Просвещението
Граф Монте Кристо е един от най-популярните романи в международната литература, който се основава на действителни събития.
Александър Дюма е прочут като създател, който съвсем нищо не е написал самичък. По-често той работел в съдействие с някого или преработвал същинските истории, които намерил, в пиеси и романи. Това се случило и с неговият разказ „ Граф на Монте Кристо “.
Според заговора младият моряк Едмонд Дантес се подготвял за сватбата, когато бил упрекнат, че е обвързван с бонапартистите и бил изпратен в пандиза в продължение на доста години. Там той научил за съкровищата, скрити на остров Монте Кристо. След като избягал от пандиза, Едмънд достигнал несметните благосъстояния и по-късно почнал да отмъщава на предателите си. Същото нещо, само че с известни запаси, се случило и с нормалния парижки обущар Франсоа Пико.
Историята на прототипа Монте Кристо
стартира малко по-рано, през 1807г. Той живеел в Париж и се готвел да се ожени за красивата и доста богата Маргарита Виго. Той разказал за това на приятеля си – притежателя на кръчмата Матьо Лупиан. Още трима индивида били очевидци на този диалог – Жерве Чобар, Гийом Солари и Антоан Алу. Когато щастливият обущар си тръгнал, Лупиан предложил да му създадат една дребна „ безобидна “ смешка като напишат донос в полицията, обвинявайки Пико, че е британски сътрудник, който трябвало да върне Бурбоните. Интересно е, че в романа всичко се случило тъкмо противоположното. Действието почнало през 1815 година – интервал на възобновяване, когато Луи XVIII за малко се връща към своите кралски отговорности.
Шегата, чиято цел била да отсрочи сватбата, се трансформирала в пожизнен затвор за Пико. Комисарят, получил доноса, желал да се придвижи нагоре по кариерната стълба и по тази причина не ревизирал нищо за Пико, а незабавно докладвал всичко на шефа на полицията. Пико е бил изпратен в крепостта Фенестреле, където прекарал 7 години. По време на гореспоменатата реституция (периода на възстановяване) били освободени всички политически нарушители.
Крепостта Фенестреле За Пико тези дълги 7 години не били напразни. В пандиза той се сприятелява със остарял италиански духовник, който след гибелта му завещава цялото си благосъстояние. Не е известно сигурно, какъв брой пари е получил обущарят. Записите на френската полиция сочили, че сумата е била към 20 милиона франка, само че това е малко евентуално.
След като получил наследството,
Пико се бил завърнал в Париж с ново име, като желал да откри предателите си и да им отмъсти за жестока смешка. Пристигайки той се среща с Алу, представяйки се за абат Балдини, като от него той изискал имената на своите приятели, наричайки това последната воля на хипотетично умрелия Пико. В допълнение към имената, той също по този начин научил информация, че годеницата му, след две години на тъга, се е била омъжила за Лупиан. Абата получил много скъпа информация, както и работа като сервитьор в механата, която била благосъстоятелност на Лупиан. Пико се справил много бързо с Шобар и Солари. Единият бил погубен с кама, на която е била гравирана на дръжката „ номер едно “, а другият бил токсичен с фразата „ номер две “, която била мистериозно появила се в ковчега му. Лупиан, като главен провинен за всички несгоди на Пико, страдал повече от другите.
Първо дъщерята на притежателя на кръчмата била съблазнена от богатия маркиз, който даже ѝ заречен да се ожени за нея. Сватбата не се състояла, защото аристократът се отказал и избягал. Почти незабавно по-късно къщата, в която живеело семейство Лупян и механата му били изгорени. Както можете да очаквате, проблемите не свършили дотук. Синът на Лупиан се бил свързал с неприятна компания. Той бил упрекнат за кражба и по този метод попаднал в пандиза, където му дали 20 години.
От нещастията,
които се стоварили върху фамилията, мадам Лупиан някогашната избраница на Пико – умряла. Ханджията бил унищожен и обезверен. На помощ се притекъл сервитьора, който предложил пари на Лупиан в подмяна на щерка му. Отчаян, Лупиан се съгласил. Тези събития съвсем довели остарелия французин до полуда. Когато той към този момент бил на ръба, пред него се появил маскиран отмъстител. Франсоа Бир разкрил своя проект за възмездие и умъртвил „ жокера “. Но историята му не свършила дотук.
След случая Пико хваща Алу, който преди този момент е издал имената на нарушителите за един елмаз. Оказало се, че той познавал Пико, само че просрочен и затова не можел да помогне на никого. Алу претендирал половината от цялото положение на Пико за безмълвие, само че той отказал. Тогава Алу умъртвил обущаря и избягал в Англия, където доста по-късно, преди гибелта си, разказал цялата история на духовник като го бил помолил тази информация да я занесе в полицията. Жак Пеше се бил натъкнал на нея. Архива включвал бележки от архива на парижката полиция, които били в шест тома. Както се досещате, един ден Дюма решил да прочете тази книга.
Въпреки многочислените съвпадения, които съвременниците безспорно забелязали, Едмон Дантес не е като Франсоа Пико. Той отмъщава, само че го прави с достойнство, и не убива, а насочва ръката на ориста. В последна сметка, за разлика от жестокия обущар, графът въпреки всичко намира сили в прочут смисъл да елементарни на нарушителите си и да продължи напред.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
