Училищата в момента не създават пълноценни хора
Ивелина Пашова (И.П.) , началник на обучителния екип на " Заедно в час ", някогашен преподавател и зам.-директор
Георги Стоев (Г.С.) , преподавател по математика в СУ " Любен Каравелов ", Пловдив
Стефан Лазаров (С.Л.) , учебен специалист и някогашен преподавател
Какви са проблемите в българското обучение, поради които резултатите от PISA и НВО толкоз дълго време са толкоз неприятни? Ивелина е началник на екипа за образование и поддръжка на учебни екипи във фондация " Заедно в час ". Има опит като обучител, преподавател и зам.-директор. Започва своята кариера в СУ " Любен Каравелов ", гр. Копривщица, като част от първия випуск учители в програмата на " Заедно в час " през 2011 година Източник: Ивелина Пашова Реклама
И.П. Българската просветителна система не е настроена по този начин, че да създава и да основава хора, които да са сполучливи в живота си като възрастни, да бъдат дейни жители, да могат сполучливо да се осъществят в разнообразни специалности, да основават фамилии и да бъдат положителни родители. Най-общо казано, всички тези измерения, човек да бъде пълностоен и деен член на обществото, за жалост не са приоритет на нашата просветителна система. Тя по-скоро е фокусирана върху това да учи децата да възпроизвеждат съответни познания. Това е било по този начин преди доста, доста време, по този начин е и в този момент. Второто доста огромно предизвикателство, което има българската просветителна система за решение, е доста огромното неравноправие в образованието в България.
Г.С. Още в 5 клас в учебно заведение виждаме, че децата стартират да губят вътрешната мотивация за ученолюбивост, за проучване. Започва да се губи и връзката сред това какво учат и какво в действителност им би трябвало, с цел да се оправят с действителния живот отвън учебно заведение. Колкото повече израстват децата от прогимназия към гимназия, този смисъл стартира от ден на ден да се губи. Това е най-много по този начин, тъй като ние, в класната стая в България, в най-общия случай не прилагаме знанията на процедура.
С.Л. По този въпрос е значимо да отбележим няколко неща. Когато ние бяхме възпитаници, образованието изглеждаше по един метод, който беше естествен за това време. После, като постъпихме в системата като преподаватели, образованието продължаваше да наподобява по безусловно същия метод, единствено дето децата към този момент имаха лични компютри, а някои и смарт телефони. Това някъде към 2012 година. В момента, през 2023, образованието отново си наподобява по безусловно същия метод, децата имат компютри, смарт телефони, има към този момент даже AI, само че ние към момента караме учениците да четат едни обстоятелства и да ги възпроизвеждат, да вземат решение хиляди еднообразни задания по математика. Тоест ние си седим на равнище възпроизвеждане, без да вършим стъпка към мислене, осмисляне, изкривяване през личността и действителния свят и така нататък Ако това обаче е било добре преди повече от 20 години, в този момент тази методология на преподаване и учене ще дава все по-лоши резултати с всяка минала година, тъй като светът от ден на ден се отдалечава от деветдесетте години. Учителите и заетите в инспекторатите обаче са жертва на остарелите стратегии и ще бъде по този начин, до момента в който не се направи огромната крачка към нещо в действителност значително и фундаментално като смяна.
Каква роля играе неравенството в образованието за триумфа на децата и на изпитите, и в живота?
И. П. Ето това с изключение на смяната в образователните стратегии също е доста основен детайл към възстановяване на просветителната система, а оттова и на резултатите на учениците на изпитите. Неравенството в образованието в нашата страна е доста мощно подвластно от обществения статус на фамилиите на децата. Нормално би било просветителната система да намира способи да компенсира това неравноправие, само че тя не го прави. А би трябвало всяко дете, без значение къде е родено, да има равни шансове за по-добър живот по-късно. На този стадий и в този миг системата по-скоро дори ускорява неравенствата, вместо да ги компенсира. Моята персонална фантазия да вземем за пример е всеки да може да си запише детето в кварталното учебно заведение и да е спокоен, че това учебно заведение ще е положително и ще даде нужното на неговото дете. Всяко учебно заведение, във всеки град и всяко обитаемо място би трябвало да е суперско учебно заведение. В България процентът на децата в риск към момента е прекомерно висок, което на процедура изяснява и резултатите от PISA. И освен просветителната ни система, само че и близките като обществената, приобщаващото обучение и всички, които имат отношение към едно дете, което попада в риск, следва да се включат и неотложно да подхващат дейности за неговата поддръжка. Много е значимо да можем да отговорим на въпроса по кое време едно дете учи? Едно дете учи и напредва, когато се усеща в сигурност, когато се усеща несъмнено, когато схваща по какъв начин това, което учи, има връзка с неговия живот и със света, в който то живее, когато въпреки всичко има някакво предизвикателство, а не да прави някакви автоматизирани процеси на повторение на наученото, и когато учителят му го поддържа академично в процеса на обучение. Всяка смяна обаче би трябвало да стартира неотложно, а не всякога да започваме изначало.
Реклама
Г.С. Неравенството в образованието обаче не е единствено във връзка с децата. Неравенство има и измежду учителите. В огромните обитаеми места няма да вземем за пример дефицит на учители или пък има дефицит на качествени учители. В дребните обитаеми места обаче има напълно дефицит на учители, в това число и качествени. Така че, с цел да се оправим и в тази посока, следва да се вземат съответни ограничения на по-високо равнище. Министерството прави някакви опити, един от които е смяна в заплащането за пътуващите преподаватели
Влияят ли и по какъв начин резултатите от PISA на публичното мнение и нашата вероятност за образованието?
И.П. Сега съгласно мен имаме по този начин да се каже добра класификация на звездите и хората, от които в действителност зависят решенията в действителност имат подготвеност да чуят и да вкарат измененията на огромното и високо ниво, тъй че аз в действителност имам вяра. Това, което слушам от доста места, обаче е по някакъв метод омаловажава казуса, тъй като огромна част от хората се пробват да кажат, че PISA не мери верните неща и не е настроена към нашата просветителна система и че нашата има други ограничения и теглилки, които са по-достоверни от PISA и по-подходящи за това, което учим ние. Е да, но в последна сметка резултатите от този тест са едно от нещата, които гледат хората, когато взимат решения примерно в коя страна да работят или да отглеждат децата си, или къде да влагат, дали да пристигна някакъв бизнес тук, или да отиде на друго място. В този смисъл нашата просветителна система може да има, каквито желае вътрешни способи за премерване на каквото си желае, само че тези интернационалните проучвания са в действителност доста насочна точка за това какво вършим ние като общество с нашето обучение. Но даже вътрешните ни ограничения и теглилки, които са националните оценения и държавните зрелостни изпити, примерно демонстрират, че и там също явно се проваляме сносно. Тоест този модел на преподаване води до все по-лоши и по-лоши резултати на всички места.
Г.С. Нашето общество съгласно мен въобще не е на ясно какво значи PISA и какво мери той. Аз мога да дам образец, в който се пробвам един урок по математика да го разчупя и да му предам практическа устременост, само че по-късно да получа противоположна връзка от родител за какво не съм преподавал математика през днешния ден, а съм обърнал задачата в практическо занятие. Това в действителност акцентира неподготвеността на цялото общество към условията на новото време. Аз се пробвам да допълням държавния учебен стандарт, с цел да го направя по-интересно за децата, само че част от родителите и обществото не са подготвени да одобряват това, а дори по-скоро ги плаши като нещо, което като че ли е наложено извън. Обществото би трябвало да осъзнае какъв брой е значимо в действителност децата да знаят какво учат, да рефлектират по какъв начин учат, само че и да знаят за какво го учат тъкмо това и къде, и по какъв начин да го ползват. Финландия и Естония примерно съумяват да инкорпорират PISA в личен подтекст. Това би трябвало да създадем и ние. Но да успеем да разбираем това на хората се оказва доста сложна задача.
Как просветителните институции и учители могат да употребяват резултатите от PISA като инструмент за усъвършенстване на своите способи и стратегии?
И.П. Положението сега е такова, че ние в действителност от тук нататък можем да вървим единствено нагоре, няма накъде повече надолу - последни в Европейски Съюз сме и няма по какъв начин да станем по-последни. На процедура всеки преподавател може самичък да подреди методите си на работа по отношение на условията на своите възпитаници. Проблемът в действителност е, че не задоволително огромна част от сътрудниците го вършат. Основното е да има отговорност от резултата, който ще се реализира и по какъв начин държим на тази отговорност. Но разделянето в България е толкоз огромно, че колкото пъти ние кажем, че хората би трябвало да бъдат държани виновни за резултатите, които реализират, чуваме " но да де, но те децата в другите учебни заведения са разнообразни и няма по какъв начин всички да бъдат отличници ". Ние в действителност би трябвало да търсим каква е добавената стойност и какво си постигнал, когато тръгваш от несъмнено равнище. Какво разстояние си минал от равнище А, да речем, до постигането на равнище Б. Чрез тази добавена стойност можем да преценим и кои учебни заведения са по-ефективни. Тогава диалогът става напълно друг. Дайте да забележим кои са тези хора, които имат висока добавена стойност, дайте да се учим от тях, дайте да забележим по какъв начин се прави в техните класни стаи и дайте да забележим по какъв начин това да се прави допълнително класни стаи.
Георги Стоев (Г.С.) , преподавател по математика в СУ " Любен Каравелов ", Пловдив
Стефан Лазаров (С.Л.) , учебен специалист и някогашен преподавател
Какви са проблемите в българското обучение, поради които резултатите от PISA и НВО толкоз дълго време са толкоз неприятни? Ивелина е началник на екипа за образование и поддръжка на учебни екипи във фондация " Заедно в час ". Има опит като обучител, преподавател и зам.-директор. Започва своята кариера в СУ " Любен Каравелов ", гр. Копривщица, като част от първия випуск учители в програмата на " Заедно в час " през 2011 година Източник: Ивелина Пашова Реклама
И.П. Българската просветителна система не е настроена по този начин, че да създава и да основава хора, които да са сполучливи в живота си като възрастни, да бъдат дейни жители, да могат сполучливо да се осъществят в разнообразни специалности, да основават фамилии и да бъдат положителни родители. Най-общо казано, всички тези измерения, човек да бъде пълностоен и деен член на обществото, за жалост не са приоритет на нашата просветителна система. Тя по-скоро е фокусирана върху това да учи децата да възпроизвеждат съответни познания. Това е било по този начин преди доста, доста време, по този начин е и в този момент. Второто доста огромно предизвикателство, което има българската просветителна система за решение, е доста огромното неравноправие в образованието в България.
Г.С. Още в 5 клас в учебно заведение виждаме, че децата стартират да губят вътрешната мотивация за ученолюбивост, за проучване. Започва да се губи и връзката сред това какво учат и какво в действителност им би трябвало, с цел да се оправят с действителния живот отвън учебно заведение. Колкото повече израстват децата от прогимназия към гимназия, този смисъл стартира от ден на ден да се губи. Това е най-много по този начин, тъй като ние, в класната стая в България, в най-общия случай не прилагаме знанията на процедура.
С.Л. По този въпрос е значимо да отбележим няколко неща. Когато ние бяхме възпитаници, образованието изглеждаше по един метод, който беше естествен за това време. После, като постъпихме в системата като преподаватели, образованието продължаваше да наподобява по безусловно същия метод, единствено дето децата към този момент имаха лични компютри, а някои и смарт телефони. Това някъде към 2012 година. В момента, през 2023, образованието отново си наподобява по безусловно същия метод, децата имат компютри, смарт телефони, има към този момент даже AI, само че ние към момента караме учениците да четат едни обстоятелства и да ги възпроизвеждат, да вземат решение хиляди еднообразни задания по математика. Тоест ние си седим на равнище възпроизвеждане, без да вършим стъпка към мислене, осмисляне, изкривяване през личността и действителния свят и така нататък Ако това обаче е било добре преди повече от 20 години, в този момент тази методология на преподаване и учене ще дава все по-лоши резултати с всяка минала година, тъй като светът от ден на ден се отдалечава от деветдесетте години. Учителите и заетите в инспекторатите обаче са жертва на остарелите стратегии и ще бъде по този начин, до момента в който не се направи огромната крачка към нещо в действителност значително и фундаментално като смяна.
Каква роля играе неравенството в образованието за триумфа на децата и на изпитите, и в живота?
И. П. Ето това с изключение на смяната в образователните стратегии също е доста основен детайл към възстановяване на просветителната система, а оттова и на резултатите на учениците на изпитите. Неравенството в образованието в нашата страна е доста мощно подвластно от обществения статус на фамилиите на децата. Нормално би било просветителната система да намира способи да компенсира това неравноправие, само че тя не го прави. А би трябвало всяко дете, без значение къде е родено, да има равни шансове за по-добър живот по-късно. На този стадий и в този миг системата по-скоро дори ускорява неравенствата, вместо да ги компенсира. Моята персонална фантазия да вземем за пример е всеки да може да си запише детето в кварталното учебно заведение и да е спокоен, че това учебно заведение ще е положително и ще даде нужното на неговото дете. Всяко учебно заведение, във всеки град и всяко обитаемо място би трябвало да е суперско учебно заведение. В България процентът на децата в риск към момента е прекомерно висок, което на процедура изяснява и резултатите от PISA. И освен просветителната ни система, само че и близките като обществената, приобщаващото обучение и всички, които имат отношение към едно дете, което попада в риск, следва да се включат и неотложно да подхващат дейности за неговата поддръжка. Много е значимо да можем да отговорим на въпроса по кое време едно дете учи? Едно дете учи и напредва, когато се усеща в сигурност, когато се усеща несъмнено, когато схваща по какъв начин това, което учи, има връзка с неговия живот и със света, в който то живее, когато въпреки всичко има някакво предизвикателство, а не да прави някакви автоматизирани процеси на повторение на наученото, и когато учителят му го поддържа академично в процеса на обучение. Всяка смяна обаче би трябвало да стартира неотложно, а не всякога да започваме изначало.
Реклама
Г.С. Неравенството в образованието обаче не е единствено във връзка с децата. Неравенство има и измежду учителите. В огромните обитаеми места няма да вземем за пример дефицит на учители или пък има дефицит на качествени учители. В дребните обитаеми места обаче има напълно дефицит на учители, в това число и качествени. Така че, с цел да се оправим и в тази посока, следва да се вземат съответни ограничения на по-високо равнище. Министерството прави някакви опити, един от които е смяна в заплащането за пътуващите преподаватели
Влияят ли и по какъв начин резултатите от PISA на публичното мнение и нашата вероятност за образованието?
И.П. Сега съгласно мен имаме по този начин да се каже добра класификация на звездите и хората, от които в действителност зависят решенията в действителност имат подготвеност да чуят и да вкарат измененията на огромното и високо ниво, тъй че аз в действителност имам вяра. Това, което слушам от доста места, обаче е по някакъв метод омаловажава казуса, тъй като огромна част от хората се пробват да кажат, че PISA не мери верните неща и не е настроена към нашата просветителна система и че нашата има други ограничения и теглилки, които са по-достоверни от PISA и по-подходящи за това, което учим ние. Е да, но в последна сметка резултатите от този тест са едно от нещата, които гледат хората, когато взимат решения примерно в коя страна да работят или да отглеждат децата си, или къде да влагат, дали да пристигна някакъв бизнес тук, или да отиде на друго място. В този смисъл нашата просветителна система може да има, каквито желае вътрешни способи за премерване на каквото си желае, само че тези интернационалните проучвания са в действителност доста насочна точка за това какво вършим ние като общество с нашето обучение. Но даже вътрешните ни ограничения и теглилки, които са националните оценения и държавните зрелостни изпити, примерно демонстрират, че и там също явно се проваляме сносно. Тоест този модел на преподаване води до все по-лоши и по-лоши резултати на всички места.
Г.С. Нашето общество съгласно мен въобще не е на ясно какво значи PISA и какво мери той. Аз мога да дам образец, в който се пробвам един урок по математика да го разчупя и да му предам практическа устременост, само че по-късно да получа противоположна връзка от родител за какво не съм преподавал математика през днешния ден, а съм обърнал задачата в практическо занятие. Това в действителност акцентира неподготвеността на цялото общество към условията на новото време. Аз се пробвам да допълням държавния учебен стандарт, с цел да го направя по-интересно за децата, само че част от родителите и обществото не са подготвени да одобряват това, а дори по-скоро ги плаши като нещо, което като че ли е наложено извън. Обществото би трябвало да осъзнае какъв брой е значимо в действителност децата да знаят какво учат, да рефлектират по какъв начин учат, само че и да знаят за какво го учат тъкмо това и къде, и по какъв начин да го ползват. Финландия и Естония примерно съумяват да инкорпорират PISA в личен подтекст. Това би трябвало да създадем и ние. Но да успеем да разбираем това на хората се оказва доста сложна задача.
Как просветителните институции и учители могат да употребяват резултатите от PISA като инструмент за усъвършенстване на своите способи и стратегии?
И.П. Положението сега е такова, че ние в действителност от тук нататък можем да вървим единствено нагоре, няма накъде повече надолу - последни в Европейски Съюз сме и няма по какъв начин да станем по-последни. На процедура всеки преподавател може самичък да подреди методите си на работа по отношение на условията на своите възпитаници. Проблемът в действителност е, че не задоволително огромна част от сътрудниците го вършат. Основното е да има отговорност от резултата, който ще се реализира и по какъв начин държим на тази отговорност. Но разделянето в България е толкоз огромно, че колкото пъти ние кажем, че хората би трябвало да бъдат държани виновни за резултатите, които реализират, чуваме " но да де, но те децата в другите учебни заведения са разнообразни и няма по какъв начин всички да бъдат отличници ". Ние в действителност би трябвало да търсим каква е добавената стойност и какво си постигнал, когато тръгваш от несъмнено равнище. Какво разстояние си минал от равнище А, да речем, до постигането на равнище Б. Чрез тази добавена стойност можем да преценим и кои учебни заведения са по-ефективни. Тогава диалогът става напълно друг. Дайте да забележим кои са тези хора, които имат висока добавена стойност, дайте да се учим от тях, дайте да забележим по какъв начин се прави в техните класни стаи и дайте да забележим по какъв начин това да се прави допълнително класни стаи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ