Проф. Румен Драганов: Изключително интензивен ще бъде туризмът през 2023 г.
Интервю на Габриела ГЕОРГИЕВА, организация " Фокус "
- Липсата на сняг до момента по какъв начин се отразява на туристическия сезон у нас, господин Драганов?
- Не доста добре като цяло, само че не е и някаква изненада. Ние в последните 30 години към 60% от това време снегът е падал след 14 януари. Така че свикнахме от доста от дълго време, мога да кажа от края на 80-те, за това, че снегът пада по-късно. И ето в този момент видяхме и тази година, освен за България, а и за Европа, че има някакво световно стопляне в тази част на света.
От друга страна обаче Нова година беше безусловно цялостна - Банско, Боровец, Пампорово, Мальовица, Витоша, другите 32 туристически курорта, които са в планината, на всички места в страна ние имахме междинна претовареност 85% на хотелите. Когато се види какво пишат търсачките - в Пампорово беше 98%, в Боровец - 95, в Банско - 93. Тази събота на 7-ми си потеглиха гостите от планинските курорти. Очакваме да падне сняг в средата на седмицата, а туристите, които са там, карат ски върху изкуствения сняг, който е изработен от оръдията за сняг, като в Пампорово бяха готови 7 писти, работят 4 лифта. Също в Боровец има 4 писти, които работят. Не работят в действителност алените и черните писти. Всеки скиор знае, че те влизат в интервала и са най-добре за каране през февруари. Така че това, което ние чакаме, е февруари.
- Очакваме същински сняг да падне, с цел да имаме повече посещаемост.
- Истински сняг, и той да натрупа и да бъде обработен. Ето в този момент казусът апропо на тези, които идват по така наречен " индустриализиран туризъм ", т.е. изцяло проведени пътувания с чартърни полети, това, което е техният проблем, е, че курортите работят, писти има, лифтовете работят и надлежно те не могат да употребяват гаранция, която им се изплаща тогава, когато туристическият курорт е затворен.
През февруари ние ще имаме затваряне на туристическите курорти тогава, когато има мощни снеговалежи или има мощен вятър, който люлее лифтовете, или пък машините не могат да обработят снега, който е паднал, и не могат да се карат ски. Тогава туристите по индустриализирания туризъм получават обезщетения. Докато тези, другите, които пътуват свободно - дисперсният туризъм - в случай че желаят пътуват, в случай че не желаят не пътуват. Те не са с авансово закупени самолетни билети, авансово закупено настаняване и така нататък Те взимат решението в последния миг. Но в курортите по този начин или другояче заетостта сега се движи сред 79 и 80%.
- Как инфлацията се отразява на туристическите услуги? Тази година зимната ни почивката по-скъпа ли ще излезе от предходни години?
- Казвам ви - места няма към този момент. При 98% претовареност за какви пари да приказваме, защо скъпо или не скъпо? Места няма. Влизате в търсачката, те ви споделят: " Останали са единствено 4 места от 100 ", които се продават в съответния туристически комплекс. Опитайте се през уикендите да намерите в балнео, спа, уелнес място - можете да намерите в случай че в този момент си извършите резервация за февруари, март и по-нататък, само че за този уикенд е мъчно. Така че какво значи инфлацията?
Туризмът, хотелите, в случай че някой не знае, работят с една надценка, която е с към 140%, заведенията за хранене с към 300%, питейните заведения с 500%. При 500% надценка за какви 15% или 10% или колкото там инфлация да сложим, ще се отразят на потребителското търсене? И по тази причина това огромно търсене, което ви споделям, което го видяхме по Нова година от цялата страна, видяхме го лятото също, ние ще реализираме равнищата на 2019 година още през тази година. През предходните последните месеци на годината октомври, ноември и декември ние имаме с 10% повече влезнали чужденци в България в сравнение с 2019 година. Т.е. ние се движим доста добре във връзка с пътуванията. А и с очите си виждаме натоварванията на летищата, освен на Летище София. Ето летищата във Варна и Бургас регистрират над 3.1 милиона минали, Летище София - 6 милиона, т.е. рекордни резултати. И същото е по Европа - запушване по летищата, затруднени пътувания, самолетите цялостни. Който пътува, знае.
- А дали имаме достъп до здравни услуги по зимните ни курорти, тъй като си спомняме това лято, че имахме проблем с тях в летните ни курорти?
- Навсякъде имаме проблем във връзка с здравните услуги. Фактически значително са навлезли частни бизнеси. И лятото виждаме тези коли за спешна помощ, закупени от европейски страни, които обслужват туристи, същото го има и по зимните курорти - в случай че някой му се случи каквото и да било, постоянно се притичват на помощ. Оплакванията на задграничните ни посетители са, че им желаят доста огромни суми за това, което им се е случило. Но положителното е това, че застрахователите във Англия, Германия, в другите европейски страни, поемат документите за настъпила вреда тук, само че задават въпреки всичко въпроса: за какво се заплащат такива огромни суми.
Иначе като цяло мога да кажа, че държавните проведени медицински пунктове са зле. Само вижте в Банско за каква мъничка сградичка със стаички става въпрос за този многохиляден туристически курорт. Там, в случай че някой пострада, би трябвало да бъде каран в болничното заведение в Разлог или в Благоевград, или в София. Така че организацията не е окей, и там има една огромна дупка във връзка с това да осъществим отговорностите си като страна-член на Европейски Съюз, защото ние имаме интернационалните конвенции за здравна помощ и сме длъжни да осигуряваме здравна помощ при положение на злополучие, или за това, което се случва на туристите и в планините, и по морето, когато има произшествия.
- Тази обстановка е малко антиреклама за България. Това няма ли да докара до понижаване на външните ни туристи?
- Те не го схващат, тъй като на тях колкото и пари да им поискаш, зашеметени, те ги заплащат. Но повече мърморят застрахователите и техните сътрудници тук, които са задавали въпросът за какво е по този начин. Но няма някаква реакция негативна, защото всеки получава услугата, която има, която му е нужна, пък застрахователите да се оправят.
- А кои бяха най-предпочитаните дестинации отвън България за българина през миналата година?
- Номер 1 са страните от Европейския съюз. Ако погледнем като размери и самолетите, и рейсовете, и това, което извозва най-вече пасажери, това са страните от Европейски Съюз, там са над 56% от всевъзможни пътувания. След това са страните, които са към нас - най-много Турция. Като активност, като желани туристически дестинации, най-вече се върви в Турция било за шопинг, тъй като там медикаментите са 3 пъти по-евтини и ред други неща, а виждаме и заради курса на турската лира. Било прилежащи страни, като Македония, Сърбия, Гърция, само че тя не е толкоз шопинг дестинация.
- По-скоро е страна за отмора.
- Но за сметка на това българите си я харесват, изключително тези, които са от южната част и им е на 15-20 минути път, пък и на други, които имат да пътуват по час-два, Гърция е една такава желана дестинация. Остават така наречен дестинации, които са с проведени пътувания. Те като % са малко от общия брой пътуващи българи в чужбина, които през 2019 година надвишиха 7 милиона пътувания, към 4-5% са тези, които са с проведени пътувания от туроператори и други по екзотични дестинации.
- Каква е вашата прогноза за туризма през 2023 година?
- Изключително натоварен ще бъде туризмът. Ние тук, в България, в края на седмицата, в края на всяка седмица в този момент през зимата ще имаме към 150-190 хиляди пътувания вътре в страната, и през лятото те ще надвишават 300 000 във върха на сезона, имам предвид 25 юли някъде до към 5-7 август. Хората привикнаха да пътуват, доста от тях по време на пандемията си направиха втори дом - бащини къщи, наследствени парцели, други, закупиха парцели и по Черноморието и по планините. Изключително добър, първокласен и на ниска цена туристически артикул, когато става въпрос за къщи за посетители, фамилни хотели, балнео, спа и уелнес. Пак споделям, казусът е, че места няма.
/със съкращения/
>
- Липсата на сняг до момента по какъв начин се отразява на туристическия сезон у нас, господин Драганов?
- Не доста добре като цяло, само че не е и някаква изненада. Ние в последните 30 години към 60% от това време снегът е падал след 14 януари. Така че свикнахме от доста от дълго време, мога да кажа от края на 80-те, за това, че снегът пада по-късно. И ето в този момент видяхме и тази година, освен за България, а и за Европа, че има някакво световно стопляне в тази част на света.
От друга страна обаче Нова година беше безусловно цялостна - Банско, Боровец, Пампорово, Мальовица, Витоша, другите 32 туристически курорта, които са в планината, на всички места в страна ние имахме междинна претовареност 85% на хотелите. Когато се види какво пишат търсачките - в Пампорово беше 98%, в Боровец - 95, в Банско - 93. Тази събота на 7-ми си потеглиха гостите от планинските курорти. Очакваме да падне сняг в средата на седмицата, а туристите, които са там, карат ски върху изкуствения сняг, който е изработен от оръдията за сняг, като в Пампорово бяха готови 7 писти, работят 4 лифта. Също в Боровец има 4 писти, които работят. Не работят в действителност алените и черните писти. Всеки скиор знае, че те влизат в интервала и са най-добре за каране през февруари. Така че това, което ние чакаме, е февруари.
- Очакваме същински сняг да падне, с цел да имаме повече посещаемост.
- Истински сняг, и той да натрупа и да бъде обработен. Ето в този момент казусът апропо на тези, които идват по така наречен " индустриализиран туризъм ", т.е. изцяло проведени пътувания с чартърни полети, това, което е техният проблем, е, че курортите работят, писти има, лифтовете работят и надлежно те не могат да употребяват гаранция, която им се изплаща тогава, когато туристическият курорт е затворен.
През февруари ние ще имаме затваряне на туристическите курорти тогава, когато има мощни снеговалежи или има мощен вятър, който люлее лифтовете, или пък машините не могат да обработят снега, който е паднал, и не могат да се карат ски. Тогава туристите по индустриализирания туризъм получават обезщетения. Докато тези, другите, които пътуват свободно - дисперсният туризъм - в случай че желаят пътуват, в случай че не желаят не пътуват. Те не са с авансово закупени самолетни билети, авансово закупено настаняване и така нататък Те взимат решението в последния миг. Но в курортите по този начин или другояче заетостта сега се движи сред 79 и 80%.
- Как инфлацията се отразява на туристическите услуги? Тази година зимната ни почивката по-скъпа ли ще излезе от предходни години?
- Казвам ви - места няма към този момент. При 98% претовареност за какви пари да приказваме, защо скъпо или не скъпо? Места няма. Влизате в търсачката, те ви споделят: " Останали са единствено 4 места от 100 ", които се продават в съответния туристически комплекс. Опитайте се през уикендите да намерите в балнео, спа, уелнес място - можете да намерите в случай че в този момент си извършите резервация за февруари, март и по-нататък, само че за този уикенд е мъчно. Така че какво значи инфлацията?
Туризмът, хотелите, в случай че някой не знае, работят с една надценка, която е с към 140%, заведенията за хранене с към 300%, питейните заведения с 500%. При 500% надценка за какви 15% или 10% или колкото там инфлация да сложим, ще се отразят на потребителското търсене? И по тази причина това огромно търсене, което ви споделям, което го видяхме по Нова година от цялата страна, видяхме го лятото също, ние ще реализираме равнищата на 2019 година още през тази година. През предходните последните месеци на годината октомври, ноември и декември ние имаме с 10% повече влезнали чужденци в България в сравнение с 2019 година. Т.е. ние се движим доста добре във връзка с пътуванията. А и с очите си виждаме натоварванията на летищата, освен на Летище София. Ето летищата във Варна и Бургас регистрират над 3.1 милиона минали, Летище София - 6 милиона, т.е. рекордни резултати. И същото е по Европа - запушване по летищата, затруднени пътувания, самолетите цялостни. Който пътува, знае.
- А дали имаме достъп до здравни услуги по зимните ни курорти, тъй като си спомняме това лято, че имахме проблем с тях в летните ни курорти?
- Навсякъде имаме проблем във връзка с здравните услуги. Фактически значително са навлезли частни бизнеси. И лятото виждаме тези коли за спешна помощ, закупени от европейски страни, които обслужват туристи, същото го има и по зимните курорти - в случай че някой му се случи каквото и да било, постоянно се притичват на помощ. Оплакванията на задграничните ни посетители са, че им желаят доста огромни суми за това, което им се е случило. Но положителното е това, че застрахователите във Англия, Германия, в другите европейски страни, поемат документите за настъпила вреда тук, само че задават въпреки всичко въпроса: за какво се заплащат такива огромни суми.
Иначе като цяло мога да кажа, че държавните проведени медицински пунктове са зле. Само вижте в Банско за каква мъничка сградичка със стаички става въпрос за този многохиляден туристически курорт. Там, в случай че някой пострада, би трябвало да бъде каран в болничното заведение в Разлог или в Благоевград, или в София. Така че организацията не е окей, и там има една огромна дупка във връзка с това да осъществим отговорностите си като страна-член на Европейски Съюз, защото ние имаме интернационалните конвенции за здравна помощ и сме длъжни да осигуряваме здравна помощ при положение на злополучие, или за това, което се случва на туристите и в планините, и по морето, когато има произшествия.
- Тази обстановка е малко антиреклама за България. Това няма ли да докара до понижаване на външните ни туристи?
- Те не го схващат, тъй като на тях колкото и пари да им поискаш, зашеметени, те ги заплащат. Но повече мърморят застрахователите и техните сътрудници тук, които са задавали въпросът за какво е по този начин. Но няма някаква реакция негативна, защото всеки получава услугата, която има, която му е нужна, пък застрахователите да се оправят.
- А кои бяха най-предпочитаните дестинации отвън България за българина през миналата година?
- Номер 1 са страните от Европейския съюз. Ако погледнем като размери и самолетите, и рейсовете, и това, което извозва най-вече пасажери, това са страните от Европейски Съюз, там са над 56% от всевъзможни пътувания. След това са страните, които са към нас - най-много Турция. Като активност, като желани туристически дестинации, най-вече се върви в Турция било за шопинг, тъй като там медикаментите са 3 пъти по-евтини и ред други неща, а виждаме и заради курса на турската лира. Било прилежащи страни, като Македония, Сърбия, Гърция, само че тя не е толкоз шопинг дестинация.
- По-скоро е страна за отмора.
- Но за сметка на това българите си я харесват, изключително тези, които са от южната част и им е на 15-20 минути път, пък и на други, които имат да пътуват по час-два, Гърция е една такава желана дестинация. Остават така наречен дестинации, които са с проведени пътувания. Те като % са малко от общия брой пътуващи българи в чужбина, които през 2019 година надвишиха 7 милиона пътувания, към 4-5% са тези, които са с проведени пътувания от туроператори и други по екзотични дестинации.
- Каква е вашата прогноза за туризма през 2023 година?
- Изключително натоварен ще бъде туризмът. Ние тук, в България, в края на седмицата, в края на всяка седмица в този момент през зимата ще имаме към 150-190 хиляди пътувания вътре в страната, и през лятото те ще надвишават 300 000 във върха на сезона, имам предвид 25 юли някъде до към 5-7 август. Хората привикнаха да пътуват, доста от тях по време на пандемията си направиха втори дом - бащини къщи, наследствени парцели, други, закупиха парцели и по Черноморието и по планините. Изключително добър, първокласен и на ниска цена туристически артикул, когато става въпрос за къщи за посетители, фамилни хотели, балнео, спа и уелнес. Пак споделям, казусът е, че места няма.
/със съкращения/
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ