Първият български президент лежи забравен в Търново
Големият български бунтовник Павел Бобеков лежи пропуснат във Велико Търново, а паметникът му е трансфорат в паркинг, видя на място екип на „ Борба “. За делото на великия българин, прочут и като първия български президент, през днешния ден не се приказва.
Бобеков е роден на 26 октомври 1852 година в Панагюрище, град, дал същински радетели за независимост. Като бунтовник израства и Павел Бобеков. През 1870 година се записва в султанското военномедицинско учебно заведение. Там се среща с други будни български младежи.
Преминава цялото военно образование, само че не съумява да приключи заради гибелта на брат си Георги. Затова през 1874 година е заставен да прекъсне образованието си и да се върне в родния град, с цел да поддържа фамилията си. Там стартира да написа новата история на България.
Президент на Панагюрската република
След идването на Георги Бенковски във възобновения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков. Скоро по-късно го оглавява. Преди началото на въстанието заради военната си подготовка, високия морал и мощно изразения български дух той е определен за хилядник на Априлското въстание и ръководител на Привременното държавно управление.
Други го назовават президент на Панагюрската република. Така името му остава в историята като първия всекидневен президент на просъществувалата безусловно дни освободена част от България.
След потушаването на Априлското въстание Бобеков съумява да избяга в Румъния и след това взе участие като доброволец в Сръбско-турската война. По-късно с Иван Адженов издават първия български всекидневник „ Секидневний новинар “ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При оповестяването на Руско-турската война се включва като преводач и е причислен при щаба на военачалник Гурко. В Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 година и е заровен в двора на църковния храм „ Св. Никола “ във Велико Търново. За страдание, точното място не се знае.
Паметник на Понката слави героя
През 1996 година по самодейност на Комитет „ Васил Левски “ във Велико Търново е построен монумент тъкмо до църквата, където е гробът на веролюционера. Негов създател е скулпторът Панайот Димитров – Понката. А за откриването на 25 април си напомни Станка Палазова, която е регионален координатор на Отечествения съюз и сегашен член на Комитет „ Васил Левски “.
„ На откриването на паметника имаше доста хора – Илчо Димитров, кмета на Панагюрище, както и представители на локалната власт. Идеята беше на Комитет „ Васил Левски “, събрахме парите с дарения. Хубаво е, че се написа за Павел Бобеков, прочут като първия президент на Панагюрската република “, показа за „ Борба “ Станка Палазова. През последните 20 години обаче за Бобеков се сещат все по-малко хора. Малцина даже знаят, че е заровен във Велико Търново. Дължимото му отдават единствено родолюбиви организации, от Отечествения съюз сервират цветя за годишнините от гибелта му.
Предсмъртните думи на Павел Бобеков са: „ Майко, аз загивам, само че не ми е жално, тъй като бях цветущ да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това!
Умирам, майко, спокоен и за това, че до дъно изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех! “. Тази негова последна мисъл е изписана и на паметника, който най-малко не е осквернен от тези, за които хора като Бобеков са дали живота си. Той е усърдно затулен от многото коли, които стопират към него…
Снимки: В. „ Борба “ и интернет
Бобеков е роден на 26 октомври 1852 година в Панагюрище, град, дал същински радетели за независимост. Като бунтовник израства и Павел Бобеков. През 1870 година се записва в султанското военномедицинско учебно заведение. Там се среща с други будни български младежи.
Преминава цялото военно образование, само че не съумява да приключи заради гибелта на брат си Георги. Затова през 1874 година е заставен да прекъсне образованието си и да се върне в родния град, с цел да поддържа фамилията си. Там стартира да написа новата история на България.
Президент на Панагюрската република
След идването на Георги Бенковски във възобновения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков. Скоро по-късно го оглавява. Преди началото на въстанието заради военната си подготовка, високия морал и мощно изразения български дух той е определен за хилядник на Априлското въстание и ръководител на Привременното държавно управление.
Други го назовават президент на Панагюрската република. Така името му остава в историята като първия всекидневен президент на просъществувалата безусловно дни освободена част от България.
След потушаването на Априлското въстание Бобеков съумява да избяга в Румъния и след това взе участие като доброволец в Сръбско-турската война. По-късно с Иван Адженов издават първия български всекидневник „ Секидневний новинар “ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При оповестяването на Руско-турската война се включва като преводач и е причислен при щаба на военачалник Гурко. В Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 година и е заровен в двора на църковния храм „ Св. Никола “ във Велико Търново. За страдание, точното място не се знае.
Паметник на Понката слави героя
През 1996 година по самодейност на Комитет „ Васил Левски “ във Велико Търново е построен монумент тъкмо до църквата, където е гробът на веролюционера. Негов създател е скулпторът Панайот Димитров – Понката. А за откриването на 25 април си напомни Станка Палазова, която е регионален координатор на Отечествения съюз и сегашен член на Комитет „ Васил Левски “.
„ На откриването на паметника имаше доста хора – Илчо Димитров, кмета на Панагюрище, както и представители на локалната власт. Идеята беше на Комитет „ Васил Левски “, събрахме парите с дарения. Хубаво е, че се написа за Павел Бобеков, прочут като първия президент на Панагюрската република “, показа за „ Борба “ Станка Палазова. През последните 20 години обаче за Бобеков се сещат все по-малко хора. Малцина даже знаят, че е заровен във Велико Търново. Дължимото му отдават единствено родолюбиви организации, от Отечествения съюз сервират цветя за годишнините от гибелта му.
Предсмъртните думи на Павел Бобеков са: „ Майко, аз загивам, само че не ми е жално, тъй като бях цветущ да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това!
Умирам, майко, спокоен и за това, че до дъно изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех! “. Тази негова последна мисъл е изписана и на паметника, който най-малко не е осквернен от тези, за които хора като Бобеков са дали живота си. Той е усърдно затулен от многото коли, които стопират към него…
Снимки: В. „ Борба “ и интернет
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ