Съществува ли Бог? Да, отговаря науката
Има ли Бог? А къде живее? Основателна ли е вярата в Бог? Това са въпроси, които занимават освен елементарните хора, а и учените. Но и великите мозъци освен не се отхвърлят от вярата в Бог, даже по всевъзможен метод се пробват да потвърдят съществуването му.
В момента огромна част от международните светила са обединени към концепцията, че БОГ СЪЩЕСТВУВА. Учени от Бристолския университет са разкрили, че всички деца на земята се раждат с изначална религия в свръхестественото и в по-висшия разсъдък.
Математици от Германия пък пресметнали, че 62% е вероятността Бог да съществува. Като цяло е необичайно, че тъкмо математици са заинтригувани от тази тематика. Но това е по този начин, тъй като, съгласно английския учени Найджъл Картлад " доста учени вследствие на своите проучвания са принудени да заключат, че за порядъка, сложността на живота и хубост, която ни заобикаля, би трябвало да е виновен разум, доста по-висш от нашите лични мозъци ".
Пол Дейвис е австралийски академик, професор по математическа физика в Университета в Аделаида, създател е на няколко книги, които потвърждават съществуването на висок разсъдък. Според него, науката е достигнала своята зрялост и към този момент предлага по-сигурен път към Бога, в сравнение с религията.
Франк Тайплер е различен международно прочут теоретичен началник. В книгата си " Физика и величие " преглежда теорията за произхода на Вселена от началото й до нейния край и употребявайки математически и физични формули, потвърждава съществуването на Бог, величие и безконечен живот.
Учени от Торонто пък са безапелационни в своята доктрина, че вярата в Бог оказва помощ да се отървем от тревога и понижава напрежението ни до най-малко. Психолози от университета в града открили разлики в мозъчните функционалности сред вярващи и невярващи в Бог хора. Те провели проби, в които посредством електроди измерили мозъчната интензивност.
Оказало се, че при религиозните хора се следи доста по-малка интензивност в предната мозъчна кора - регион, която трансформира държанието, алармира за потребността от обострено внимание и надзор вследствие на прочувствени прекарвания. Колкото по-вярващи са хората, толкоз по-малко неточности може да допусне тази част на мозъка.
В допълнение религиозните вярвания имат успокоителен резултат върху нервите.
Може ли вярата да отстрани или понижи болката? Може, отсичат в един глас учени от Оксфорд, които си сложили за цел за проучат по какъв тъкмо метод молитвата, медитацията и вярата в Бога облекчават страданието.
Тези опити са били осъществени и не престават да бъдат правени от учени от разнообразни отдели на университета - естествени науки, философия, теология. В началото откривателите събрали в Оксфордския център за проучване на мозъка 12 почитатели на католическата религия и същия брой атеисти.
Към дланите на всеки от участниците в опита били прикачени електроди, по които течал ток. Поставили пред тях две картини на майстори от Ренесанса - платно от XVII век на художника Сасоферато с облика на Дева Мария и платното Дамата с хермелина от XV век на Леонардо да Винчи.
Умишлено избрали Богородица, защото тя трябвало да увеличи религиозните усеща на вярващите в групата.
Съзерцавайки едната или другата картина, в границите на половин час всеки един от католиците и атеистите получил към 20 електромагнитни импулса, пораждащ лека болежка. Реакциите им били сканирани благодарение на магнитно-резонансни томографи. Тези, които насочили погледите си към платното с Дева Мария, изпитвали възприятие на сигурност, възприятие, че тя се грижи за тях, че няма защо да се тревожат, макар токовите шокове. Детекторът посочил, че почувствали болежка приблизително 12% по-малко спрямо тези, които подсъзнателно избрали да съзерцават творбата на Леонардо.
