Илон Мъск направи изненадващо публично изявление през уикенда като водещ

Илон Мъск направи изненадващо обществено изказване през уикенда като водещ на Saturday Night Live,  че той има синдром на Аспергер.„ Вижте, знам, че от време на време споделям или обявявам странни неща, само че мозъкът работи тъкмо по този начин “, сподели той. „ На всеки, който съм обидил, желая единствено да кажа, че преоткрих електрическите коли и адресирам хора на Марс с ракетен транспортен съд. Мислехте ли, че мога да бъда студен, разумен, естествен вид? "
Мъск вметна като че ли инцидентно диагнозата си в уводните си думи. С това изясни за какво няма разнообразни вариации в тона си, когато приказва. Мъск съобщи, че е „ първият човек с Аспергер, който е хазаин на SNL “, по-късно се пошегува, че е „ най-малко първият, който го признава “.
Социалните медии се взривиха от мненията на консуматори от целия свят - лекари и лаици, както и елементарни злобари. Много хора показаха в Twitter, че синдромът на Аспергер е остаряла диагноза. Други пък бяха безапелационни, че това не е диагноза. 
Но какво тъкмо съставлява синдромът на Аспергер и към момента ли е диагноза? Ето какво би трябвало да знаете.Синдромът на Аспергер е нарушаване на развиването, което е част от разстройството от аутистичния набор (ASD), съгласно Националния институт по неврологични разстройства и инсулт (NINDS). ASD е група неврологични положения, които могат да причинят увреждане на езиковите и отзивчиви умения, дружно с повтарящи се или рестриктивни модели.
Най-разпознаваемият признак на синдрома на Аспергер е натрапчивият интерес на детето към един обект или някаква избрана тематика, споделят от NINDS. Децата със синдром на Аспергер желаят да знаят всичко по тази съответна тематика и не желаят да приказват за доста други неща. Другите признаци могат да включват:повтарящи се действия;особености в речта и езика;социално и прочувствено неуместно поведение;невъзможност за сполучливо взаимоотношение с връстници;проблеми с невербалната комуникация;неудобство и свръхсрамежливост.Децата със синдром на Аспергер постоянно са изолирани заради усложнения със обществените умения и имат анамнеза за закъснение на развиването, сочи справката на NINDS.
Технически, синдромът на Аспергер не е тъкмо диагноза. Петото издание на Диагностично-статистическия справочник на психологичните разстройства (DSM-5) отстрани синдрома на Аспергер през 2013 година и го класифицира в общия термин на аутистичния набор. „ Поне в Съединени американски щати и на всички места, където се употребява DSM-5, синдромът на Аспергер към този момент не е публична диагноза “, споделя доктор Кристофър Ханкс, доктор по вътрешни заболявания в Медицинския център в Уекснър, в държавния университет в Охайо, който лекува аутистични разстройства.
Сега необятният набор от признаци се включва в общото „ разстройство от аутистичния набор ". „ DSM разказва разстройството от аутистичния набор като „ леко, умерено или тежко ", макар че критериите за разграничение сред тези три равнища са малко неразбираеми и към момента не са валидирани ", изяснява доктор Дейвид Мандел, професор по психиатрия в Медицинския факултет на университета в Пенсилвания и шеф на Центъра за психологично здраве пред уеб страницата Health.
Мендел напомня, че Ханс Аспергер, педиатърът, на който е кръстено положението, е бил нацист и „ инструмент на нацистката партия “. Според него „ откривателите и клиницистите в тази област с съображение са нетърпеливи да се отдалечат от ужасното му завещание ".
Сега синдромът на Аспергер и аутизмът се смятат за една и съща диагноза - т.е. те са част от разстройството от аутистичния набор. Преди, синдромът на Аспергер се е разглеждал като друг от ASD, защото хората със синдром на Аспергер са свръх интелигентни и имат високи езикови умения, съгласно клиниката в Кливланд.
Източник