5-те закона на глупостта и техните опасни последствия
Глупостта е доста по-опасна, в сравнение с сме привикнали да допускаме. Това е един от главните заключения на известния италиански историк и икономист Карло Чипола. Дълги години той изследва изцяло съществено природата на нелепостта и най-после формулира пет универсални закона, годни за всяко общество. Препоръчваме ви да се запознаете с труда на Чипола с профилактична цел и общообразователна цел, написа „ Мениджър Нюз„.
ПЪРВИ ЗАКОН: Човек постоянно недооценява количеството идиоти, които го заобикалят
Звучи като завоалирана простащина и снобизъм, само че животът удостоверява, че е истина. Колкото и добре да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните обстановки:
– Човек, който постоянно наподобява интелигентен и разумен, се оказва необикновен идиот;
– Глупаците постоянно изникват на най-неочакваното място и в най-неподходящото време, с цел да провалят вашите проекти.
ВТОРИ ЗАКОН: Вероятността човек да е малоумен не зависи от останалите му качества
Дългогодишен опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са идентични – едни са глупави, други не. И това е естествено заложено, не е обусловено от културни фактори. Човек е простак, по този начин, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, в случай че щете.
Образованието няма нищо общо с вероятността за съществуване на несъмнено количество простаци в обществото. Това потвърдиха многочислените ми опити в университети с доброволци, разграничени в пет групи: студенти, офис чиновници, обслужващ личен състав, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато проучих групата на нискоквалифицираните, броят на простаците в нея се оказа по-висок от упованията ми (което потвърждава ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ГЛУПОСТТА).
Отдадох го на обществени фактори: беднотия, сегрегация, необразованост. Но, нагоре по обществената стълбица, открих същото съответствие измежду „ белите якички ” и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – без значение дали тествах теорията си в дребен недодялан лицей или огромен и влиятелен университет. Бях толкоз изумен, че взех решение да подложа на опит и обществения хайлайф на света – Нобеловите лауреати. Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха простаци
Идеята, която показва Вторият закон е комплицирана за разбиране, само че многочислени опити удостоверяват желязната й справедливост. Феминистките поддържат Втория закон, доколкото той пази позицията, че глупачките измежду дамите не са повече от простаците измежду мъжете. Изводите от него са плашещи: без значение дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си измежду аборигенско племе, постоянно ще ви се постанова да се сблъсквате с такова количество идиоти, което постоянно ще надвишава вашите упования.
ТРЕТИ ЗАКОН: Глупакът – това е човек, чиито дейности водят до вреди и загуби за различен човек или даже група от хора, като освен това не носят изгода за самия него и даже постоянно се обръщат против самия него
Третият закон допуска, че всички хора се разделят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и простаци (Г).
Ако Питър предприеме деяние, което го ощетява, само че в това време носи изгода на Джон, то Питър е категория П. Ако Питър прави нещо, което облагодетелства и него, и Джон, той е хитрец – У. Ако дейностите на Питър му носят изгода, само че Джон страда от тях, то Питър, напълно ясно, е престъпник. В последната категория Питър е простак, когато попадне в негативната зона, под осите на всички останали три.
Не е мъчно да си представим мащаба на провалите, които са в положение да нанесат простаците, попадайки в управнически органи и облечени в политически и обществени компетенции. Струва си обаче да уточним настрана какво точно прави простака рисков.
Глупавите хора са рискови преди всичко, тъй като рационалните мъчно могат да позволен и да вдървен логиката на неразумното държание. Умният човек е кадърен да разбере логиката на бандита, защото тя е рационална – той постоянно желае да получи повече богатства, само че не е задоволително интелигентен да ги завоюва. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш отбрана против него.
Да се предвиждат дейностите на глупеца обаче е невероятно. Той вреди без аргументи, без цел, без проект, на най-неочакваното място, в най-неподходящото време. Умният човек не има способността да предусети по кое време идиотът ще нанесе своя удар. Затова и офанзивата на простака нормално е изненадваща. И даже, когато стане явна е мъчно да се защитиш, защото тя няма рационална конструкция. Това е казусът, за който Шилер споделя. „ Пред нелепостта и боговете са безсилни. “
ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: Не-глупаците постоянно подецняват разрушителния капацитет на простаците
В частност не-глупаците непрекъснато не помнят, че да си имаш работа с простаци когато и да е, на всяко място и при всевъзможни условия значи да направиш неточност, която ще ти коства скъпо в бъдеще.
Простаците от категория П (припомнете си Третия закон) нормално не са способни да разпознаят заплахата от простаците, което не е необичайно. Странното е, че по същия метод глупците биват подценявани и от умниците, и от бандитите. В наличието на простака те се отпускат, падат им защитните механизми, до момента в който се любуват на интелектуалното си предимство вместо незабавно да се активизират и да сведат до най-малко вредите, които простакът във всеки един миг може да нанесе.
Разпространен стандарт е, че простакът вреди единствено на себе си. Не. Не бъркайте простаците с безпомощните простаци. Никога не се съюзявайте с простаци, въобразявайки си, че можете да ги изпозвате за лична полза. Ако постъпвате по този начин, явно е, че не разбирате природата на нелепостта. Така сами предоставяте на простака поле да се развихри и да сътвори непоправими пакости.
ПЕТИ ЗАКОН: Глупакът е най-опасният вид персона
Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита
Резултатът от действието на бандита е прекосяване на богатствата от един към различен. На обществото, като цяло, от това не му става нито по-топло, нито по-студено. Ако в него доминират бандити, то безшумно си загнива, само че нищо пагубно не произтича. И всяка система би се свеждала до трансфер на богатсвото към тези, които подхващат дейности в тази посока. Ако хипотетично допуснем, че в едно общество всички са бандити, то системата би се наслаждавала на непоклатимост. Това елементарно се онагледява с всяка страна, в която властта е корумпирана, а жителите й непрекъснато заобикалят закона.
Когато на сцената обаче излязат простаците, картината напълно се трансформира. Те нанасят вреди без да извличат изгоди. Благата биват унищожавани, обществото обеднява.
Историята потвърждава, че във всеки един интервал – без значение дали хилядолетия обратно, или в този момент, дадена страна прогресира тогава, когато във власта има задоволително умни хора, които удържат дейните простаци и не им разрешават да разрушат това, което умниците са основали или произвели. В регресиращите страни, простаците са също толкоз на брой, колкото и в прогресиращите, само че във върхушката се следи растеж на каузи на глупавите бандити, а измежду останалото население – на наивните простаци. Такава смяна на съотношението неизбежно форсира деструктивните последици от дейностите на простаците и цялата страна отива по дяволите.
източник: obekti.bg
