Ирина от Украйна: Единственото, от което имам нужда, е работа |
Ирина е майка на две деца - момче на 8 и момиче на 4 години. Бяга от войната в Украйна с майка си и двете си деца. Пресичат границата на Молдова и Румъния с кола. Нощуват в автомобила. В Букурещ си намират хотел. Настаняват ги гратис и им дават храна. След като пренощуват, потеглят за България. В България живее сестра ѝ, която е тук от месец. Дошла е с приятеля си.
„ Дойдохме в София и спахме при нея две нощи. След това ни приюти една жена, доброволец в Ситуационния център " Отворени порти ". Тя даваше две квартири. В едната в този момент е майка ми, а в другата съм аз с децата. Когато тръгвахме, взехме доста малко багаж, безусловно една чанта. Имаме единствено облеклата на гърба си. Тук е студено, топлим се на ток. Вчера идвах с децата си за помощ. Взехме чорапи, долни дрехи - по едно-две неща, пола, панталон, чифт обувки. Момичетата от центъра ни помогнаха да съберем пакет от първа нужда – тоалетна хартия, шампоан, сапун, паста за зъби. Хазяйката също ни купи неща. Осигурени сме с храна, картофи си носим от у дома. Всичко е добре, имаме всичко “, споделя Ирина.
Когато се срещаме Ирина е доброволец за първи ден. Води щерка си със себе си. Тя играе в детския ъгъл на центъра, до момента в който майка ѝ оказва помощ на други украинци да се настанят. Синът на Ирина е останал при баба си, с цел да учи онлайн.
„ Учителката ни също напусна Украйна и децата, които могат да се включат, учат онлайн. Ваканцията им свърши и би трябвало да продължат “, изяснява Ирина и пита по какъв начин може да изтегли пари, с цел да си купува билетчета за градския превоз. (Вероятно скоро , следва гласоподаване на такова предложение от общинския съвет.) Казва, че единственото, от което има потребност сега е работа. Предпочита да работи отдалечено, с цел да може да гледа децата си. Бакалавър е по финанси, има опит в онлайн маркетинга, била е управител по продажби. Разполага с компютър и интернет.
Ситуационният център „ Отворени порти “, който изпревари страната
Центърът, който посреща Ирина и ѝ оказва помощ с настаняването, се назовава. Намира се на бул. „ Александър Малинов “ 78, в ж.к. " Младост 4 ".
Зала за подбиране на дарения, фотография: фондация " За положителното "
За него споделя Кремена Кунева от. Тя и сътрудниците ѝ имат опит в спешни обстановки от пандемията. Не им лишава доста време да проработят в новите условия.
„ Имахме щастието да се срещнем с Андрей Николов, на който е концепцията за основаването на ситуационния център. Андрей е украински жител, от години управлява IT компания в София. Тя е директен съперник на „ СофтУни “, които му предложиха да употребява техните зали. В подобен тежък миг директните съперници си подават ръка. Това му разреши да развие концепциите си на това място. Андрей търсеше организация, на която да има доверие, с цел да делегира част от процесите, които искаше да се интегрират в този ситуационен център – ние поехме детския филантропичен център, здравните и просветителни проблеми, филантропичната помощ. В момента координираме освен деца, а и възрастни, защото се постанова “, споделя Кремена.
Детският център е основан за 24 часа, обзаведен е от доброволци и донори. Идеята е да не бъде единствено за филантропична помощ, съгласуваност за настаняване, здравна поддръжка, а и да има бизнес инкубатори, в които украинците с финансови благоприятни условия да бъдат подготвени по какъв начин да вършат бизнес у нас . Да провеждат активността си, да наемат свои съграждани, тъй че те да могат сами да се устоят.
Детски център, фотография: фондация " За положителното "
Бизнес инкубаторите - положително обществено решение
Кремена споделя, че целта им е да се основат обучителни центрове, които да оказват помощ на пристигналите от Украйна по-лесно да намират работа. Според нея е време напъните на всички доброволчески организации да бъдат систематизирани. Идеята на сътрудниците ѝ от центъра е да основат модел, който да може да се употребява и в други регионални градове и тези центрове да се координират.
„ Ние имаме шанс, че се събрахме хора с опит в ръководство на по-големи бизнес структури и планове, което ни разрешава да мислим няколко стъпки напред. Важно е да интегрираме положителни обществени решения , несъмнено това е смисълът на всичко, в което би трябвало да вложим старания – с цел да могат тези хора, или най-малко по-голямата част от тях, оптимално бързо да стартират да се грижат сами за себе си “, счита Кремена.
Според статистиката сега към 30% от влезлите в страната украински бежанци остават тук.
„ За страдание, напущат тези, които имат по-добри финансови благоприятни условия. Трудностите им са чисто законови. Остават в страната ни няколко дни, само че не могат да записват компании, да открият сметки. Напуснаха хора с благоприятни условия да реагират незабавно, които можеха да развият много съществени бизнеси в България “, споделя тя.
Склад за филантропична помощ, фотография: OFFNews
Бавна реакция на страната
" Не знам дали всяка държавна администрация работи толкоз постепенно. Може би е по този начин, тъй като ръководството е ново и към момента нямат опит. Надявам се да станат малко по-гъвкави, дали обещание са да бъдат. Чакаме от тази седмица да стартират работни срещи, на които да ни поканят по избрани проблеми. Отворени са, признателни са, че сме поели част от тази тежест, само че мисля, че би трябвало да реагират малко по-бързо ", споделя Кремена.
От центъра оферират да се изготвят „ контракти за заслон “ , които да бъдат сключвани сред хората, които обезпечават дом, и бежанците. Според Кремена това е метод да се регламентират правата и на двете страни. Тази концепция към момента не е коментирана с управляващите, които са дали обещание да изпратят форма, в която да бъдат интегрирани всички оферти на ситуационния център. Това все още на срещата ни това към момента не се беше случило.
„ Договорите са значими по няколко аргументи – едната е, че в действителност се регламентира всичко тъкмо и ясно. Давайки заслон, не би трябвало да мислиш, че хората, които си приютил, са ти длъжни. Особено би трябвало да се внимава, когато се настаняват единствено непридружени дами и деца, защото има заплаха да попаднат при не толкоз доброжелателни хора. Трябва да има някакъв надзор. "
Трафикът на хора и огромният проблем с непридружените дами и деца
Най-спешният проблем, който би трябвало да бъде позволен съгласно Кремена, е контролът на превозвачите на бежанци по границата. До тях е достигнала информация за хора, които вървят по границата, слагат подправени табели за безвъзмезден транспорт, сякаш като представители на някаква гражданска организация.
„ Трябва да има някакъв надзорен орган там, който да ревизира тези хора, да има някакъв ред, по който този транспорт да се случва. Иначе и най-големият трафикант може да отиде на границата, да постави табелка „ безвъзмезден транспорт “ да събере 20 непридружени девойки на по 18-20 години и да ги закара където си желае “, безапелационна е тя.
Друг сериозен проблем са децата, които идват с близки и другари на родителите . За тях към момента няма решение. Не е добър вид да ги поемат институциите, въпреки по този начин да е редно по закон, тъй като отделянето им ще е сериозен стрес за тях.
„ Деликатен е този въпрос. Придружено ли е едно дете, в случай че е тръгнало с приятелката на майка си? Казват ни „ не пишете " непридружени деца ", тъй като ще ги вземат институциите “. Разбирам, че действително това е техен ангажимент. Трябва да има надзор, само че да е еластичен и адаптивен. Аз да вземем за пример мога да си разреша да виждам у дома едно дете дружно с щерка ми. Разпознаваемо лице съм и това дава някаква гаранция, че детето ще е на несъмнено място. Може би хората, които желаят да одобряват такива деца, би трябвало да преминат през някакво образование и инспекция като приемните родители. Говорим за приемна грижа за деца, които идват от война. Това е напълно друга приемна грижа, със напълно друга нужда ", споделя Кремена.
Кремена Кунева с дете-бежанец в ситуационен център " Отворени порти ", фотография: фондация " За положителното "
Проблемът с регистрацията на хората, които към този момент са влезнали в страната
България към този момент задейства европейския механизъм за предоставяне на краткотрайна протекция, само че издаването на този документ на границата стартира, откакто десетки хиляди украинци влязоха в страната. Тези, които са минали границата без подобен документ, занапред ще би трябвало да се снабдят с него. Според Кремена и това основава проблем:
" Казват, че подобен документ ще се издава в локалните районни ръководства на полицията. Апелирам да има повече структури, в които може да се прави това, тъй като тези към 50 000 души, които към този момент са влезнали, са главно дами и деца. Представяте ли си какво ще стане, в случай че би трябвало да се подреди една майка децата си на опашка за документи? Трябва да има повече еластичност. "
С коя институция работят най-ефективно
" На този стадий Столична община е единствената институция, с която работим доста добре – каквото и да сме поискали като подпомагане – сме го получили. Почти няма нещо, за което да са споделили " нямаме опция ". Но те също са изправени пред проблеми – знаем каква е обстановката с детските градини в София. Невъзможно е да се намерят места за нашите деца, а би трябвало да се търси вид и за украинските. В същото време майките няма по какъв начин да работят, в случай че децата им не бъдат настанени. Дори да ги обучим да работят отдалечено, това ще е мъчно. Все отново имаме триумф в тази посока. Благодарение на фондация „ Америка за България “, дружно с други организации стартирахме план в „ Музейко “. Там се основава детски център с проведено хранене и опция за пладнешки сън на по-малките. Детският център, който сме разкрили тук, е за почасова грижа, само че майката дава отговор за храненето на детето. Нямаме условия ", споделя Кремена.
Стратегия, която не свършва с оказването на първа помощ
Някак не се обмисля изцяло казуса – не е единствено до настаняването. Трябва да се мисли по какъв начин ще се отопляват, хранят тези хора. Колко дълго време ще им се дава тази грижа. Трябва да има цялостна тактика, която да не свършва с оказването на първата помощ. Хората прииждат от ден на ден и повече. В София към този момент няма места за настаняване, започнахме да ги настаняваме към столицата. Но това е проблем – тъй като там няма кой да се грижи за децата, с цел да могат майките да работят. Сложен е и въпросът превозването. С идването си тези хора имат потребност първо малко да си починат, да осъзнаят къде се намират, какво желаят да вършат, тъй като не са в положение да преценяват. Повечето от тях считат, че са тук за малко и ще се върнат в Украйна. Имат потребност да намерят работа и да има кой да гледа децата им, до момента в който те работят.
Хубавата история за край
Как може да се отдели една история, възкликва Кремена, след това се замисля и историята изплува:
Може би това е срещата с двете прелестни девойки Лера и Деанка, в офиса на Андрей. Те са бесарабски българки. Бяха избягали от учебно заведение с една раничка. Станаха наши деца, погрижихме се да има къде да живеят, какво да облекат. Сега чакаме да излязат документите им, с цел да сключим контракти с тях. Те ще работят в детския център, ще се погрижим да завършат образованието си. Искат да останат тук, споделят, че в действителност първата им татковина е България, тъй като бащите им са родени тук. Тази история ми е доста близка, тъй като родителите им останаха там. Това са две прелестни девойки. Родителите им доста се притесняваха да не станат жертва на трафик. Един ден им споделих „ я се обадете на майките си да ме видят, с цел да бъдат спокойни “. Чухме се, поговорихме и родителите им се успокоиха. Станаха си наши деца.
„ Дойдохме в София и спахме при нея две нощи. След това ни приюти една жена, доброволец в Ситуационния център " Отворени порти ". Тя даваше две квартири. В едната в този момент е майка ми, а в другата съм аз с децата. Когато тръгвахме, взехме доста малко багаж, безусловно една чанта. Имаме единствено облеклата на гърба си. Тук е студено, топлим се на ток. Вчера идвах с децата си за помощ. Взехме чорапи, долни дрехи - по едно-две неща, пола, панталон, чифт обувки. Момичетата от центъра ни помогнаха да съберем пакет от първа нужда – тоалетна хартия, шампоан, сапун, паста за зъби. Хазяйката също ни купи неща. Осигурени сме с храна, картофи си носим от у дома. Всичко е добре, имаме всичко “, споделя Ирина.
Когато се срещаме Ирина е доброволец за първи ден. Води щерка си със себе си. Тя играе в детския ъгъл на центъра, до момента в който майка ѝ оказва помощ на други украинци да се настанят. Синът на Ирина е останал при баба си, с цел да учи онлайн.
„ Учителката ни също напусна Украйна и децата, които могат да се включат, учат онлайн. Ваканцията им свърши и би трябвало да продължат “, изяснява Ирина и пита по какъв начин може да изтегли пари, с цел да си купува билетчета за градския превоз. (Вероятно скоро , следва гласоподаване на такова предложение от общинския съвет.) Казва, че единственото, от което има потребност сега е работа. Предпочита да работи отдалечено, с цел да може да гледа децата си. Бакалавър е по финанси, има опит в онлайн маркетинга, била е управител по продажби. Разполага с компютър и интернет.
Ситуационният център „ Отворени порти “, който изпревари страната
Центърът, който посреща Ирина и ѝ оказва помощ с настаняването, се назовава. Намира се на бул. „ Александър Малинов “ 78, в ж.к. " Младост 4 ".
Зала за подбиране на дарения, фотография: фондация " За положителното "
За него споделя Кремена Кунева от. Тя и сътрудниците ѝ имат опит в спешни обстановки от пандемията. Не им лишава доста време да проработят в новите условия.
„ Имахме щастието да се срещнем с Андрей Николов, на който е концепцията за основаването на ситуационния център. Андрей е украински жител, от години управлява IT компания в София. Тя е директен съперник на „ СофтУни “, които му предложиха да употребява техните зали. В подобен тежък миг директните съперници си подават ръка. Това му разреши да развие концепциите си на това място. Андрей търсеше организация, на която да има доверие, с цел да делегира част от процесите, които искаше да се интегрират в този ситуационен център – ние поехме детския филантропичен център, здравните и просветителни проблеми, филантропичната помощ. В момента координираме освен деца, а и възрастни, защото се постанова “, споделя Кремена.
Детският център е основан за 24 часа, обзаведен е от доброволци и донори. Идеята е да не бъде единствено за филантропична помощ, съгласуваност за настаняване, здравна поддръжка, а и да има бизнес инкубатори, в които украинците с финансови благоприятни условия да бъдат подготвени по какъв начин да вършат бизнес у нас . Да провеждат активността си, да наемат свои съграждани, тъй че те да могат сами да се устоят.
Детски център, фотография: фондация " За положителното "
Бизнес инкубаторите - положително обществено решение
Кремена споделя, че целта им е да се основат обучителни центрове, които да оказват помощ на пристигналите от Украйна по-лесно да намират работа. Според нея е време напъните на всички доброволчески организации да бъдат систематизирани. Идеята на сътрудниците ѝ от центъра е да основат модел, който да може да се употребява и в други регионални градове и тези центрове да се координират.
„ Ние имаме шанс, че се събрахме хора с опит в ръководство на по-големи бизнес структури и планове, което ни разрешава да мислим няколко стъпки напред. Важно е да интегрираме положителни обществени решения , несъмнено това е смисълът на всичко, в което би трябвало да вложим старания – с цел да могат тези хора, или най-малко по-голямата част от тях, оптимално бързо да стартират да се грижат сами за себе си “, счита Кремена.
Според статистиката сега към 30% от влезлите в страната украински бежанци остават тук.
„ За страдание, напущат тези, които имат по-добри финансови благоприятни условия. Трудностите им са чисто законови. Остават в страната ни няколко дни, само че не могат да записват компании, да открият сметки. Напуснаха хора с благоприятни условия да реагират незабавно, които можеха да развият много съществени бизнеси в България “, споделя тя.
Склад за филантропична помощ, фотография: OFFNews
Бавна реакция на страната
" Не знам дали всяка държавна администрация работи толкоз постепенно. Може би е по този начин, тъй като ръководството е ново и към момента нямат опит. Надявам се да станат малко по-гъвкави, дали обещание са да бъдат. Чакаме от тази седмица да стартират работни срещи, на които да ни поканят по избрани проблеми. Отворени са, признателни са, че сме поели част от тази тежест, само че мисля, че би трябвало да реагират малко по-бързо ", споделя Кремена.
От центъра оферират да се изготвят „ контракти за заслон “ , които да бъдат сключвани сред хората, които обезпечават дом, и бежанците. Според Кремена това е метод да се регламентират правата и на двете страни. Тази концепция към момента не е коментирана с управляващите, които са дали обещание да изпратят форма, в която да бъдат интегрирани всички оферти на ситуационния център. Това все още на срещата ни това към момента не се беше случило.
„ Договорите са значими по няколко аргументи – едната е, че в действителност се регламентира всичко тъкмо и ясно. Давайки заслон, не би трябвало да мислиш, че хората, които си приютил, са ти длъжни. Особено би трябвало да се внимава, когато се настаняват единствено непридружени дами и деца, защото има заплаха да попаднат при не толкоз доброжелателни хора. Трябва да има някакъв надзор. "
Трафикът на хора и огромният проблем с непридружените дами и деца
Най-спешният проблем, който би трябвало да бъде позволен съгласно Кремена, е контролът на превозвачите на бежанци по границата. До тях е достигнала информация за хора, които вървят по границата, слагат подправени табели за безвъзмезден транспорт, сякаш като представители на някаква гражданска организация.
„ Трябва да има някакъв надзорен орган там, който да ревизира тези хора, да има някакъв ред, по който този транспорт да се случва. Иначе и най-големият трафикант може да отиде на границата, да постави табелка „ безвъзмезден транспорт “ да събере 20 непридружени девойки на по 18-20 години и да ги закара където си желае “, безапелационна е тя.
Друг сериозен проблем са децата, които идват с близки и другари на родителите . За тях към момента няма решение. Не е добър вид да ги поемат институциите, въпреки по този начин да е редно по закон, тъй като отделянето им ще е сериозен стрес за тях.
„ Деликатен е този въпрос. Придружено ли е едно дете, в случай че е тръгнало с приятелката на майка си? Казват ни „ не пишете " непридружени деца ", тъй като ще ги вземат институциите “. Разбирам, че действително това е техен ангажимент. Трябва да има надзор, само че да е еластичен и адаптивен. Аз да вземем за пример мога да си разреша да виждам у дома едно дете дружно с щерка ми. Разпознаваемо лице съм и това дава някаква гаранция, че детето ще е на несъмнено място. Може би хората, които желаят да одобряват такива деца, би трябвало да преминат през някакво образование и инспекция като приемните родители. Говорим за приемна грижа за деца, които идват от война. Това е напълно друга приемна грижа, със напълно друга нужда ", споделя Кремена.
Кремена Кунева с дете-бежанец в ситуационен център " Отворени порти ", фотография: фондация " За положителното "
Проблемът с регистрацията на хората, които към този момент са влезнали в страната
България към този момент задейства европейския механизъм за предоставяне на краткотрайна протекция, само че издаването на този документ на границата стартира, откакто десетки хиляди украинци влязоха в страната. Тези, които са минали границата без подобен документ, занапред ще би трябвало да се снабдят с него. Според Кремена и това основава проблем:
" Казват, че подобен документ ще се издава в локалните районни ръководства на полицията. Апелирам да има повече структури, в които може да се прави това, тъй като тези към 50 000 души, които към този момент са влезнали, са главно дами и деца. Представяте ли си какво ще стане, в случай че би трябвало да се подреди една майка децата си на опашка за документи? Трябва да има повече еластичност. "
С коя институция работят най-ефективно
" На този стадий Столична община е единствената институция, с която работим доста добре – каквото и да сме поискали като подпомагане – сме го получили. Почти няма нещо, за което да са споделили " нямаме опция ". Но те също са изправени пред проблеми – знаем каква е обстановката с детските градини в София. Невъзможно е да се намерят места за нашите деца, а би трябвало да се търси вид и за украинските. В същото време майките няма по какъв начин да работят, в случай че децата им не бъдат настанени. Дори да ги обучим да работят отдалечено, това ще е мъчно. Все отново имаме триумф в тази посока. Благодарение на фондация „ Америка за България “, дружно с други организации стартирахме план в „ Музейко “. Там се основава детски център с проведено хранене и опция за пладнешки сън на по-малките. Детският център, който сме разкрили тук, е за почасова грижа, само че майката дава отговор за храненето на детето. Нямаме условия ", споделя Кремена.
Стратегия, която не свършва с оказването на първа помощ
Някак не се обмисля изцяло казуса – не е единствено до настаняването. Трябва да се мисли по какъв начин ще се отопляват, хранят тези хора. Колко дълго време ще им се дава тази грижа. Трябва да има цялостна тактика, която да не свършва с оказването на първата помощ. Хората прииждат от ден на ден и повече. В София към този момент няма места за настаняване, започнахме да ги настаняваме към столицата. Но това е проблем – тъй като там няма кой да се грижи за децата, с цел да могат майките да работят. Сложен е и въпросът превозването. С идването си тези хора имат потребност първо малко да си починат, да осъзнаят къде се намират, какво желаят да вършат, тъй като не са в положение да преценяват. Повечето от тях считат, че са тук за малко и ще се върнат в Украйна. Имат потребност да намерят работа и да има кой да гледа децата им, до момента в който те работят.
Хубавата история за край
Как може да се отдели една история, възкликва Кремена, след това се замисля и историята изплува:
Може би това е срещата с двете прелестни девойки Лера и Деанка, в офиса на Андрей. Те са бесарабски българки. Бяха избягали от учебно заведение с една раничка. Станаха наши деца, погрижихме се да има къде да живеят, какво да облекат. Сега чакаме да излязат документите им, с цел да сключим контракти с тях. Те ще работят в детския център, ще се погрижим да завършат образованието си. Искат да останат тук, споделят, че в действителност първата им татковина е България, тъй като бащите им са родени тук. Тази история ми е доста близка, тъй като родителите им останаха там. Това са две прелестни девойки. Родителите им доста се притесняваха да не станат жертва на трафик. Един ден им споделих „ я се обадете на майките си да ме видят, с цел да бъдат спокойни “. Чухме се, поговорихме и родителите им се успокоиха. Станаха си наши деца.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ