Възстановяване на народното единство
Има три изказвания, които разказват връзките сред постсъветските славяни: “ние сме един народ ”, “ние сме разнообразни, само че приятелски нации ” и “ние сме разнообразни, врадебни нации ”. Те по никакъв начин не си опонират между тях.
Наистина великорусите, малорусите и белорусите (както рутените и някои други) са били един съветски народ. Към края на XIX век поражда наклонност към раздробяване на единния народ на няколко. Тя не е преобладаваща, центростремителните сили за доста по-мощни, само че вследствие на редица справедливи и субективни аргументи, подбудени от революцията през 1917 година, центробежните сили удържат тактическа победа. Въпреки това, че трите народа са оповестени за приятелски и остават да живеят в една страна, номиналното разделяне на съветския народ се случва.
Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, не е феодална страна, по своята организация припомня съществено усъвършенствана версия на военно-полицейската бюрократична империя, основана от НиколайI. Във всеки случай той не е буржоазна страна, доста от неговите порядки, в това число завършената в колхози селска община, въпреки и да се вършат на постбуржоазни, в действителност са добуржоазни.
Насилствено прекъсвайки образуването на буржоазната страна, болшевиките стопират и образуването на буржоазната нация. Затова номинално оповестените за независими народи и по едно и също време обединен руски народ украинци, белоруси и руснаци не престават да усещат своето съветско единение, отличаващо ги освен от неславянските нации на Съюз на съветските социалистически републики (също номинално братски), само че и от другите (несъветски) славяни. Въпреки това териториалното и административно разделяне последователно води до психическо отчуждаване. Докато Съюз на съветските социалистически републики е жив това изцяло пасва в границите на териториалната конкуренция (психологичното отчуждение сред Москва и Петербург тогава е по-силно, в сравнение с сред всяка от двете конкуриращи се имперски столици и Киев”.
Но “Перестройката”, отводът на Комунистическа партия на Съветския съюз от монопол върху властта и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики водят до възобновяването на изкуствено прекъснатия от болшевиките развой - установяването на буржоазната страна, буржоазното общество и буржоазната нация. Републиканските граници стават държавни и в техните рамки стартират да се образуват три буржоазни народи - съветската, украинската и белоруската вместо единната съветска, която преди разпада на Руската империя, при положение на постъпателно капиталистическо развиване има нелош късмет да трансформира в съветски последователно и Средна Азия с Кавказ.
След разпадането на империята и основаването на национална квазидържавност от болшевиките, единствено украинците и беларусите резервират възможностите да останат съветски. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики понижи тези шансове съвсем до нула. В рамките на новите държавни граници за петдесет години трябваше да се образуват три нови народи. Но историята е огромна смешка. Украинският шовинизъм не съумя да придобие здрав раннобуржоазен темперамент. Той попада под въздействието на галицийския нацизъм, който се образува в този резерват на основата на непрекъснати исторически провали и непрекъсната взаимозависимост от непозната и враждебна външна мощ (Полша, Австрия, Унгария). В резултат на това в Украйна поражда нацистка русофобска страна, враждебна към забележителна част от личното си население.
Нито работата на „ Россотрудничество “, нито триумфите на Москва в построяването на развита съвременна страна – един от главните центрове на човешката цивилизация, нито опитите на съветските партии в Украйна биха могли и не биха довели до неочакван резултат от осъзнаването на себе си като руснаците и Русия като тяхна същинска (и не малка) татковина на забележителна част от евентуалните представители на към този момент зараждащата се украинска политическа нация. В Украйна съветският шовинизъм се трансформира в родолюбив отговор на украинския нацистки национализъм.
В Беларус процесът на образуване на буржоазната нация протича по-бавно и без особени ексцесии. Руснаците на Беларус към този момент се готвиха (като добре позната жаба) към осъзнаването на себе си като нова нация. Но тогава се намеси забързаният Запад, който беше припрян да направи още една Украйна от Беларус, с цел да „ удържи “ по-ефективно Русия. Тъй като Беларус можеше да оцелее единствено като се облегне на Русия, а това изискваше ответни стъпки, в нея стартира доста сдържан и внимателен съветски подем: пътят към Запада беше затворен и Беларус не можеше да оцелее самичък в актуалната геополитическа обстановка.
Така четири държавни преврата (успешни през 2004/05; 2007 и 2014 година в Украйна и несполучливи през 2020 година в Беларус), както и почналата в Украйна революция, продължена от съветската специфична интервенция, за потребностите на която Беларус също даде своята инфраструктура, утежни въпроса до най-хубавия избор. Вече не беше допустимо да се остане украинец и да не носи отговорност за нацизма. В Украйна стартира бърза поляризация към руснаци и русофобски украинци, прослойката от „ приятелски “ украинци на процедура изчезна.
В Беларус, заради не толкоз мощното ударение на процесите, към момента приказваме за делене освен на беларуси и руснаци, само че и на „ верни “ беларуси, които Западът признава единствено като опозиционери и „ неверни “ беларуси, които същият Запад назовава „ совки “.
Като се има поради, че Западът също упреква Русия, че е „ руска “ и има намерение да възвърне Съюз на съветските социалистически републики, не може да има две отзиви по отношение на обстоятелството, че терминологията, употребена от Запада в този случай, в действителност улавя страха му от връщането на част от „ братски” белоруси до руснаци.
И по този начин, вследствие на преобладаващите исторически условия, на този стадий в постсъветските славянски страни, прилежащи на Русия, се появиха три сборни точки:
• Руснаците, които са запазили съветското си и считат за своя татковина Русия, че са един народ.
• Руснаците, тръгнали по пътя на дерусификацията (белорусизация, украинизация), само че забавили и даже отчасти обърнали този развой под въздействието на трагичните събития от последното десетилетие, са приятелски народ;
• Руснаци, които дефинитивно изоставят съветското стават евроукраинци и евробеларуси, което съгласно тях ги прави част от Запада – това към този момент са враждебни нации.
Въпреки това през днешния ден Русия към момента не се е оформила дефинитивно като буржоазна страна, а руснаците като буржоазна нация. Руските граници са нестабилни и се трансформират бързо през последните години. Следователно през днешния ден не можем да кажем тъкмо какво ще бъде съветското териториално единение, времето на окончателното образуване на буржоазната нация. От друга страна, прослойката, която условно нарекохме „ приятелски народ”, е краткотрайно събитие, бързо се ерозира. Част от него прави избор в интерес на небратството, а част в интерес на съветското.
Украинската нация скоро ще загуби своите държавни територии. И това даже не зависи от съветското решение. Москва може да желае да резервира нещо като буферно образувание. Но прогресивната уязвимост на Съединени американски щати, неналичието на благоприятни условия и предпочитание съседите на Украйна да я поддържат и неспособността на самите украински националисти да основат ненацистка държавност, прави всеки откъс от Украйна евентуално рисков за всички нейни съседи, нежелателен комшия, който, в случай че не му се помогне да почине, няма да бъде избавен.
След като загуби националната си територия, небратската украинска нация ще престане да съществува, откакто „ братският” украински народ изчезне тъкмо в този момент. Деца, внуци, в краен случай правнуци на някогашни украинци ще станат поляци, унгарци, чехи и така нататък С беларусите е по-трудно. Там първо би трябвало да изчезнат „ небратските” прозападни емигранти, лишени от национална територия. Но аз мисля, че в границите на една страна (и отвън нейните рамки Беларус просто ще бъде раздран от Запада) все по-голям брой „ приятелски “ беларуси въпреки всичко ще се върнат към руснаците. Въпреки че историята е огромен шегобиец и не изключвам, че избран брой „ приятелски “ беларуси ще останат и даже в последна сметка ще основат поднация в границите на огромната съветска нация (като баварците в Германия).
Е, руснаците още веднъж ще могат да се трансфорат в обединен народ, включвайки в състава си тези, които са запазили или възстановили своята рускост в прилежащите територии. За страдание, в хода на протичащите процеси през предишния век загубихме десетки милиони руснаци и ще загубим още милиони. Но тези процеси са към края си. Руският народ оцеля и възвръща единството си. Така че можем да гледаме към бъдещето с сдържан оптимизъм. Остава единствено да се поправя демографията.
Превод: В. Сергеев
Наистина великорусите, малорусите и белорусите (както рутените и някои други) са били един съветски народ. Към края на XIX век поражда наклонност към раздробяване на единния народ на няколко. Тя не е преобладаваща, центростремителните сили за доста по-мощни, само че вследствие на редица справедливи и субективни аргументи, подбудени от революцията през 1917 година, центробежните сили удържат тактическа победа. Въпреки това, че трите народа са оповестени за приятелски и остават да живеят в една страна, номиналното разделяне на съветския народ се случва.
Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, не е феодална страна, по своята организация припомня съществено усъвършенствана версия на военно-полицейската бюрократична империя, основана от НиколайI. Във всеки случай той не е буржоазна страна, доста от неговите порядки, в това число завършената в колхози селска община, въпреки и да се вършат на постбуржоазни, в действителност са добуржоазни.
Насилствено прекъсвайки образуването на буржоазната страна, болшевиките стопират и образуването на буржоазната нация. Затова номинално оповестените за независими народи и по едно и също време обединен руски народ украинци, белоруси и руснаци не престават да усещат своето съветско единение, отличаващо ги освен от неславянските нации на Съюз на съветските социалистически републики (също номинално братски), само че и от другите (несъветски) славяни. Въпреки това териториалното и административно разделяне последователно води до психическо отчуждаване. Докато Съюз на съветските социалистически републики е жив това изцяло пасва в границите на териториалната конкуренция (психологичното отчуждение сред Москва и Петербург тогава е по-силно, в сравнение с сред всяка от двете конкуриращи се имперски столици и Киев”.
Но “Перестройката”, отводът на Комунистическа партия на Съветския съюз от монопол върху властта и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики водят до възобновяването на изкуствено прекъснатия от болшевиките развой - установяването на буржоазната страна, буржоазното общество и буржоазната нация. Републиканските граници стават държавни и в техните рамки стартират да се образуват три буржоазни народи - съветската, украинската и белоруската вместо единната съветска, която преди разпада на Руската империя, при положение на постъпателно капиталистическо развиване има нелош късмет да трансформира в съветски последователно и Средна Азия с Кавказ.
След разпадането на империята и основаването на национална квазидържавност от болшевиките, единствено украинците и беларусите резервират възможностите да останат съветски. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики понижи тези шансове съвсем до нула. В рамките на новите държавни граници за петдесет години трябваше да се образуват три нови народи. Но историята е огромна смешка. Украинският шовинизъм не съумя да придобие здрав раннобуржоазен темперамент. Той попада под въздействието на галицийския нацизъм, който се образува в този резерват на основата на непрекъснати исторически провали и непрекъсната взаимозависимост от непозната и враждебна външна мощ (Полша, Австрия, Унгария). В резултат на това в Украйна поражда нацистка русофобска страна, враждебна към забележителна част от личното си население.
Нито работата на „ Россотрудничество “, нито триумфите на Москва в построяването на развита съвременна страна – един от главните центрове на човешката цивилизация, нито опитите на съветските партии в Украйна биха могли и не биха довели до неочакван резултат от осъзнаването на себе си като руснаците и Русия като тяхна същинска (и не малка) татковина на забележителна част от евентуалните представители на към този момент зараждащата се украинска политическа нация. В Украйна съветският шовинизъм се трансформира в родолюбив отговор на украинския нацистки национализъм.
В Беларус процесът на образуване на буржоазната нация протича по-бавно и без особени ексцесии. Руснаците на Беларус към този момент се готвиха (като добре позната жаба) към осъзнаването на себе си като нова нация. Но тогава се намеси забързаният Запад, който беше припрян да направи още една Украйна от Беларус, с цел да „ удържи “ по-ефективно Русия. Тъй като Беларус можеше да оцелее единствено като се облегне на Русия, а това изискваше ответни стъпки, в нея стартира доста сдържан и внимателен съветски подем: пътят към Запада беше затворен и Беларус не можеше да оцелее самичък в актуалната геополитическа обстановка.
Така четири държавни преврата (успешни през 2004/05; 2007 и 2014 година в Украйна и несполучливи през 2020 година в Беларус), както и почналата в Украйна революция, продължена от съветската специфична интервенция, за потребностите на която Беларус също даде своята инфраструктура, утежни въпроса до най-хубавия избор. Вече не беше допустимо да се остане украинец и да не носи отговорност за нацизма. В Украйна стартира бърза поляризация към руснаци и русофобски украинци, прослойката от „ приятелски “ украинци на процедура изчезна.
В Беларус, заради не толкоз мощното ударение на процесите, към момента приказваме за делене освен на беларуси и руснаци, само че и на „ верни “ беларуси, които Западът признава единствено като опозиционери и „ неверни “ беларуси, които същият Запад назовава „ совки “.
Като се има поради, че Западът също упреква Русия, че е „ руска “ и има намерение да възвърне Съюз на съветските социалистически републики, не може да има две отзиви по отношение на обстоятелството, че терминологията, употребена от Запада в този случай, в действителност улавя страха му от връщането на част от „ братски” белоруси до руснаци.
И по този начин, вследствие на преобладаващите исторически условия, на този стадий в постсъветските славянски страни, прилежащи на Русия, се появиха три сборни точки:
• Руснаците, които са запазили съветското си и считат за своя татковина Русия, че са един народ.
• Руснаците, тръгнали по пътя на дерусификацията (белорусизация, украинизация), само че забавили и даже отчасти обърнали този развой под въздействието на трагичните събития от последното десетилетие, са приятелски народ;
• Руснаци, които дефинитивно изоставят съветското стават евроукраинци и евробеларуси, което съгласно тях ги прави част от Запада – това към този момент са враждебни нации.
Въпреки това през днешния ден Русия към момента не се е оформила дефинитивно като буржоазна страна, а руснаците като буржоазна нация. Руските граници са нестабилни и се трансформират бързо през последните години. Следователно през днешния ден не можем да кажем тъкмо какво ще бъде съветското териториално единение, времето на окончателното образуване на буржоазната нация. От друга страна, прослойката, която условно нарекохме „ приятелски народ”, е краткотрайно събитие, бързо се ерозира. Част от него прави избор в интерес на небратството, а част в интерес на съветското.
Украинската нация скоро ще загуби своите държавни територии. И това даже не зависи от съветското решение. Москва може да желае да резервира нещо като буферно образувание. Но прогресивната уязвимост на Съединени американски щати, неналичието на благоприятни условия и предпочитание съседите на Украйна да я поддържат и неспособността на самите украински националисти да основат ненацистка държавност, прави всеки откъс от Украйна евентуално рисков за всички нейни съседи, нежелателен комшия, който, в случай че не му се помогне да почине, няма да бъде избавен.
След като загуби националната си територия, небратската украинска нация ще престане да съществува, откакто „ братският” украински народ изчезне тъкмо в този момент. Деца, внуци, в краен случай правнуци на някогашни украинци ще станат поляци, унгарци, чехи и така нататък С беларусите е по-трудно. Там първо би трябвало да изчезнат „ небратските” прозападни емигранти, лишени от национална територия. Но аз мисля, че в границите на една страна (и отвън нейните рамки Беларус просто ще бъде раздран от Запада) все по-голям брой „ приятелски “ беларуси въпреки всичко ще се върнат към руснаците. Въпреки че историята е огромен шегобиец и не изключвам, че избран брой „ приятелски “ беларуси ще останат и даже в последна сметка ще основат поднация в границите на огромната съветска нация (като баварците в Германия).
Е, руснаците още веднъж ще могат да се трансфорат в обединен народ, включвайки в състава си тези, които са запазили или възстановили своята рускост в прилежащите територии. За страдание, в хода на протичащите процеси през предишния век загубихме десетки милиони руснаци и ще загубим още милиони. Но тези процеси са към края си. Руският народ оцеля и възвръща единството си. Така че можем да гледаме към бъдещето с сдържан оптимизъм. Остава единствено да се поправя демографията.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ