ГЕРБ ще спасява Гешев през Конституционния съд
ГЕРБ ще опита да избави недосегаемостта на основния прокурор през Конституционния съд, написа в. " Сега ". В последния работен ден на 48-ото Народно заседание, без нормалните фанфари, цялата парламентарна група на ГЕРБ-СДС е сезирала Конституционен съд с искане да пояснява понятието " самостоятелност на правосъдната власт ". Въпросът им е дали с изключение на самостоятелност от другите две управляващи - законодателна и изпълнителна, понятието включва и самостоятелност сред трите органа на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване. Искането(link is external) на ГЕРБ е разпределено на съдията Филип Димитров.
То очевидно има връзка със специфичния механизъм за следствие на основния прокурор. Такъв беше препоръчан от служебното държавно управление и от " Демократична България ", само че 48-ото Народно заседание стигна единствено до първо четене на плана. Механизмът е част от уговорките, поети от България в проекта за възобновяване. Приемането му е обвързване на българските управляващи и след решението по делото " Колеви " на съда в Страсбург още от 2009 година Главният прокурор Иван Гешев обаче въобще не е удовлетворен от плановете и към този момент ги разгласи за противоконституционни и ориентирани персонално към него.
В настояването си до Конституционен съд в този момент ГЕРБ изяснява, че следва Народното събрание да прави правосъдна промяна, която ще засегне салдото сред трите органа на правосъдната власт. За нас е значимо да знаем къде е мястото на следствието в системата на органите на правосъдната власт, пишат ГЕРБ, очевидно имайки поради концепцията на " Възраждане " основният прокурор да се проверява от шефа на националното разследване. В момента шефът на националното разследване е зам.-главен прокурор, т.е. зависещ на основния.
ГЕРБ напомнят модела на правосъдната власт от интервала на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. " Не е известно тогава обществото да е имало забележки към правосъдната власт, а нейният престиж е бил неоспорим, доколкото няма документирани сведения за противоположното. Което значи, че тя е функционирала добре ", написа в настояването.
Според ГЕРБ както следствието в този момент е подчинено на прокуратурата, по този начин може да мине и " под шапката " на съда и споделя по какъв начин при приемането на Конституцията от 1991 година се е стигнало от съдии-следователи до следователи въпреки и концепцията следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния основен прокурор Мартин Гунев. В следствие статута на следствието е траял да деградира през законодателни промени. В настояването се сочи още, че в случай че в бъдеще Висшият правосъден съвет се раздели на две - прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
" Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статус, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", пишат още депутатите от ГЕРБ.
То очевидно има връзка със специфичния механизъм за следствие на основния прокурор. Такъв беше препоръчан от служебното държавно управление и от " Демократична България ", само че 48-ото Народно заседание стигна единствено до първо четене на плана. Механизмът е част от уговорките, поети от България в проекта за възобновяване. Приемането му е обвързване на българските управляващи и след решението по делото " Колеви " на съда в Страсбург още от 2009 година Главният прокурор Иван Гешев обаче въобще не е удовлетворен от плановете и към този момент ги разгласи за противоконституционни и ориентирани персонално към него.
В настояването си до Конституционен съд в този момент ГЕРБ изяснява, че следва Народното събрание да прави правосъдна промяна, която ще засегне салдото сред трите органа на правосъдната власт. За нас е значимо да знаем къде е мястото на следствието в системата на органите на правосъдната власт, пишат ГЕРБ, очевидно имайки поради концепцията на " Възраждане " основният прокурор да се проверява от шефа на националното разследване. В момента шефът на националното разследване е зам.-главен прокурор, т.е. зависещ на основния.
ГЕРБ напомнят модела на правосъдната власт от интервала на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. " Не е известно тогава обществото да е имало забележки към правосъдната власт, а нейният престиж е бил неоспорим, доколкото няма документирани сведения за противоположното. Което значи, че тя е функционирала добре ", написа в настояването.
Според ГЕРБ както следствието в този момент е подчинено на прокуратурата, по този начин може да мине и " под шапката " на съда и споделя по какъв начин при приемането на Конституцията от 1991 година се е стигнало от съдии-следователи до следователи въпреки и концепцията следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния основен прокурор Мартин Гунев. В следствие статута на следствието е траял да деградира през законодателни промени. В настояването се сочи още, че в случай че в бъдеще Висшият правосъден съвет се раздели на две - прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
" Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статус, може би сега някои животрептущи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор? " или " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", пишат още депутатите от ГЕРБ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ