Големият сфинкс в Гиза е на 800 000 години според

Големият сфинкс в Гиза е на 800 000 години съгласно нови данни! Големият сфинкс на платото Гиза в Египет е един от най-мистериозните и енигматични монументи на повърхността на планетата. Това е антична конструкция, която обърква откривателите от откриването й. Никой до момента не е съумял да дефинира точната дата на изграждане на Сфинкса, тъй като няма писмени записи за него в предишното.

Сега двама откриватели предложиха нова спорна доктрина, потвърждавайки, че Големият сфинкс на Египет е на към 800 000 години. Научно обоснована революционна доктрина. Проучването беше показано на извършената в София Международна конференция по геоархеология и археоминерология. Темата на конференцията беше: ГЕОЛОГИЧЕН АСПЕКТ НА ПРОБЛЕМА ЗА ДАТИРАНЕ НА СТРОЕЖА НА ВЕЛИКИЯ ЕГИПЕТСКИ СФИНКС .

Какво мислят учените за построяването на Сфинкса?

Авторите на тази публикация са учените Вячеслав И. Маничев (Институт по геохимия на околната среда на Националната академия на науките на Украйна) и Александър Г. Пархоменко (Институт по география на Националната академия на науките на Украйна).

Отправната точка на тези двама специалисти е смяната на парадигмата, инициирана от Уест и Шох. Този „ спор “ е предопределен да преодолее ортодоксалния мироглед на египтологията, отнасящ се до вероятния далечен генезис на египетската цивилизация. А въпреки това, физически доказателства за водна ерозия участват на паметниците на платото Гиза. Според Маничев и Пархоменко:

„ Проблемът с датирането на структурата на Големия египетски сфинкс към момента е годен, макар дългогодишната история на проучването му. Геоложкият метод по отношение на други научно-естествени способи разрешава да се отговори на въпроса за относителната възраст на Сфинкса. Проведеното образно проучване на Сфинкса разреши да се направи заключението за значимата роля на водата от огромни водни басейни, които отчасти наводниха паметника с образуването на вълнообразни вдлъбнатини по отвесните му стени.

„ Морфологията на тези формирания има прилика с сходни котловини, формирани от морето в крайбрежните зони. Генетичната аналогия на сравняваните форми на ерозия, геоложкия градеж и петрографския състав на седиментните скални комплекси води до извода, че решаващият фактор за разрушаването на историческия монумент е силата на вълните. А не абразията на пясъка в еолския развой.

Обемната геоложка литература удостоверява обстоятелството за съществуването на дълготрайни сладководни езера в разнообразни интервали на кватернера от долния плейстоцен до холоцена. Тези езера са били публикувани в териториите, прилежащи на Нил. Абсолютната марка на горната огромна ерозионна долина на Сфинкса подхожда на равнището на водната повърхнина, което се е случило през ранния плейстоцен. Великият египетски сфинкс към този момент е стоял на платото Гиза по това геоложко (историческо) време. “

Големият сфинкс в Гиза е на 800 000 години – причините

Украински учени направиха мощен мотив във връзка с Сфинкса. Тези причини, основани на геоложки изследвания, поддържат мнението на Шох по отношение на Сфинкса и неговата възраст. Маничев и Пархоменко се концентрират върху влошения аспект на тялото на Сфинкса, оставяйки настрани ерозионните детайли, където се намира Сфинкса, които са били изследвани преди този момент от Шох. Украинските учени се концентрираха върху вълнообразния терен на Сфинкса, който демонстрира мистериозния модел

Основните учени оферират пояснения за тази остра характерност. Те декларират, че тя се основава на абразивния резултат напразно и пясъка. Вълните са се образували, тъй като по-твърдите пластове от скалата са по-добри при издържане на ерозията, до момента в който по-меките пластове биха били по-засегнати, образувайки празнини.

Въпреки това, както означиха Маничев и Пархоменко, този мотив не изяснява за какво предната част на главата на Сфинкса няма такива характерности. По отношение на аргумента, изработен от Шох за интервала на мощни дъждове, настъпил към 13 000 година прочие н. е., украинските учени признаха хипотезата на Шох, която отчасти допуска, че ерозионните характерности на Сфинкса датират по-далеч от 13 000 година прочие н. е.

Маничев и Пархоменко настояват, че планинските и крайбрежните региони на Кавказ и Крим, които те познават добре, имат тип ветрова ерозия. Тя се разграничава морфологично от ерозионните характерности, маркирани върху Сфинкса. По създание те настояват, че такава ветрова ерозия има доста мек резултат, без значение от геоложкия състав на скалите.

Съществувала ли е напреднала цивилизация в Египет преди фараоните?

„ В нашите геоложки полеви експедиции в разнообразни планини и крайбрежни зони на Крим и Кавказ постоянно можехме да следим форми на еолийско изветряне, чиято морфология се разграничава доста от изветрянето, протичащо на GES. Повечето естествени форми на изветряне са с изгладен темперамент, без значение от литоложкия състав на скалите.

Те не престават и изясняват:
„ Нашият персонален опит в научното проучване на геологията на морските крайбрежия дава съображение да създадем прилика с GES и да предложим различен механизъм за неговото заличаване. Специалистите-геолози, които работят в региона на геоморфологията на морския бряг, познават такива форми на релефа като вълнообразни котловини. Те могат да бъдат едноетажни и многоетажни.

Разположени са хоризонтално по отношение на повърхността на морската вода, в случай че брегът образува отвесна стена (скала). Особено дълбоки вълнообразни котловини се образуват в стръмни скали, построени от пластовете въглеродни скали. Такива форми на крайбрежния релеф са добре известни и в детайли проучени по Черноморското крайбрежие на Кавказ и Крим. Общ модел на формиране на вълнообразните вдлъбнатини в скалите на кавказкия флиш е даден от Попов.

В динамичността на процеса на формиране на вълнообразни вдлъбнатини може да се забележи такава присъща специфичност, че вълновата сила е ориентирана към скалния слой на равнището на водната повърхнина. Освен това и солената, и прясната вода могат да разтворят скалите.

Шокиращи и изненадващи обстоятелства за античен Египет – топ 10 ранглиста

Маничев и Пархоменко оферират нов натурален механизъм, който може да изясни вълните и мистериозните характерности на Сфинкса. Този механизъм е въздействието на вълните върху скалите на брега. По принцип това може да докара до образуването на един или повече пластове от талази за интервал от хиляди години. Това е реалност, който е ясно забележим да вземем за пример по крайбрежията на Черно море. Този развой, който работи хоризонтално (т.е. когато вълните ударят скалата до повърхността), ще докара до изхабяване или разтваряне на скалата.

Факт е, че наблюдението на тези кухини в Големия сфинкс накара украинските учени да мислят, че този огромен монумент може да е бил обиден от горепосочения развой в подтекста на потапяне в огромни водни тела, а не от постоянното наводняване на Нил.

Маничев и Пархоменко допускат, че геоложкият състав на тялото на Сфинкса е поредност от пластове, формирани от варовик с дребни междинни пластове от глина. Маничев и Пархоменко изясняват, че тези скали имат друга степен на резистентност на въздействието на водата. Те споделят, че в случай че образуването на кухини се дължи единствено на абразия на пясъка, кухините би трябвало да подхождат на пластовете с избран литоложки състав. Те допускат, че вдлъбнатините на Големия сфинкс са образувани в действителност в няколко пласта или заемат някаква част от пласта с еднороден състав.

На какъв брой години е сфинкса в Египет?

Учените твърдо имат вяра, че Сфинксът е бил потънал за дълго време под вода. За да поддържат тази догадка, те показват съществуващата литература за геоложки проучвания на платото Гиза. Според тези изследвания в края на плиоценския геоложки интервал (между 5,2 и 1,6 милиона години), морската вода е навлязла в долината на Нил. Така последователно е предизвикала наводнения в региона. Това довело до образуването на езерни отлагания, които са на 180 м над настоящето равнище на Средиземно море.

Според Маничев и Пархоменко морското равнище по време на калабрийската фаза е най-близо до сегашната марка с най-високата GES долина на нейното равнище. Високото равнище на морската вода също предизвикало преливането на Нил. То основало дълготрайни водни тела. По време дава отговор на 800 000 години.

Това, което имаме тук, е доказателство, което опонира на стандартната доктрина за утежняване, породено от пясък и вода. Теория, която към този момент беше подложена на критика от Уест и Шох, които припомниха, че в продължение на доста епохи тялото на Сфинкса е било заровено от пясъците на пустинята. По този метод вятърната и пясъчната ерозия не биха предизвикали никакви вреди на енигматичния Сфинкс.

Най-важните фараони в античен Египет – Топ 10 ранглиста

Въпреки това, там където Шох ясно вижда действието на водните потоци, породени от непрекъснатите дъждове, украинските геолози виждат резултата на ерозията, породена от директния контакт на водите на езерата. Водите, формирани през плейстоцена, върху тялото на Сфинкса. Това значи, че Големият сфинкс на Египет е един от най-старите монументи на повърхността на Земята. Той измества фрапантно обратно произхода на човечеството и цивилизацията.

Някои може да кажат, че теорията, препоръчана от Маничев и Пархоменко, е доста последна. Защото слага Големия сфинкс в ера, в която не е имало хора, съгласно признатите сега еволюционни модели.

Освен това, както беше потвърдено, двата мегалитни храма, ситуирани в непосредствена непосредственост до Големия Сфинкс, са издигнати от един и същи камък. Това значи, че новото датиране на Сфинкса връща тези монументи със Сфинкса 800 000 години обратно. С други думи, това значи, че античните цивилизации са обитавали нашата планета доста по-дълго, в сравнение с всеобщите учени са склонни да одобряват.