Станислав Колев: Да обичаш София повече от себе си
Инж. Иван Иванов е една от най-ярките персони в историята на нашата столица, чиято звезда постоянно ще трепти на нейния хоризонт.
Жалко и обидно е за самите нас, че ние, вторачени в личните си грижи, постоянно загърбваме паметта за огромните почтени българи, работили на великия строеж, наименуван „ Майка България “. Наредени в „ Алеята на забравените “, сенките им гледат към нас. Те не жадуват нови лаври и овации. Настояват само да помним предишното си, тъй като бъдещето ни лежи върху паметта за него.
Станислав Колев
През октомври 2021 година беше показана книгата ми КМЕТЪТ НА СОФИЯ инж. Иван Иванов (1891 – 1965 г.), издадена от Фондация „ Трейс за хората “, с увод на проф. Андрей Пантев. За нейното написване прекарах близо шест месеца в Държавния списък, изучавайки стотици непокътнати документи за живота на инж. Иван Иванов. Изчетох десетки страници от периодически издания от първата половина на предишния век, съхранени във фондовете на Националната, Софийската библиотеки и в цифровия списък на Българска академия на науките, прелиствах записки и дневници на бележити персони от политическия ни живот от това време. Попаднах и на чудесния документален филм на Адела Пеева „ Кметът “.
Ще се опитам в резюме да опиша за невероятната орис на инж. Иван Иванов. Роден в Сливен на 2 юли 1891 година, той е второто от петте деца на майор Никола Иванов и жена му Екатерина. По-късно бащата е назначен в гарнизона в Стара Загора, а след това и в софийския. Иван приключва Кадетското учебно заведение, през 1912 година отпътува за Германия, където следва хидроинженерство в Кралската Баварска политехника в Мюнхен. Момчето е измежду най-бедните студенти, работи в допълнение, с цел да посреща разноските си.
Пацифист по природа, отхвърля на татко си да продължи военната си кариера. Но когато стартира Междусъюзническата война, у Иван надвива патриотичният дълг, той прекъсва образованието си, връща се в родината и през 1913 година се записва като доброволец в армията, по време на която служи в инженерните елементи. Макар, че татко му умира в борбата при Дойран, майка му упорства Иван да се върне в Мюнхен и да довърши образованието си.
След дипломирането си, през септември 1915 година, инж. Иванов е назначен на работа в пътно-паважното поделение на Софийската община. През 1917-та е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, в пионерните елементи и през януари 1918 година отпътува за фронта по време на Първата международна война. През есента на 1919 година началникът на отделението „ Водоснабдяване и канализация “ инж. Христо Танев го кани още веднъж на работа в Софийската община. И от тук стартира блестящият път на хидроинженера Иван Иванов.
Столицата няма задоволително вода и е въведен воден режим. Безразборно порастват и се появяват нови квартали с бежанци от Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Започват епидемии, градът е пред тестване. Проведени са многочислени проучвания на съществуващите водоизточници край София, само че нито един от тях не дава решение на казуса. Тогава инж. Танев споделя с младия си сътрудник съвсем налудничавата си концепция до столицата да се доведат водите на Рила. Инж. Иван Иванов застава зад нея напълно, макар, че мнозина от ръководещите я дефинират като „ фараонщина “.
Той се отдава на тази концепция с целия си научен опит и пристрастеност. Изпратен е от Софийската община да изследва опита на страни като Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Испания. Опознава огромни хидроинженерни обекти, води десетки страници мемоари. След завръщането си в България обикаля хребетите и деретата на Рила, нощува в хижи, манастири и паланки и избира мястото за водохващането, където се събират Бели, Черни и Леви Искър. В едно от следващите му бродения из Рила инж. Иванов е записал в бележника си: „ Навлизайки в дефилето, ние слушаме все по-ясно песента на Искровете, онази хубава мелодия на водата, която е пристигнала от огромните върхове, където единствено лете върви индивидът и на пътя за морето разправя за хубостта на зимата, за хубостта на вечерните часове, когато горят всички върхове в последните розови лъчи на гаснещото слънце, за неволята на сърните и дивите кози в тази люта зима и за сънищата на смразените утрини и русалките в горните рилски езера… “ Знак, че зад прагматичния темперамент на инженера Иван Иванов се крие сензитивна, лирична натура.
Следват дни и нощи пред чертожната маса дружно с сътрудниците му от новосъздадената Дирекция за създаване на Рилския тръбопровод, която той по-късно оглавява като шеф. Проектът е приключен. Но от кое място да получат финансиране от близо 600 милиона лв. – страната е в икономическа рецесия, изплаща неимоверно високите военни репарации. И тук прагматичният инж. Иванов съумява – дружно с кмета Иван Площаков и финансиста Добри Божилов внасят предложение в Народното събрание за основаването на народен фонд за битка с безводието, захранван със средствата от митническите такси. През 1925 година Народното събрание приема Закон за строителството на водопровода „ Рила-София “.
Да дръзнеш да влезеш в борба с непристъпната Рила, да уловиш бистрите и студени води на притоците на Искър и да ги доведеш до столицата не е нормално предизвикателство. С помощта на опита на немска и италианска компании, с труда на над 2 000 служащи от близките села, минавайки през правосъдни каузи за отчуждаване на парцели, за осем години е построено 70-километровото трасе на най-дългия за времето си тръбопровод в Европа. Излети са десетки хиляди кубически метра бетон, прокопан е най-дългият в тези години тунел с дължина 3 558 м, направени са 14 сифона, дюкери, акведукти, хиляди метри канали, подпорни стени.
Успоредно с всичко това, са издигнати и оборудвани двете Водноелектрическа централа „ Мала черква “ и „ Симеоново “, които би трябвало да обезпечат спомагателна електрическа енергия за София. На 23 април 1933 година с водосвет и огромно празненство на стадион „ Юнак “ Рилският тръбопровод е открит. От особено направено хидросъоръжение високо във въздуха руква гейзер с водата от планината, доведена до столицата. Добре е да помним, че и през днешния ден, когато отпиваме глътка вода от чешмата в къщи, изискуем това на инж. Иван Иванов и неговите сътрудници, на смелостта на техния дух, на напъните и професионализма им.
На 24 май, пет дни след Деветнадесетомайския прелом през 1934 година, с декрет на Негово Величество цар Борис III инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София. Малко разяснение: в политическата процедура на Царство България не са се провеждали избори за локална власт. Всяка партия или коалиция, спечелила изборите за Народно заседание, предлага на Двореца и царят назначава кметове на градовете. Инж. Иван Иванов и 42-ят кмет на столицата след Освобождението.
Той е препоръчан на министър-председателя Кимон Георгиев от ген. Петър Мидилев, който оглавява Министерството на вътрешните работи и националното здраве в неговия кабинет. Мотивите, с които слага кандидатурата на Иванов, са: липса на принадлежност към политически партии, висок професионализъм, организаторски качества, мъж с положително и неопетнено име.
Тук ще се опитам да показва най-важните моменти от кметуването на инж. Иван Иванов през 10-те години, в които заема този пост. Това не е по никакъв начин лесна задача, поради това, че човек се изправя пред кипящ от сила визионер за бъдещето на София, до болежка самовзискателен, несклоняем и почтен до безконечност – качества, които през днешния ден мъчно срещаме.
Първата задача на новия кмет е да постави ред и да извади нескрито финансовото положение на общината. Издава наредби: против корупцията в общинската администрация под боязън от тъмничен затвор; за запазване чистотата на града против парични глоби; за унищожаване на просторите с пране по балконите. Модернизира и усъвършенства столичния трамваен превоз, вкарва първите пешеходни зони по улица „ Пиротска “ и бул. „ Цар Освободител “. Създава Общинска полиция, Общинска банка, Спешна помощ, строи Общинска болница и инфекциозно поделение към нея. Общината приема стратегия за строителство на жилища за небогати и малоимотни жители. Превръща столицата в туристическа атракция – в дните към 24 май всички, идващи от страната, получават понижения по БДЖ, в изложбените салони, хотелите, театрите, кината, футболните игрища. Финансовите доходи на града внезапно се усилват. Провежда първите рекламни шествия по улиците на София, представящи и насърчаващи локалните производители и занаятчии.
Кметът инж. Иван Иванов е последовател на започнатото от неговите прародители. С убеждението, че историята на София не стартира с него, той настойчиво надгражда наследеното от индивида, който най-вече почита и с който го свързва откровено другарство – ген. Владимир Вазов, кмет на столицата от 1926-та до 1932-ра година. В годините, в които инж. Иванов е отпред на Софийската община, са приключени и открити множеството от знаковите здания в архитектурата на днешна София. Това са Ректоратът, Централното ръководство на Българска народна банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, Македонският теоретичен институт, новият хотел „ България “ и концертната Зала „ България “, днешният Музикален спектакъл, реконструкцията и разширението на Министерството на защитата, постройката на културния дом „ Славянска сказка “, постройката на Радио София, хотел „ Балкан “ и днешния „ Младежки спектакъл “. По самодейност на кмета е издигната и открита първата столична лятна къпалня „ Мария Луиза “, прекръстена по-късно на „ Република “. Негова е и концепцията за основаването на паметника на патриарх Евтимий.
По предложение на инж. Иванов през 1937 година, на мястото на „ Общински вестник “, стартира да излиза сп. „ Сердика “. С съществена цел то да е обществена естрада за активността на общината, то се трансформира и в издание, в което разгласяват творчеството си одобрени и млади български писатели, изкуствоведи, театрални и музикални публицисти.
Кметът на София е идеалист, който знае по какъв начин да реализира бляновете си за превръщането на столицата в град-градина, за покоряване на градската инфраструктура на условията на сегашното и бъдещето. След огромен интернационален конкурс, в който вземат участие най-изтъкнати урбанисти от цяла Европа, общината избира предлагането на немския проф. Адолф Мусман за нов градоустройствен проект, одобрен по-късно от Народното събрание. Част от него е осъществена до началото на войната - Южният, Западният и Северния парк, заложени в Пана Мусман, са останали и до през днешния ден за наслада на софиянци.
Инж. Иван Иванов има и една особена сензитивност към културния дух на столицата. Започналата Втора международна война слага на тестване и креативната интелигенция. С цел да подкрепи изпадналите в мизерия български писатели и художници, общината провежда конкурс за новоучредената премия „ София в книги и картини “ за творби, отдадени на столицата. Присъдени са парични награди, направени са откупки на живописни платна и скулптори.
Строителят на модерна София е наказан да преживее разрухата на огромна част от сътвореното в годините на неговото ръководство. По време на англо-американските бомбардировки над столицата пред очите му се срутват и потъват в пламъци доста от най-красивите здания. Обикаля пламналия в пожари опустошен град, мъчително приема гибелта на всеки умрял гражданин на града. Дава всичко от себе си да се изградят бомбоубежища за популацията, претърпява мъчително гледката на колоните от софиянци, напускащи София при евакуацията след унищожителната бомбардировка на 10 януари 1944 година
Датата 9 септември 1944 година е времеразделът в живота на инж. Иван Иванов. Арестуван, хвърлен в Централния затвор без право на рандеву, той е наказан от така наречен Народен съд през април 1945 година на пожизнен непоколебим тъмничен затвор с лишаване на имуществото му. А то се състои само от скромна, двуетажна къща на бул. „ Евлогий Георгиев “ на пресечката на улиците „ 13-ти март “ и „ 6-ти септември “, непокътната и до през днешния ден. Къщата е издигната през 1924 година с банков заем за дом на младото семейство на родената в Германия Матилда Хинце и младия инженер Иван Иванов, които имат три дъщери. Затворникът е изпратен да копае въглища в рудник „ Пирин “, местят го на други обекти.
Съдържанието на обвинителния акт е толкоз несъстоятелно, че евентуално и неговите съставители са осъзнавали това. Кметът инж. Иванов бил провеждал „ профашистка политика “ в ръководството на София, не полагал грижи за избавяне на популацията по време на бомбардировките и все неистини от този жанр – явно, заръката на Партията е трябвало да бъде изпълнена непременно и фашисткия кмет да бъде пратен в пандиза.
Съдбата, въпреки всичко, се оказала благосклонна към пандизчията Иванов – присъдата е понижена на 15 години, а в края на 1947 година е опрощение и освободен. Заради качествата му на хидроинженер, проектирал и построил водопровода „ Рила-София “, го назначават в „ Енергохидропроект “, където става и основен инженер в екипа за строителството на язовир „ Сталин “, настоящия „ Искър “. На тържественото разкриване на 6 септември 1954 година не е поканен – той си остава „ зложелател на народа “. Отнето му е и званието член-кореспондент на Българска академия на науките. След пенсионирането си, взе участие в експертни препоръки по хидроинженерни планове, написа интензивно публикации в профилирания щемпел. Умира в София през 1965 година
За първи път в книгата „ Кметът на София инж. Иван Иванов “ е оповестен незнаен до момента факт – че той е членувал в масонската ложа „ “Зора “ от 1933 година до 1940 година, когато Великата ложа на България е закрита по Закона за отбрана на страната.
Докато проучвах живота и делото на инж. Иван Иванов, пред мен изникваха въпроси, които търсеха своя отговор. Той е назначен за кмет на София от Н.В. цар Борис III по предложение на Кимон Георгиев, министър-председател след преврата на 19-ти май 1934 година Забранявайки всички политически партии в страната, държавното управление на Георгиев изрично е било решено да спре разграбването на държавната хазна от сменящите се непрестанно кабинети, да се въздигане стопанската система на страната по европейски пример. Това виждане за бъдещето на страната се споделя и от идващите държавни управления и министър-председатели. След военната и стопанска злополука след Първата международна война, през 1939 г, с доста старания и труд за развиване на стопанската система си, България доближава до второ място в Европа, след Австрия, по напредък на Брутният вътрешен продукт и изживява най-големия си стопански подем преди Втората международна война.
През десетте години по време на кметуването на инж. Иванов, той работи сполучливо с 12 държавни управления, чак до 9 септември 1944 година – нито едно от тях не го е отстранило от кметския пост. Не открих и още диря отговор на въпроса по какъв начин се е случило това. Дали, тъй като се е опазил от изкушението да търси облаги от присъединяване в политически игри и да натрупа персонално облагодетелстване? От това, което научих за живота му, мисля, че духът му на възрожденец, който е носел, неговата отдаденост на добруването на столичния град и на софиянци, човешките му качества като праволинейност и почтеност са го запазили на поста му. /БГНЕС
---------------------------------
Анализ на журналиста Станислав Колев. Той е създател на книгите: София - от първия трамвай до последната спирка на метрото, Кметът на София инж. Иван Иванов. Текстът е възложен от създателя на Агенция БГНЕС.
Жалко и обидно е за самите нас, че ние, вторачени в личните си грижи, постоянно загърбваме паметта за огромните почтени българи, работили на великия строеж, наименуван „ Майка България “. Наредени в „ Алеята на забравените “, сенките им гледат към нас. Те не жадуват нови лаври и овации. Настояват само да помним предишното си, тъй като бъдещето ни лежи върху паметта за него.
Станислав Колев
През октомври 2021 година беше показана книгата ми КМЕТЪТ НА СОФИЯ инж. Иван Иванов (1891 – 1965 г.), издадена от Фондация „ Трейс за хората “, с увод на проф. Андрей Пантев. За нейното написване прекарах близо шест месеца в Държавния списък, изучавайки стотици непокътнати документи за живота на инж. Иван Иванов. Изчетох десетки страници от периодически издания от първата половина на предишния век, съхранени във фондовете на Националната, Софийската библиотеки и в цифровия списък на Българска академия на науките, прелиствах записки и дневници на бележити персони от политическия ни живот от това време. Попаднах и на чудесния документален филм на Адела Пеева „ Кметът “.
Ще се опитам в резюме да опиша за невероятната орис на инж. Иван Иванов. Роден в Сливен на 2 юли 1891 година, той е второто от петте деца на майор Никола Иванов и жена му Екатерина. По-късно бащата е назначен в гарнизона в Стара Загора, а след това и в софийския. Иван приключва Кадетското учебно заведение, през 1912 година отпътува за Германия, където следва хидроинженерство в Кралската Баварска политехника в Мюнхен. Момчето е измежду най-бедните студенти, работи в допълнение, с цел да посреща разноските си.
Пацифист по природа, отхвърля на татко си да продължи военната си кариера. Но когато стартира Междусъюзническата война, у Иван надвива патриотичният дълг, той прекъсва образованието си, връща се в родината и през 1913 година се записва като доброволец в армията, по време на която служи в инженерните елементи. Макар, че татко му умира в борбата при Дойран, майка му упорства Иван да се върне в Мюнхен и да довърши образованието си.
След дипломирането си, през септември 1915 година, инж. Иванов е назначен на работа в пътно-паважното поделение на Софийската община. През 1917-та е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, в пионерните елементи и през януари 1918 година отпътува за фронта по време на Първата международна война. През есента на 1919 година началникът на отделението „ Водоснабдяване и канализация “ инж. Христо Танев го кани още веднъж на работа в Софийската община. И от тук стартира блестящият път на хидроинженера Иван Иванов.
Столицата няма задоволително вода и е въведен воден режим. Безразборно порастват и се появяват нови квартали с бежанци от Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Започват епидемии, градът е пред тестване. Проведени са многочислени проучвания на съществуващите водоизточници край София, само че нито един от тях не дава решение на казуса. Тогава инж. Танев споделя с младия си сътрудник съвсем налудничавата си концепция до столицата да се доведат водите на Рила. Инж. Иван Иванов застава зад нея напълно, макар, че мнозина от ръководещите я дефинират като „ фараонщина “.
Той се отдава на тази концепция с целия си научен опит и пристрастеност. Изпратен е от Софийската община да изследва опита на страни като Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Испания. Опознава огромни хидроинженерни обекти, води десетки страници мемоари. След завръщането си в България обикаля хребетите и деретата на Рила, нощува в хижи, манастири и паланки и избира мястото за водохващането, където се събират Бели, Черни и Леви Искър. В едно от следващите му бродения из Рила инж. Иванов е записал в бележника си: „ Навлизайки в дефилето, ние слушаме все по-ясно песента на Искровете, онази хубава мелодия на водата, която е пристигнала от огромните върхове, където единствено лете върви индивидът и на пътя за морето разправя за хубостта на зимата, за хубостта на вечерните часове, когато горят всички върхове в последните розови лъчи на гаснещото слънце, за неволята на сърните и дивите кози в тази люта зима и за сънищата на смразените утрини и русалките в горните рилски езера… “ Знак, че зад прагматичния темперамент на инженера Иван Иванов се крие сензитивна, лирична натура.
Следват дни и нощи пред чертожната маса дружно с сътрудниците му от новосъздадената Дирекция за създаване на Рилския тръбопровод, която той по-късно оглавява като шеф. Проектът е приключен. Но от кое място да получат финансиране от близо 600 милиона лв. – страната е в икономическа рецесия, изплаща неимоверно високите военни репарации. И тук прагматичният инж. Иванов съумява – дружно с кмета Иван Площаков и финансиста Добри Божилов внасят предложение в Народното събрание за основаването на народен фонд за битка с безводието, захранван със средствата от митническите такси. През 1925 година Народното събрание приема Закон за строителството на водопровода „ Рила-София “.
Да дръзнеш да влезеш в борба с непристъпната Рила, да уловиш бистрите и студени води на притоците на Искър и да ги доведеш до столицата не е нормално предизвикателство. С помощта на опита на немска и италианска компании, с труда на над 2 000 служащи от близките села, минавайки през правосъдни каузи за отчуждаване на парцели, за осем години е построено 70-километровото трасе на най-дългия за времето си тръбопровод в Европа. Излети са десетки хиляди кубически метра бетон, прокопан е най-дългият в тези години тунел с дължина 3 558 м, направени са 14 сифона, дюкери, акведукти, хиляди метри канали, подпорни стени.
Успоредно с всичко това, са издигнати и оборудвани двете Водноелектрическа централа „ Мала черква “ и „ Симеоново “, които би трябвало да обезпечат спомагателна електрическа енергия за София. На 23 април 1933 година с водосвет и огромно празненство на стадион „ Юнак “ Рилският тръбопровод е открит. От особено направено хидросъоръжение високо във въздуха руква гейзер с водата от планината, доведена до столицата. Добре е да помним, че и през днешния ден, когато отпиваме глътка вода от чешмата в къщи, изискуем това на инж. Иван Иванов и неговите сътрудници, на смелостта на техния дух, на напъните и професионализма им.
На 24 май, пет дни след Деветнадесетомайския прелом през 1934 година, с декрет на Негово Величество цар Борис III инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София. Малко разяснение: в политическата процедура на Царство България не са се провеждали избори за локална власт. Всяка партия или коалиция, спечелила изборите за Народно заседание, предлага на Двореца и царят назначава кметове на градовете. Инж. Иван Иванов и 42-ят кмет на столицата след Освобождението.
Той е препоръчан на министър-председателя Кимон Георгиев от ген. Петър Мидилев, който оглавява Министерството на вътрешните работи и националното здраве в неговия кабинет. Мотивите, с които слага кандидатурата на Иванов, са: липса на принадлежност към политически партии, висок професионализъм, организаторски качества, мъж с положително и неопетнено име.
Тук ще се опитам да показва най-важните моменти от кметуването на инж. Иван Иванов през 10-те години, в които заема този пост. Това не е по никакъв начин лесна задача, поради това, че човек се изправя пред кипящ от сила визионер за бъдещето на София, до болежка самовзискателен, несклоняем и почтен до безконечност – качества, които през днешния ден мъчно срещаме.
Първата задача на новия кмет е да постави ред и да извади нескрито финансовото положение на общината. Издава наредби: против корупцията в общинската администрация под боязън от тъмничен затвор; за запазване чистотата на града против парични глоби; за унищожаване на просторите с пране по балконите. Модернизира и усъвършенства столичния трамваен превоз, вкарва първите пешеходни зони по улица „ Пиротска “ и бул. „ Цар Освободител “. Създава Общинска полиция, Общинска банка, Спешна помощ, строи Общинска болница и инфекциозно поделение към нея. Общината приема стратегия за строителство на жилища за небогати и малоимотни жители. Превръща столицата в туристическа атракция – в дните към 24 май всички, идващи от страната, получават понижения по БДЖ, в изложбените салони, хотелите, театрите, кината, футболните игрища. Финансовите доходи на града внезапно се усилват. Провежда първите рекламни шествия по улиците на София, представящи и насърчаващи локалните производители и занаятчии.
Кметът инж. Иван Иванов е последовател на започнатото от неговите прародители. С убеждението, че историята на София не стартира с него, той настойчиво надгражда наследеното от индивида, който най-вече почита и с който го свързва откровено другарство – ген. Владимир Вазов, кмет на столицата от 1926-та до 1932-ра година. В годините, в които инж. Иванов е отпред на Софийската община, са приключени и открити множеството от знаковите здания в архитектурата на днешна София. Това са Ректоратът, Централното ръководство на Българска народна банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи, Македонският теоретичен институт, новият хотел „ България “ и концертната Зала „ България “, днешният Музикален спектакъл, реконструкцията и разширението на Министерството на защитата, постройката на културния дом „ Славянска сказка “, постройката на Радио София, хотел „ Балкан “ и днешния „ Младежки спектакъл “. По самодейност на кмета е издигната и открита първата столична лятна къпалня „ Мария Луиза “, прекръстена по-късно на „ Република “. Негова е и концепцията за основаването на паметника на патриарх Евтимий.
По предложение на инж. Иванов през 1937 година, на мястото на „ Общински вестник “, стартира да излиза сп. „ Сердика “. С съществена цел то да е обществена естрада за активността на общината, то се трансформира и в издание, в което разгласяват творчеството си одобрени и млади български писатели, изкуствоведи, театрални и музикални публицисти.
Кметът на София е идеалист, който знае по какъв начин да реализира бляновете си за превръщането на столицата в град-градина, за покоряване на градската инфраструктура на условията на сегашното и бъдещето. След огромен интернационален конкурс, в който вземат участие най-изтъкнати урбанисти от цяла Европа, общината избира предлагането на немския проф. Адолф Мусман за нов градоустройствен проект, одобрен по-късно от Народното събрание. Част от него е осъществена до началото на войната - Южният, Западният и Северния парк, заложени в Пана Мусман, са останали и до през днешния ден за наслада на софиянци.
Инж. Иван Иванов има и една особена сензитивност към културния дух на столицата. Започналата Втора международна война слага на тестване и креативната интелигенция. С цел да подкрепи изпадналите в мизерия български писатели и художници, общината провежда конкурс за новоучредената премия „ София в книги и картини “ за творби, отдадени на столицата. Присъдени са парични награди, направени са откупки на живописни платна и скулптори.
Строителят на модерна София е наказан да преживее разрухата на огромна част от сътвореното в годините на неговото ръководство. По време на англо-американските бомбардировки над столицата пред очите му се срутват и потъват в пламъци доста от най-красивите здания. Обикаля пламналия в пожари опустошен град, мъчително приема гибелта на всеки умрял гражданин на града. Дава всичко от себе си да се изградят бомбоубежища за популацията, претърпява мъчително гледката на колоните от софиянци, напускащи София при евакуацията след унищожителната бомбардировка на 10 януари 1944 година
Датата 9 септември 1944 година е времеразделът в живота на инж. Иван Иванов. Арестуван, хвърлен в Централния затвор без право на рандеву, той е наказан от така наречен Народен съд през април 1945 година на пожизнен непоколебим тъмничен затвор с лишаване на имуществото му. А то се състои само от скромна, двуетажна къща на бул. „ Евлогий Георгиев “ на пресечката на улиците „ 13-ти март “ и „ 6-ти септември “, непокътната и до през днешния ден. Къщата е издигната през 1924 година с банков заем за дом на младото семейство на родената в Германия Матилда Хинце и младия инженер Иван Иванов, които имат три дъщери. Затворникът е изпратен да копае въглища в рудник „ Пирин “, местят го на други обекти.
Съдържанието на обвинителния акт е толкоз несъстоятелно, че евентуално и неговите съставители са осъзнавали това. Кметът инж. Иванов бил провеждал „ профашистка политика “ в ръководството на София, не полагал грижи за избавяне на популацията по време на бомбардировките и все неистини от този жанр – явно, заръката на Партията е трябвало да бъде изпълнена непременно и фашисткия кмет да бъде пратен в пандиза.
Съдбата, въпреки всичко, се оказала благосклонна към пандизчията Иванов – присъдата е понижена на 15 години, а в края на 1947 година е опрощение и освободен. Заради качествата му на хидроинженер, проектирал и построил водопровода „ Рила-София “, го назначават в „ Енергохидропроект “, където става и основен инженер в екипа за строителството на язовир „ Сталин “, настоящия „ Искър “. На тържественото разкриване на 6 септември 1954 година не е поканен – той си остава „ зложелател на народа “. Отнето му е и званието член-кореспондент на Българска академия на науките. След пенсионирането си, взе участие в експертни препоръки по хидроинженерни планове, написа интензивно публикации в профилирания щемпел. Умира в София през 1965 година
За първи път в книгата „ Кметът на София инж. Иван Иванов “ е оповестен незнаен до момента факт – че той е членувал в масонската ложа „ “Зора “ от 1933 година до 1940 година, когато Великата ложа на България е закрита по Закона за отбрана на страната.
Докато проучвах живота и делото на инж. Иван Иванов, пред мен изникваха въпроси, които търсеха своя отговор. Той е назначен за кмет на София от Н.В. цар Борис III по предложение на Кимон Георгиев, министър-председател след преврата на 19-ти май 1934 година Забранявайки всички политически партии в страната, държавното управление на Георгиев изрично е било решено да спре разграбването на държавната хазна от сменящите се непрестанно кабинети, да се въздигане стопанската система на страната по европейски пример. Това виждане за бъдещето на страната се споделя и от идващите държавни управления и министър-председатели. След военната и стопанска злополука след Първата международна война, през 1939 г, с доста старания и труд за развиване на стопанската система си, България доближава до второ място в Европа, след Австрия, по напредък на Брутният вътрешен продукт и изживява най-големия си стопански подем преди Втората международна война.
През десетте години по време на кметуването на инж. Иванов, той работи сполучливо с 12 държавни управления, чак до 9 септември 1944 година – нито едно от тях не го е отстранило от кметския пост. Не открих и още диря отговор на въпроса по какъв начин се е случило това. Дали, тъй като се е опазил от изкушението да търси облаги от присъединяване в политически игри и да натрупа персонално облагодетелстване? От това, което научих за живота му, мисля, че духът му на възрожденец, който е носел, неговата отдаденост на добруването на столичния град и на софиянци, човешките му качества като праволинейност и почтеност са го запазили на поста му. /БГНЕС
---------------------------------
Анализ на журналиста Станислав Колев. Той е създател на книгите: София - от първия трамвай до последната спирка на метрото, Кметът на София инж. Иван Иванов. Текстът е възложен от създателя на Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ