Войната в Украйна извади наяве „ъ“ между Германия и Франция
Френско-германските държавни съвещания, планувани за идната седмица, бяха отсрочени . Това беше доказано от държавния представител Щефен Хебещрайт в Берлин. Твърди се, че повода за това са логистични проблеми, заяви в. " Зюддойче цайтунг “.
Според разнообразни източници четирима или петима немски министри, в това число посланик №1 на Берлин Аналена Бербок, не могат да участват на срещата във Фонтенбло, планувана за идната сряда, защото имат планувани почивки със фамилиите си. Такъв мотив, обаче, не наподобява състоятелен в миг, когато на Стария континент бушува война. Въпреки всичко взаимното съвещание на двете държавни управления ще се организира чак през януари следващата година.
Хебещрайт също цитира продължаващата потребност от съгласуваност по „ двустранни въпроси “ като причина за отлагането. Но представителят не влезе в детайлности какви са препъни камъните, попречили на осъществяване на срещата.
Все отново канцлерът Олаф Шолц ще се види с президента Еманюел Макрон на срещата на върха на Европейски Съюз, а е допустимо също по този начин да гостува в Елисейския замък идната сряда.
Всъщност е належащо повече време за съгласуваност, изключително по въпроси в региона на защитата и енергетиката. Затова Шолц и Макрон са решили да отсрочат срещата, осведомят държавни кръгове в Берлин и Париж. Преговорите са сложни, само че постоянно е по този начин преди такива срещи.
" Политико “ спекулира, че Франция желае да окаже напън за съглашение - клюки за вероятната анулация на консултациите се разпространяваха в Париж няколко дни, преди да стане публично.
Новината не е вест
Агенция Ройтерс осведоми, че има различия по отношение на това какъв брой широкообхватни би трябвало да бъдат договореностите на срещата. Докато Макрон има амбициозни цели, Шолц е по-предпазлив. След срещата си с Шолц в канцлерството на 3 октомври Макрон към този момент беше отчаян от неналичието на " огромни работи “ в съдействието.
Докато Шолц и испанският министър председател Педро Санчес одобриха повсеместен двустранен проект за деяние на германско-испанските държавни съвещания в Ла Коруня, Берлин не възнамерява такива неща с Франция този път. Говореше се, че това е събудило съмнение в Париж за стабилността на връзките.
Също по този начин, инцидентно или не, само че редица медии означават, че Шолц съвсем не загатна френско-германското съдействие в речта си за европейската политика в Прага. В Париж също се почувствали " забравени “ заради обстоятелството, че Берлин, като непосредствен сътрудник, не беше уведомил авансово за пакета от 200 милиарда евро помощ в енергийната рецесия.
Кой държи кранчето на газопровода?
Има спор за построяването на газопровод през Пиринеите, подкрепян твърдо от Испания и Германия, който обаче Макрон към този момент отхвърля.
Официални представители и на двете страни обявиха, че договарянията сред Париж и Берлин са били изключително сложни по енергийните въпроси - като да вземем за пример дали да се осъществя планът за газопровод MidСat, който да минава от Иберийския полуостров до Северна Европа. Германия счита, че това е жизненоважен различен маршрут за доставка на северноафрикански газ в Европа, откакто Русия към този момент не е благонадежден снабдител.
Берлин и Париж не могат (засега) да се схванат и във връзка с настояването на Франция за въвеждане на пределни цени на газа и електрическата енергия. Самостоятелният метод на Германия да налее до 200 милиарда евро в немската стопанска система, с цел да смекчи въздействието на покачващите се цени на силата, провокира яд във Франция, която счита, че Берлин не е трябвало самичък да си взема решение проблемите, а да се съветва със съдружниците си за такива огромни заплащания, които биха могли да нарушат вътрешния пазар.
Въпроси към износа на оръжие
В Берлин нарастват подозренията и за бъдещето на планувания взаимно с Франция план за създаване на военен аероплан от шесто потомство, в който взе участие и Испания. Макрон прокара плана Future Combat Air System (FCAS) по времето на някогашната канцлерка Ангела Меркел макар съпротивата в промишлеността. Замесените компании спорят, наред с други неща, за правата за потребление на патенти.
Отделно от този постепенно пълзящ към реализацията си план, сред Берлин и Париж има разногласия за разпоредбите за експорт на взаимно създадени оръжейни системи. Шолц и министърът на защитата Кристине Ламбрехт неотдавна показаха, че са подготвени да се съобразят с Франция. Само че федералното министерство на стопанската система на министъра Роберт Хабек, въпреки това, показа основни моменти за доста по-рестриктивни правила за експорт на оръжие предходната седмица, които обаче към момента не са контрактувани във федералното държавно управление.
От опозицията в Берлин отлагането на консултациите беше посрещнато на драго сърце като поредна опция за рецензия към ръководещите. " Коалицията работи нерешително по въпросите на съдействието в региона на оръжията и износа, както и в енергийното партньорство, некоординирано с френските другари и без предвидливост в европейската политика “, сподели Александър Радван, представител на ХСС за европейската политика в Бундестага. Отлагането на държавните съвещания е " показателно за напрегнатите връзки с Париж и предизвиква спомагателна загуба на доверие измежду нашите сътрудници ", сподели още той.
Отлагане във времето
Съвместните френско-германски държавни съвещания се организират от 2003 година насам най-малко един път годишно, само че през 2020 година бяха анулирани, а през 2021 година се организираха единствено посредством видеоконферентна връзка заради пандемията от ковид. Очакванията за тазгодишната среща бяха изключително огромни, защото това щеше да бъде първото присъствено съвещание на двете държавни управления от три години насам. Двете страни също по този начин показаха мощен интерес към усилване на съдействието, изключително в региона на защитата, където войната в Украйна извади нескрито неналичието на автономност на Европа.
Всъщност " логистичните проблеми “ сред Берлин и Париж изплуваха поради, на пръв взор, единната, само че в действителност разнолика, реакция на Европа на рецесията в Украйна, която на процедура извади скелетите от дрешника. Още преди две години председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен установи,, че е належащо Европейски Съюз да разполага с повече автономия в отбраната… Днес това към момента не е реалност.
" Логистичният “ разлом сред Берлин и Париж пролича предходната седмица, когато Германия започва план за създаване на по-добра европейска система за противовъздушна защита с повече от дузина други страни, измежду които България, оповестиха тогава международните организации. И не можеше да не направи усещане, че Франция „ безшумно “ отсъстваше от Европейската самодейност „ Небесен щит “.
Така че пожеланието за усилване на европейската отбранителна автономия и дарба съществува. Но " логистичните разлики " сред Берлин и Париж демонстрират, че тя на процедура се отсрочва във времето.
Източник: Българска телеграфна агенция
Според разнообразни източници четирима или петима немски министри, в това число посланик №1 на Берлин Аналена Бербок, не могат да участват на срещата във Фонтенбло, планувана за идната сряда, защото имат планувани почивки със фамилиите си. Такъв мотив, обаче, не наподобява състоятелен в миг, когато на Стария континент бушува война. Въпреки всичко взаимното съвещание на двете държавни управления ще се организира чак през януари следващата година.
Хебещрайт също цитира продължаващата потребност от съгласуваност по „ двустранни въпроси “ като причина за отлагането. Но представителят не влезе в детайлности какви са препъни камъните, попречили на осъществяване на срещата.
Все отново канцлерът Олаф Шолц ще се види с президента Еманюел Макрон на срещата на върха на Европейски Съюз, а е допустимо също по този начин да гостува в Елисейския замък идната сряда.
Всъщност е належащо повече време за съгласуваност, изключително по въпроси в региона на защитата и енергетиката. Затова Шолц и Макрон са решили да отсрочат срещата, осведомят държавни кръгове в Берлин и Париж. Преговорите са сложни, само че постоянно е по този начин преди такива срещи.
" Политико “ спекулира, че Франция желае да окаже напън за съглашение - клюки за вероятната анулация на консултациите се разпространяваха в Париж няколко дни, преди да стане публично.
Новината не е вест
Агенция Ройтерс осведоми, че има различия по отношение на това какъв брой широкообхватни би трябвало да бъдат договореностите на срещата. Докато Макрон има амбициозни цели, Шолц е по-предпазлив. След срещата си с Шолц в канцлерството на 3 октомври Макрон към този момент беше отчаян от неналичието на " огромни работи “ в съдействието.
Докато Шолц и испанският министър председател Педро Санчес одобриха повсеместен двустранен проект за деяние на германско-испанските държавни съвещания в Ла Коруня, Берлин не възнамерява такива неща с Франция този път. Говореше се, че това е събудило съмнение в Париж за стабилността на връзките.
Също по този начин, инцидентно или не, само че редица медии означават, че Шолц съвсем не загатна френско-германското съдействие в речта си за европейската политика в Прага. В Париж също се почувствали " забравени “ заради обстоятелството, че Берлин, като непосредствен сътрудник, не беше уведомил авансово за пакета от 200 милиарда евро помощ в енергийната рецесия.
Кой държи кранчето на газопровода?
Има спор за построяването на газопровод през Пиринеите, подкрепян твърдо от Испания и Германия, който обаче Макрон към този момент отхвърля.
Официални представители и на двете страни обявиха, че договарянията сред Париж и Берлин са били изключително сложни по енергийните въпроси - като да вземем за пример дали да се осъществя планът за газопровод MidСat, който да минава от Иберийския полуостров до Северна Европа. Германия счита, че това е жизненоважен различен маршрут за доставка на северноафрикански газ в Европа, откакто Русия към този момент не е благонадежден снабдител.
Берлин и Париж не могат (засега) да се схванат и във връзка с настояването на Франция за въвеждане на пределни цени на газа и електрическата енергия. Самостоятелният метод на Германия да налее до 200 милиарда евро в немската стопанска система, с цел да смекчи въздействието на покачващите се цени на силата, провокира яд във Франция, която счита, че Берлин не е трябвало самичък да си взема решение проблемите, а да се съветва със съдружниците си за такива огромни заплащания, които биха могли да нарушат вътрешния пазар.
Въпроси към износа на оръжие
В Берлин нарастват подозренията и за бъдещето на планувания взаимно с Франция план за създаване на военен аероплан от шесто потомство, в който взе участие и Испания. Макрон прокара плана Future Combat Air System (FCAS) по времето на някогашната канцлерка Ангела Меркел макар съпротивата в промишлеността. Замесените компании спорят, наред с други неща, за правата за потребление на патенти.
Отделно от този постепенно пълзящ към реализацията си план, сред Берлин и Париж има разногласия за разпоредбите за експорт на взаимно създадени оръжейни системи. Шолц и министърът на защитата Кристине Ламбрехт неотдавна показаха, че са подготвени да се съобразят с Франция. Само че федералното министерство на стопанската система на министъра Роберт Хабек, въпреки това, показа основни моменти за доста по-рестриктивни правила за експорт на оръжие предходната седмица, които обаче към момента не са контрактувани във федералното държавно управление.
От опозицията в Берлин отлагането на консултациите беше посрещнато на драго сърце като поредна опция за рецензия към ръководещите. " Коалицията работи нерешително по въпросите на съдействието в региона на оръжията и износа, както и в енергийното партньорство, некоординирано с френските другари и без предвидливост в европейската политика “, сподели Александър Радван, представител на ХСС за европейската политика в Бундестага. Отлагането на държавните съвещания е " показателно за напрегнатите връзки с Париж и предизвиква спомагателна загуба на доверие измежду нашите сътрудници ", сподели още той.
Отлагане във времето
Съвместните френско-германски държавни съвещания се организират от 2003 година насам най-малко един път годишно, само че през 2020 година бяха анулирани, а през 2021 година се организираха единствено посредством видеоконферентна връзка заради пандемията от ковид. Очакванията за тазгодишната среща бяха изключително огромни, защото това щеше да бъде първото присъствено съвещание на двете държавни управления от три години насам. Двете страни също по този начин показаха мощен интерес към усилване на съдействието, изключително в региона на защитата, където войната в Украйна извади нескрито неналичието на автономност на Европа.
Всъщност " логистичните проблеми “ сред Берлин и Париж изплуваха поради, на пръв взор, единната, само че в действителност разнолика, реакция на Европа на рецесията в Украйна, която на процедура извади скелетите от дрешника. Още преди две години председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен установи,, че е належащо Европейски Съюз да разполага с повече автономия в отбраната… Днес това към момента не е реалност.
" Логистичният “ разлом сред Берлин и Париж пролича предходната седмица, когато Германия започва план за създаване на по-добра европейска система за противовъздушна защита с повече от дузина други страни, измежду които България, оповестиха тогава международните организации. И не можеше да не направи усещане, че Франция „ безшумно “ отсъстваше от Европейската самодейност „ Небесен щит “.
Така че пожеланието за усилване на европейската отбранителна автономия и дарба съществува. Но " логистичните разлики " сред Берлин и Париж демонстрират, че тя на процедура се отсрочва във времето.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ