ИМФ: Глобалният дълг се доближава до рекордно високи нива
Глобалният дълг е повишен с 8,3 трилиона $ през първото тримесечие на 2023 година до съвсем рекордно високо равнище от 305 трилиона $, защото международната стопанска система е изправена пред „ рецесия на адаптиране “ към бързото стягане на паричната политика от централните банки, съгласно отчет на Института по интернационалните финанси (ИМФ), представен от CNBC. Комбинацията от толкоз високи равнища на дълг и възходящи лихвени проценти е нараснала разноските за обслужване на този дълг, предизвиквайки опасения по отношение на ливъриджа във финансовата система. Вече повече от година централните банки по света покачват лихвените проценти в опит да овладеят стремглаво високата инфлация. Федералният запас на Съединени американски щати по-рано този месец увеличи лихвения % до целевия диапазон от 5%-5,25% - най-високото му равнище от август 2007 година Финансовите условия, които са на най-рестриктивните си равнища от рецесията през 2008-09 година, усилва разноските по обслужването на заемите, което ще докара до повече „ зомби компании “, каквито към този момент са близо 14% от листнатите в Съединени американски щати компании, показва в тримесечния си отчет ИМФ.
Рязкото нарастване на световното дългово задължение в интервала януари-март отбелязва второ следващо тримесечно покачване след две тримесечия на внезапен спад по време на миналогодишния интервал на нападателно стягане на паричната политика. При близо 305 трилиона $ световният дълг в този момент е с 45 трилиона $ по-висок от равнището си преди пандемията и се чака да продължи да нараства бързо. Въпреки опасенията за евентуална кредитна рецесия след банковите разтърсвания в Съединени американски щати и Швейцария, държавните потребности от заеми остават високи, показва още ИМФ. Базираната във Вашингтон организация акцентира, че застаряващото население, възходящите разноски за опазване на здравето и забележителните финансови пропуски в региона на климата оказват напън върху държавните салда. Очаква се разноските за национална защита да се усилят в средносрочен проект заради засиленото геополитическо напрежение, което евентуално би повлияло на кредитния профил както на държавните управления, по този начин и на корпоративните кредитополучатели, предвижда ИМФ.
„ Ако тази наклонност продължи, това ще има обилни последствия за интернационалните дългови пазари, изключително в случай че лихвените проценти останат по-високи за по-дълго време “, се отбелязва още в отчета. Общият дълг на нововъзникващите пазари доближава нов връх от над 100 трилиона $, към 250% от Брутният вътрешен продукт, по отношение на 75 трилиона $ през 2019 година Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Турция са с максимален принос за повишаването му. На развитите пазари Япония, Съединени американски щати, Франция и Обединеното кралство регистрират най-рязко нарастване през тримесечието. Банкови разтърсвания и „ рецесия на акомодацията “ Бързото стягане на паричната политика разкри слабите ликвидни позиции в редица дребни и средноголеми банки в Съединени американски щати и докара до поредност от сривове и спасявания през последните месеци. Последвалата пазарна суматоха в последна сметка се популяризира в Европа и наложи незабавната продажба на швейцарския колос Credit Suisse на UBS. ИМФ допуска, че корпорациите са претърпели „ рецесия на адаптиране “ към това, което институтът назовава „ нов паричен режим “.
„ Въпреки че скорошните банкови банкрути наподобяват по-скоро идиосинкратични, в сравнение с систематични – и американските финансови институции имат доста по-малко задължения (78% от БВП), в сравнение с в навечерието на рецесията от 2007/8 година (110% през 2006 г.) – страхът от болест провокира доста бягство на депозити от районни банки в Съединени американски щати “, отбелязва още ИМФ. В резултат възможното стесняване на кредитните условия може да засегне изключително дребния бизнес, като и да аргументи по-високи равнища на несъблюдение на отговорностите и повече „ зомби компании на всички места “. Става дума компании с доходи, задоволителни, с цел да могат да продължат да работят и да покриват лихвите по дълга си, само че не и да го изплащат. Следователно компанията е „ нито мъртва, нито жива “. „ Изчислихме, че към 14% от фирмите в Съединени американски щати могат да се считат за „ зомбита “, като забележителна част от тях са в секторите на опазването на здравето и осведомителните технологии “, показват от ИМФ.
Рязкото нарастване на световното дългово задължение в интервала януари-март отбелязва второ следващо тримесечно покачване след две тримесечия на внезапен спад по време на миналогодишния интервал на нападателно стягане на паричната политика. При близо 305 трилиона $ световният дълг в този момент е с 45 трилиона $ по-висок от равнището си преди пандемията и се чака да продължи да нараства бързо. Въпреки опасенията за евентуална кредитна рецесия след банковите разтърсвания в Съединени американски щати и Швейцария, държавните потребности от заеми остават високи, показва още ИМФ. Базираната във Вашингтон организация акцентира, че застаряващото население, възходящите разноски за опазване на здравето и забележителните финансови пропуски в региона на климата оказват напън върху държавните салда. Очаква се разноските за национална защита да се усилят в средносрочен проект заради засиленото геополитическо напрежение, което евентуално би повлияло на кредитния профил както на държавните управления, по този начин и на корпоративните кредитополучатели, предвижда ИМФ.
„ Ако тази наклонност продължи, това ще има обилни последствия за интернационалните дългови пазари, изключително в случай че лихвените проценти останат по-високи за по-дълго време “, се отбелязва още в отчета. Общият дълг на нововъзникващите пазари доближава нов връх от над 100 трилиона $, към 250% от Брутният вътрешен продукт, по отношение на 75 трилиона $ през 2019 година Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Турция са с максимален принос за повишаването му. На развитите пазари Япония, Съединени американски щати, Франция и Обединеното кралство регистрират най-рязко нарастване през тримесечието. Банкови разтърсвания и „ рецесия на акомодацията “ Бързото стягане на паричната политика разкри слабите ликвидни позиции в редица дребни и средноголеми банки в Съединени американски щати и докара до поредност от сривове и спасявания през последните месеци. Последвалата пазарна суматоха в последна сметка се популяризира в Европа и наложи незабавната продажба на швейцарския колос Credit Suisse на UBS. ИМФ допуска, че корпорациите са претърпели „ рецесия на адаптиране “ към това, което институтът назовава „ нов паричен режим “.
„ Въпреки че скорошните банкови банкрути наподобяват по-скоро идиосинкратични, в сравнение с систематични – и американските финансови институции имат доста по-малко задължения (78% от БВП), в сравнение с в навечерието на рецесията от 2007/8 година (110% през 2006 г.) – страхът от болест провокира доста бягство на депозити от районни банки в Съединени американски щати “, отбелязва още ИМФ. В резултат възможното стесняване на кредитните условия може да засегне изключително дребния бизнес, като и да аргументи по-високи равнища на несъблюдение на отговорностите и повече „ зомби компании на всички места “. Става дума компании с доходи, задоволителни, с цел да могат да продължат да работят и да покриват лихвите по дълга си, само че не и да го изплащат. Следователно компанията е „ нито мъртва, нито жива “. „ Изчислихме, че към 14% от фирмите в Съединени американски щати могат да се считат за „ зомбита “, като забележителна част от тях са в секторите на опазването на здравето и осведомителните технологии “, показват от ИМФ.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ