Съдът на ЕС: Европейските заповеди за разследване от България не стават за изпълнение
Издадена от българските управляващи европейска заповед за следствие (ЕЗА), с която се желае претършуване, изземване или осъществяване на разпит на очевидец посредством видеоконференция, няма да се извършва от управляващите на другите страни членки, тъй като българският закон опонира на правото на съюза.
Това следва от днешното на Съда на Европейски Съюз (СЕС) по българско дело, в което се споделя, че българският Закон за Европейската заповед за следствие не планува никакви правни средства за отбрана против издаването на ЕЗР, а в същото време eдна такава заповед е съображение за интервенция в правото на ненарушим персонален и фамилен живот, на цялост на жилището и тайната на известия. Освен това изземването би могло да докара до нарушаване и на правото на всеки да се употребява умерено от законната си благосъстоятелност, да се разпорежда с нея и да я завещава.
Решението за следващ път потвърждава освен пропуските на законодателя, само че и неспособността/нежеланието на българските съдилища да ползват непосредствено ползващи се с приоритет интернационалните правни правила, разяснява за " Капитал " юрист Емилия Недева (пълния коментар на адв. Недева вижте по-долу).
До момента Съдът в Страсбург е постановил над 150 неоправдателни решения против България поради неналичието на ефикасни средства за отбрана на разнообразни други права, съобщи за " Капитал " някогашната съдийка в съда по правата на индивида в Страсбург Здравка Калайджиева . Изпълнението на тези решения нерядко зависи от смяна в практиката на съдилищата, а не безусловно от смяна в законите, счита тя (коментара й вижте най-долу).
Днешното решение на Съда в Люксембург по българското дело беше предстоящо с интерес от дълго време - изключително откакто през април т.г. Генералният юрист Михал Бобек показа умозаключение по него, че дъpжaвa като България, ĸoятo нapyшaвa минимaлнитe cтaндapти нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa и нeeднoĸpaтнo e ocъждaнa за липcaтa нa eфeĸтивнo пpaвнo cpeдcтвo зa зaщитa, c ĸoeтo дa ce oбжaлвa зaĸoнocъoбpaзнocттa нa пpeтъpcвaнeтo и иззeмвaнeтo, нe мoжe дa издaвa ЕЗР, ĸoятo нeизмeннo щe бъдe зaceгнaтa oт cъщия тип нapyшeниe.
Българският Закон за европейската заповед за следствие е относително нов - обнародван е през февруари 2018 година и е следващият нормативен акт, признат с небрежно преписана европейска инструкция с единствената цел да се предотврати наказателна процедура против България поради забавяне. В претекстовете, подписани от тогавашния министър председател Бойко Борисов, категорично се споделя, че с издаването на ЕЗР се пазят и главните права на засегнатото лице.
В днешното си решение Съд на Европейския съюз споделя, че Директива 2014/41/ЕС1 по отношение на Европейска заповед за следствие по наказателноправни въпроси, както и Хартата на главните права на Европейски Съюз (ХОПЕС) не позволяват национална правна уредба, при която европейска заповед за следствие за претършуване и изземване и за разпит на очевидец посредством видеоконферентна връзка се издава, без да са планувани никакви правни средства за отбрана на засегнатия против издаването й. По тази причина и съответният способен орган в страната членка, претрупан с издаването на ЕЗР, не следва да издава такава заповед, в случай че националният закон не планува опция за отбрана против нея.
Конкретният проблем
Днешното е решение е по дело С-852/19, формирано по преюдициално питане на Специализирания углавен съд (СНС) по отношение на дело за присъединяване в проведена незаконна група, сложила си за цел да избегне установяването и заплащането на налог върху добавената стойност (ДДС) посредством съставянето и потреблението на документи с погрешно наличие и непозволено приспадане на данъчен заем. Доколкото по делото се твърди за внасяне на захар в България от Чехия посредством подставени сдружения спецсъдът приема, че е неотложно да се съберат доказателства, относими към основано в Чехия сдружение и надлежно - от живеещ там очевидец.
В хода на делото Специализираният углавен съд прави преюдициално питане до Съд на Европейския съюз с въпрос дали може да издаде ЕЗР до Чехия с искане за претършуване и изземване в офиса на откритото в Чехия сдружение, както и в дома на очевидеца, а също по този начин и разпита му посредством видеоконференция, в случай че българската правна система не планува правни средства за отбрана срещу издаването на ЕЗР.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Политика 1 Транспорт 2 Политика 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Енергетика 3 Транспорт
Отговорът на Съд на Европейския съюз е, че СНС - способният орган в тази ситуация, не може да издава такава заповед, щом националното право не дава механизъм за отбрана против издаването на ЕЗР.
Мотивите на Съд на Европейския съюз
С тази заповед могат да бъдат нарушени съществени права, предпазени от Хартата на главните права, както и от Европейската спогодба за човешките права. Подобна интервенция в съществени права по никакъв метод не може да бъде осъществена, без засегнатият да има ефикасна правосъдна отбрана - опция да оспори законността на наложените му ограничавания, както и да изиска уместно обезщетение, ако тези дейности са били разпоредени или изпълнени нелегално. Задача на страните членки е да плануват в законодателството си съответни правни средства за отбрана. Съдът на Европейски Съюз се базира и на практиката на Европейския съд по правата на индивида, според която засегнатите от претършуване и изземване лица би трябвало да имат опция да оспорят тези дейности. Още повече че съдилищата на изпълняващата страна не са способени да преценят материалноправните учредения за издаване на ЕЗР, а отбраната против случайна или непропорционална интервенция на обществената власт в частната сфера на жители или юридически лица е общ принцип на правото на съюза.
Това решение е мотив българският законодател да преразгледа всички закони, които по подобен метод плануват ограничение на права без право на отбрана, а те не са малко, само че също по този начин е и мотив на съдилищата да премислят практиката си, разяснява за " Капитал " правозащитният юрист Емилия Недева, която има богата процедура по наказателни каузи. Международните актове, по които България е страна, дават задоволително правила с приоритет, които могат да бъдат приложени, стига се да се познават, споделя тя.
Това следва от днешното на Съда на Европейски Съюз (СЕС) по българско дело, в което се споделя, че българският Закон за Европейската заповед за следствие не планува никакви правни средства за отбрана против издаването на ЕЗР, а в същото време eдна такава заповед е съображение за интервенция в правото на ненарушим персонален и фамилен живот, на цялост на жилището и тайната на известия. Освен това изземването би могло да докара до нарушаване и на правото на всеки да се употребява умерено от законната си благосъстоятелност, да се разпорежда с нея и да я завещава.
Решението за следващ път потвърждава освен пропуските на законодателя, само че и неспособността/нежеланието на българските съдилища да ползват непосредствено ползващи се с приоритет интернационалните правни правила, разяснява за " Капитал " юрист Емилия Недева (пълния коментар на адв. Недева вижте по-долу).
До момента Съдът в Страсбург е постановил над 150 неоправдателни решения против България поради неналичието на ефикасни средства за отбрана на разнообразни други права, съобщи за " Капитал " някогашната съдийка в съда по правата на индивида в Страсбург Здравка Калайджиева . Изпълнението на тези решения нерядко зависи от смяна в практиката на съдилищата, а не безусловно от смяна в законите, счита тя (коментара й вижте най-долу).
Днешното решение на Съда в Люксембург по българското дело беше предстоящо с интерес от дълго време - изключително откакто през април т.г. Генералният юрист Михал Бобек показа умозаключение по него, че дъpжaвa като България, ĸoятo нapyшaвa минимaлнитe cтaндapти нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa и нeeднoĸpaтнo e ocъждaнa за липcaтa нa eфeĸтивнo пpaвнo cpeдcтвo зa зaщитa, c ĸoeтo дa ce oбжaлвa зaĸoнocъoбpaзнocттa нa пpeтъpcвaнeтo и иззeмвaнeтo, нe мoжe дa издaвa ЕЗР, ĸoятo нeизмeннo щe бъдe зaceгнaтa oт cъщия тип нapyшeниe.
Българският Закон за европейската заповед за следствие е относително нов - обнародван е през февруари 2018 година и е следващият нормативен акт, признат с небрежно преписана европейска инструкция с единствената цел да се предотврати наказателна процедура против България поради забавяне. В претекстовете, подписани от тогавашния министър председател Бойко Борисов, категорично се споделя, че с издаването на ЕЗР се пазят и главните права на засегнатото лице.
В днешното си решение Съд на Европейския съюз споделя, че Директива 2014/41/ЕС1 по отношение на Европейска заповед за следствие по наказателноправни въпроси, както и Хартата на главните права на Европейски Съюз (ХОПЕС) не позволяват национална правна уредба, при която европейска заповед за следствие за претършуване и изземване и за разпит на очевидец посредством видеоконферентна връзка се издава, без да са планувани никакви правни средства за отбрана на засегнатия против издаването й. По тази причина и съответният способен орган в страната членка, претрупан с издаването на ЕЗР, не следва да издава такава заповед, в случай че националният закон не планува опция за отбрана против нея.
Конкретният проблем
Днешното е решение е по дело С-852/19, формирано по преюдициално питане на Специализирания углавен съд (СНС) по отношение на дело за присъединяване в проведена незаконна група, сложила си за цел да избегне установяването и заплащането на налог върху добавената стойност (ДДС) посредством съставянето и потреблението на документи с погрешно наличие и непозволено приспадане на данъчен заем. Доколкото по делото се твърди за внасяне на захар в България от Чехия посредством подставени сдружения спецсъдът приема, че е неотложно да се съберат доказателства, относими към основано в Чехия сдружение и надлежно - от живеещ там очевидец.
В хода на делото Специализираният углавен съд прави преюдициално питане до Съд на Европейския съюз с въпрос дали може да издаде ЕЗР до Чехия с искане за претършуване и изземване в офиса на откритото в Чехия сдружение, както и в дома на очевидеца, а също по този начин и разпита му посредством видеоконференция, в случай че българската правна система не планува правни средства за отбрана срещу издаването на ЕЗР.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Политика 1 Транспорт 2 Политика 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Енергетика 3 Транспорт
Отговорът на Съд на Европейския съюз е, че СНС - способният орган в тази ситуация, не може да издава такава заповед, щом националното право не дава механизъм за отбрана против издаването на ЕЗР.
Мотивите на Съд на Европейския съюз
С тази заповед могат да бъдат нарушени съществени права, предпазени от Хартата на главните права, както и от Европейската спогодба за човешките права. Подобна интервенция в съществени права по никакъв метод не може да бъде осъществена, без засегнатият да има ефикасна правосъдна отбрана - опция да оспори законността на наложените му ограничавания, както и да изиска уместно обезщетение, ако тези дейности са били разпоредени или изпълнени нелегално. Задача на страните членки е да плануват в законодателството си съответни правни средства за отбрана. Съдът на Европейски Съюз се базира и на практиката на Европейския съд по правата на индивида, според която засегнатите от претършуване и изземване лица би трябвало да имат опция да оспорят тези дейности. Още повече че съдилищата на изпълняващата страна не са способени да преценят материалноправните учредения за издаване на ЕЗР, а отбраната против случайна или непропорционална интервенция на обществената власт в частната сфера на жители или юридически лица е общ принцип на правото на съюза.
Това решение е мотив българският законодател да преразгледа всички закони, които по подобен метод плануват ограничение на права без право на отбрана, а те не са малко, само че също по този начин е и мотив на съдилищата да премислят практиката си, разяснява за " Капитал " правозащитният юрист Емилия Недева, която има богата процедура по наказателни каузи. Международните актове, по които България е страна, дават задоволително правила с приоритет, които могат да бъдат приложени, стига се да се познават, споделя тя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ