„Имаше един много популярен лозунг: „Без Ленин, по ленински“. Това,

„ Имаше един доста известен девиз: „ Без Ленин, по ленински “. Това, което се случва е доста показателно, тъй като есента на 1917 година – току пред революцията, когато Чхеидзе споделя, че в тази конюнктура, освен това систематизиране на силите, в Русия няма партия, която може да ръководи. Скача Ленин и споделя: „ Има такава партия! “. Всъщност сме в сходна обстановка – партия, която на процедура е в малцинство. За нея са дали своят вот не повече от 10% от хората, които имат право на глас “. Това съобщи пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ проф. Иван Илчев, историк и някогашен ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

„ В България е имало случаи, когато са управлявали партии, които не са събирали болшинство. Те обаче постоянно са управлявали в коалиция. Аз не се сещам в България да е управлявала независимо и да е предявявала искания да ръководи независимо партия, която на процедура е малцинство “, сподели още той.

„ Опитът ще зависи не толкоз от това какво биха спечелили другите партии, колкото от това какво биха изгубили другите партии, в случай че този опит пропадне. Струва ми се, че те може и да поддържат едно такова държавно управление от боязън на правилото на българската сентенция „ ела зло, че без тебе по-зло! “, добави проф. Илчев.

След въпрос на Лили Маринкова за докторантурата на оферти за министър председател Пламен Николов, проф. Илчев сподели: „ Хората, които желаят да го изкарат на напред във времето, вместо да изпишат вежди, ще извадят очи. Казват, че той е лекар по философия, стопанска система и право. Въпросът е, че в българска държавна номенклатура такова животно няма. Има лекар по философия и край. Другото са докторски стратегии, в които е изцяло евентуално той да е взел участие, само че те не са част от тази купа “. „ Самата тематика за дисертацията му, доколкото видях, е строго лимитирана във философията. Няма нищо общо с стопанската система, няма нищо общо с политиката “, добави той.

„ При министрите в последните държавни управления безчет специализации бяха изкарани като просветителни равнища. Изкарам да вземем за пример един месец в някой американски университет и ето – той е учил в този университет. Хубаво, учил е, само че това в последна сметка е един месец. Звучи красиво (…), само че по този метод се украсяват претендентите за министри, което е смешно “, сподели още проф. Илчев.

На въпроса на Лили Маринкова дали би дал прошка гафа, който Пламен Николов позволи, демонстрирайки непознаване кой тъкмо е Преспанския контракт (б.р. контракт сред Северна Македония и Гърция, не сред РСМ и България), проф. Илчев отговори: „ Не бих дал прошка на хората, които са го подготвяли. Чел съм задоволително книги, в които се споделя по какъв начин се готвят да вземем за пример претендентите за американския Конгрес или Сенат, по какъв начин към тях се образуват групи от експерти, които в продължение на няколко месеца ги тъпчат със познания за това, с което ще работят, в случай че ги изберат. Не зная дали са тъпкали Пламен Николов със познания, само че явно не са съумели да го научат каква е същността на взаимоотношенията сред България и РСМ и какво е мястото на тези взаимоотношения в европейските взаимоотношения. Гафът е фактически огромен “.

След това проф. Илчев описа персонална история – брачната половинка му дълги години работила в областта на авторското право, с нейно присъединяване била учредена и организация, която се занимавала с авторско право. „ Една вечер брачната половинка ми се прибира изумена и споделя: „ Знаеш ли, тези двамата пристигнаха (б.р. Слави Трифонов и Камен Воденичаров) при нас и споделиха – „ дайте да основаваме политическа партия, вие двечките ще ни станете юридически консултанти “. С други дума тази мисъл е зреела у Слави Трифонов и Камен Воденичаров още преди 25 години в средата на 90-те “, описа той.

Относно това дали е допустимо медийната власт да се модифицира в политическа, проф. Илчев сподели: „ Това е допустимо и е ставало. Стана и в Италия, стана и в Украйна, стана в миналото и в Аржентина. Не че не се е случвало. Това, което обаче ме поразява е, че досега в обкръжението на новата политическа партия не съм видял хора, които да ми създадат интелектуално усещане. Това са хора на доста приблизително равнище. Заместникът на Слави (б.р.: има поради Тошко Йорданов), който сега движи основата, той е студент от нашия факултет. (б.р.: Историческия факултет на СУ) Завършил в Класическата гимназия (б.р.: НГДЕК). Аз не съм му преподавал, бил съм евентуално някъде в чужбина, когато той е следвал. Колегите, които го познават, меко казано нямат възприятието, че той е Месията, който може да изтегли България от тази обстановка “.

На въпроса какво счита за тезата, че „ специфични хора “ стоят зад Има Такъв Народ и са окуражени да неодобряват евентуално сливане сред „ партиите на смяната “, проф. Иван Илчев отговори: „ Партиите на смяната сами направиха задоволително, че да не се обединят. Аз съм съперник на тайните теории, само че фактически на няколко пъти през живота си съм имал случая да бъда в компанията на хора, които смятаха, че там е даден прерогативът да вземат решение какво ще става с България. Перспективата никак не е обнадеждаваща. Това са хора, които фактически имат въздействие – имат икономическо въздействие, имат политическо въздействие, някои от тях са доста интелигентни, доста по-интелигентни от тези, които ни показват сега за бъдещи управници на България. Те избират да работят подмолно.

„ Когато човек влезе в политиката, доста бързо набира лична власт, личен антураж, лични клакьори “, акцентира също той. „ Много хора имат потребност някой да ги хвали и се поддават “, добави проф. Илчев.

„ Не зная какво ще стане. Ситуацията е доста неразбираема, доста мътна. Според мен ще се стигне до едно доста неприятно съглашение – компромис. По определение компромисът е решение, от което не е удовлетворен никой. Основната задача в този момент е да не позволен Бойко Борисов да се върне “, разяснява някогашният ректор на СУ.

„ Тъй като приказваме за интелигентни и неинтелигентни, аз да вземем за пример постоянно съм се учудвал, или най-малко през последните години се удивлявам, че към Бойко Борисов има най-малко няколко, не доста, само че няколко интелигентни индивида, да вземем за пример Томислав Дончев. Какво принуждава този човек, оправдавам се за думата, да слугува на човек, който явно интелектуално е доста по-ниско от него? Ако си свободен човек, това не би трябвало да го правиш “, установи проф. Иван Илчев.

„ В последните дни хората на Слави Трифонов ми се коства, че мълчешком дават да се разбере, че има площад за съглашение и с най-малко някои хора от ГЕРБ. Лошото е, че диалозите вървят на мрачно и колкото и медиите да се стараят, не могат да научат всичко “, вмета той.

Той даде своя коментар и за работата на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, в конкретика за опитите му да разбие открития модел от Борисов: „ Николай Хайтов в класическия си роман „ Мъжки времена “ споделяше: „ Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш “. Бойко Рашков явно имаше сходни стремежи, само че той е спъван от закона. И защото за разлика от някои от своите съперници той знае какъв е законът, няма по какъв начин да го прекрачи в този миг. За това ми се коства, че доста от дейностите му в последните два месеца приличаха на тренировките на боксьорите, които се бият със сянка - атакуват, отстъпват, сянката атакува и те отстъпват. Очевидно това е посоката, в която би трябвало да се върви. Бих споделил и че българските олигарси са се бетонирали доста крепко с едни закони, които би трябвало да се трансформират, с цел да може фактически да се реагира против тях “.

„ Сигурността на страната, бъдещето на страната е само науката и образованието. В науката и образованието ние сме на последно място, и то освен в Европейския съюз “, означи със страдание някогашният ректор на Софийския университет.

„ За приложението на науката в стопанството, знаете ли каква е разликата сред Израел и България? Израел на глава от популацията годишно влага 1890 евро, ние влагаме 110 евро. 18 пъти е разликата. Как да се сражаваш с това? Това е все едно мен освен да ме сложат против Касиус Клей (Мохамед Али) на боксов мач, само че и да ми завържат дясната ръка откъм гърба и да кажат, че можем да се състезаваме в равни условия. Не става по този начин “, даде индикативен образец за неглижирането на науката в България проф. Иван Илчев към края на присъединяване си.

Целия диалог можете да изгледате във видеото:



Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?