Най-страстното българско въстание разтърсва три империи
Хвърковатата чета на Бенковски, худ. Петър Морозов
В Копривщица на този ден през 1876 година избухва Априлското въстание, за което се счита, че е първото събитие върнало България на картата на Европа.
Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история...
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.
Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, откакто Русия извършва волята на европейския концерт – Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия – афишира война на Османската империя.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея през днешния ден има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително придвижване.
В Копривщица на този ден през 1876 година избухва Априлското въстание, за което се счита, че е първото събитие върнало България на картата на Европа.
Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история...
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.
Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, откакто Русия извършва волята на европейския концерт – Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия – афишира война на Османската империя.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея през днешния ден има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително придвижване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ