Има плюсове и минуси на това човек да казва: “Съжалявам”.

Има плюсове и минуси на това човек да споделя: “Съжалявам”.

Това важи изключително на работното място, съгласно Морис Швайцер, учител по мениджмънт в бизнес учебното заведение Уортън на Университета на Пенсилвания – фразата показва грижа и съпричастност, само че това постоянно не е най-ефективният метод за вдишване на отговорност.

″Да кажеш скърбя е доста учтиво нещо, само че това може също по този начин да ни сложи в позиция, която ние дефинираме като едно надолу”, споделя Швайцер пред CNBC. “Това не е авторитетно, не е настоятелно, а от време на време хората наподобяват по-могъщи, когато не се извиняват”.

Проучване от 2012 година, оповестено в Европейския вестник на Социалната Психология открива евентуални психични изгоди от избягването на извиненията - 95% от участниците, които отхвърлят да показват разкайване, откакто са обидили някого, демонстрират признаци на “по-високо самочувствие, нараснало възприятие за власт (или контрол) и честност.”

Разбира се, в случай че не се извините след позволена неточност, това елементарно би могло да има противоположен резултат, изключително, в случай че хората към вас възприемат това по неверния метод. Проблемът е, че думата “Съжалявам” е най-полезна, когато сте създали нещо, което непосредствено визира различен човек, споделя Швайцър — тя може да “трансформира човек от положение на спор към положение на сътрудничество”. А грешките на работното място нормално не включват такива лични офанзиви.

Вместо това може да се окаже, че желаете да се извините за пропуснати крайни периоди, печатни неточности или неправилни калкулации. За да поемате отговорност за сходни неточности без да наподобява, че се самосъжалявате, Швайцер предлага следните три изречения:

Заменете скърбя с...

Той споделя, че е значимо да се поддържа връзка целеустремено, когато нещата не вървят по проект. Например:

Заменете “Съжалявам за тази грешка” с “Поемам отговорност за това и ето по какъв начин възнамерявам да го поправя.”

Това е опрощение, което признава за грешката без да предава ненужна накърнимост. “Ако признавате неточност, е нужна решителност да заявите, ‘Ето я грешката. Искам да знаете за нея и че ще приема следните коригиращи дейности,’” споделя Швайцър. “Изявяването на вашите планове съответно е мощна и постоянно градивна стъпка.”

В други обстановки може въобще да не се извинявате категорично. Например:

Заменете “Съжалявам, че закъснях.” с “Благодаря за търпението!”

Заменете “Съжалявам, че си уплашен.” с “Виждам, че имаш доста работа. Мога ли да оказа помощ? Имаш ли потребност от отмора?”

От основно значение, съгласно Швайцер, е да демонстрирате отговорност, до момента в който в това време оферирате решения, които ви оказват помощ да продължавате напред, вместо да се спирате на отминали неточности. Така ще е по-малко евентуално да се самокритикувате откакто сгрешите, което може да докара до още неточности, а другите ще ви възприемат като по-уверени и надеждни.

Това може също по този начин да отстрани част от натиска, който усещате да бъдете идеални, тъй като ще знаете по какъв начин да поддържате връзка при идващия проблем, който неизбежно ще се появи.

“Трябва да се учим от грешките си и да намираме способи да ги минимизираме, само че това не значи, че ще спрем да ги вършим,” споделя Швайцър.