Детето и играчките на новото време
Играчките на децата ни не са това, което бяха. Трябва ли това да ни тревожи? Всъщност и да ни тормози, не можем да подменим цяла промишленост по наш усет. Можем обаче да сме нащрек. Куклите на дребните ни момиченца от дълго време не са почтеното бебенце или дребна дъщеричка. Барби, Синди и други техни вариации са завършени дами с козметика, фешън дрешник, кола, вила, къща-палат и многочислени аксесоари. Новата кукла може да ражда, има мъж, гадже, ухажор и привички, които умерено могат да трансфорат дъщеричката ни в дребна глезла. Това, естествено може и да не се случи.
И да желае момиченцето, не може да подражава в нежната си възраст на Барби. Дори не може да я постави умерено в детската си количка и да я изведе в парка на разходка – ами куклата е огромна жена и би трябвало да върви в офиса си, да се кипри в спа-центъра, да си купува нова кола и няма време за разтакаване и нелепости като разходки. Къде остават фантазиите на дребното момиченце? Времето на цифровата телевизия, списания и Интернет сами му вмениха фантазии. Да стане обезателно фешън девойка с ограничения към 90/60/90, да върви на работа единствено откакто е предходна през салона за разкрасяване, да чака да и се обезпечи скъпа кола, жилище, да си има на разположение с изключение на Кен, най-малко още една опция. И това е играчка, с която си играе 3-5 годишно дете. Нали никой не си мисли, че с кукли ще си играе тинейджърката (идеята за Барби преди 50 години е била с нея да се забавлява дете в начална учебна възраст). Тя самата към този момент е Барби, занася се с батковци и е заета да се бори с вилнеещите в нея хормони.
Няма да е съществено в случай че обвиним производителите на играчки, че развращават децата ни, насаждат им пошли модели на държание и ги карат да порастнат прибързано. Или пък им вменяват комплекси за външния тип. Така или другояче ние сме тези, които им купуваме Барби. Но даже да не го създадем, нашето малко момиченце може да я получи от различен или изпълнено с блян, да играе с куклата на своята другарка. Затова по-важното е разбираем на детето разликата сред действителността и измислицата. И Пепеляшка се трансформира в принцеса и живее в лукс, безконечна обич и палат, само че тя е баснословен воин, нали? Така, както не можем да спрем сина си да играе с човеци-паяци, човеци-мишки и всякакви гадчета и чудовища, по този начин и Барби не можем и няма смисъл да забраняваме.
Жестокостта е на всички места към нас. Колкото и да не ни се коства евентуално, допускането на опция за принуждение в напълно ранна възраст е частично повода порастналите деца да бъдат склонни към експанзия. Ако оставим децата си да порастват с възприятието, че в жестокостта няма нищо неприятно, стига да е мнима, те няма да знаят къде е границата, когато бъдат предизвикани. Могат ли обаче родителите да се опълчват на играчките – оръжия и игрите със пукотевица и ликвидиране, които построяват свирепост и измама? Колкото и мъчно да е, може. На 3-4 годишния си наследник, който желае да му купим автомат можем да разбираем не намръщено, а с усмивка, че не желаем да има оръжие, въпреки и наужким, тъй като по света има задоволително измама и свирепост и ние би трябвало да се научим да живеем в мир.
Разговорите с децата ни за разликата сред действителност и игра са главното и най-полезно нещо, което можем да създадем в персоналната си битка против експанзията, възпитавана в играта. Неизбежно измежду играчките на сина ни ще се озоват пушки, автомати, револвери и бойци. Няма по какъв начин да ги изхвърлим. Бъдете сигурни, че все нещо от възгледите ви ще остане у дребния човек. Когато порастне, той ще си ги спомни и изграждайки своя лична позиция, може би ще вземе под внимание нашата. Не бива да подценяваме и въздействието на филмите с принуждение. Гледката на размазано с пестник човешко лице от екрана за нашето дете е действителност, доста по-силна от тази, която си показва по време на игрите. Дори в случай че 10-12 годишния ви наследник въпреки всичко гледа тайничко кеч, екшъни или филми на ужасите, той ще знае вашето отношение, нееднократно повтаряно и аргументирано. Ще пристигна време, когато порастне и самичък ще осмисли казаното преди време. Думите ви няма да са казани на вятъра.
Да желаеме децата ни да играят единствено с колички, кончета и рицари на процедура е невероятно. Те към този момент знаят от дребния екран и своите връстници, които са най-актуалните американски свърхгерои, бакогани, роботи, чудовища или нинджи и ги желаят. Как да им обясните, че не могат да ги имат! Компромиси в това отношение, несъмнено, би трябвало да има. И въпреки всичко не трябва да забравяме, че точно посредством играчките детето опознава света и намира своето място в него. Затова има значение дали те го учат да обича, да се грижи за някого или да убива и предизвиква страдалчество.
И да желае момиченцето, не може да подражава в нежната си възраст на Барби. Дори не може да я постави умерено в детската си количка и да я изведе в парка на разходка – ами куклата е огромна жена и би трябвало да върви в офиса си, да се кипри в спа-центъра, да си купува нова кола и няма време за разтакаване и нелепости като разходки. Къде остават фантазиите на дребното момиченце? Времето на цифровата телевизия, списания и Интернет сами му вмениха фантазии. Да стане обезателно фешън девойка с ограничения към 90/60/90, да върви на работа единствено откакто е предходна през салона за разкрасяване, да чака да и се обезпечи скъпа кола, жилище, да си има на разположение с изключение на Кен, най-малко още една опция. И това е играчка, с която си играе 3-5 годишно дете. Нали никой не си мисли, че с кукли ще си играе тинейджърката (идеята за Барби преди 50 години е била с нея да се забавлява дете в начална учебна възраст). Тя самата към този момент е Барби, занася се с батковци и е заета да се бори с вилнеещите в нея хормони.
Няма да е съществено в случай че обвиним производителите на играчки, че развращават децата ни, насаждат им пошли модели на държание и ги карат да порастнат прибързано. Или пък им вменяват комплекси за външния тип. Така или другояче ние сме тези, които им купуваме Барби. Но даже да не го създадем, нашето малко момиченце може да я получи от различен или изпълнено с блян, да играе с куклата на своята другарка. Затова по-важното е разбираем на детето разликата сред действителността и измислицата. И Пепеляшка се трансформира в принцеса и живее в лукс, безконечна обич и палат, само че тя е баснословен воин, нали? Така, както не можем да спрем сина си да играе с човеци-паяци, човеци-мишки и всякакви гадчета и чудовища, по този начин и Барби не можем и няма смисъл да забраняваме.
Жестокостта е на всички места към нас. Колкото и да не ни се коства евентуално, допускането на опция за принуждение в напълно ранна възраст е частично повода порастналите деца да бъдат склонни към експанзия. Ако оставим децата си да порастват с възприятието, че в жестокостта няма нищо неприятно, стига да е мнима, те няма да знаят къде е границата, когато бъдат предизвикани. Могат ли обаче родителите да се опълчват на играчките – оръжия и игрите със пукотевица и ликвидиране, които построяват свирепост и измама? Колкото и мъчно да е, може. На 3-4 годишния си наследник, който желае да му купим автомат можем да разбираем не намръщено, а с усмивка, че не желаем да има оръжие, въпреки и наужким, тъй като по света има задоволително измама и свирепост и ние би трябвало да се научим да живеем в мир.
Разговорите с децата ни за разликата сред действителност и игра са главното и най-полезно нещо, което можем да създадем в персоналната си битка против експанзията, възпитавана в играта. Неизбежно измежду играчките на сина ни ще се озоват пушки, автомати, револвери и бойци. Няма по какъв начин да ги изхвърлим. Бъдете сигурни, че все нещо от възгледите ви ще остане у дребния човек. Когато порастне, той ще си ги спомни и изграждайки своя лична позиция, може би ще вземе под внимание нашата. Не бива да подценяваме и въздействието на филмите с принуждение. Гледката на размазано с пестник човешко лице от екрана за нашето дете е действителност, доста по-силна от тази, която си показва по време на игрите. Дори в случай че 10-12 годишния ви наследник въпреки всичко гледа тайничко кеч, екшъни или филми на ужасите, той ще знае вашето отношение, нееднократно повтаряно и аргументирано. Ще пристигна време, когато порастне и самичък ще осмисли казаното преди време. Думите ви няма да са казани на вятъра.
Да желаеме децата ни да играят единствено с колички, кончета и рицари на процедура е невероятно. Те към този момент знаят от дребния екран и своите връстници, които са най-актуалните американски свърхгерои, бакогани, роботи, чудовища или нинджи и ги желаят. Как да им обясните, че не могат да ги имат! Компромиси в това отношение, несъмнено, би трябвало да има. И въпреки всичко не трябва да забравяме, че точно посредством играчките детето опознава света и намира своето място в него. Затова има значение дали те го учат да обича, да се грижи за някого или да убива и предизвиква страдалчество.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ