварителната защита, създавайки условия за резистентен мир, антивоенна просвета и модели за разрешаване на споровете по кротичък път. При към този момент разразило се принуждение тя сработва доста по-трудно, а доказателство за това е лимитираният триумф на Турция в търсенето на разговор и дипломатическо решение след началото на съветската инвазия в Украйна.
Русия и НАТО Действията на интернационалните институции като Организация на обединените нации и Организацията за сигурност и съдействие в Европа ще имат водеща роля в следвоенното запазване и създаване на мира. Независимо от това напъните за дълготраен и бездънен мир ще имат резултат, в случай че интернационалната общественост съумее да проучва структурните аргументи за войната. А те се коренят най-вече в връзките сред Русия и НАТО, стъпващи на постулатите на реализма – баланс на силите, сфери на въздействие, политика на въздържане, конкуренция във въоръжаването и така нататък Добре е да се вземе под внимание и схващането, че всяка конструкция, организация или власт се стреми изначално да продължи да съществува и уголемява въздействието си. Така след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт нескрито излиза въпросът за ролята на НАТО в една чисто нова геополитическа реалност. Без враговете, поради които е основан, Алиансът търси причини да оправдае самото си битие. Той първо черпи смисъл от стремежа на някогашните членки на Варшавския контракт за присъединение, а в хода на историческите събития намира източника на неустановеност, от който се нуждае, с цел да ускори въздействието си в Европа – Русия. Авторитарният режим на Путин се нуждае от НАТО също толкоз мощно – най-вече за вътрешна консолидация и отделяне на хомогенна „ съветска “ еднаквост посредством облика на външния зложелател, както и с цел да оправдае външнополитическите си упоритости. Структурният проблем се състои точно в това, че Русия и НАТО имат взаимна нужда от несигурността в Европа, с цел да не престават да се утвърждават като геополитически фактор макар опасността от военна ескалация.
Възможно ли е войната в Украйна да промени това? Много евентуално е да се случи тъкмо противоположното – издигане на нова желязна завеса, по думите на полския президент Анджей Дуда. Главните аргументи са две.
Първата – прелом в Русия или най-малко частична демократизация на режима – към този момент наподобява малко евентуална предвид на спорните настройки в съветското общество към нашествието в Украйна и към момента хубавичко хватка на Путин към властовите структури. Втората причина е, че НАТО съумя да ускори позициите си като поръчител за сигурността на своите членове, което на процедура лимитира опцията на Европейския съюз да се еманципира. Какво значи това? В научното и политическото пространство от дълго време се тиражира концепцията за основаване на обща европейска войска. Тази концепция завоюва в допълнение внимание след хаоса в Афганистан и нашествието в Украйна, когато зависимостта на Европейски Съюз от военните и оперативните качества на Съединени американски щати и НАТО стана прекомерно явна. Поддръжниците ѝ показват като причини потребността от по-силен и самостоятелен Европейски съюз, кадърен да реагира бързо и съответно на рецесии и непредвидени условия, по-високата успеваемост на армията и вложенията, както и укрепването на общата европейска еднаквост.
Една част от опозиционерите, нормално от крайнодесния политически набор, акцентират като контрааргумент загубата на народен суверенитет. По-правдиви обаче са опасенията на тези, които се опасяват, че поради продължаващата интеграция в защитата Европейски Съюз рискува да загуби нормативната си мощ, т.е. способността си да отстоява изконните си правила и правила – народна власт, мир и независимост. Тези страхове несъмнено биха се оправдали, в случай че Европейски Съюз влезе напълно в руслото на милитаристичната логичност, изграждайки принадлежности за краткосрочна военна реакция за сметка на дълготрайните си ограничения за предварителна защита и на механизмите за помиряване и възобновяване на засегнатите общества.
Дублиране или допълнение на НАТО? Най-голямата спънка пред евроинтеграцията в защитата към този момент обаче остава НАТО. Алиансът не може да си разреши да загуби позиции и да се трансформира в „ светиня на предишното “ поради откъсването на Европейски Съюз от военната му орбита – теза, защитавана още от администрацията на Бил Клинтън. И макар известното оттегляне на Съединени американски щати при Тръмп, президентът Байдън затвърди уговорките на страната си към Алианса и към сигурността на европейските си съдружници и приветства концепцията за присъединение на Швеция и Финландия. Освен това прибалтийските страни и страните от Централна и Източна Европа разчитат основно на военната мощност на Съединени американски щати и НАТО като сдържащ фактор против евентуална съветска експанзия, което допуска разнобой в Европейски Съюз по въпроса дали може да се построи съизмерима различна конструкция. Поради това европейските водачи приказват повече за насърчаване на качества, които не дублират функционалностите на НАТО, а ги допълват. Такава теза застъпи и някогашният ръководител на Военния комитет на Европейски Съюз военачалник Клаудио Грациано в изявление от март предходната година, в което приказва за към този момент утвърждения от Европейски Съюз Капацитет за бързо разрастване. Считан за значима стъпка към по-силна интеграция, механизмът ще бъде наведен в оперативна подготвеност до 2025 година и ще разреши на Съюза да реагира неотложно при разнообразни условия – да вземем за пример при потребност от първична стабилизация на наранени от спор страни и при избавителни и евакуационни интервенции.
Засилването на евроинтеграцията в региона на защитата е още в зародиш, само че има капацитета да размести пластовете в интернационалните връзки по този начин, че да трансформира Европейски Съюз в балансиращ фактор на международната сцена. Това значи уголемен инструментариум в отговор на спорове от друго естество, както и укрепване на меките принадлежности за въздействие. Осланяйки се на мира като полезност и цел, Европейски Съюз ще бъде предвидим артист в интернационалните връзки, в случай че военният му капацитет стъпи на правилата за предварителна защита и териториална защита, а не на нападателна проекция на мощ. Вътрешната консолидация на Съюза не опонира на стратегическите партньорства със Съединени американски щати и Англия, а основава условия за смяна в връзките сред Запада и Русия в по-далечно бъдеще. Разбира се, задълбочаването на интеграцията в тази област е дълготраен развой, пред който застават неимоверни компликации от логистичен, действен и управнически темперамент, както и доста отворени въпроси – да вземем за пример за взаимоотношението с НАТО и заплахата от замяна на полезностите и държанието на Европейски Съюз във външната политика.
toest.bg
Какви са действителните връзки сред Европейски Съюз, НАТО и Русия и какво стои зад концепцията за еманципиране на Европейския съюз от Съединени американски щати в областта на сигурността?
Aнализът е на Александър Нуцов за платформата Тоест. Войната в Украйна концентрира вниманието на специалисти и анализатори върху настоящата конюнктура на фронта, политическите решения за даване на военна помощ и съответните реакции на страните по спора. Така дебатът за открития ред в интернационалните връзки и структурните аргументи за експлоадирането на войната остава маргинализиран в политическото и медийното пространство. Той обаче е извънредно нужен за установяването на по-справедлив и дълготраен мир, който лимитира опцията за ново разпалване на спора. Мирът като разбиране В науката понятията за мир и принуждение са неразривно свързани. Йохан Галтунг, един от основателите на дисциплината за проучване на мира и военните дейности, разграничава две понятия – отрицателен и положителен мир. Под отрицателен мир разбираме отсъствието на директно принуждение (например война) сред страни или нации. Позитивният мир пък е положение, което се характеризира с отсъствието както на директно, по този начин и на структурно и културно принуждение. А със структурно принуждение Галтунг значи репресивни положения, като беднотия, обществено неравноправие, дискриминация, неравномерен достъп до обучение и опазване на здравето, цензура и други Културното принуждение пък обгръща залегналите публични настройки и идеологии, които оправдават и възпроизвеждат другите форми на принуждение. Понятийното разграничение е значимо поради нуждата от верен асортимент на метода и средствата. Когато даден спор придобие принудителен темперамент, присъщите за битката със структурното и културното принуждение меки ограничения, като ходатайство, дипломация, създаване на информационни канали, ангажиране на цивилен организации и неправителствения бранш, не играят толкоз основна роля. Те обаче имат основно значение по време на възстановителния интервал след преустановяване на огъня. Формулата за мир с мирни средства въпреки всичко е най-ефикасна в предварителната защита, създавайки условия за резистентен мир, антивоенна просвета и модели за разрешаване на споровете по кротичък път. При към този момент разразило се принуждение тя сработва доста по-трудно, а доказателство за това е лимитираният триумф на Турция в търсенето на разговор и дипломатическо решение след началото на съветската инвазия в Украйна.
Русия и НАТО Действията на интернационалните институции като Организация на обединените нации и Организацията за сигурност и съдействие в Европа ще имат водеща роля в следвоенното запазване и създаване на мира. Независимо от това напъните за дълготраен и бездънен мир ще имат резултат, в случай че интернационалната общественост съумее да проучва структурните аргументи за войната. А те се коренят най-вече в връзките сред Русия и НАТО, стъпващи на постулатите на реализма – баланс на силите, сфери на въздействие, политика на въздържане, конкуренция във въоръжаването и така нататък Добре е да се вземе под внимание и схващането, че всяка конструкция, организация или власт се стреми изначално да продължи да съществува и уголемява въздействието си. Така след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт нескрито излиза въпросът за ролята на НАТО в една чисто нова геополитическа реалност. Без враговете, поради които е основан, Алиансът търси причини да оправдае самото си битие. Той първо черпи смисъл от стремежа на някогашните членки на Варшавския контракт за присъединение, а в хода на историческите събития намира източника на неустановеност, от който се нуждае, с цел да ускори въздействието си в Европа – Русия. Авторитарният режим на Путин се нуждае от НАТО също толкоз мощно – най-вече за вътрешна консолидация и отделяне на хомогенна „ съветска “ еднаквост посредством облика на външния зложелател, както и с цел да оправдае външнополитическите си упоритости. Структурният проблем се състои точно в това, че Русия и НАТО имат взаимна нужда от несигурността в Европа, с цел да не престават да се утвърждават като геополитически фактор макар опасността от военна ескалация.
Възможно ли е войната в Украйна да промени това? Много евентуално е да се случи тъкмо противоположното – издигане на нова желязна завеса, по думите на полския президент Анджей Дуда. Главните аргументи са две.
Първата – прелом в Русия или най-малко частична демократизация на режима – към този момент наподобява малко евентуална предвид на спорните настройки в съветското общество към нашествието в Украйна и към момента хубавичко хватка на Путин към властовите структури. Втората причина е, че НАТО съумя да ускори позициите си като поръчител за сигурността на своите членове, което на процедура лимитира опцията на Европейския съюз да се еманципира. Какво значи това? В научното и политическото пространство от дълго време се тиражира концепцията за основаване на обща европейска войска. Тази концепция завоюва в допълнение внимание след хаоса в Афганистан и нашествието в Украйна, когато зависимостта на Европейски Съюз от военните и оперативните качества на Съединени американски щати и НАТО стана прекомерно явна. Поддръжниците ѝ показват като причини потребността от по-силен и самостоятелен Европейски съюз, кадърен да реагира бързо и съответно на рецесии и непредвидени условия, по-високата успеваемост на армията и вложенията, както и укрепването на общата европейска еднаквост.
Една част от опозиционерите, нормално от крайнодесния политически набор, акцентират като контрааргумент загубата на народен суверенитет. По-правдиви обаче са опасенията на тези, които се опасяват, че поради продължаващата интеграция в защитата Европейски Съюз рискува да загуби нормативната си мощ, т.е. способността си да отстоява изконните си правила и правила – народна власт, мир и независимост. Тези страхове несъмнено биха се оправдали, в случай че Европейски Съюз влезе напълно в руслото на милитаристичната логичност, изграждайки принадлежности за краткосрочна военна реакция за сметка на дълготрайните си ограничения за предварителна защита и на механизмите за помиряване и възобновяване на засегнатите общества.
Дублиране или допълнение на НАТО? Най-голямата спънка пред евроинтеграцията в защитата към този момент обаче остава НАТО. Алиансът не може да си разреши да загуби позиции и да се трансформира в „ светиня на предишното “ поради откъсването на Европейски Съюз от военната му орбита – теза, защитавана още от администрацията на Бил Клинтън. И макар известното оттегляне на Съединени американски щати при Тръмп, президентът Байдън затвърди уговорките на страната си към Алианса и към сигурността на европейските си съдружници и приветства концепцията за присъединение на Швеция и Финландия. Освен това прибалтийските страни и страните от Централна и Източна Европа разчитат основно на военната мощност на Съединени американски щати и НАТО като сдържащ фактор против евентуална съветска експанзия, което допуска разнобой в Европейски Съюз по въпроса дали може да се построи съизмерима различна конструкция. Поради това европейските водачи приказват повече за насърчаване на качества, които не дублират функционалностите на НАТО, а ги допълват. Такава теза застъпи и някогашният ръководител на Военния комитет на Европейски Съюз военачалник Клаудио Грациано в изявление от март предходната година, в което приказва за към този момент утвърждения от Европейски Съюз Капацитет за бързо разрастване. Считан за значима стъпка към по-силна интеграция, механизмът ще бъде наведен в оперативна подготвеност до 2025 година и ще разреши на Съюза да реагира неотложно при разнообразни условия – да вземем за пример при потребност от първична стабилизация на наранени от спор страни и при избавителни и евакуационни интервенции.
Засилването на евроинтеграцията в региона на защитата е още в зародиш, само че има капацитета да размести пластовете в интернационалните връзки по този начин, че да трансформира Европейски Съюз в балансиращ фактор на международната сцена. Това значи уголемен инструментариум в отговор на спорове от друго естество, както и укрепване на меките принадлежности за въздействие. Осланяйки се на мира като полезност и цел, Европейски Съюз ще бъде предвидим артист в интернационалните връзки, в случай че военният му капацитет стъпи на правилата за предварителна защита и териториална защита, а не на нападателна проекция на мощ. Вътрешната консолидация на Съюза не опонира на стратегическите партньорства със Съединени американски щати и Англия, а основава условия за смяна в връзките сред Запада и Русия в по-далечно бъдеще. Разбира се, задълбочаването на интеграцията в тази област е дълготраен развой, пред който застават неимоверни компликации от логистичен, действен и управнически темперамент, както и доста отворени въпроси – да вземем за пример за взаимоотношението с НАТО и заплахата от замяна на полезностите и държанието на Европейски Съюз във външната политика.
toest.bg
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ