Георги Стоев е завършил английската гимназия в София и университета

Георги Стоев е приключил британската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна стопанска система. Съосновател е на аналитичното звено Индъстри Уоч. В момента е стратегически съветник на водещите планове за индустриални зони в България и ръководител на платформата за цифрова промяна на обичайните промишлености Trakia.Тech.    

- Г-н Стоев, подготвена ли е България за Еврозоната?   

- Има справедливи критерии за участие в паричния съюз, които са изпълнени, само че има и индивидуален миг, обвързван с мнението на другите страни - членки в Еврозоната, за рисковете, които възможното участие на България може да донесе на техните стопански системи и бюджети. Второто е невисок % на осъществяване на тази политическа и дипломатическа совалка, тя стартира преди доста години.

Оптимист съм, че вървим в една посока на по-голямо отваряне на другите страни членки за българското участие. Мисля, че ние сме изпълнили обективните критерии за участие, няма опасности за българската парична политика или за българския бюджет. Още повече че преходът от валутен ръб към паричен съюз, в който главната валута е била аварийна валута на паричния ръб, е допустимо най-мекият преход, който може да се извърви в един паричен съюз.

-  Ако аплайваме до юни за така наречен чакалня на Еврозоната, какъв брой време ще ни е належащо, с цел да извървим целия развой и да сменим лв. с еврото?

- Не мога да се наемам с съответна прогноза. Има много път, който да се извърви във връзка с убеждаването на другите страни членки в безпроблемността на българското участие в съюза, по този начин ще бъде въпрос на мощни дипломатически договаряния.

- В Еврозоната със или без валутен ръб? Кой от двата разновидността е по-добрият?

- Тази полемика за преходния интервал от момента на кандидатстване досега на приемане тече. Въпросът е дали да бъде отстранен валутният ръб сега на кандидатстване в Еврозоната. Валутният ръб е постоянният механизъм, който подсигурява българската парична резистентност, и да рискуваме тази парична резистентност тъкмо в навечерието на участие във Валутния съюз е много рисковано и безсмислено като упражнение.

В последна сметка вървим към едно пълноправно участие в Европейския паричен съюз, с което пълноценно ще бъдем част от европейската парична политика. В момента използваме европейските пари като аварийни, без да участваме в европейската парична политика. Не мисля, че на дневен ред е въпросът за унищожаване на валутния ръб преди пълноправното участие в паричния съюз.

- С какво България не би трябвало да прави взаимни отстъпки във връзка с Еврозоната?

- За нас е доста значимо да запазим фискалната децентрализация на Европа, тъй като ние сме една от страните, които следват релативно ниски налози върху приходите. Знаете, че има много гласове в Европа за хармонизация на данъчните ставки и цялата политика. Според мен конкуренцията сред капиталовите дестинации в Европа е удобна и здравословна и си мисля, че би трябвало да останем в лагера на страните, които поддържат конкуренция, а не вървим към хармонизация на данъчните ставки.

- Стефан Софиянски, който преди 21 години вкара Валутния ръб у нас, се разгласи за основаването на един публичен комитет за въвеждане на еврото в България, който да приготви бизнеса и елементарния човек за това. Подкрепяте ли сходна концепция?

- От една страна, ние разполагаме с развито гражданско общество и неправителствен бранш, който извършва ролята на представител и институция, която ограмотява българите, когато става дума за икономически каузи. Има доста институции с дългогодишна история и с задача да убеждават българите в смисъла на пазарното общество и капитализма, въобще на всичко, което се случва в стопанството и стопанската система.

От друга страна, имаме доста консултативни препоръки, в това число и комитети, свързани с ръководството на бюджетни средства, органи, които също играят своята роля в обществото. Дали ще създадем още един, или ще премахнем един, не ми се коства, че сериозно ще се промени цялата конюнктура и цялата страна. Признавам, че  не съм осведомен съответно с това предложение.

- По-богати или по-бедни ще бъдем, като сменим лв. с евро?

- Промяната на валутата не трансформира благосъстоянието на хората. Капиталът в стопанската система ще остане същият като количество в деня, в който се смени локалната валута от лев към евро. А дали възможностите да забогатеят хората ще станат по-големи? Лично аз съм един от последователите за едностранното въвеждане на еврото без участие в Европейския валутен съюз, тъй като считам, че това вдъхва спомагателна убеденост на вложителите и това е един от тези чисто алегорични сигнали, че България е положително място за вложение и бизнес - част от западния цивилизован свят. Често сме влизали в този спор дали има смисъл от участие в Еврозоната и освен съм подкрепял такова участие, само че съм казвал, че България би трябвало да одобри еврото като платежно средство и без да сме членове на Еврозоната, тъй като ние използваме еврото като аварийна валута, т.е. каквито и негативи да са свързани с тази валута, те към този момент се внасят в стопанската система. Въпросът е да получим позитивите и на това да имаме по-ниски разноски по нашите покупко-продажби, и не на последно място - по-голямо доверие за бизнес общността.

- Нова финансова рецесия задава ли се? В последните дни наблюдавахме сериозни  сривове на американските фондови пазари.

- Към момента има естествени корекции на борсовите показатели, на някои от главните акции и артикули. Струва ми се, че живеем в доста разнообразни времена от втората половина на  2006-2007 година. Да приказваме за пръсване на балон, който да докара след себе си домино резултат, все още няма мощни учредения за това. Тогава имаше съответен пазар, на който стартира болестта - пазарът на ипотечни облигации.

В момента, макар че минахме през няколко по-малки рецесии със мощно въздействие за Европа, това бяха дългови рецесии на някои държавни управления, все още не ми се коства, че тази промяна може да се дефинира като пръсване на балон, който ще докара до тежка финансова рецесия. Може би за известно време ще се поправят цените и ще се върнем към естественото всекидневие.

- Има ли съображение да скочат лихвите по заемите в околните месеци или година?

- Внимателно би трябвало да се следи какво се случва с решенията на централните банки по света, главните са Федералният запас и Европейската централна банка, и до каква степен те ще подхващат засягане на паричната политика, изразена в по-високи лихви по ресурса, с който оперират комерсиалните банки в огромните стопански системи. За да се стигне до този миг, би трябвало да се извървят много месеци, тъй като такива решения не се случват внезапно.

Освен това самите банки ще имат много време да приспособяват своите политики и пазарно държание по отношение на клиентите. Българските постоянни кредитополучатели с добра история и с положителни партньорски връзки към банките все още нямат учредения да се тормозят за подобен тренд. Може би позволяваме лека неточност, когато проучваме лихвите и въобще пазара на кредитен запас в неговата целокупност.

Може би е време да стартираме да приказваме за другите сегменти на този пазар и да се регистрира фактът, че самите банки към момента мъчно намират положителни кредитополучатели и разполагат с много запас, който желаят да дават за вливане в действителната стопанска система.

И когато подобен кредитополучател е техен благонадежден, дълготраен клиент, той ги получава на забележително ниски равнища, а когато е чисто нова започваща компания, без история или с кондензиран риск или неизясненост в бизнес проекта, тогава лихвите не са просто високи, а забранително високи. При нова възможна смяна на световно повишение на международните лихви кой пазар първи ще усети този растеж, ще е въпрос за пазарното държание на комерсиалните банки. /Марица.бг