Аномалии и парадокси след аварията в Чернобил
Животински аномалии и екологични парадокси са последвали горите към Чернобил след повредата на 4-ти реактор на АЕЦ през април 1986 година.
И до момента учените в Русия съхраняват екземпляри с деформации като глигани с по две глави, телета с по 6 крайници, великански плъхове и други изродени животни.
След трагичните събития зона от към 2000 хектара претърпява екологична смяна. Гората е обгорена от радиоактивни боклуци. И в този момент тази гора е известна като Смрадливата. Радиоактивното замърсяване в повърхността на подпочвения пласт било в колосални концентрации и овъглило всички безгръбначни. Унищожени били мравките, за които се смята, че са устойчиви по отношение на радиация.
Часове след повредата иглолистните дървета изгубили игличките си и умрели. Популацията от животни също била срината. През първите седмици след случая броят на гризачите доста намалял. Още на идната година обаче броят им доста се нараснал, откакто почнали да прииждат от прилежащите области. През 1987 година плъховете нарастнали до 1000 части на хектар. И идната година последвало още веднъж понижение на гризачите, защото всички вероятни количества храна били изчерпани от тях.
Лисиците пък, възползвайки се от плячката, която дават гризачите, се развъдили изключително доста. Същото се случили с вълците, поровете и елените.
Тогавашният шеф на Института по радиоекология в Москва проф. Фьодор Тихомиров открива чудноват абсурд: " Върху териториите, изложени на радиацията, се появяват още веднъж редки типове или такива, които са били в развой на изгубване, бива установено едно обогатяване и възстановяване на естествените екологични системи в тяхната цялост. Поразяващите резултати от радиацията траят относително малко време. Две-три години след повредата се следи едно възобновяване на екосистемата. "
Според учените животните понесли следствията от радиоактивното облъчване. Техните потомства били по-малко на брой и живели по-кратко време. Дори и най-малките дози радиация предизвикали у някои животни генетични последици.
Активността на най-вредните радиоизотопи в засегнатата от повредата област ще продължи още десетки години: знае се, че интервалът на полуразпадане на стронций 90 е 28 години, а този на цезий 137 - 39 години. Следователно хората не биха могли да се завърнат още веднъж в родното си място най-малко 100 години след повредата.
