Държавата на тайните: Властта крие ревниво хиляди разсекретени документи – за рекет или?
Гражданите имат право да питат. А страната има право да измисля всевъзможни нелепости, с цел да не им отговори. И няма кой да ѝ потърси сметка, тъй като силата е у нея.
Това резюме важи за доста аспекти от публичния живот у нас. Но с особена мощ то е годно за силовия бранш и информацията, съхранявана от него. Формално служби, министерства и други държавни структури са задължени след избран интервал от време да разсекретяват свои документи и да ги вършат обществени. Така всеки, който има предпочитание, би могъл да се запознае с тях. Това е право, обещано му от закона, само че то е единствено на книга.
Проверка на Mediapool откри, че е невероятно да се доближи до разкрити от другите институции документи, въпреки че би следвало да е тъкмо противоположното. България има тежък проблем с осветяването на архивите на прехода и декласифицираната информация. Службите за сигурност и част от министерствата не разсекретяват в точния момент основни документи, крият ги от обществеността с години и не желаят да предадат архивите си в Държавна организация „ Архиви “ за публично прилагане.
Проверката ни се основава на лист с хиляди разкрити документи, с който медията разполага. Те идват от разнообразни институции и са разказани с дата на основаване и разсекретяване. Би следвало да са оповестени, само че не са. Опитахме се да се сдобием с тях, ползвайки Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Почти всички запитани министерства и служби (с изключение на МВнР) отхвърлиха достъп до разкрити документи, а някои – даже обикновена статистическа информация за работата си по Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Отговори на заявките по Закона за достъп до социална информация се получиха от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС), Държавна организация „ Разузнаване “, Министерство на външните работи (МВнР), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерство на финансите (МФ).
Питай, с цел да не ти отговорят
Основните проблеми са два. Единият е повсеместното укриване на описите на декласифицираните документи с аргумента, че в закона няма сходно обвързване. Това прави съвсем невероятно жителите да схванат какви документи по кое време се разсекретяват, с цел да ги изискат със заявление по ЗДОИ. Вторият е, че редица служби за сигурност, както и някои министерства, заобикалят и даже непосредствено нарушават закона, като на процедура отхвърлят да предадат старите си документи в Държавния списък, където те би следвало да са налични за публично прилагане.
Истината за прехода е покрита с най-различни типове секрети, написани в законите – следствена, професионална, комерсиална, данъчна, застрахователна, банкова загадка и т. н. Някои от тях нямат краен период на отбрана, което значи, че могат да останат скрити за безконечни времена, само че най-важните секрети – държавната и служебната, които са в полза на националната сигурност, защитата и външната политика, на доктрина не могат да бъдат укривани постоянно.
„ Много е значимо всяка една страна, изключително НАТО-вска, да има доста ясна система за систематизиране на информация и това е значимо, належащо, наложително, и всичките тези неща. Но също по този начин общественият интерес допуска и постанова след избран интервал от време част от тази документи да става обществена. Колкото по-голяма част от нея, толкоз по-добре “, счита историкът проф. Момчил Методиев.
По закон периодите за отбрана са следните:
• 30 години – за гриф „ Строго секретно “;
• 15 години – за гриф „ Секретно “;
• 5 години – за гриф „ Поверително “;
• 6 месеца – за „ Служебна загадка “.
По изключение тези периоди могат да бъдат удължени, само че с не повече от в началото избраните. „ Безсрочна отбрана на основаната в България класифицирана информация не се позволява “, твърди ДКСИ.
Дали обаче това е по този начин на процедура? Спазват ли се периодите за декласификация?
„ Действително има институции, в които тези периоди съществено буксуват. Те изясняват това с липса на кадрови запас, с трудоемкостта на целия този развой по декласификация, само че сигурно има и други фактори “, разяснява шефът на организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев.
Службите отхвърлят да предадат архивите си
Част от институциите в България не желаят да предават даже явните си документи в Държавна организация „ Архиви “, където те са на отворен достъп. Изискването на закона е това да става най-късно до 20 години след основаването им. Според ръководителя на ДА „ Архиви “ доцент Михаил Груев множеството от централните институции съблюдават закона, само че има и изключения.
Създадената през 2015 година Държавна организация „ Разузнаване “ – приемник на някогашната Национална разследваща работа, да вземем за пример, не е предавала документи от архива си в никакъв случай в историята си.
През 2022 година тя е основала 33 272 класифицирани документа, а е разсекретила единствено 57.
По думите на шефа на архивите специфичните служби не предават архивите си и даже няма комплектовани фондове на тяхно име. „ Аз се колебая, че в близко бъдеще този въпрос може да бъде организиран, изключително в подтекста на войната в Украйна “, добави Груев. По думите му това не е нелегално, тъй като Законът за националния архивен фонд позволява за настоящите списъки на делата за непрекъснато предпазване да бъде посочено „ запазване на място “, т.е. в самата институция.
„ Документите на службите, изключително за интервала на 90-те години, евентуално има доста хипотези за преплитане на ползи, в случай че желаете, контрабандни канали, преплитане на ползи сред бизнес, политика, служби. Вторият въпрос е до каква степен тези документи имат повече от осведомителна стойност, т.е. дали имат повече от историческа стойност, дали имат юридическа стойност, дали някой може да бъде наказан въз основа на тези документи “, разяснява преди време пред БНР историкът и професор от Нов български университет Момчил Методиев.
Държавна организация „ Разузнаване “ не дава съвсем никаква настояща информация от работата си на обществеността. Последният оповестен разбор на уеб страницата на организацията е от 2016 година, а в отговор на въпрос тя съобщи, че не разполага с по-актуални обществени разбори.
Министерство на вътрешните работи не знае какво се случва
Опитахме се да се сдобием с случайно определени документи на Министерство на вътрешните работи, които би следвало да са налични. В листата, с който разполагаме, те са разказани единствено с номера и сигнатура, т.е. наличието им е незнайно. В заявката до силовото ведомство бяха посочени 40 документа, основани от профилираната дирекция „ Оперативно-технически интервенции “ (СДОТО). Допреди десетина години тази конструкция прилагаше голямата част от СРС-тата у нас.
След свадите с подслушване в първия мандат на ГЕРБ болшинството, подкрепящо кабинета „ Орешарски “, я обособи в независима организация „ Технически интервенции “ (ДАТО), официално подчинена на Министерския съвет.
Реклама
Освен отговорностите на СДОТО ДАТО одобри и цялата документи. Затова заявката до вътрешния министър бе препратено в организацията с обяснението, че Министерство на вътрешните работи към този момент не съхранява тази и информация.
Какво дадоха отговор от ДАТО?
Цялата информация, съхраняваща се във въпросните документи, е доказателствено средство. Затова е изпратена на институциите, поискали използването на СРС-та. Това може да е да вземем за пример прокуратурата. Или, което е по-интересно, работа на Министерство на вътрешните работи – да вземем за пример ГДБОП, националната полиция или регионална дирекция.
Т.е. Министерство на вътрешните работи твърди, че не съхранява документи на тогавашната си дирекция СДОТО, а ДАТО споделя, че цялата информация е изпратена на служби, част от които може и да са в Министерство на вътрешните работи. Иначе подслушващата организация твърди, че е унищожила цялата информация и няма отношение към съхраняването ѝ след предаването на материалите на заявителя на СРС.
Питайте наблюдаващия прокурор, в случай че знаете кой е
Освен документи на Министерство на вътрешните работи в листата се съдържат и такива на Националната следствена работа (НСлС), които следва да са разкрити. Mediapool изиска достъп и до тях.
Резултатът е подобен.
От прокуратурата, на чието послушание са следствените служби, дадоха отговор, че тези документи са част от следствия. Информация по тях се дава единствено от наблюдаващите прокурори, има специфичен ред по Наказателно-процесуален кодекс и по тази причина Законът за достъп до социална информация не се ползва.
Дори и търсещият да реши да пита непосредствено наблюдаващия прокурор за разкритите документи, той няма по какъв начин да разбере кой е. Питащият нито знае по кое тъкмо дело са били приложени търсените данни, нито кой е прокурорът. Иначе казано – тук спирачките са две – първо Наказателно-процесуален кодекс, а по-късно – неналичието на информация. Ако едната не те спре, другата сигурно ще го направи.
ДАНС: Не броим какъв брой документи разсекретяваме
Положението със основаната през 2008 година ДАНС, която е приемник на Национална работа „ Сигурност “, не е доста по-различно. „ Към сегашния миг ДАНС не е предавала документи от учрежденския си списък на Държавна организация „ Архиви “, гласи отговор на организацията, която преди този момент в детайли коментира архивното законодателство.
ДАНС отхвърли да даде два декласифицирани още през 2012 година документа с аргумента, че те се съхраняват в учрежденския списък на ДАНС, макар че по закон декласифицираните документи би трябвало да са обществени.
За разлика от Държавна организация „ Разузнаване “, ДАНС не отговори на въпроса какъв брой документи и материали, основани от нея, са класифицирани през 2022 година, защото тази информация била с равнище на подредба „ Секретно “. Според доцент Цвета Маркова, юрист и някогашен ръководител на ДКСИ, обаче регистърът на класифицираните документи би следвало да е обществен. „ Регистърът по член 35, т.е. на документите, които са класифицирани, няма самичък по себе си гриф, т.е. даже тази сигнатура би трябвало да е също очевидна “, сподели тя.
ДАНС не поддържа и статистическа информация за броя на разкритите през 2022 година документи, заради което не може да даде и техен лист.
Външно министерство изостава „ единствено “ с 28 години
На фона на тоталното безучастие на службите за сигурност Министерството на външните работи е малко по-напред в процеса на гласност – предало е документите си в ДА „ Архиви “ за интервала до 1975 година, въпреки че това би трябвало да е сторено за документите до 2003 година Тоест изостава с 28 години от условието на закона. Известен бонус е, че ведомството въпреки всичко е отворило читалня за жители, които желаят да се срещнат с дипломатическия списък, въпреки да не е ясно какво тъкмо влиза в него.
„ Що се отнася до Министерството на външните работи, има основана една работна група с тях и там фактически има съществено закъснение в предаването. На процедура те са предали документите до 1975 година “, съобщи доцент Михаил Груев.
По-големият проблем е, че външно министерство счита, че даже предаването на архива до 1975 година е било неточност, тъй като е в несъгласие със Закона за интернационалните контракти. Съществуващата нормативна уредба на архивната активност в България не регистрира изцяло спецификите на работата с документите от архива на Министерство на външните работи, споделят от ведомството.
„ В началото на 2013 година в Държавна организация „ Архиви “ – Централния държавен списък са предадени документите от архива на Министерство на външните работи до 1975 година, без да са минали през научно-техническа обработка, каквото е условието на член 41, алинея 1 от ЗНАФ. Сред тях са и материалите от фондовете на Комисарството по приложение споразумението за помирение в Москва (1944-1946), на Съюзната контролна комисия (1944-1947); документалните материали от Парижката мирна конференция (1946-1947 г.), както и документите на секретариата на Националната комисия за ЮНЕСКО (за годините от 1956 до 1975 г.). Приемането на този вид документи в Централния държавен списък е в нарушение на наредбите на Закона за интернационалните контракти, както и на правила от интернационалното право “, твърди външно министерство.
За да се избегнат в бъдеще същите проблеми, сега се прави научно-техническа експертиза и се цифровизира целият разполагаем архивен фонд на Министерство на външните работи. След приключването на този развой ще бъде допустимо следващо предаване на документи в Държавния списък, твърдят от Министерство на външните работи.
Засекретяват се планини от информация
По данни на Държавната комисия по сигурността на информацията – най-важната институция по въпроса, през 2022 година в България като държавна или служебна загадка са класифицирани 453 190 документа.
Други 43 457 документа са с отстранено равнище на подредба през същата година. Това значи, че съотношението на разкритите по отношение на засекретените документи е под 10%. И то на фона на събитието, че от няколко години насам по закон декласификацията в България би трябвало да е автоматизиран развой. Тоест не се изискват никакви дейности на администрацията по унищожаване на грифовете, както беше в предишното. Така съответният документ би следвало автоматизирано да стане обществен.
Проблемът е, че жителите няма по какъв начин да схванат за това. Министерствата не разгласяват описи на разкритите документи, тъй като не са длъжни по закон. След датата на приключване на грифа стартира да тече период от 1 година, в който документът е наличен по Закона за достъп до социална информация. След това, в случай че няма историческа или друга стойност, се унищожава. Ако пък е избран като скъп и предстои на непрекъснато опазване, следва да се съобщи в Държавния списък.
Според доцент Цвета Маркова чиновниците по сигурността на информацията поясняват превратно въпросната 1 година и изкривяват концепцията на закона.
„ Една година тя (информацията, б. р.) би трябвало да е стояла на достъп на обществото, с цел да може да бъде оценена, да бъде работено с нея, да бъдат осъществявани информации и всичко, каквото е належащо. Тук се позволява едно неправилно пояснение и използване на закона, което се състои в следното. Изтича срокът на отбрана, само че след това в границите на тази година никой не подозира, че информацията е очевидна, с цел да си я изиска.
И чак откакто изтече тази 1 година, през която е трябвало всеки, който желае да може да се запознае с нея, незабавно се желае, безусловно на 1 година и първия ден, унищожаването на информацията. Тоест тя сякаш няма различен живот с изключение на като класифицирана “, разяснява някогашната шефка на ДКСИ.
Според нея у нас не се унищожават съзнателно скъпи документи. В същото време е необичайно, че някои институции не престават да пазят копия на документи, чиито оригинали са унищожени, тъй като това не им било неразрешено от закона.
