Играем стар мач – търси се кой да изрита Бойко Борисов
Изборните резултати от 2 октомври допускаха нервност, превъзбуда. Но няма такива. Има отмалялост. Обществото е като пребит организъм с изчерпани сили. Да се надява на розово бъдеще е нелепост, да изпада в черно отчаяние – също. Просто всички безшумно чакаме процесите да продължат някак си – каквито-такива.
Впрочем, цялата тази обстановка, в която раздробеното политическо пространство създава обърканост, бе планувана. Може би това също е причина да няма страсти. Отдавна анализатори и политици предвиждаха, че в „ постГЕРБ “ ерата ще настъпи фрагментация.
В нея по южноевропейски вид бързо ще изгряват и залязват формации; обединения ще се сформират мъчно, в тях ще влизат доста субекти с големи взаимни отстъпки – другояче избори. За да се избегне това бъдеще, бяха нужни персони или събития, които да извърнат колелото на историята. Не стана.
Затова сега изживяваме един може би естествен за нашите географски ширини цикъл на политическата ни система. И е хубаво най-сетне да се проумее, че в средносрочна вероятност разновидностите за ръководство ще бъдат два – или служебни държавни управления, или взаимни отстъпки и обединения. Трети няма.
Разни шарлатани не стопират да продават вяра -народът, в случай че направел това, щяло да настане онова; еди-коя си партия можела да докара спасение… Не, дълго време кабинетите ще бъдат на Румен Радев (до 2027 г.), или плод на доста огромни или приблизително огромни взаимни отстъпки.
Независимо какво тъкмо приказват обществено цялата тази обстановка прелестно се схваща от политиците. Затова ден, два или три след вота дадоха да се разбере кой вид им е на сърце; петимните за коалиция започнаха да фабрикуват абракадабри,замаскиращи безпринципността.
Бойко Борисов изиска да сплоти всичко, де що може – с акцент върху Политическа партия и Демократична България, под мотото „ Заедно против Путин “. Стефан Янев („ Български напредък “, БВ) измишльоти „ кабинет на супермалцинството “.
Движение за права и свободи избели алените линии с апел за давност на враждите. Срещу този тим на компромиса застана другият, за който служебното държавно управление е по- дребното зло. Политическа партия гръмко заявява, че възнамерява дълъг живот, за никаква прегръдка с ГЕРБ и Движение за права и свободи не може да иде тирада.
Почти буквално същото споделиха Демократична България и Българска социалистическа партия. Скандалджиите от „ Възраждане “ са си добре в самотна галактика. Мандатите на ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ не стигат 121, другият тим е още по-далеч от цифрата. Така с доста огромна възможност се обрисуваха нови избори и служебни държавни управления.
Но има нещо по-важно от сухата разстановка. Политиците прелестно схващат и него. То е, че без значение от успеха ГЕРБ е окончателно омаломощена. Няма подем на ГЕРБ. Тече си „ постГЕРБ “ интервал, в който тя е витална, само че свита.
Партиите преразпределяш освободеното от нея пространство, а преобладаващото публично търсене е същото като през последните 3 години – кой да изгони Борисов. Той е тук, победи, но болшинството не го желае. Хората се озъртат за тоя, който ще го махне – откакто Политическа партия не свърши работата, бе наказана; откакто Има Такъв Народ не я свърши, а дори и провали Политическа партия, напряко бе унищожена.
Има отчаяние от неприключеното изпъждане, а не възвръщане към Борисов. Всичко това го знае прелестно и той. Иначе към този момент щеше да пазари депутати до 121, а не да предлага коалиция без персоналното му присъединяване.
На тази база, под или паралелно с гръмките заявления, всеки състезател си прави тънки сметки: Борисов е наясно, че възможностите отсрещният лагер да направи каква¬то и да е колаборация са минимални. Но „ партията на стабилността “ не може непосредствено да върне мандата. Освен това тя прави благи чупки пред западните страни, които в действителност желаят „ евроатлантическо болшинство “.
Ако тези страни съумеят да натиснат Политическа партия или Демократична България за съдействие с ГЕРБ (а те натискат), това би било всеизвестен подарък – бликнала през 2020 година силата анти-Борисов ще капитулира; по остарял обичай приласканият зложелател ще бъде погубен.
Тогава към този момент мачът в действителност ще е извоюван от Борисов. Затова си коства да опита. Тъй или другояче мандатът на ГЕРБ ще се провали, само че в случай че отиде при Янев, може и да се появят шансове. Защо да не опита, откакто пари ще идват по проекта за възобновяване? А и локални избори се задават, поради което е добре да държи централната власт.
Реклама
Самият Янев е като артист в дълга пиеса. Не му се правеше партия, само че я направи, след три месеца тя проби в Народното събрание. Бюлетините към момента не бяха преброени, когато той се постара да не бъде преварен: „ Готов съм на съдействие с всеки! “ От аероплан проличава, че ролята му е да събере несъбираеми части в опит да се разблокира политическият развой.
Същата роля изигра и Политическа партия предходната есен, единствено че изключвайки Борисов. Янев – включвайки го.
Имат ли сценаристи тия пиеси, в случай че да – еднакъв ли е, или тук театърът е самоинициативен – отговорите публиката не ще узнае. Но е добре да си задава въпроси върху някои очевидности.
За Движение за права и свободи е известно – обича да лови в мътна вода. Експертен кабинет, на спасението, на малцинството— – това е най-прекрасната среда за нея.
„ Възраждане ” мечтае Путин да си връща изконни земи, България също да си връща, а самите българи да бъдат идиоти, които харесват това. Но вотът не даде оптимизъм в тази посока. Затова „ Възраждане ” ще чака да узреят.
На Българска социалистическа партия задачата е да избави Кориелия Нинова. Понеже от дълго време партията е Нинова. Всичко друго е на втори проект.
Най-интересно е ситуацията с Политическа партия иДБ. Те са един дух в две тела, по едно и също време сътрудници и съперници. Резултатите им на 2 октомври бяха пребогато забавни. Политическа партия загуби вота, записва огромен отлив, само че никога не и статута на контрапункт на ГЕРБ.
Демократична България пък стори нещо, съвсем неповторимо за ръководеща групировка – усили действителните гласове (правила го е единствено ГЕРБ през 2017 година по отношение на 2014- а). Ако двете обединения спазят обещанията и не влязат в колаборация с Борисов, имат всички шансове на идващите избори да бъдат индивид, който ще извиси растеж много над ГЕРБ.
В идващите месеци те няма да спорят по тежки решения като оръжие за Украйна или пари за пътища. Няма какво да ги изхабява. Кирил Петков, допуска се, към този момент ще е по-опитен, с цел да не прави неточности от обвързаност. Демократична България, окуражена от резултата си, евентуално ще изостави нелепата концепция за обединяване. И в последна сметка ще потърсят по-широк електорат, вместо да се затварят в един. Ако бъдат рационални, реката ще им донесе положителни води. Търсенето, да повторя, е кой да смени Борисов.
А след толкоз доста непоследователност и погазени обещания през годините отвод от съдействие с ГЕРБ. Въпреки изкушенията би се оценил от хората. Разбира се, въпросът с кого да докарат 121 ще е отворен. Но въпреки всичко Българска социалистическа партия ще е на линия. А и партийното инженерство може да роди нещо ново» за което не се постановат чак такива грозни взаимни отстъпки.
В момента ужасно доста кръгове натискат за постоянно ръководство непременно. Обикалят малките екрани, пророкуват мор, в случай че не се сформира то. Не притискат Българска социалистическа партия, чиито депутати са задоволителни за необятна коалиция; притискат съответно Политическа партия или Демократична България.
Затова в тази игричка, въпреки да има всевъзможни претекстове (стабилност, сигурност, асимилиране на европейски пари, кариерно споразумяване, просто власт… ), личат най-много мераците на ГЕРБ -да бъде препрана след брак с българите, които я считат за леке. Най-сигурното разследване от нов исторически компромис е тъкмо такова пререкание!
Обратно, морът по никакъв начин не е сигурен.
Все отново България ще си има институции. Служебното държавно управление си е правителство… Радев си има дефекти, само че Борисов ли е за предпочитане? Най-накрая следва да видим, че много от дълго време живеем със опасността от най-лошата зима, която следва. А тя, популярност Богу, не се оказва такава. Страхът – универсалната валута, с която политическото статукво търгува оцеляването си.
Анализът е назаем от „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Впрочем, цялата тази обстановка, в която раздробеното политическо пространство създава обърканост, бе планувана. Може би това също е причина да няма страсти. Отдавна анализатори и политици предвиждаха, че в „ постГЕРБ “ ерата ще настъпи фрагментация.
В нея по южноевропейски вид бързо ще изгряват и залязват формации; обединения ще се сформират мъчно, в тях ще влизат доста субекти с големи взаимни отстъпки – другояче избори. За да се избегне това бъдеще, бяха нужни персони или събития, които да извърнат колелото на историята. Не стана.
Затова сега изживяваме един може би естествен за нашите географски ширини цикъл на политическата ни система. И е хубаво най-сетне да се проумее, че в средносрочна вероятност разновидностите за ръководство ще бъдат два – или служебни държавни управления, или взаимни отстъпки и обединения. Трети няма.
Разни шарлатани не стопират да продават вяра -народът, в случай че направел това, щяло да настане онова; еди-коя си партия можела да докара спасение… Не, дълго време кабинетите ще бъдат на Румен Радев (до 2027 г.), или плод на доста огромни или приблизително огромни взаимни отстъпки.
Независимо какво тъкмо приказват обществено цялата тази обстановка прелестно се схваща от политиците. Затова ден, два или три след вота дадоха да се разбере кой вид им е на сърце; петимните за коалиция започнаха да фабрикуват абракадабри,замаскиращи безпринципността.
Бойко Борисов изиска да сплоти всичко, де що може – с акцент върху Политическа партия и Демократична България, под мотото „ Заедно против Путин “. Стефан Янев („ Български напредък “, БВ) измишльоти „ кабинет на супермалцинството “.
Движение за права и свободи избели алените линии с апел за давност на враждите. Срещу този тим на компромиса застана другият, за който служебното държавно управление е по- дребното зло. Политическа партия гръмко заявява, че възнамерява дълъг живот, за никаква прегръдка с ГЕРБ и Движение за права и свободи не може да иде тирада.
Почти буквално същото споделиха Демократична България и Българска социалистическа партия. Скандалджиите от „ Възраждане “ са си добре в самотна галактика. Мандатите на ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ не стигат 121, другият тим е още по-далеч от цифрата. Така с доста огромна възможност се обрисуваха нови избори и служебни държавни управления.
Но има нещо по-важно от сухата разстановка. Политиците прелестно схващат и него. То е, че без значение от успеха ГЕРБ е окончателно омаломощена. Няма подем на ГЕРБ. Тече си „ постГЕРБ “ интервал, в който тя е витална, само че свита.
Партиите преразпределяш освободеното от нея пространство, а преобладаващото публично търсене е същото като през последните 3 години – кой да изгони Борисов. Той е тук, победи, но болшинството не го желае. Хората се озъртат за тоя, който ще го махне – откакто Политическа партия не свърши работата, бе наказана; откакто Има Такъв Народ не я свърши, а дори и провали Политическа партия, напряко бе унищожена.
Има отчаяние от неприключеното изпъждане, а не възвръщане към Борисов. Всичко това го знае прелестно и той. Иначе към този момент щеше да пазари депутати до 121, а не да предлага коалиция без персоналното му присъединяване.
На тази база, под или паралелно с гръмките заявления, всеки състезател си прави тънки сметки: Борисов е наясно, че възможностите отсрещният лагер да направи каква¬то и да е колаборация са минимални. Но „ партията на стабилността “ не може непосредствено да върне мандата. Освен това тя прави благи чупки пред западните страни, които в действителност желаят „ евроатлантическо болшинство “.
Ако тези страни съумеят да натиснат Политическа партия или Демократична България за съдействие с ГЕРБ (а те натискат), това би било всеизвестен подарък – бликнала през 2020 година силата анти-Борисов ще капитулира; по остарял обичай приласканият зложелател ще бъде погубен.
Тогава към този момент мачът в действителност ще е извоюван от Борисов. Затова си коства да опита. Тъй или другояче мандатът на ГЕРБ ще се провали, само че в случай че отиде при Янев, може и да се появят шансове. Защо да не опита, откакто пари ще идват по проекта за възобновяване? А и локални избори се задават, поради което е добре да държи централната власт.
Реклама
Самият Янев е като артист в дълга пиеса. Не му се правеше партия, само че я направи, след три месеца тя проби в Народното събрание. Бюлетините към момента не бяха преброени, когато той се постара да не бъде преварен: „ Готов съм на съдействие с всеки! “ От аероплан проличава, че ролята му е да събере несъбираеми части в опит да се разблокира политическият развой.
Същата роля изигра и Политическа партия предходната есен, единствено че изключвайки Борисов. Янев – включвайки го.
Имат ли сценаристи тия пиеси, в случай че да – еднакъв ли е, или тук театърът е самоинициативен – отговорите публиката не ще узнае. Но е добре да си задава въпроси върху някои очевидности.
За Движение за права и свободи е известно – обича да лови в мътна вода. Експертен кабинет, на спасението, на малцинството— – това е най-прекрасната среда за нея.
„ Възраждане ” мечтае Путин да си връща изконни земи, България също да си връща, а самите българи да бъдат идиоти, които харесват това. Но вотът не даде оптимизъм в тази посока. Затова „ Възраждане ” ще чака да узреят.
На Българска социалистическа партия задачата е да избави Кориелия Нинова. Понеже от дълго време партията е Нинова. Всичко друго е на втори проект.
Най-интересно е ситуацията с Политическа партия иДБ. Те са един дух в две тела, по едно и също време сътрудници и съперници. Резултатите им на 2 октомври бяха пребогато забавни. Политическа партия загуби вота, записва огромен отлив, само че никога не и статута на контрапункт на ГЕРБ.
Демократична България пък стори нещо, съвсем неповторимо за ръководеща групировка – усили действителните гласове (правила го е единствено ГЕРБ през 2017 година по отношение на 2014- а). Ако двете обединения спазят обещанията и не влязат в колаборация с Борисов, имат всички шансове на идващите избори да бъдат индивид, който ще извиси растеж много над ГЕРБ.
В идващите месеци те няма да спорят по тежки решения като оръжие за Украйна или пари за пътища. Няма какво да ги изхабява. Кирил Петков, допуска се, към този момент ще е по-опитен, с цел да не прави неточности от обвързаност. Демократична България, окуражена от резултата си, евентуално ще изостави нелепата концепция за обединяване. И в последна сметка ще потърсят по-широк електорат, вместо да се затварят в един. Ако бъдат рационални, реката ще им донесе положителни води. Търсенето, да повторя, е кой да смени Борисов.
А след толкоз доста непоследователност и погазени обещания през годините отвод от съдействие с ГЕРБ. Въпреки изкушенията би се оценил от хората. Разбира се, въпросът с кого да докарат 121 ще е отворен. Но въпреки всичко Българска социалистическа партия ще е на линия. А и партийното инженерство може да роди нещо ново» за което не се постановат чак такива грозни взаимни отстъпки.
В момента ужасно доста кръгове натискат за постоянно ръководство непременно. Обикалят малките екрани, пророкуват мор, в случай че не се сформира то. Не притискат Българска социалистическа партия, чиито депутати са задоволителни за необятна коалиция; притискат съответно Политическа партия или Демократична България.
Затова в тази игричка, въпреки да има всевъзможни претекстове (стабилност, сигурност, асимилиране на европейски пари, кариерно споразумяване, просто власт… ), личат най-много мераците на ГЕРБ -да бъде препрана след брак с българите, които я считат за леке. Най-сигурното разследване от нов исторически компромис е тъкмо такова пререкание!
Обратно, морът по никакъв начин не е сигурен.
Все отново България ще си има институции. Служебното държавно управление си е правителство… Радев си има дефекти, само че Борисов ли е за предпочитане? Най-накрая следва да видим, че много от дълго време живеем със опасността от най-лошата зима, която следва. А тя, популярност Богу, не се оказва такава. Страхът – универсалната валута, с която политическото статукво търгува оцеляването си.
Анализът е назаем от „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ