СИНПИ в Бургас: Приоритет са АМ Черно море и ръстът на индустрията
Изграждането на Автомагистрала „ Черно море “ и развиването на промишлеността в района на Бургас би трябвало да са приоритет през идващите няколко години. Това стана ясно по време на срещата на членове на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания с бургаската общност.
В полемиката на тематика „ Развитие на българското Черноморие – стопанска система, туризъм, земеделие “ взеха присъединяване членовете на СИНПИ доктор Калоян Паргов – ръководител на УС, доктор Даниела Везиева, която е била длъжностен министър на стопанската система, Дончо Атанасов – дълготраен член на управлението на АПИ, Живко Живков - някогашен шеф на Фонд “Земеделие ”, финансистът Пламен Милев, който е бил консултант на министрите на финансите и на опазването на здравето и Валентин Николов - изпълнителен шеф на Камарата на строителите в България до декември 2022 година В събитието се включи и Веселин Налбантов - заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
-->
В началото на полемиката Калоян Паргов означи, че на всички браншове, за които ще приказват - стопанска система, туризъм, земеделие и инфраструктура, би трябвало да се гледа през призмата на демографията.
„ Нужно е да мислим и разсъждаваме какви политики да има по обособените браншове, какво би трябвало да се случи, с цел да се обърне отрицателната наклонност. Смисълът на всичко, което вършим, е да оцелее този народ, да се възпроизведе и да го има в идващите епохи. Това би трябвало да бъде цел на всички политици “, посочи той.
По мотив настоящата тематика за Бюджет 2023 ръководителят на СИНПИ сподели, той е добре завършена счетоводна сметка, която само цели да закрепи финансите до края на годината, само че надали ще реши някакъв проблем.
„ Очевидно е, че приходите в страната са изтънели, макар „ счетоводните “ изказвания за съществуване на такива “, смята Паргов и добави, че финансовите прогнози за идващите 3 години са нереалистични и като цяло може да се окаже, че към края на годината няма да стигнат средствата за плануваните разноски.
Според него разногласието у нас за размера на недостига наподобява на този, който се развихри в Съединени американски щати за тавана на дълга. “И в нашия спор и в разногласието в Съединени американски щати би трябвало да се следва логиката на Джоузеф Стиглиц, че смисълът на поемането на дълг и задължение е да ги инвестираш с мисъл за бъдещите генерации “, безапелационен бе Калоян Паргов.
Д-р Даниела Везиева уточни, че съгласно икономическият разбор, оповестен от Национален статистически институт, в Бургас 70-80% от добавената стойност на стопанската система е в областта на услугите. Ето за какво и в последните две-три години са понесли съществени загуби поради сполетялата ни пандемична рецесия.
„ Статистическите разбори за 2022 година във връзка с добавената стойност на един човек от популацията в районното развиване на стопанската система демонстрират размер от 35 000 лв., а в Бургас той е 17 000 лв.. Това демонстрира нуждата промишленостите да имат предпочитано развиване в този район “, смята някогашният министър на стопанската система.
По думите й прави усещане смяната, която се следи във връзка с планирането на вложенията най-много в двете зони – индустриалния парк и свободната зона.
„ В идващите пет години ще се наложи да разсъждаваме в посока къде желаеме да стигнем. Ако в Бургас това ще е заложено във връзка с туризма, балнеолечението и балнеосанаториумите, то тогава остава въпросът в каква степен ще се развива промишлеността, която дава доста по-висок Брутният вътрешен продукт и добавена стойност “, сподели Везиева и добави, че развиването може да бъде и в двете направления и е въпрос на ръководство и локални политики.
Тя се спря и на тематиката за кръговата стопанска система. Според нея новите трендове в вложението и в планирането на вярното развиване на кръгова стопанска система – ресурсите и остатъците от едно произвеждане да станат запаси за идващото, ще капитализират и човешкия капитал.
Дончо Атанасов сподели, че желанието на СИНПИ е да даде хрумвания за развиването на пътната инфраструктура в Южното Черноморие, тъй като тя е от огромно значение за големите вложения в района.
„ Важна част от тази инфраструктура е Автомагистрала „ Черно море “. Тя е основна за развиването на цялото Черноморие – Северно и Южно “, уверен е Атанасов и изясни, че негова персонална идея е да се довърши разширеният абстрактен план с Оценка на въздействието върху околната среда за тази автомагистрала.
Той описа, че когато е бил отпред на АПИ е готова стратегия, обвързвана с летния туризъм, в която са били включени всички действия, които би трябвало да бъдат осъществени през зимния сезон, с цел да се посрещне летния с съответна инфраструктура. „ Това в последните години изобщо е забравено “, съобщи Атанасов.
„ Развитието на туризма е обвързвано освен с пътната инфраструктура. Трябва да има и стратегическо развиване на авиотранспорта, на жп превоза “, изясни Дончо Атанасов и изрази страдание, че концепцията му да се направи теснолинейка от Бургас до Слънчев бряг не е била осъществена.
Според Веселин Налбантов Слънчев бряг би трябвало да стане част от Бургаска област, само че до момента никой не е подхванал нещо в тази посока. „ Това е една перла в короната. Направете допустимо това да стане наш локален център за развиване “, моли той.
Заместник-председателят на БХРА съобщи, че макар страната, туристическият отрасъл е направил това, което би трябвало - сами са почнали да си вършат реклама, като са обяснявали, че „ Нова Каховка “ не може да попречи на нашето прелестно море.
Живко Живков бе безапелационен, че доста от дълго време на дневен ред стои отсъствието на страната и неналичието на хора в бранш „ Земеделие “, а това, което би трябвало да се направи е да бъде върнато доверието на младежите, че могат да се развиват сполучливо в този бранш и да го слагат на мястотото, което заслужава.
„ Браншовите организации са нещото, което може да даде глътката въздух във взаимоотношенията сред популацията и държавната администрация. За мен това е верният път за триумф “, смята някогашният шеф на Фонд „ Земеделие “.
Той показа и разбирането си, че страната се крепи на три съществени стълба – труд, капитал и земя. „ При неналичието ли някой от тези съставни елементи във веригата, никой няма да успее да направи хората щастливи и страната работеща “, уверен е Живков.
И Пламен Милев разяснява тематиката за държавния бюджет. „ Основните параметри, на които би трябвало да се подчинява един бюджет, са успеваемост, резултатност и целенасоченост на разноските. Ние сме очевидци, че по нито един от тези критерии няма надзор “, съобщи финансистът.
„ България е една от страните в Европейския съюз с максимален ритъм на напредък по отношение на всички останали. Това обаче не се е отразило на приходите. В същото време сме страната, в която без да има война или тежки естествени бедствия, има демографска злополука. Една от аргументите за това е моделът на преразпределение. Парите от растежа не отива за приходи “, изясни Милев.
Валентин Николов показа вижданията на СИНПИ във връзка с капиталовия развой. Регулациите на този развой – строителство, планиране и администриране, се базират на Закона за устройство на територията, признат преди 21 години.
„ Този закон от дълго време си изигра ролята “, сподели той и добави, че нуждата от смяна на законодателството е назряла. Но не просто да се промени един закон, а да се промени група от закони и цялата философия и метод на мислене.
„ Ето това желаеме да променим. Един сериозен екип от хора, които са експерти в разнообразни области – адвокати, инженери и така нататък, отпред с арх. Иван Данов, който бе министър на капиталовото планиране преди 10 години, създаваме и към този момент сме на финала на една напълно нова идея за ръководство на капиталовия развой “, разгласи Николов.
В полемиката на тематика „ Развитие на българското Черноморие – стопанска система, туризъм, земеделие “ взеха присъединяване членовете на СИНПИ доктор Калоян Паргов – ръководител на УС, доктор Даниела Везиева, която е била длъжностен министър на стопанската система, Дончо Атанасов – дълготраен член на управлението на АПИ, Живко Живков - някогашен шеф на Фонд “Земеделие ”, финансистът Пламен Милев, който е бил консултант на министрите на финансите и на опазването на здравето и Валентин Николов - изпълнителен шеф на Камарата на строителите в България до декември 2022 година В събитието се включи и Веселин Налбантов - заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
-->
В началото на полемиката Калоян Паргов означи, че на всички браншове, за които ще приказват - стопанска система, туризъм, земеделие и инфраструктура, би трябвало да се гледа през призмата на демографията.
„ Нужно е да мислим и разсъждаваме какви политики да има по обособените браншове, какво би трябвало да се случи, с цел да се обърне отрицателната наклонност. Смисълът на всичко, което вършим, е да оцелее този народ, да се възпроизведе и да го има в идващите епохи. Това би трябвало да бъде цел на всички политици “, посочи той.
По мотив настоящата тематика за Бюджет 2023 ръководителят на СИНПИ сподели, той е добре завършена счетоводна сметка, която само цели да закрепи финансите до края на годината, само че надали ще реши някакъв проблем.
„ Очевидно е, че приходите в страната са изтънели, макар „ счетоводните “ изказвания за съществуване на такива “, смята Паргов и добави, че финансовите прогнози за идващите 3 години са нереалистични и като цяло може да се окаже, че към края на годината няма да стигнат средствата за плануваните разноски.
Според него разногласието у нас за размера на недостига наподобява на този, който се развихри в Съединени американски щати за тавана на дълга. “И в нашия спор и в разногласието в Съединени американски щати би трябвало да се следва логиката на Джоузеф Стиглиц, че смисълът на поемането на дълг и задължение е да ги инвестираш с мисъл за бъдещите генерации “, безапелационен бе Калоян Паргов.
Д-р Даниела Везиева уточни, че съгласно икономическият разбор, оповестен от Национален статистически институт, в Бургас 70-80% от добавената стойност на стопанската система е в областта на услугите. Ето за какво и в последните две-три години са понесли съществени загуби поради сполетялата ни пандемична рецесия.
„ Статистическите разбори за 2022 година във връзка с добавената стойност на един човек от популацията в районното развиване на стопанската система демонстрират размер от 35 000 лв., а в Бургас той е 17 000 лв.. Това демонстрира нуждата промишленостите да имат предпочитано развиване в този район “, смята някогашният министър на стопанската система.
По думите й прави усещане смяната, която се следи във връзка с планирането на вложенията най-много в двете зони – индустриалния парк и свободната зона.
„ В идващите пет години ще се наложи да разсъждаваме в посока къде желаеме да стигнем. Ако в Бургас това ще е заложено във връзка с туризма, балнеолечението и балнеосанаториумите, то тогава остава въпросът в каква степен ще се развива промишлеността, която дава доста по-висок Брутният вътрешен продукт и добавена стойност “, сподели Везиева и добави, че развиването може да бъде и в двете направления и е въпрос на ръководство и локални политики.
Тя се спря и на тематиката за кръговата стопанска система. Според нея новите трендове в вложението и в планирането на вярното развиване на кръгова стопанска система – ресурсите и остатъците от едно произвеждане да станат запаси за идващото, ще капитализират и човешкия капитал.
Дончо Атанасов сподели, че желанието на СИНПИ е да даде хрумвания за развиването на пътната инфраструктура в Южното Черноморие, тъй като тя е от огромно значение за големите вложения в района.
„ Важна част от тази инфраструктура е Автомагистрала „ Черно море “. Тя е основна за развиването на цялото Черноморие – Северно и Южно “, уверен е Атанасов и изясни, че негова персонална идея е да се довърши разширеният абстрактен план с Оценка на въздействието върху околната среда за тази автомагистрала.
Той описа, че когато е бил отпред на АПИ е готова стратегия, обвързвана с летния туризъм, в която са били включени всички действия, които би трябвало да бъдат осъществени през зимния сезон, с цел да се посрещне летния с съответна инфраструктура. „ Това в последните години изобщо е забравено “, съобщи Атанасов.
„ Развитието на туризма е обвързвано освен с пътната инфраструктура. Трябва да има и стратегическо развиване на авиотранспорта, на жп превоза “, изясни Дончо Атанасов и изрази страдание, че концепцията му да се направи теснолинейка от Бургас до Слънчев бряг не е била осъществена.
Според Веселин Налбантов Слънчев бряг би трябвало да стане част от Бургаска област, само че до момента никой не е подхванал нещо в тази посока. „ Това е една перла в короната. Направете допустимо това да стане наш локален център за развиване “, моли той.
Заместник-председателят на БХРА съобщи, че макар страната, туристическият отрасъл е направил това, което би трябвало - сами са почнали да си вършат реклама, като са обяснявали, че „ Нова Каховка “ не може да попречи на нашето прелестно море.
Живко Живков бе безапелационен, че доста от дълго време на дневен ред стои отсъствието на страната и неналичието на хора в бранш „ Земеделие “, а това, което би трябвало да се направи е да бъде върнато доверието на младежите, че могат да се развиват сполучливо в този бранш и да го слагат на мястотото, което заслужава.
„ Браншовите организации са нещото, което може да даде глътката въздух във взаимоотношенията сред популацията и държавната администрация. За мен това е верният път за триумф “, смята някогашният шеф на Фонд „ Земеделие “.
Той показа и разбирането си, че страната се крепи на три съществени стълба – труд, капитал и земя. „ При неналичието ли някой от тези съставни елементи във веригата, никой няма да успее да направи хората щастливи и страната работеща “, уверен е Живков.
И Пламен Милев разяснява тематиката за държавния бюджет. „ Основните параметри, на които би трябвало да се подчинява един бюджет, са успеваемост, резултатност и целенасоченост на разноските. Ние сме очевидци, че по нито един от тези критерии няма надзор “, съобщи финансистът.
„ България е една от страните в Европейския съюз с максимален ритъм на напредък по отношение на всички останали. Това обаче не се е отразило на приходите. В същото време сме страната, в която без да има война или тежки естествени бедствия, има демографска злополука. Една от аргументите за това е моделът на преразпределение. Парите от растежа не отива за приходи “, изясни Милев.
Валентин Николов показа вижданията на СИНПИ във връзка с капиталовия развой. Регулациите на този развой – строителство, планиране и администриране, се базират на Закона за устройство на територията, признат преди 21 години.
„ Този закон от дълго време си изигра ролята “, сподели той и добави, че нуждата от смяна на законодателството е назряла. Но не просто да се промени един закон, а да се промени група от закони и цялата философия и метод на мислене.
„ Ето това желаеме да променим. Един сериозен екип от хора, които са експерти в разнообразни области – адвокати, инженери и така нататък, отпред с арх. Иван Данов, който бе министър на капиталовото планиране преди 10 години, създаваме и към този момент сме на финала на една напълно нова идея за ръководство на капиталовия развой “, разгласи Николов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ