Има ли човек на земята, който да не знае или

Има ли човек на земята, който да не знае или да не е чувал за магнитното поле на Земята. Това поле съществува от милиарди години и е зародило доста преди появяването на живот на Земята. Цялата биологична еволюция на планетата се е състояла в наличието на това поле, тъй че е било изцяло разумно да се допусна, че на Земята би трябвало да има най-малко един биологичен тип, който да е в положение да го открие или да го употребява това преимущество в битката за своето битие.

Всъщност от средата на 70-те години на XX век са били открити доста такива животни, в това число даже някои бозайници. Досега обаче главният въпрос остава отворен, а имено допустима ли е магнитната сензитивност при хората?

На пръв взор догатката за опцията за разкриване на нов вид сензорна сензитивност при хората изглеждала много необичайно и фантастично, защото наподобява, че всички сетива от дълго време са били изследвани и разказани. Има обаче учредения да се подозира, че сензорната сензитивност към момента не е добре разбрана. Едно от тях е относително скорошното изобретение на вомероназалната система.

От 1813 година е било известно, че животните имали специфичен осезателен орган, който им разрешавал да реагират на феромони и други ароматни субстанции, които не се възприемат нито от миризмата, нито от усета. Едва в самият завършек на 20 век било допустимо да се открие, че човек имал в носната празнина вомероназален орган…

Радиестезисти

Кой от нас не е виждал, най-малко по малкия екран, по този начин наречените радиестези  – ексцентрични хора, които извивали дървена пръчка в ръката си и определяли по нейното придвижване, къде се намирали подземни водоизточници или железни отлагания подземен. Разбира се, някои от тях са измамници, само че към момента имало и такива измежду тях, които в действителност можели да употребяват, този толкоз чудноват метод, с цел да дефинират, какво има подземен. Но по какъв начин е допустимо това?

През 1852 година британският психолог Уилям Карпентър изяснява феномена на лозовото придвижване благодарение на несъзнателни идеомоторни реакции (идеомоторното действие). С други думи, радиестезистът научава за заровените подземен води не заради придвижването на пръчката, а в противен случай – лозата (пръчката) в ръката му се движи заради обстоятелството, че той неумишлено възприема и разпознава набор от знаци, указващи плитките води. След това въпросът ще бъде преформулиран – по какви признаци радиестезистът се води?

Въпреки, че феноменът радиестезия е прочут от Средновековието, той на практика не е бил проучен научно. Всички опити за инспекция дали радиестезистите могат да намерят метали и подземни води, осъществявани от запалянковци, не е бил юридически толкоз задълбочено. Следователно множеството от опитите, извършени върху радиестезистите, не могат да дават неоспорими доказателства за способността им да усещат измененията в геомагнитното поле. По-специално, в множеството от тези опити въобще не е имало контролна група или в случай че е имало такава, то тогава тя не е имала двойно-сляп надзор (когато нито субектът, нито експериментаторът са знаели за съществуването на цел, която трябвало да бъде открита). Освен това тези опити нормално са имали доста дребна извадка от субекти (1-2 души), с които е било изцяло невероятно, статистически да се оцени вероятността от инцидентното съмнение.

Въпреки това, през 1978 година Гарвалик (Garwalik) разгласява публикация за радиестезичната магниторецепция, която е била лишена от тези явни дефекти. В поредност от опити са били взели участие 14 радиестезисти в 694 опита, в които е трябвало да пресекат „ лъча “, основан от високочестотен генератор с ниска мощ (от 1 Hz до 1 MHz). Двойно-сляпото ръководство било осъществено благодарение на специфичен “рандомизатор “, който случайно включвал или изключвал генератор. Оказало се, че при 661 от 694 опита радиестезистите са съумели да открият “Магнитна особеност ”…

В друга поредност от опити на Гарвалик 300 случайно определени субекта пресичали изкуствено магнитно поле, което се генерирало посредством свързване на източник на ток към два електрода, ситуирани на разстояние 20 м. 80% от субектите разкрили „ реакция на радиестезист “ при прекосяването на ток и никой от тях не бил дал отговор, че липсвало ток.

Трябвало да се каже, че макар публикацията на Гарвалик, радиестезията е била призната с възторг от феновете на парапсихологията, само че в научната общественост тя била провокирала значителен песимизъм. В последващите опити, извършени от други откриватели в продължение на 20 години, не било допустимо да се удостовери, че радиестезистите имали сензитивност към магнитните полета, а и като цяло към заявената от дарба да намират подземни източници на вода и железни отлагания.

Трудно е да се каже, за какво опитите на Гарвалик не са били доказани. Според една догадка неговите субекти, са били усещали бръмченето и вибрациите на генератора, а съгласно друга идващите откриватели са имали радиестези, които не са били толкоз способни… Основното нещо, което са били създали противоречивите опити на Гарвалик, са били да подтикват интереса на учените към проучването на магниторецепцията в хората.

Чувство за посока

През 1980 година в списание Наука е била оповестена публикация от професор Робин Р. Бейкър (преподавател в университета в Манчестър) за способността на човек да се ориентира със завързани очи. Статията била описвала няколко опита, показващи, че хората имали способността да усещат магнитните полета.

Един от опитите на Бейкър бил изключително хубав. Субектите със завързани очи били седнали на дървен стол, който се въртял в разнообразни направления. След това хората били помолени да посочат посоката, в която са изправени, след прекъсване на стола. Подобният опит бил повторена девет пъти за всеки индивид. Идеята за този опит е била да се потвърди, че субектите са предполагали точно заради чувствителността им към магнитното поле.

За задачата са били основани условия, когато в геомагнитното поле са въведени изкривявания. На субектите са били поставяни специфични каски, върху които имало железни пръти, които създавали електромагнитно поле. Освен това опитът е бил извършен под двойно-сляп надзор – нито участниците, нито експериментаторът са знаели дали каските са „ включени “.

Поради простотата на опита било допустимо да се организира върху голяма извадка от хора. В този опит са били взели участие 875 индивида. Оказало се, че в поредицата, когато магнитното поле не е било накриво, обектите са посочвали посоката много тъкмо. Когато обаче, геомагнитното поле към главата им е било накриво, те почнали да бъркат доста, сочейки съвсем в противоположна посока.

Експериментът на Бейкър

Бейкър също по този начин бил описал втори опит, при който 31 души са били със завързани очи. 15 от тях били с магнити, прикрепени към задната част на главите им. Те били качени в рейс и отведени на 6 км от домовете им. След това всеки от тях бил помолен, без да смъква очилата си, да покаже, в коя посока е била къщата им. Оказало се, че субекти без магнити по главите го правили доста по-точно от останалите.

Работата на Бейкър провокирала голям резонанс в научната общественост. Много откриватели почнали да ги проучват и ревизират резултатите по два пъти. Уви, било показано, че изчисленията на Бейкър са били неверни. Експериментите са били извършени погрешно и в контролните опити никой не е бил съумял да получи същите резултати.

В резултат на това Бейкър бил изгубил научната си известност и западните откриватели почнали да възприемат опитите за търсене на магниторецепция при хората като научно любознание. В продължение на съвсем четвърт век такива проучвания към този момент не се провеждали.

Усещане за магнитното поле

През 1982г издателство “Наука ” издало монография на Юрий Андреевич Холодов “Мозъкът в електромагнитни полета ”… Тази монография била описвала няколко опита, при които субектите са се опитвали да дефинират, без да гледат дали е включено магнитното поле или не.

В един от опитите субектът трябвало да дефинира съществуването или отсъствието на магнит под дървено було, ситуирано на маса в стаята. Експериментаторът, който не знаел, какво има под капака, бил помолил обекта да си постави ръката върху капака и да каже дали имало магнит там. Оказало се, че някои субекти успяли да дефинират дали имало магнит под дървеното покритие или не.

В различен опит било решено да се види, по какъв начин субектите реагират на изменчиво магнитно поле (при честоти 1, 10, 100 и 1000 Hz). Експериментът е бил извършен по сходен метод, само че с цел да се изключи въздействието на съпътстващите го фактори, електромагнитите са били сложени в затворена кутия, където се завъртали благодарение на електродвигател. По този метод се замаскирвало шума, отоплението и вибрациите. Оказало се, че най-голям % на отгатване (85,7%) се бил следил при периодичност от 10 Hz.

В двата опита субектите били описвали своите чувства за магнитното поле като възприятие на тежест и изтръпване. Това чувство възниквало няколко секунди след включването на източника на магнитното поле и продължавало няколко секунди след изключването му.

Последните доказателства

Минали години от описаните по горе опит. Изглеждало, че единствено животните можели да усещат магнитните полета и тази дарба, уви, е била недостъпна за хората. През 2007 година обаче в списание Neuroscience била оповестена публикация на американски учени от Университета в Луизиана, при която било потвърдено, че съществуването на магниторецепция при хората е била потвърдена с справедливи способи.

Авторите на публикацията били записали с електроенцефалограми (ЕЕГ) 17 субекта, които били подложени на серия от опити. Те били поставени в стая, в която компютър инцидентно бил включвал и изключвал електромагнит, който създавал едва електромагнитно поле, чиято индукция е била единствено два пъти повече от индукцията на геомагнитното поле на Земята. След това стойностите от ЕЕГ били записани и синхронизирани.

Такива способи и опити обичайно се били употребявали за обективно идентифициране на подпрагови тласъци, т.е. тласъци, които мозъкът възприемал, само че не ги осъзнавал.

При 16 от 17-те субекта мозъчният отговор се следил от 109 до 454 ms след включване на електромагнита. Освен това, забавното е било, че най-големият пик се следил в тилната част на мозъка, който, както знаете, е бил виновен за зрителното усещане.

Тези резултати показвали, че човек усещал магнитно поле, само че той не е бил наясно с него. След извършения опит от учените в Луизяна имаме цялостното съображение да се поздравим взаимно с появяването на новото възприятие, което притежаваме. Остава единствено да измислим по какъв начин да го разработим и използваме.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!