Цвети Стоянова отслабнала 16 килограма заради Чалга
Гимнастичката Цвети Стоянова се снима в новия филм на Мариан Вълев „ Чалга “, който ще гледаме по кината от пролетта на идната година. Красивата брюнетка, която отпразнува рождения си ден дружно с сътрудниците си на снимачната площадка, описа в искрено изявление пред Woman.bg за терзанията си пред камерата, дали ще прави кинокариера и по кое време сънува баба си, която си отиде преди година.
Как се приготви за кино лентата?
На диета съм до края на фотосите. Едно от главните условия още при започване на работата ми бе, че би трябвало да отслабна много килограми поради ролята. В сюжета категорично написа, че играя мъчително едва момиче. Шегувах се с режисьора: „ Не може ли единствено „ едва момиче “. Отслабнах цели 16 кг, трябваше да смъква 20, само че не съумях. При старта на фотосите бях 51 кг при височина метър и седемдесет и пет. В началото много понамалих храната, след това минах на една ябълка, няколко ореха и малко мед, само че в този момент към този момент си похапвам. Свикнала съм с глада, въпреки че в този момент, на 28 години ми е по-трудно да съблюдавам хранителен режим. Много по-лесно е да сваляш килограми на 16 години.
В гимнастиката ли е по-трудно или в киното? С кого е по-лесно да се работи - с Мариан Вълев или Илиана Раева?
Много е друго. Цял живот съм се занимавала с гимнастика, още от доста дребна и съм ѝ посветила 20 години. В кино се фотографирам за първи път. С актрисата, която играе основната героиня, се запознахме три дни преди фотосите, не знаех нищо и за процеса. Не чаках, че ще ми бъде толкоз мъчно. Първата сцена, която снимах, много ме тормози. Това описах и на Вълев - взела участие съм в толкоз надпревари, гледали са ме толкоз хора, носила съм сериозна отговорност, само че в никакъв случай не са ми треперели краката и ръцете по този начин, както когато стартира сцената. Ние снимаме в неконтролирана среда, в която инцидентните минувачи не подозират, че се прави филм. Затова и реагират непринудено, това също е огромно предизвикателство.
Значи може да импровизираш?
Не, съблюдавам сюжета. Мислех, че ще ми е мъчно да науча текста, само че се оправих. Знаех го преди началото на фотосите, само че когато Вълев реши да смени някои реплики, трябваше да снимаме четири дубъла, с цел да ги кажа вярно. Явно обичам да съм под светлините на прожектора още от времето, когато бях гимнастичка. Но към момента не се усещам задоволително готова, с цел да играя в театъра или пък в киното, тъй като за това се изисква много огромна подготовка, която аз нямам. Затова не мисля, че ще върша кариера на сцена. Иначе върша бижута и всички от екипа имат по нещо мое. Това е занимание, което ме успокоява, само че единствено когато ми пристигна музата.
Имаш ли любовни подиуми?
Само една, в която се целувам с моя мъж във кино лентата. Мариан Вълев ни изненада, като тъкмо преди края на сцената подреди да се целунем, не беше по сюжет. Нямахме доста повторения, въпреки че и двамата бяхме доста обезпокоени. Една смешна преживелица преди сцената обаче смъкна напрежението. Във кино лентата брачният партньор ми е просто Очиларкото, само че тъкмо преди да стартираме да снимаме, очилата изчезнаха. Настана лека суматоха, само че с целувките ми беше мъчно. Снимането на кино лентата е едно прелестно преживяване, което имам достойнството да ми се случи. За първи път влагам толкоз доста сърце в нещо, виждам и хората към мен какъв брой обич влагат в работата си. Аз не съм привикнала да се работи с обич. В гимнастиката нещата се случваха по различен метод. Сега ми е толкоз хубаво и прелестно. Смеем се доста, само че и плачем, изобщо минаваме през страсти, където няма къде другаде да изпиташ за толкоз малко време.
А защо плакахте?
По сюжет трябваше да рева, само че тъй като не съм актриса и не знам по какъв начин да го направя, Мариан просто ме накара да изпитам възприятията, които изпитва моята героиня. Беше в черква и той се приближи до мен, стартира да ми споделя за нещата от живота. Адресира ги към мене и аз незабавно започвах да плача, стана ми доста мъчително. Поглеждам - то и екипът плаче.
Какво научи от него?
От него се научих да виждам качествено кино - хубави филми, които не познавах до момента. В момента към този момент сортирам какво виждам и се допитвам за всичко, което желая да видя. Вече имам и обичани артисти, на които обърнах внимание с помощта на Мариан. Той е същинска кино енциклопедия. -Сънуваш ли баба си, която загуби неотдавна, и тя по какъв начин щеше да реагира на присъединяване ти в „ Чалга “? -Тя нямаше опцията да разбере, че нещо такова иска ми се случи. Няма ден, в който да не си мисля за нея. Сънувам я рядко, единствено в най-тежките ми моменти, в които би трябвало да взимам значими решения. На няколко пъти пристигна с доста значими отговори.
Как се приготви за кино лентата?
На диета съм до края на фотосите. Едно от главните условия още при започване на работата ми бе, че би трябвало да отслабна много килограми поради ролята. В сюжета категорично написа, че играя мъчително едва момиче. Шегувах се с режисьора: „ Не може ли единствено „ едва момиче “. Отслабнах цели 16 кг, трябваше да смъква 20, само че не съумях. При старта на фотосите бях 51 кг при височина метър и седемдесет и пет. В началото много понамалих храната, след това минах на една ябълка, няколко ореха и малко мед, само че в този момент към този момент си похапвам. Свикнала съм с глада, въпреки че в този момент, на 28 години ми е по-трудно да съблюдавам хранителен режим. Много по-лесно е да сваляш килограми на 16 години.
В гимнастиката ли е по-трудно или в киното? С кого е по-лесно да се работи - с Мариан Вълев или Илиана Раева?
Много е друго. Цял живот съм се занимавала с гимнастика, още от доста дребна и съм ѝ посветила 20 години. В кино се фотографирам за първи път. С актрисата, която играе основната героиня, се запознахме три дни преди фотосите, не знаех нищо и за процеса. Не чаках, че ще ми бъде толкоз мъчно. Първата сцена, която снимах, много ме тормози. Това описах и на Вълев - взела участие съм в толкоз надпревари, гледали са ме толкоз хора, носила съм сериозна отговорност, само че в никакъв случай не са ми треперели краката и ръцете по този начин, както когато стартира сцената. Ние снимаме в неконтролирана среда, в която инцидентните минувачи не подозират, че се прави филм. Затова и реагират непринудено, това също е огромно предизвикателство.
Значи може да импровизираш?
Не, съблюдавам сюжета. Мислех, че ще ми е мъчно да науча текста, само че се оправих. Знаех го преди началото на фотосите, само че когато Вълев реши да смени някои реплики, трябваше да снимаме четири дубъла, с цел да ги кажа вярно. Явно обичам да съм под светлините на прожектора още от времето, когато бях гимнастичка. Но към момента не се усещам задоволително готова, с цел да играя в театъра или пък в киното, тъй като за това се изисква много огромна подготовка, която аз нямам. Затова не мисля, че ще върша кариера на сцена. Иначе върша бижута и всички от екипа имат по нещо мое. Това е занимание, което ме успокоява, само че единствено когато ми пристигна музата.
Имаш ли любовни подиуми?
Само една, в която се целувам с моя мъж във кино лентата. Мариан Вълев ни изненада, като тъкмо преди края на сцената подреди да се целунем, не беше по сюжет. Нямахме доста повторения, въпреки че и двамата бяхме доста обезпокоени. Една смешна преживелица преди сцената обаче смъкна напрежението. Във кино лентата брачният партньор ми е просто Очиларкото, само че тъкмо преди да стартираме да снимаме, очилата изчезнаха. Настана лека суматоха, само че с целувките ми беше мъчно. Снимането на кино лентата е едно прелестно преживяване, което имам достойнството да ми се случи. За първи път влагам толкоз доста сърце в нещо, виждам и хората към мен какъв брой обич влагат в работата си. Аз не съм привикнала да се работи с обич. В гимнастиката нещата се случваха по различен метод. Сега ми е толкоз хубаво и прелестно. Смеем се доста, само че и плачем, изобщо минаваме през страсти, където няма къде другаде да изпиташ за толкоз малко време.
А защо плакахте?
По сюжет трябваше да рева, само че тъй като не съм актриса и не знам по какъв начин да го направя, Мариан просто ме накара да изпитам възприятията, които изпитва моята героиня. Беше в черква и той се приближи до мен, стартира да ми споделя за нещата от живота. Адресира ги към мене и аз незабавно започвах да плача, стана ми доста мъчително. Поглеждам - то и екипът плаче.
Какво научи от него?
От него се научих да виждам качествено кино - хубави филми, които не познавах до момента. В момента към този момент сортирам какво виждам и се допитвам за всичко, което желая да видя. Вече имам и обичани артисти, на които обърнах внимание с помощта на Мариан. Той е същинска кино енциклопедия. -Сънуваш ли баба си, която загуби неотдавна, и тя по какъв начин щеше да реагира на присъединяване ти в „ Чалга “? -Тя нямаше опцията да разбере, че нещо такова иска ми се случи. Няма ден, в който да не си мисля за нея. Сънувам я рядко, единствено в най-тежките ми моменти, в които би трябвало да взимам значими решения. На няколко пъти пристигна с доста значими отговори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ