Приказка за любовта без давност и необятното въображение
„ Хората се влюбват, без да мислят за това какъв брой ще трае любовта им, тогава какво значение има какъв брой ще трае изкуството “ – това казвала Доротея Танинг във връзка творбите си от текстил, които критиците намирали за прекомерно нетрайни.
Доротея явно в действителност вярвала в тази максима, обичаният й Макс Ернст бил 20 години по-възрастен от нея и тя освен станала последното и най-силно ентусиазъм в живота му, само че и го надживяла с цяла ера. Родена на 25 август 1910 година, Доротея Танинг живяла 101 години.
В момента в " Тейт модърн " има огромна ретроспективна на нейното творчество и тя дава опция да се видят доста от творбите, основани през близо 70-годишната й кариера, както и да се оцени съвсем необятното й въображение като актьор и художник. Освен живописните платна, които са доста впечатляващи и крият в себе си безчет сюжети, на изложбата са показани и някои от творбите от текстил на Танинг, в това число цялата апаратура „ Стая 202 “. Тя стартира да шие на елементарната си машина " Сингер " по времето, когато с Макс Ернст се местят в Сейян и ремонтите се проточват прекомерно дълго, тъй че тя не може да рисува, само че просто има потребност да прави нещо с ръцете си и с облиците в главата си.
Историята на Макс Ернст и Доротея стартира с тази картина:
Иронично, само че Макс е помолен от тогавашната си брачна половинка, Пеги Гугенхайм, да види картината и да й даде оценка. Макс Ернст е мощно впечатлен – и от картината, и от модела. Оказва се, че това е автопортрет на художничката Доротея Танинг и скоро тя става четвъртата и последна брачна половинка на художника. Ето ги двамата, снимани от Ървин Пен:
Доротея била хубава и елегантна жена с добродушно изражение. Толкова по-стряскащи са картините й. Тя станала част от придвижването на още преди да се запознае с Ернст, само че несъмнено неговото въздействие е решаващо за оформяне на стила й. На мен персонално нейните картини ми харесват доста повече от неговите, може би поради изцяло женските претекстове и иронията – в своите съновидения и кошмари Доротея Танинг вплита облици на цветя, обичаните си кучета, преплетени тела с изцяло човешки пропорции и в никакъв случай нищо не е прекомерно ужасно. Сюжетите й са двусмислени и по-често доста красиви. Най-известната й картина, записана в историята на изкуството на 20-ти век, е тази:
Цветята въобще имат значимо място в творчеството й. Любимите й са маковете, само че и в натюрмортите с макове на назад във времето се виждат човешки тела в прегръдка. За малко щях да пропусна този декор и се върнах да ревизира всички картини изначало, тъй като в доста от тях има такива на пръв взор невидими детайли.
Инсталацията „ Стая 202 “ също е обвързвана с маковете – по този начин се споделя измисленият хотел, в който е стаята. Номерът е отпратка към детска песничка, която Танинг помни от дребна, за годеницата на разбойник Кити Кейн, която седи затворена в стая 202. Едновременно злокобна и комична, стаята е един от най-големите планове на художничката.
Забележително е, че в последните години галериите обърнаха погледа си към дамите художнички и на напред във времето започнаха да излизат ужасно надарени дами от всички столетия. Избрах си да видя изложбата на Доротея Танинг пред тази на Пиер Бонар в същата изложба и мисля, че не сгреших – настроението, страстите и погледа й върху света ми харесваха доста. Дори без да си даваме сметка, имаме потребност от повече.
Доротея явно в действителност вярвала в тази максима, обичаният й Макс Ернст бил 20 години по-възрастен от нея и тя освен станала последното и най-силно ентусиазъм в живота му, само че и го надживяла с цяла ера. Родена на 25 август 1910 година, Доротея Танинг живяла 101 години.
В момента в " Тейт модърн " има огромна ретроспективна на нейното творчество и тя дава опция да се видят доста от творбите, основани през близо 70-годишната й кариера, както и да се оцени съвсем необятното й въображение като актьор и художник. Освен живописните платна, които са доста впечатляващи и крият в себе си безчет сюжети, на изложбата са показани и някои от творбите от текстил на Танинг, в това число цялата апаратура „ Стая 202 “. Тя стартира да шие на елементарната си машина " Сингер " по времето, когато с Макс Ернст се местят в Сейян и ремонтите се проточват прекомерно дълго, тъй че тя не може да рисува, само че просто има потребност да прави нещо с ръцете си и с облиците в главата си.
Историята на Макс Ернст и Доротея стартира с тази картина:
Иронично, само че Макс е помолен от тогавашната си брачна половинка, Пеги Гугенхайм, да види картината и да й даде оценка. Макс Ернст е мощно впечатлен – и от картината, и от модела. Оказва се, че това е автопортрет на художничката Доротея Танинг и скоро тя става четвъртата и последна брачна половинка на художника. Ето ги двамата, снимани от Ървин Пен:
Доротея била хубава и елегантна жена с добродушно изражение. Толкова по-стряскащи са картините й. Тя станала част от придвижването на още преди да се запознае с Ернст, само че несъмнено неговото въздействие е решаващо за оформяне на стила й. На мен персонално нейните картини ми харесват доста повече от неговите, може би поради изцяло женските претекстове и иронията – в своите съновидения и кошмари Доротея Танинг вплита облици на цветя, обичаните си кучета, преплетени тела с изцяло човешки пропорции и в никакъв случай нищо не е прекомерно ужасно. Сюжетите й са двусмислени и по-често доста красиви. Най-известната й картина, записана в историята на изкуството на 20-ти век, е тази:
Цветята въобще имат значимо място в творчеството й. Любимите й са маковете, само че и в натюрмортите с макове на назад във времето се виждат човешки тела в прегръдка. За малко щях да пропусна този декор и се върнах да ревизира всички картини изначало, тъй като в доста от тях има такива на пръв взор невидими детайли.
Инсталацията „ Стая 202 “ също е обвързвана с маковете – по този начин се споделя измисленият хотел, в който е стаята. Номерът е отпратка към детска песничка, която Танинг помни от дребна, за годеницата на разбойник Кити Кейн, която седи затворена в стая 202. Едновременно злокобна и комична, стаята е един от най-големите планове на художничката.
Забележително е, че в последните години галериите обърнаха погледа си към дамите художнички и на напред във времето започнаха да излизат ужасно надарени дами от всички столетия. Избрах си да видя изложбата на Доротея Танинг пред тази на Пиер Бонар в същата изложба и мисля, че не сгреших – настроението, страстите и погледа й върху света ми харесваха доста. Дори без да си даваме сметка, имаме потребност от повече.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ