Проф. Драгомир Драганов: Ще удуша всеки, който казва на внучката ми, че може да е лесбийка, педераст или трети пол!
„ Има в математиката, която малко на брой обожават, а болшинството ненавиждаме, едно разбиране, на което му викат НОК. Това е „ най-малкото число, което е кратно на няколко дадени цифри и се назовава минимум общо кратно на тия числа”.
Еми предходната седмица открих НОК-а на нашето Министерство на образованието. Оказа се, че то е „ най-малкото кратно на националните ползи в интерес на непознати такива”, евентуално против някакви цифри в зелено.
Някаква районна бюрократка разпратила окръжно до шефовете на софийските учебни заведения, в което горещо им предлага да се причислят към джендър самодейността за признание на третия пол.
Аз, популярност богу, си спасих двамата по-големи внуци от сходни инструкции. Но в случай че в този момент директорката на третото, най-малкото ми украшение, вземе да ѝ внушава, че може и да е лесбийка, и хомосексуалист, и изобщо „ трети пол”, напряко ще я удуша.
Защото бижуто ми си е просто едно женче. С всичките плюсове и минуси на това положение. Дай му да се кипри пред огледалото, да се пудри, да си гали кукличките и така нататък
И в случай че някой в действителност се опита да ѝ внуши, че това не е „ джендър политик”, а изостанало държание от тези отвратителни социалистически времена, в действителност не му се написа нищо положително, в случай че ми падне.
Но защото пристигна думата за „ онези” времена, отивам в този момент и към второто безумство на министерството – новите образователни стратегии за Х клас. И по-специално – за историята на България в интервала след Втората международна война.
Узнах състава на „ експертите” историци, подготвили „ наложителната терминология” за проучване в този интервал. Мале, мале! Ни един от известните експерти от Историческия факултет на Софийския университет, само че в подмяна – от Нов български до Американския в Благоевград.
От една страна, нищо неприятно – все мои някогашни студенти. От друга страна обаче, доста неприятно – всичките в този момент на хранилката на Сорос. И посредством „ националното” министерство в действителност прокарват непозната политика…
„ Другари, да бъдем наясно. Не блъскам клеймо на напредъка. “ Тъй рекъл едно време поетът и аз съм изцяло склонен с него – „ и знам прелестно, че не напредъкът е, който ни души, и ние не ще го рушим”.
Добре, но за какво да си разрушавам и част от историята, вместо да я обясняваме постепенно и с разсъдък?
В прочут смисъл аз също съм „ репресиран” по времето на социализЪма. Точно когато навлязох в първи клас, някаква въодушевена министърка вкара лилавото мастило. И петобалната вместо обичайна ни шестобална система. Защото „ по този начин било в Съветския съюз”.
Хайде, с мастилото се справихме. Когато се пръскахме с него, лилавото отиваше доста добре и на алените ни пионерски връзки, и на блестящо белите ни ризки.
Е, след това у дома имаше и крепък бой. И от страна на мама, и от тази на тати. Понякога и синхронно. Ама ги нямаше джендър командите против домашното принуждение, та си го отнасяхме…
Виж, по-сложно беше с оценките. Понеже когато анулираха петобалната система и върнаха нашата си, към този момент бях в системата на образованието, представяте ли си какъв напън настана?
Добре, „ отличен 5” става „ отличен 6”. „ Слаб 2” си остава непреклонен. Ами сред тях? Ей тогава вечно намразих математиката, тъй като трябваше да диря НОК сред 3, 4, 5 и 6. Ама не като цифри (това го мога), а като преоценки по шестобалната.
Но да спра с жалбите. Всъщност какво желае да ни внуши с „ инструкциите” си по новите образователни стратегии за актуалната ни история МОН?
Ами да ви го кажа отново „ с думи прости”. След като учебниците ще ги пишат соросоиди, значи работата е ясна.
След 1944-та всички са ходели с кучешки каишки на врата. À си се отклонил, à на свинете в Белене.
Не сме имали Йордан Радичков, ни Стефан Цанев, нито пък Димитър Димов.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали Райна Кабаиванска, Борис Христов и Никола Гюзелев.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали бате ми Боян Радев, нито бат’ Петьо Киров, нито Сашо Томов, дето тръшкаха де що им се изправяха пехливани.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали девойките на Нешка, дето покоряваха конгрес след международен конгрес. А след всяко повдигане на българския флаг ние ревяхме „ Нешка няма грешка”.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали „ железните” на бачо Иван. Дето и руснаците, с всичките им операции и далавери, не съумяха да ги смъкват от най-хубавите в тежестите.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Еми пишете, сътрудници, соросоидната си история.
Аз обаче на моите към този момент поотраснали внуци ще им напомням това, което споделих нагоре.
Май там няма ни комунизъм, ни антикомунизъм. Има единствено българизъм. Някои дори му викат национализъм
Източник: Поглед.инфо
Еми предходната седмица открих НОК-а на нашето Министерство на образованието. Оказа се, че то е „ най-малкото кратно на националните ползи в интерес на непознати такива”, евентуално против някакви цифри в зелено.
Някаква районна бюрократка разпратила окръжно до шефовете на софийските учебни заведения, в което горещо им предлага да се причислят към джендър самодейността за признание на третия пол.
Аз, популярност богу, си спасих двамата по-големи внуци от сходни инструкции. Но в случай че в този момент директорката на третото, най-малкото ми украшение, вземе да ѝ внушава, че може и да е лесбийка, и хомосексуалист, и изобщо „ трети пол”, напряко ще я удуша.
Защото бижуто ми си е просто едно женче. С всичките плюсове и минуси на това положение. Дай му да се кипри пред огледалото, да се пудри, да си гали кукличките и така нататък
И в случай че някой в действителност се опита да ѝ внуши, че това не е „ джендър политик”, а изостанало държание от тези отвратителни социалистически времена, в действителност не му се написа нищо положително, в случай че ми падне.
Но защото пристигна думата за „ онези” времена, отивам в този момент и към второто безумство на министерството – новите образователни стратегии за Х клас. И по-специално – за историята на България в интервала след Втората международна война.
Узнах състава на „ експертите” историци, подготвили „ наложителната терминология” за проучване в този интервал. Мале, мале! Ни един от известните експерти от Историческия факултет на Софийския университет, само че в подмяна – от Нов български до Американския в Благоевград.
От една страна, нищо неприятно – все мои някогашни студенти. От друга страна обаче, доста неприятно – всичките в този момент на хранилката на Сорос. И посредством „ националното” министерство в действителност прокарват непозната политика…
„ Другари, да бъдем наясно. Не блъскам клеймо на напредъка. “ Тъй рекъл едно време поетът и аз съм изцяло склонен с него – „ и знам прелестно, че не напредъкът е, който ни души, и ние не ще го рушим”.
Добре, но за какво да си разрушавам и част от историята, вместо да я обясняваме постепенно и с разсъдък?
В прочут смисъл аз също съм „ репресиран” по времето на социализЪма. Точно когато навлязох в първи клас, някаква въодушевена министърка вкара лилавото мастило. И петобалната вместо обичайна ни шестобална система. Защото „ по този начин било в Съветския съюз”.
Хайде, с мастилото се справихме. Когато се пръскахме с него, лилавото отиваше доста добре и на алените ни пионерски връзки, и на блестящо белите ни ризки.
Е, след това у дома имаше и крепък бой. И от страна на мама, и от тази на тати. Понякога и синхронно. Ама ги нямаше джендър командите против домашното принуждение, та си го отнасяхме…
Виж, по-сложно беше с оценките. Понеже когато анулираха петобалната система и върнаха нашата си, към този момент бях в системата на образованието, представяте ли си какъв напън настана?
Добре, „ отличен 5” става „ отличен 6”. „ Слаб 2” си остава непреклонен. Ами сред тях? Ей тогава вечно намразих математиката, тъй като трябваше да диря НОК сред 3, 4, 5 и 6. Ама не като цифри (това го мога), а като преоценки по шестобалната.
Но да спра с жалбите. Всъщност какво желае да ни внуши с „ инструкциите” си по новите образователни стратегии за актуалната ни история МОН?
Ами да ви го кажа отново „ с думи прости”. След като учебниците ще ги пишат соросоиди, значи работата е ясна.
След 1944-та всички са ходели с кучешки каишки на врата. À си се отклонил, à на свинете в Белене.
Не сме имали Йордан Радичков, ни Стефан Цанев, нито пък Димитър Димов.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали Райна Кабаиванска, Борис Христов и Никола Гюзелев.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали бате ми Боян Радев, нито бат’ Петьо Киров, нито Сашо Томов, дето тръшкаха де що им се изправяха пехливани.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали девойките на Нешка, дето покоряваха конгрес след международен конгрес. А след всяко повдигане на българския флаг ние ревяхме „ Нешка няма грешка”.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Не сме имали „ железните” на бачо Иван. Дето и руснаците, с всичките им операции и далавери, не съумяха да ги смъкват от най-хубавите в тежестите.
Имали сме единствено Белене, Газдов и свинете, които да ядат труповете на жертвите.
Еми пишете, сътрудници, соросоидната си история.
Аз обаче на моите към този момент поотраснали внуци ще им напомням това, което споделих нагоре.
Май там няма ни комунизъм, ни антикомунизъм. Има единствено българизъм. Някои дори му викат национализъм
Източник: Поглед.инфо
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ